Translate

сряда, 28 декември 2011 г.

Рим, Ватикана, Сикстинската капела - повече от шедьовър


Сикстинската капела е правоъгълна, с размери 40,93 m дължина и 13,41 m широчина, колкото се смята, че са били размерите на храма на Соломон според Стария завет. Висока е 20,7 m. Капелата е разделена на 2 части – по-широка, с олтара за религиозни церемонии, и по-малка – за вярващите. Проходът (cancellata) е бил от позлатено желязо и по-централно разположен, но е бил преместен, за да има повече пространство за папата. Там е и мястото за хора (cantoria). По време на редките, но важни церемонии, страничните стени се покривали с гоблени, поръчани от Рафаело, но разграбени от френската армия и пръснати из Европа. Гоблените са с евангелски сюжети.
Стенописите в Сикстинската капела могат да бъдат разделени според три периода, всеки от които съвпада с важен етап от развитието на Ренесанса. Великолепната Сикстинска капела, чието име е вдъхновено от папа Сикст IV дела Ровере, който е папа от 1471 до 1484 г. и поръчва реставрацията на древната капела Магна между 1477 и 1480 г. 
В старата Капела Маджоре (или Капела Магна) през Средновековието се събирали около 200-те члена на папския двор - кардиналите, заедно с представителите на различни ордени и знатни семейства. Опасявайки се от военната заплаха, произтичаща от обтегнатите отношения с Медичите и от нашествието на войските на Мехмед II, който постоянно държи в напрежение източното крайбрежие на Италия, Сикст IV решава да укрепи постройката.
Чудесната декорация на стените от 15-ти век, включително фалшивата драперия, Историите на Мойсей и Христос и портретите на папите, е извършена от екип художници, съставен първоначално от Пиетро Перуджино, Сандро Ботичели, Доменико Гирландайо, Козимо Росели, подкрепени от техните работилници и някои от най-близките им помощници, включително Biagio di Antonio, Bartolomeo della Gatta и Luca Signorelli. На арката Пиер Матео д'Амелия нарисува небе със звезди. Стенописите са започнати през 1481 г. и са завършени през 1482 г., същата година, в която са реализирани мраморните работи, като парапетите, хорната галерия и понтификалният щит на входната врата. На 15 август 1483 г. Сикст IV посвещава и освещава новия параклис в чест на Успение Богородично.  По-късно неговият внук Юлий II дела Ровере, който е папа от 1503 до 1513 г., решава да промени украсата, давайки работата на Микеланджело Буонароти през 1508 г.  Художникът рисува свода и люнетите и завършва работата през октомври 1512 г.  Девет централни панела представляват историите на Битие, от сътворението до падането на човека, потопа и последвалото прераждане на човечеството със семейството на Ной. Папата открива параклиса в деня на Вси светии с голяма церемония. В лявата част са нарисувани истории от живота на Мойсей, в дясната - сцени от живота на Христос. В долната част са представени фрески с папските регалии и гербовете на рода Ровере. Първоначално цилиндричния свод на капелата е декориран в модерния за времето си стил с мотив, пресъздаващ звездното небе. През май 1504 година върху свода се появява пукнатина. Архитектът Браманте се заема да реконструира сградата, като за целта укрепва южната страна, а под свода поставя допълнителни крепежи. Пукнатината в тавана е поправена с тухлена зидария. Папа Юлий II, племенник на Сикст IV, решава сводът да бъде декориран наново. 
През пролетта на 1506 година между Микеланджело и папата се появяват сериозни разногласия, свързани с грандиозния проект за папска гробница, на когото големият майстор посвещава много труд и усилия, и от където очаква сериозни постъпления. Юлий II обаче отказва да заплати за мрамора, който Микеланджело е закупил за статуите за гробницата. Вбесен, художникът напуска Рим и едва след многократните призиви от страна на Юлий, се завръща и моли прошка. Разбира се, и дума не може да става за подновяване на работата по проекта за гробницата. Според написаното от Джорджо Вазари, Браманте, който не е сред приятелски настроените спрямо Микеланджело, се опасява, че скулпторът ще изпълни блестящо проекта и ще затъмни всички останали, убеждава Юлий, че строежът на гробница приживе е лоша поличба. Вместо това, Браманте предлага на папата да поръча декорирането на сводовете на Сикстинската капела на Микеланджело. Зад тази препоръка вероятно се крие тайната надежда, че прочутият майстор в работата с мрамор, който никога не се е занимавал сериозно с фрески, няма да може да се справи с поставената му задача. Другата версия гласи, че сам папата пожелава да поръча работата на Микеланджело. Първите месеци са посветени и на създаването на такава конструкция на скелето под свода, която да не пречи на използването на сградата за църковните ритуали и едновременно с това да не остави в "крайния продукт" никакви следи от местата, където е било окачено. Микеланджело измисля начин, по който скелето е закрепено за стените и му позволява да работи по цялата ширина на свода. Според съобщения на ученика и биограф на Микеланджело Асканио Кондиви, под скелето е опънат екран от плат, за да се предпази падането на бои и мазилка върху посетителите в капелата. Местата в стените, където майсторът е закрепил скелето си и до днес може да бъдат открити по грубата мазилка, с която са били замаскирани по-късно. От нивото на пода не се виждат, но при последната реставрация между 1980-1984 година скелето е закрепено на същите точки, които е използвал и Микеланджело.
В края на 1533 г. папа Клемент VII де Медичи натоварва Буонароти с по-нататъшна промяна на декорацията, рисувайки прекрасния Страшен съд върху стената на олтара. Микеланджело започва великолепната работа през 1536 г., по време на понтификата на Павел III, и я завършва през есента на 1541 г., въпреки че реализацията на работата е довела до загубата на стенописите от 15-ти век на олтара с Богородица, възнесена сред апостолите и първите два епизода от историите за Моисей и Христос, нарисувани от Перуджино. Веднъж приел поръчката, Микеланджело превръща по- скромния проект „Дванадесетте Апостоли“ в по-амбициозен - „Сътворението“. Художникът четири години лежи по гръб на скелето, за да завърши работата си - това е една от версиите, според друга версия Микеланджело работи прав на скелето, прекарвайки дълги часове в неудобната стойка с наведена назад глава. Трудности в работата създава и осветлението - дневната светлина, проникваща от прозорците и отразена от настилката на пода, се смесва със светлината от лампите и свещите. . Последните месеци Микеланджело работи до изнемогване, за да се вмести в сроковете, които папа Юлий му налага. По думите на Вазари, папата се изказал с неодобрение, че в рисунките е твърде малко синият и златистия цвят и фреските изглеждат някак "бедняшки". Микеланджело му отвръща, че на свода са изобразени светци, а те не са били богати хора.
През втората половина на 16 век нова версия на „Възкресението Христово“ от Гирландайо е нарисувана от Хендрик ван ден Брок, а „Спорът за тялото на Моисей“ на Синьорели е нарисувана от Матео да Лече, като и двете фрески на стената на входа са сериозно повредени от падането на вратата през 1522 г. Напълно реставриран между 1979 и 1999 г., Сикстинският параклис все още е седалище на Конклава за избора на Светия отец.






















