Замъкът Пернщейн, Чехия

Замъкът Пернщейн, Hrad Pernštejn наричан още „Мраморния“, е чешки замък, намиращ се в историческата област Моравия, близо до селцето Пернщейн, на около 40 км. северозападно от град Бърно.

Замъкът e построен вероятно в средата на XIII века в готически стил. Бил е постоянна резиденция на моравския дворянски род Пернщейн и за пръв път е споменат в 1285 год. В началото на XV век замъкът е допълнително подсилен с надеждни отбранителни системи. Появява се мощно късноготическо укрепление с нови кули, стени и бастиони.

При Ян IV Богати замъкът е преустроен в резиденция в стил от епохата на Ренесанса. Заради натрупани дългове Ян V от Пернщейн е принуден да продаде замъка през 1596 год. През следващите столетия замъкът претърпява незначителни изменения, като днешният му вид отговаря напълно на вида му от XVI век. През 1945 год. e национализиран от правителството на Чехословакия. През 1995 год. е обявен за национален културен паметник на Чешката република.
Замъкът Пернщейн е използван като снимачна площадка за много филми, в това число «Носферату — призракът на нощта», излязъл на екран през 1979 год. През 1975 г. в замъка е заснет съветският филм-приказка «Принцесата и граховото зърно», а също и френската трилогия «Пришълци», реализирана през 1993 год.

Първоначално замъкът е бил заобиколен от ров, пълен с вода, откъдето е получил името си Острова. Сега вместо ров, замъкът е заобиколен от красив парк с дървета, красиви цветя и дори пауни. Една от най-забележителните сгради на замъка е така наречената Рогата кула, в която може да се влезе само като се премине от основната сграда на нивото на горния етаж - изглежда много необичайно и е пригодена да отблъсква атака от всяка посока.
В експозицията в днешното време замъкът е представен от кулата Барборка, дворец с триъгълна форма с параклис, стаи с необичайна красота, украсени с диамантени мозайки, библиотека с 6188 тома, затвор, в който осъдените на смърт са държани гладни, стая за изтезания, стара кухня. За съжаление през 2005 г. в замъка избухва пожар, при който много древни съкровища са изгорени в склада. Щети, причинени от пожара на Пернщайн, били от порядъка на 100 милиона крони (приблизително 4,35 милиона долара). Пожарникарите успяват да спасят част от експонатите, но по-голямата част от колекцията - около 5000 предмета, включително 300 картини и 700 мебели от 18-19 век - изгорели

Легендата за свирепия зубър и храбрия въглищар
На мястото, където днес се издига замъкът, някога се разпростирала гъста гора, обитавана от огромен зубър, който ужасявал всички живи същества наоколо. Никой не е могъл да се справи с него, толкова свиреп и страховит е бил той. Хората се страхували да ходят в този лес, а в онези времена гората е била крайно необходима – и за дърва за огрев, и за храна, и за въглища. И миньорът-въглищар Венава решил да сложи край на страха. Той успява да улови зубъра и да постави халка в ноздрите му, след което го отвежда при краля и там го убива, откъсвайки главата му само с един удар. В знак на благодарност кралят му подарява земя и Венава построява замък, издигнат на висок скалист хълм.
Аристократичният род Пернщейн води началото си от смелия въглищар. Оттогава гербът на фамилията Пернщейн, една от най-знатните чешки фамилии в историята на чешкото кралство, представлява черна глава на бизон със златна халка в ноздрите.

Преданието за древното дърво
Друга легенда разказва за могъщото дърво тис, което расте в гората на замъка. Казват, че този тис е посаден от Методий, дошъл в земите на Великоморавия, за да учи бъдещите чехи и словаци на славянско четмо и писмо. Смята се, че докато дървото расте, замъкът ще продължава да се извисява. Но разруши ли се дървото, ще се разруши и замъкът.
Преданието за прокълнатата девойка и огледалото
Съществува още една легенда, коята разказва за Елишка - красавица, която много обичала да се съзерцава в огледалото. Тя имала необикновена външност, но не се справяла изобщо със задълженията си, била високомерна и арогантна. Девойката била застигната от проклятието на зъл монах, който й напомня, че е пропуснала литургията. Елишка се нахвърля върху него, свещеникът я проклина разгневен и тя се свлича на земята. Оттогава момичето започва да обикаля замъка като призрачен дух, наричан Бялата дама. Огледалото също попада в обсега на проклятието. Която жена го погледне, ще загуби красотата си след една година. Но друга легенда разказва, че Бялата дама не е девойка, а дворянин.
Преданието за Бялата дама
Бялата дама е могла да бъде (освен Елишка) също и смелата дъщеря на Жибрид (потомък на Венава или синът му Войтех), владетел на замъка. Когато замъкът бил обсаден, Жибрид решава да го предаде без бой. Безстрашното момиче, обаче, има план да осуети плановете на баща си, заради което той я убива. Ужасен от постъпката си, бащата я погребва тържествено в криптата на параклиса на замъка. Няколко дни след погребалната церемония призракът на момичето започва да преминава през коридорите на замъка. Предполага се, че призрачният дух изчезва след смъртта на последния потомък на рода Пернщейн.

