Безкрайната върволица от завои като че ли спира пред табелката с надпис Панагия. Само привидно, защото пътят продължава да лъкатуши между къщите на това наистина очарователно планинско селце. Красотата му се крие в традиционната архитектура, в къщите, кацнали на толкова стръмни склонове, че от едната страна се виждат два етажа, от другата - четири или дори пет, в тесните калдъръмени улички, в магазинчетата с домашно приготвени сладка (в бурканчетата със сладко са подредени плодове, а в тези с мед - ядки, по начин, който напомня реденето на красива сложна мозайка), в таверните и узериите, разположени в сянката на вековни чинари, на невероятно находчивия начин, по който покрай бистрите планински поточета, които се спускат по склона, са оформени красиви алеи с парапети и лампи от ковано желязо. И, разбира се, в панорамата, която се открива от тази височина към ширналия с долу в ниското Ормос Потамяс (залив на Потамя), гледка, от която дъхът буквално секва. Местните туроператори, особени тези от Христи Акти които предлагат разходки до Панагия и Потамя с микробус или увеселително автовлакче, включват в маршрута си освен задължителните дестинации като площада и черквата в Панагия, и две по-любопитни. Едната, стара маслобойна получаване на зехтин, откриваме съвсем лесно. Тя отдавна не работи, но в двора й са наредени стари дървени колела, напомнящи воденични, и масивни преси, които някога са мачкали маслините. Днес модерното производство е пренесено в покрайнините на Лименас, но тук можете да видите как това се е правело векове наред и да си купите бутилка зехтин.
Другата местна забележителност, дестилерия, в която се произвежда узо, откриваме сравнимо по-трудно. Проблемът не се оказва в мястото, на което се намира тя напротив, делят я двайсетина метра от входа на селската черква (построена, между другото, с мраморни блокове от античните храмове), а в местните хора. Когото и да попитаме на улицата или по дворовете на къщите, покрай които минаваме, къде се намира дестилерията, неизменно ни отговарят: „Узо ли искате да купите? Аз ще ви продам! Моето е страхотно!” Така реагират не само мъже, но и възрастна жена, облечена изцяло в черно, която едва върви по улицата, но явно къта в мазето си запас от узо, който е готова да сподели срещу някое и друго евро.
Панагия е едно планинско село, което впечатлява посетителя с каменните си къщи и покриви, изобилието от течаща вода и калдъръмените улици. Построено е на склоновете на планината и предоставя един секващ дъха изглед към морето. В село Панагия ще откриете красиви стари имения, построени с особения и оригинален архитектурен стил на острова и с покриви от шисти, които изобилстват на Тасос. Голям интерес представляват и калдъръмените кръгли и тесни улички на селото. Що се отнася до тесните улички на Панагия, характерна черта за тях е, че ширината им е такава, че на някои места трудно може да премине дори и моторче. Построени са били през епоха, при която не са съществували автомобили и моторчета и транспортът на хората и на стоките се е извършвал с магарета. В днешно време нуждите се промениха, така, както и транспортните средства, и се счете за необходимо създаването на по-голям околовръстен път в местността за да не се наруши традиционния характер на селото. В село Панагия съществуват традиционни чешми, по-точно извори, от които водата извира студена и кристално чиста, идвайки от планината по построени по традиционен начин канали. В селото има много шадравани между старите къщи, където ритмичният звук от извиращата вода те следва дори и когато се отдалечиш от местността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар