Замъкът e построен вероятно в средата на XIII века в готически стил. Бил е постоянна резиденция на моравския дворянски род Пернщейн и за пръв път е споменат в 1285 год. В началото на XV век замъкът е допълнително подсилен с надеждни отбранителни системи. Появява се мощно късноготическо укрепление с нови кули, стени и бастиони.
При Ян IV Богати замъкът е преустроен в резиденция в стил от епохата на Ренесанса. Заради натрупани дългове Ян V от Пернщейн е принуден да продаде замъка през 1596 год. През следващите столетия замъкът претърпява незначителни изменения, като днешният му вид отговаря напълно на вида му от XVI век. През 1945 год. e национализиран от правителството на Чехословакия. През 1995 год. е обявен за национален културен паметник на Чешката република.Замъкът Пернщейн е използван като снимачна площадка за много филми, в това число «Носферату — призракът на нощта», излязъл на екран през 1979 год. През 1975 г. в замъка е заснет съветският филм-приказка «Принцесата и граховото зърно», а също и френската трилогия «Пришълци», реализирана през 1993 год.
Първоначално замъкът е бил заобиколен от ров, пълен с вода, откъдето е получил името си Острова. Сега вместо ров, замъкът е заобиколен от красив парк с дървета, красиви цветя и дори пауни. Една от най-забележителните сгради на замъка е така наречената Рогата кула, в която може да се влезе само като се премине от основната сграда на нивото на горния етаж - изглежда много необичайно и е пригодена да отблъсква атака от всяка посока.
В експозицията в днешното време замъкът е представен от кулата Барборка, дворец с триъгълна форма с параклис, стаи с необичайна красота, украсени с диамантени мозайки, библиотека с 6188 тома, затвор, в който осъдените на смърт са държани гладни, стая за изтезания, стара кухня. За съжаление през 2005 г. в замъка избухва пожар, при който много древни съкровища са изгорени в склада. Щети, причинени от пожара на Пернщайн, били от порядъка на 100 милиона крони (приблизително 4,35 милиона долара). Пожарникарите успяват да спасят част от експонатите, но по-голямата част от колекцията - около 5000 предмета, включително 300 картини и 700 мебели от 18-19 век - изгорели
В експозицията в днешното време замъкът е представен от кулата Барборка, дворец с триъгълна форма с параклис, стаи с необичайна красота, украсени с диамантени мозайки, библиотека с 6188 тома, затвор, в който осъдените на смърт са държани гладни, стая за изтезания, стара кухня. За съжаление през 2005 г. в замъка избухва пожар, при който много древни съкровища са изгорени в склада. Щети, причинени от пожара на Пернщайн, били от порядъка на 100 милиона крони (приблизително 4,35 милиона долара). Пожарникарите успяват да спасят част от експонатите, но по-голямата част от колекцията - около 5000 предмета, включително 300 картини и 700 мебели от 18-19 век - изгорели
Легендата за свирепия зубър и храбрия въглищар
На мястото, където днес се издига замъкът, някога се разпростирала гъста гора, обитавана от огромен зубър, който ужасявал всички живи същества наоколо. Никой не е могъл да се справи с него, толкова свиреп и страховит е бил той. Хората се страхували да ходят в този лес, а в онези времена гората е била крайно необходима – и за дърва за огрев, и за храна, и за въглища. И миньорът-въглищар Венава решил да сложи край на страха. Той успява да улови зубъра и да постави халка в ноздрите му, след което го отвежда при краля и там го убива, откъсвайки главата му само с един удар. В знак на благодарност кралят му подарява земя и Венава построява замък, издигнат на висок скалист хълм.
Аристократичният род Пернщейн води началото си от смелия въглищар. Оттогава гербът на фамилията Пернщейн, една от най-знатните чешки фамилии в историята на чешкото кралство, представлява черна глава на бизон със златна халка в ноздрите.
На мястото, където днес се издига замъкът, някога се разпростирала гъста гора, обитавана от огромен зубър, който ужасявал всички живи същества наоколо. Никой не е могъл да се справи с него, толкова свиреп и страховит е бил той. Хората се страхували да ходят в този лес, а в онези времена гората е била крайно необходима – и за дърва за огрев, и за храна, и за въглища. И миньорът-въглищар Венава решил да сложи край на страха. Той успява да улови зубъра и да постави халка в ноздрите му, след което го отвежда при краля и там го убива, откъсвайки главата му само с един удар. В знак на благодарност кралят му подарява земя и Венава построява замък, издигнат на висок скалист хълм.
Аристократичният род Пернщейн води началото си от смелия въглищар. Оттогава гербът на фамилията Пернщейн, една от най-знатните чешки фамилии в историята на чешкото кралство, представлява черна глава на бизон със златна халка в ноздрите.
Преданието за древното дърво
Друга легенда разказва за могъщото дърво тис, което расте в гората на замъка. Казват, че този тис е посаден от Методий, дошъл в земите на Великоморавия, за да учи бъдещите чехи и словаци на славянско четмо и писмо. Смята се, че докато дървото расте, замъкът ще продължава да се извисява. Но разруши ли се дървото, ще се разруши и замъкът.
Преданието за прокълнатата девойка и огледалото
Съществува още една легенда, коята разказва за Елишка - красавица, която много обичала да се съзерцава в огледалото. Тя имала необикновена външност, но не се справяла изобщо със задълженията си, била високомерна и арогантна. Девойката била застигната от проклятието на зъл монах, който й напомня, че е пропуснала литургията. Елишка се нахвърля върху него, свещеникът я проклина разгневен и тя се свлича на земята. Оттогава момичето започва да обикаля замъка като призрачен дух, наричан Бялата дама. Огледалото също попада в обсега на проклятието. Която жена го погледне, ще загуби красотата си след една година. Но друга легенда разказва, че Бялата дама не е девойка, а дворянин.
Преданието за Бялата дама
Бялата дама е могла да бъде (освен Елишка) също и смелата дъщеря на Жибрид (потомък на Венава или синът му Войтех), владетел на замъка. Когато замъкът бил обсаден, Жибрид решава да го предаде без бой. Безстрашното момиче, обаче, има план да осуети плановете на баща си, заради което той я убива. Ужасен от постъпката си, бащата я погребва тържествено в криптата на параклиса на замъка. Няколко дни след погребалната церемония призракът на момичето започва да преминава през коридорите на замъка. Предполага се, че призрачният дух изчезва след смъртта на последния потомък на рода Пернщейн.
Друга легенда разказва за могъщото дърво тис, което расте в гората на замъка. Казват, че този тис е посаден от Методий, дошъл в земите на Великоморавия, за да учи бъдещите чехи и словаци на славянско четмо и писмо. Смята се, че докато дървото расте, замъкът ще продължава да се извисява. Но разруши ли се дървото, ще се разруши и замъкът.
Преданието за прокълнатата девойка и огледалото
Съществува още една легенда, коята разказва за Елишка - красавица, която много обичала да се съзерцава в огледалото. Тя имала необикновена външност, но не се справяла изобщо със задълженията си, била високомерна и арогантна. Девойката била застигната от проклятието на зъл монах, който й напомня, че е пропуснала литургията. Елишка се нахвърля върху него, свещеникът я проклина разгневен и тя се свлича на земята. Оттогава момичето започва да обикаля замъка като призрачен дух, наричан Бялата дама. Огледалото също попада в обсега на проклятието. Която жена го погледне, ще загуби красотата си след една година. Но друга легенда разказва, че Бялата дама не е девойка, а дворянин.
Преданието за Бялата дама
Бялата дама е могла да бъде (освен Елишка) също и смелата дъщеря на Жибрид (потомък на Венава или синът му Войтех), владетел на замъка. Когато замъкът бил обсаден, Жибрид решава да го предаде без бой. Безстрашното момиче, обаче, има план да осуети плановете на баща си, заради което той я убива. Ужасен от постъпката си, бащата я погребва тържествено в криптата на параклиса на замъка. Няколко дни след погребалната церемония призракът на момичето започва да преминава през коридорите на замъка. Предполага се, че призрачният дух изчезва след смъртта на последния потомък на рода Пернщейн.
Няма коментари:
Публикуване на коментар