Сикстинската капела е правоъгълна, с размери 40,93 m дължина и 13,41 m широчина, колкото се смята, че са били размерите на храма на Соломон според Стария завет. Висока е 20,7 m. Капелата е разделена на 2 части – по-широка, с олтара за религиозни церемонии, и по-малка – за вярващите. Проходът (cancellata) е бил от позлатено желязо и по-централно разположен, но е бил преместен, за да има повече пространство за папата. Там е и мястото за хора (cantoria). По време на редките, но важни церемонии, страничните стени се покривали с гоблени, поръчани от Рафаело, но разграбени от френската армия и пръснати из Европа. Гоблените са с евангелски сюжети.
Стенописите в Сикстинската капела могат да бъдат разделени според три периода, всеки от които съвпада с важен етап от развитието на Ренесанса. Великолепната Сикстинска капела, чието име е вдъхновено от папа Сикст IV дела Ровере, който е папа от 1471 до 1484 г. и поръчва реставрацията на древната капела Магна между 1477 и 1480 г. В старата Капела Маджоре (или Капела Магна) през Средновековието се събирали около 200-те члена на папския двор - кардиналите, заедно с представителите на различни ордени и знатни семейства. Опасявайки се от военната заплаха, произтичаща от обтегнатите отношения с Медичите и от нашествието на войските на Мехмед II, който постоянно държи в напрежение източното крайбрежие на Италия, Сикст IV решава да укрепи постройката.
Чудесната декорация на стените от 15-ти век, включително фалшивата драперия, Историите на Мойсей и Христос и портретите на папите, е извършена от екип художници, съставен първоначално от Пиетро Перуджино, Сандро Ботичели, Доменико Гирландайо, Козимо Росели, подкрепени от техните работилници и някои от най-близките им помощници, включително Biagio di Antonio, Bartolomeo della Gatta и Luca Signorelli. На арката Пиер Матео д'Амелия нарисува небе със звезди. Стенописите са започнати през 1481 г. и са завършени през 1482 г., същата година, в която са реализирани мраморните работи, като парапетите, хорната галерия и понтификалният щит на входната врата. На 15 август 1483 г. Сикст IV посвещава и освещава новия параклис в чест на Успение Богородично. По-късно неговият внук Юлий II дела Ровере, който е папа от 1503 до 1513 г., решава да промени украсата, давайки работата на Микеланджело Буонароти през 1508 г. Художникът рисува свода и люнетите и завършва работата през октомври 1512 г. Девет централни панела представляват историите на Битие, от сътворението до падането на човека, потопа и последвалото прераждане на човечеството със семейството на Ной. Папата открива параклиса в деня на Вси светии с голяма церемония. В лявата част са нарисувани истории от живота на Мойсей, в дясната - сцени от живота на Христос. В долната част са представени фрески с папските регалии и гербовете на рода Ровере. Първоначално цилиндричния свод на капелата е декориран в модерния за времето си стил с мотив, пресъздаващ звездното небе. През май 1504 година върху свода се появява пукнатина. Архитектът Браманте се заема да реконструира сградата, като за целта укрепва южната страна, а под свода поставя допълнителни крепежи. Пукнатината в тавана е поправена с тухлена зидария. Папа Юлий II, племенник на Сикст IV, решава сводът да бъде декориран наново.
През пролетта на 1506 година между Микеланджело и папата се появяват сериозни разногласия, свързани с грандиозния проект за папска гробница, на когото големият майстор посвещава много труд и усилия, и от където очаква сериозни постъпления. Юлий II обаче отказва да заплати за мрамора, който Микеланджело е закупил за статуите за гробницата. Вбесен, художникът напуска Рим и едва след многократните призиви от страна на Юлий, се завръща и моли прошка. Разбира се, и дума не може да става за подновяване на работата по проекта за гробницата. Според написаното от Джорджо Вазари, Браманте, който не е сред приятелски настроените спрямо Микеланджело, се опасява, че скулпторът ще изпълни блестящо проекта и ще затъмни всички останали, убеждава Юлий, че строежът на гробница приживе е лоша поличба. Вместо това, Браманте предлага на папата да поръча декорирането на сводовете на Сикстинската капела на Микеланджело. Зад тази препоръка вероятно се крие тайната надежда, че прочутият майстор в работата с мрамор, който никога не се е занимавал сериозно с фрески, няма да може да се справи с поставената му задача. Другата версия гласи, че сам папата пожелава да поръча работата на Микеланджело. Първите месеци са посветени и на създаването на такава конструкция на скелето под свода, която да не пречи на използването на сградата за църковните ритуали и едновременно с това да не остави в "крайния продукт" никакви следи от местата, където е било окачено. Микеланджело измисля начин, по който скелето е закрепено за стените и му позволява да работи по цялата ширина на свода. Според съобщения на ученика и биограф на Микеланджело Асканио Кондиви, под скелето е опънат екран от плат, за да се предпази падането на бои и мазилка върху посетителите в капелата. Местата в стените, където майсторът е закрепил скелето си и до днес може да бъдат открити по грубата мазилка, с която са били замаскирани по-късно. От нивото на пода не се виждат, но при последната реставрация между 1980-1984 година скелето е закрепено на същите точки, които е използвал и Микеланджело.В края на 1533 г. папа Клемент VII де Медичи натоварва Буонароти с по-нататъшна промяна на декорацията, рисувайки прекрасния Страшен съд върху стената на олтара. Микеланджело започва великолепната работа през 1536 г., по време на понтификата на Павел III, и я завършва през есента на 1541 г., въпреки че реализацията на работата е довела до загубата на стенописите от 15-ти век на олтара с Богородица, възнесена сред апостолите и първите два епизода от историите за Моисей и Христос, нарисувани от Перуджино. Веднъж приел поръчката, Микеланджело превръща по- скромния проект „Дванадесетте Апостоли“ в по-амбициозен - „Сътворението“. Художникът четири години лежи по гръб на скелето, за да завърши работата си - това е една от версиите, според друга версия Микеланджело работи прав на скелето, прекарвайки дълги часове в неудобната стойка с наведена назад глава. Трудности в работата създава и осветлението - дневната светлина, проникваща от прозорците и отразена от настилката на пода, се смесва със светлината от лампите и свещите. . Последните месеци Микеланджело работи до изнемогване, за да се вмести в сроковете, които папа Юлий му налага. По думите на Вазари, папата се изказал с неодобрение, че в рисунките е твърде малко синият и златистия цвят и фреските изглеждат някак "бедняшки". Микеланджело му отвръща, че на свода са изобразени светци, а те не са били богати хора.
През втората половина на 16 век нова версия на „Възкресението Христово“ от Гирландайо е нарисувана от Хендрик ван ден Брок, а „Спорът за тялото на Моисей“ на Синьорели е нарисувана от Матео да Лече, като и двете фрески на стената на входа са сериозно повредени от падането на вратата през 1522 г. Напълно реставриран между 1979 и 1999 г., Сикстинският параклис все още е седалище на Конклава за избора на Светия отец.
През втората половина на 16 век нова версия на „Възкресението Христово“ от Гирландайо е нарисувана от Хендрик ван ден Брок, а „Спорът за тялото на Моисей“ на Синьорели е нарисувана от Матео да Лече, като и двете фрески на стената на входа са сериозно повредени от падането на вратата през 1522 г. Напълно реставриран между 1979 и 1999 г., Сикстинският параклис все още е седалище на Конклава за избора на Светия отец.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
