Резултатът от всичко това е рядко срещан контраст - палми и златисти пясъци, плажове и живописни заливчета по крайбрежието, дълбоки езера, гори и водопади в планините. Този контраст не е само в природата. Ако обиколите острова, ще ви направи впечатление разликата между по-модерните крайбрежни курорти, изпълнени с хотели, таверни и магазини, от една страна, и старинните селца във вътрешността, сгушени сред планинските склонове и запазили традиционния егейски дух, от друга. Допреди десетина - петнайсет години Тасос оставаше незасегнат от масовия туризъм и жителите му залагаха на традиционните си източници на препитание - риболов, маслини, мед, добив на снежнобял мрамор... Днес местните хора преустройват къщите си в семейни хотели, отварят таверни и се учат как да измъкнат още някое евро от чуждия турист със скоростта, с която фериботите от Кавала и Керамоти сноват между континента и острова и стоварват поредната космополитна група от немци, англичани, скандинавци, гърци, поляци, румънци и българи, много българи. Това съвсем не означава, че островът е пренаселен от туристи. В никакъв случай, освен през август, разбира се. но това важи за всички гръцки острови.
И ние даваме своята скромна лепта към туристическия поток. устремил се към бреговете на Тасос. Седим на горната палуба на ферибота от Керамоти. наслаждаваме се на слънцето и морето, наблюдаваме с любопитство как неколцина души се опитват да примамят лакомите чайки да грабнат бисквита право от ръцете им, взираме се в далечината, за да зърнем пристанището, което добива все по-ясни очертания, възхищаваме се на високите и стръмни планински склонове, прорязани като глава на пънкар от голи ивици без нито едно дръвче в тях. Не, не са ски писти, макар че през зимата по планините в северната част на острова често пада сняг, а просеки, които да ограничат щетите при евентуални горски пожари, които всяко лято се превръщат в истински бич за Гърция.
Пътуването по море продължава трийсетина минути и скоро фериботът изсипва на брега своя товар от леки автомобили, камиони и пешеходци. Трябва да признаем, че въпреки нашествието от туристи Тасос е успял да съхрани до голяма степен самобитния си дух. Затова не очаквайте големи курортни комплекси като тези, осеяли нашето Черноморие и превърнали участъци от него в крайморски версии на „Люлин”.
На Тасос ограниченията за строителство са доста строги и най-важното - се спазват. Затова тук ще ви посрещне нещо, което без капчица ирония бихме определили като селска идилия - красива природа, живописни селца с тесни улички, крайбрежни алеи с рибни таверни, изнесли столове и маси досами пясъка, толкова много плажове, че всеки ден можете да ходите на различно място и да не ви омръзне.
Внушителни останки от антични храмове и амфитеатри, манастири и черкви от византийската епоха... Разбира се, доскучае ли ви, по улиците на по-големите крайбрежни градчета ще откриете нощни заведения и магазини, които работят до късно вечерта, но имайте предвид, че това все пак не е Миконос, както и че повечето хотели тук са семейни с неповече от 2-3 звезди, докато четиризвездните се броят на пръсти, а петзвездните са точно два, и то отскоро.
Кратка разходка в миналото на Тасос. Първите заселници не са били древните елини, а траките. След тях дошли финикийците, привлечени най-вероятно от златните мини на острова. Те построили голямо светилище на бог Мелкарт (храмът оцелял векове след като финикийците си отишли, тъй като за него разказва Херодот) и дали на острова името, с което е известен и днес. (Тасос бил финикийски принц, според едни източници син, според други - внук на цар Агенор. Откриваме го в гръцката митология като брат на Европа, онази същата, която Зевс отвлякъл.)
Следващите господари на острова били жителите на Парос, които дошли 700 години след финикийците и създали своя колония тук. След многобройни войни ту с перси, ту междуособни - с други древногръцки държавици, Тасос без особени усилия от страна на римляните станал част от тяхната империя, запазвайки формално статута си на „свободен” остров. Географското му положение определило той да стане част от Византия и това продължило почти хиляда години до 1462 г., когато бил окупиран от османските нашественици. Любопитен факт е, че по едно време Тасос бил не турски, а египетски. След избухването на войната за гръцката независимост през 1821 г. османската армия не успяла да се справи нито с гръцките бунтовници, нито с обединения флот на Великобритания, франция и Русия, затова Високата порта се обърнала за помощ към Мехмед Али паша, владетеля на Египет и Судан. В знак на благодарност за оказаната помощ и като компенсация за понесените загуби в битката при Наварин египтяните получили някои територии, сред които и остров Тасос. Защо ли им е притрябвал? Най-вероятно защото Мехмед Али, считан за основател на съвременен Египет, е роден в Кавала и според някои източници прекарал детството си именно на остров. Каквато и да е причината, Тасос се водел египетски чак до 1908 г., когато младотурците го върнали към Османската империя, но за кратко. Четири години по-късно избухва първата Балканска война и Тасос е присъединен към гръцката държава.
След три години отново на път към Тасос
Няма коментари:
Публикуване на коментар