понеделник, 19 декември 2011 г.

Рим, Термите на Диоклециан - Националният музей на Рим

Диоклециановите терми (Terme di Diocleziano, 284-305 г. сл.Хр.) били завършени и отворени за посещение през 306 2. сл.Хр., като побирали около 3000 къпещи се. Построени са толкова добре, че по-голямата част от външната им конструкция все още си стои на мястото. Както и при термите на Траян и Каракала, натациото (големите басейни с топла и сту­ дена вода), фригидарият (неотопленото помещение за студена баня), тепидарият (преходно помещение, използвано за съблекалня) и калидарият (помещение с вана за горещо и студено измиване) са построени по централната ос.
Те са били изградени, за да обслужват населението на три римски квартала – Квиринал, Есквилин и Виминал. За изграждането им бил „демонтиран“, или по-скоро разрушен, цял квартал с частни жилища, собственост на древни римляни.
Термите на Диоклециан са изградени само за 8 години – в периода между 298 и 306 г. сл.Хр. Те са подобни на тези на Каракала, които от своя страна се вдъхновяват от термите на Траян, но Диоклециановите са двойно по-големи. Топлината се създавала от огън под пода, поддържан от роби. Слънчевата топлина също се използвала за затопляне на водата. Водата идвала през клон от акведукта на Марций.
Баните били отворени за всички обитатели, включително жени и деца, и били напълно достъпни. Но дори и скромната входна такса често се покривала от щедростта на императора или някой богат човек, който поемал разходите за посещение на баните от граждани за период от един ден до една година.
Гражданите (а входът бил разрешен на всички свободни граждани) не само се миели, но и прекарвали време в градини със скулптури, посещавали представления в амфитеатъра, четели книги в библиотеката и правели физически упражнения във "фитнеса". Провеждали всякакви забавления, празници и други събития. Тук, например, имало библиотека, в която се провеждали философски дебати, а в гимназиите можело да се занимават със спорт и физически упражнения. Освен това тук било просто възможно да се затопли през зимата и да се прохлади през лятото.
Подобно и на други древноримски сгради, и те били използвани през вековете като източник на строителни материали – от тях били добивани материали за изграждането на други постройки в Рим. Аулите по-късно били използвани за какви ли не частни цели, вкл. и за обяздване на коне.
Най-жесток с намеренията си се оказал обаче папа Сикст V, който между 1586 и 1589 г. взривил с експлозиви част от калидариума в термите, за да си построи частна вила на хълма Есквилин. Използвал общо 100 000 куб.м.материали от термите за вилата си.
Термите придобиват нов облик благодарение на Микеланджело. Първоначално комплексът бил изцяло заграден и входът му бил от настоящата улица „Гаета“.На срещуположната страна се намирала сцена със стълбища, използвана най-вероятно за театрални представления. Именно тя вдъхновила по-късно и начина, по който е реализиран намиращият се пред нея площад „Езедра“, получил по-късно името Пиаца дела Република. Встрани от загражденията на комплекса имало две кръгли зали – първата е в началото на Виа дел Виминале.
Изцяло запазена е другата окръжност, в която е включена през 1598-1600 г. църквата „Сан Бернардо але Терме“. От огражденията се влизало в градините, в центъра на които се намирал същинският термален комплекс.
Той бил съставен от няколко отоплени помещения – фриджидариум, тепидариум и калидариум. Първото и второто помещение съществуват и днес и се намират в базиликата „Санта Мария дели Анджели“.Встрани от централното тяло се намирали симетрично разположени два огромни спортни салона. Освен тях имало и няколко големи аули. Отивайки в Термите на Диоклициан, може да се посети Епиграфския музей, който също се намира там. Трите етажа на музея разказват с експозициите си начините на комуникиране в древноримския свят. Има също и Праисторически музей, описващ историята на Лацио от праисторически времена.