Античната гробница край Поморие, или „Кухата могила” с гъбата, България

Като дете съм прекарвала толкова много летни дни край Поморие, къмпинг „Европа“ но не съм и подозирала тогава за Тракийската куполна гробница, която е била там срещу входа на къмпинга… Преди известно време пътувайки до Поморие по случайност видяхме табелката и посетихме гробницата

Това е най-голямата античната куполна гробница, разкривана по българските земи. Намира се под земния насип на висока могила и представлява оригинална комбинация от типична тракийска гробница и римски мавзолей (хероон) на заможна фамилия от Анхиало. Датира от ІІ-ІІІ век след Христа и според учените в кръглата й като ротонда зала с висок свод са се извършвали религиозни езически обреди. Тя е една от най-късно построените гробници, затова архитектурата ѝ е повлияна от римското течение. Такива са арките и петте ниши в стените. Археолози са открили пък, че архитектът на могилата е използвал точно 100 римски тухли Внушителна по размери, изградена от камък и тухли, с уникален гъбообразен купол – поморийската гробница е единствена по рода си на Балканския полуостров. Архитектурната идея и градежът й и до днес впечатляват с прецизното си изпълнение. Могилата, под която се крие мавзолеят, е висока 8 метра и е с диаметър 60 метра. Основата й е елипсовидна, върхът е с леко яйцевидна форма и е насочен на север. Самата гробница се състои от дълъг 22 метра коридор (дромос) и от просторна кръгла камера с диаметър 11,60 м и височина 5,50 м. Изградена е от камък (типично за траките) и тухли (характерни за римския строеж). В центъра на полуцилиндричния й свод се издига куха колона с диаметър 3,30 м. Тя се разширява нагоре и се слива с външната стена, напомняйки така на гигантска гъба. От вътрешната стена на централната куха колона в хероона някога е имало вита каменна стълба, която е отвеждала към повърхността на повърхността на могилата. По околовръстната стена на ротондата има пет ниши, в които са били поставяни урните на покойниците. Предполага се, че навремето стените са били изрисувани, но днес посетителите могат да видят само следи от зелена мазилка. Залата, дромосът и фланкиращите помещения са били измазани с „горещ хоросан” (негасена вар и морски пясък).

Според преданието, на мястото, където сега се намира гробницата, е имало чифлик. Двама овчари, докато пасели овцете си, пробили отвор над могилата и влезли вътре. Оттогава мястото се нарича "Кухата могила". Проучванията започват в края на 19 век. Могилата не е изследвана обстойно и не може да се каже дали някога е открита гробница на някой тракийски аристократ. Според проф. Александър Фол обаче е възможно в тунелът да е заровена урна с останките на някои от царете. Чудото до Поморие е било обявено за строго секретна зона през 1942 година, немски спецотряд е търсел в античната тракийска гробница технология от миналото. Друга хипотеза е, че траките са втъкали златни нишки в стенописите и именно те са били обект на войската През 1958 г. и 1959 г. гробницата е реставрирана. Възстановен е дромосът, затворен е пробивът на околовръстния свод. Укрепена е централната куха колона, възстановени са части от нишите, а всички иманярски изкопи в гробницата са реставрирани. Крепидата на лявото помещение е почти изцяло възстановена, а на дясното помещение – само частично. Тук, в дясното помещение, по крепидата могат да се видят кръговете от горещ хоросан. Входът на гробницата е точно на юг. Горе вляво се вижда образът на млад мъж, предполагаем херос (епоним, герой-предтеча) на град Анхиало. Образът е взет от камък, намерен в руините на дясното помещение. Върху камъка има ясни слабо релефни образи на бюст на млад мъж с диадема или корона. Вижда се част от главата му с дълга чуплива коса, а също и богинята Виктория (Нике) с палмова клонка в ръка над крепостна стена или врата на военен лагер. Под нея двама музиканти с шапки или тракийски прически седят един срещу друг на столове със свирки в ръце. Според археолози бюстът напомня лика на младия Котис или на Реметалкс III. Видът на музикантите, техните инструменти и шапки са типично тракийски. Стилът на образите върху камъка е елинистически. Една от хипотезите на учените е, че комплексът представлява храм със свещен двор – доводите са, че тук няма открити кости, урни или саркофази. Предполага го още самата големина на залата, присъствието на кухата колона в средата и вероятният олтар-огнище в нея, както и ефектите от осветяването през отвора на кухата колона в ротондата.

Според проф. Александър Фол, когато слънцето достигало зенита си, лъчите му падали точно върху олтара. Именно тогава бог Сабазий се наричал Аполон и жреците гадаели волята му по играта и силата на слънчевата светлина. Когато обаче Слънцето се намирало „в долната хемисфера на земята”, тогава жреците запалвали огън на олтара-огнище и разгадавали волята на бога по играта на пламъците, които искрели през кръглия отвор на покрива към тъмното небе. По време на този нощен ритуал бог Сабазий бил наричан Дионис. Други специалисти обаче съзират в поморийската гробница по-скоро мавзолей, създаден по подобие на римските – като този на император Макцентий в Рим. Приликите са свързани с наличието на централна колона и пръстеновиден полуцилиндричен свод. Различията обаче също са значими – засега не е известен мавзолей с куха колона. Обичайно в римските мавзолеи има вградени ниши за саркофазите, но в поморийската гробница липсват такива големи ниши. Дромосът е покрит със земен насип, което е характерно за тракийските могили, а не за римските хероони. За някои археолози доказателство, че поморийската гробница е римски мавзолей е фактът, че няма намерена друга тракийска могила след IV–III в. преди Христа. Планът, по който е построена гробницата, е взаимстван от римските мавзолеи, но кухата колона, златното й сечение, наличието на спираловидна каменна стълба в нея нямат аналог. Зидарията е от редуване на каменни пояси с пояси от тухли, като сводовете са иззидани само от тухли – една напреднала технология за римския период.