Планината Небо, Йордания

На девет километра западно от Мадаба, кратка отбивка от Царската магистрала отвежда до планината Небо, където се твърди, че Мойсей е видял за първи път Обетованата земя, и където се смята, че е умрял и е погребан.
Казват, че при ясно време от там с поглед може да бъде обгърнат целият Близък изток. Нашето време не беше от най-ясните, така че не мога да потвърдя ттвърдението от първа ръка. Склонна съм да повярвам обаче, че написаното в Библията е вярно, защото Витлеем се намира само на 50 км в далечината, а Йерусалим е едва на 46 км.
При ясно време от планината се отваря прекрасна гледка към Израел и част от долината на река Йордан, като могат да се видят очертанията на Йерусалим и Йерихон.

 Паметникът „Книгата на любовта между народите“ е създаден от италианския скулптор Винченцо Бианки през 2000 г. Формата му напомня за праисторическите долмени и мегалитни камъни, които се намират около Небо. Формата на скулптурата също напомня книга по отношение на народите на Книгата - евреите. Християни и мюсюлмани – които помнят пророка Мойсей тук в Небо. На гърба на книгата гръцкият надпис гласи "Бог е любов". Латинският текст, изписан на една от заглавните страници, прокламира: Един Бог, Баща на всички, който е над всичко". Арабският текст на втората заглавна страница гласи: Бог е Любов. Това е призивът на Небето и посланието на Пророци“. Паметникът е посветен на Негово Светейшество папа Йоан Павел II след посещението му в Паметника на Мойсей на 20 март 2000 г.

През периода 1933 – 1993 г. монасите от Францисканския орден правят разкопки, след като през 1932 г. изкупуват територията, и откриват на върха останки от църква и манастир, както са описани в писмо на италианска поклонница от 530 г. На времето тук е имало 12 извора, които сега са пресъхнали и е останал само един. Църквата е от края на 4 в. и е изградена в памет на мястото, където умира Моисей. Запазен е мозаечният ѝ под, който според тълкувателите показва живота преди и след Христос – войни и страдания, а след това – мир и любов (sic!)

огромният, тежащ 2 тона, кръгъл камък, 

с който още византийските монаси били 

затваряли портите на малкия си манастир.

Врата с форма на воденичен камък се отваряла 

само да пропусне новия брат вътре – 

никой не напускал манастира, известен като „Kufer Abu Badd“.

И достигнахме една от емблемите на Планината Небо – „Жезълът на Мойсей“, сътворен под формата на кръст, по който е полазила змия. Странното преплитане между кръст и змия, създаващ представата за разпнатия Исус, идва от легендата за „Мойсей и медната змия“.

Според притчата израелтяните били нападнати от отровни змии, изпратени им от самия Бог. Посъветван от Бог, Мойсей направил медна змия, която провесил на жезъла си. Ухапаните поглеждали към медната змия и оздравявали. Поуката била, че в живота си обръщаме внимание много повече на лошото, отколкото на доборото. И едва, когато ни се случи истински нещастие, разбираме кое е важното и ценното в живота. Така, че понякога дори и лошото в живота може да ни направи по-добри и смирени.

Препратката към кръста е свързана с това, че и Исус бил прикован на кръста като лош, но в същото време бил добър и направил цялото човечество по-добро.
И ето, че най-после дойде ред и на храма. Модерният комплекс е изграден на върха на Планината Небо, точно там, където някога се е намирала древната църква, пазителка на гроба на Мойсей. Първият храм е бил изграден в началото на Vв. сл. Хр., а с времето започват редица надграждания. Най-забележителното в него обаче никога не е била големината му, а невероятните мозайки, с които е бил облицован целия храм. Тук е събран апотеозът на древните майстори, които  вложили цялото си умение, за да създадат един раннохристиянски шедьовър, с което надминали по качество и старание, дори учителите си от късноантичния Рим.
Казано с други думи, ако Мадаба бе градa на древните мозайки, то Планината Небо бе музея на Мадаба.

Маслиновото дръвче, което папа Йоан Павел II е посадил през 2000г.

Аман - столицата на Йордания

Аман е столицата на Йордания, разположена между пустинята и плодородната долина Йордан. Градът е много стар и е бил населен още по време на Желязната ера, когато носи името Рабат-Амон. Римляните го завладяват през 106 г. сл. Хр., кръщават го Филаделфия и го превръщат в един от десетте града по източната граница на империята, които стават известни като Декаполис. Те възприемат римската архитектура и култура, като това си личи много силно в Аман. По-късно Аман пада последователно под арабска и турска власт, а след Първата световна война, Йордания става независима държава под управлението на династията на хашемитите. Днес около половината от населението на страната живее в околностите на Аман. Градът е разположен на 19 хълма, наречени джабали, и очарователен микс от старото и новото време. В комерсиалния център има модерни сгради, хотели, ресторанти и арт галерии, които са рамо до рамо с традиционни кафетерии и малки работилнички. Долната част на града е по-стара и традиционна, и там може да се намери всичко – от впечатляващи пазари до интересни исторически забележителности.

Безспорно една от най-посещаваните дестинации в Аман е джабалът Цитаделата. Целият хълм е осеян с археологически останки и сгради от няколко различни цивилизации, заради което и целият хълм е включен в Йорданския археологически музей. Цитаделата е била обитаема още преди 18 хиляди години и днес на пътя към централния вход на археологическия музей можете да видите входовете в скалите, където са живели хора през Бронзовата епоха. Римляните са прочистили голяма част от мястото, преди самите те да почнат да строят. Те изхвърлили голяма част от останките надолу по хълма и в наши дни археолозите се ориентират по тях за това кой е живял на Цитаделата. На същия джабал са храмът на Херкулес, дворецът Умаяд и византийската църква. В подножието има две римски руини - римският театър, издълбан в един хълм, е построен между 1131- 161 сл. Хр. В него е имало места за 6000 души, а акустиката все още е много добра. До него е Одеон, който е бил театър с 500 места, ползван и за дебати и дискусии. И двете са близо до римския форум на града, от който не е останало много до наши дни. Старата част на Аман е много живописна със Стария сук – цветния стар, пазар и джамията „Крал Хюсеин“. Популярна дестинация е друг от хълмовете - Джабал Аман с най-добрите пазари, музеи, паметници. На Джабал Аман е Улицата на дъгата, където има посолства и магазини, както и обекти като къщата ал-Муфти, резиденцията на крал Талал и пазарът Сук Джара. На Джабал Ашрафи пък се намира джамията Абу Дервиш, която отвън е покрита с черни и бели шарки, което я прави уникална за Йордания. Отвътре тя в светли цветове и персийски килими. Голяма част от туристите отиват към най-новата от джамиите - тази на Крал Абдула I, построена между 1982 – 1989 година. Внушителната религиозна сграда може да побере до 3000 души. 
Това са забележителностите, които трябва да видя при следващото си посещение на Аман. Този път много дъжд ни валя и нямахме време за разглеждане, а през мокрите стъкла гледките не са ясни. Въпреки всичко мернахме античния театър. Видях се и с приятелки - йорданки.