Създаден през 1889 г., за да съхранява антиките на Рим, Националният римски музей съхранява най-важната археологическа колекция в света.
 Колекцията на музея е разделена в различни изложбени зали. Той представя находките, разделени по произход и природа: Palazzo Massimo alle Terme (Benji Traveler: Рим, Музей Палацо Масимо (Palazzo Massimo alle Terme), Италия), Palazzo Altemps (Benji Traveler: Рим, Музей Палацо Алтемпс (Palazzo Altemps), Италия), Crypta Balbi (Benji Traveler: Рим, Музей Крипта Балби, Италия) и Terme di Diocleziano. 
От 1889 г., музеят е част от най-впечатляващия комплекс от бани в Рим, той заема голяма площ между сегашните Via Torino, Via Volturno, Piazza dei Cinquecento, Via XX Settembre и е дом на секцията на римските антики. 
Находките, основно от случайни открития на различни места в градската зона и предградията, са поставени според конвенционалния топографски критерий: вътре в стените изградени от Сервий Тулий, консулските пътища, Тибър и др. Градината към Piazza dei Cinquecento, която е била входът на музея от самото начало, също е резултат от значителна реставрация, която я върна към външния вид от 1950 г. и съдържа епиграфски материал, главно от погребален характер, и различни архитектурни материали. Погребалните стели датират предимно от края на републиканската епоха - ранната имперска епоха, докато олтарите се отнасят за първите два века на империята. Саркофазите и погребалните статуи са на алеята. Епиграфският раздел на музея е представен днес в нова изложба, която има за цел да илюстрира раждането и разпространението на латинската писменост чрез показване на богата колекция от находки, идентифицирани в огромното наследство на музея. 
Поръчани от император Максимиан, баните на Диоклециан се простирали на 13 хектара. Посветени на Диоклециан, с когото Максимиан споделял империята, тяхното откриване се състояло между 305 и 306 г. сл. Хр. Баните можели да поберат до 3000 души и възобновяват обичайната схема на големите римски бани. Калидариум, тепидариум и фригидариум - основните помещения - се развиват по централна ос. Повечето от тези структури все още могат да се видят в базиликата Санта Мария дели Анджели (Benji Traveler: Рим, Църквата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Италия), която заема централното пространство. Манастирът на църквата Санта Мария дели Анджели, чийто проект е на 86-годишния Микеланджело, в момента е напълно реставриран. Великият художник проектира църквата, като интегрира свещената сграда в баните, без да променя римската структура на правоъгълната зала с дължина над 90 метра; за апсидата е използвана natatio, тоест откритият басейн със студена вода на термалния комплекс. С уникалната си вдлъбната форма в тухла, фасадата е една от древните апсиди на баните калидариум. Помещенията остават в експлоатация до средата на 6-ти век, когато гръцко-готската война нанася сериозни щети в целия град, по-специално прекъсването на водоснабдяването. От втората половина на 16 век Баните претърпяват дълбока трансформация. На пресечката с днешната Виа Париджи има осмоъгълна зала. От двете страни на голямата екседра (стая, портик или аркада с пейка или седалки, където хората могат да разговарят, особено в древни римски и гръцки къщи и гимназии, обикновено полукръгли в план.) имало две кръгли зали, едната от които, от западната страна, била превърната в църквата Сан Бернардо але Терме. Между тях и екседрата, вероятно изпълняваща функцията на театър, е имало две правоъгълни помещения, вероятно библиотеки. 

















































Големият вътрешен двор на „Богородица и ангелите" е построен в част от просторния комплекс на тер­мите и е част от Картузианския ма­настир.














































































Виена, Катедралата „Свети Стефан“, Австрия

Катедралата „Свети Стефан“ (Щефансдом) е бижуто на австрийската столица, намира се в сърцето на Виена. Оттам започва всяка обиколка на града...