Дивотински Манастир „Св.Троица“

Дивотинският манастир се намира само 25 км. от шумната и забързана София, сгушен в Люлин планина до село Дивотино. Предполага се че манастирът е бил основан от цар Петър през 10в. След 14в.манастирът принадлежал към Софийската Мала Света гора. От стария манасти не е останало нищо. Той бил опожарен при осанското нашествие, а монасите били избити. Преди това обаче, за да запазят богатството на манастира, го закопали в земята. От разрушаването му до днес са останали само малки дървени части от иконостаса и три стенописни икони. Има легенда за изграждането на манастира. Според нея, някога в съня на християнско семейство, живяло в Дивотино се явила света Троица. Хванала ги за ръка и ги завела до едно място край селото. Том им се явил сам Господ, който им казал, че в краката им има заровено скъпоценно имане. Да дойдат на сутринта и да го изровят, да го натоварят в дисагите на магарето и да пуснат животинката сама да върви. Където спре за пръв път, да издигнат света обител. Така и направили – върнали се мъжът и жената на сутринта, копали и изкопали глинена делва, пълна с жълтици. Натоварили я на магарето и тръгнали. Не след дълго, на сенчеста поляна между две поточета, животното легнало на земята. Бутали го, подканяли го, но то не помръдвало. Сенчесто им се струвало мястото на хората, неподходящо за манастир, но нямало как – изпълнили Божията воля. И така в 1046 г., когато се навършвали сто години от смъртта на св. Иван Рилски, се започнало съграждането на Дивотинския манастир. Нарекли го „Света Троица“, което име носи и сега. И днес местността, в която била намерена делвата се нарича Имането, а самата делва се съхранява в Пернишкия исторически музей. Светата обител е възобновена през 1875г. и сред местните хора става известен и като Царски манастир, заради честите посещения на Цар Фердинанд, който подарил две каляски на тогавашната игуменка, майка Клавдия. Както повечето манастири, така и Дивотинският е поддържал килийно училище и подпомагал освободителните борби, като е приютявал Васил Левски. В Дивотинския манастир и до днес се пазят две икони – светини.Едната е с дупка от куршум, турски куршум, който бил предназначен за Левски, но уличил иконата. Апостола бил приютен от монасите на обителта, които му дали убежище. Турците обаче научили, обградили манастира и започнали да стрелят. Куршум обаче ударил в иконата и рикоширал в заптието, което стреляло. Останалите приели това за знак и избягали. Другата чудотворна икона е иконата на Света Троица.

Паметна плоча на църквата

Дивотинският манастир е действащ, като в днешния си вид църквата и манастирските сгради са построени през 1902г. Манастирът се състои от два храма – стария “Света Троица” и новият – “Свети седемдесет апостоли“, както и жилищни и стопански постройки. Църквата е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи и купол. В нея се е съхранявала чудотворна икона на Св. Богородица.

На няколко метра от манастира има аязмо. Според послушник в манастира, водата е лекувита и помагала при очни проблеми.

Шипка, България

Свети Никола (Шипка) е връх в Стара планина с надморска височина 1326 m, разположен на изток от Шипченския проход. До 23 ноември 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а след това до 7 октомври 1977 г. – връх Столетов Всички знаем за славата на Шипка. Но може би малцина помнят фактите, които превръщат върха в гордост за цял един народ – как 7500 бранители (отряд от 6000 руски войни и 1500 български опълченци) спират 27 хилядната редовна турска армия и не й дават възможност да се съедини с частите, обграждащи Плевен. И така променят хода на войната. След този величествен миг, старопланинското възвишение придобива смисъл за всеки българин. Новият живот на историческия връх започва през 1920г., когато оцелелите опълченци се събират отново на върха и решават да се построи мемориал на епопеята. Всъщност идеята за паметник, който да ознаменува храбростта на героите се поражда веднага след Освобождението, но в продължение на повече от четири десетилетия се губи в политическите борби между русофили и русофоби. След като решението е взето, държавата отпуска средства, които се оказват недостатъчни за издигането на паметника. Тогава започва кампания за набиране на средства и огромна сума е събрана от дарения. Монументът струва 3 милиона и 400 хиляди лева – огромна сума за тогавашното време. Проектът е поверен на архитекта Антон Донков, а фигурата на лъва – на скулптора Александър Андреев. Основният камък е положен на 26 август 1922г. Изграждането му се извършва предимно от военни поделения. Бронзовата фигура на лъва е излята в София и за да бъде пренесена до върха, тя е изработена от 28 части, които са сглобени на място. 12 години по-късно след полагането на първия камък, отново на 26 август 1934г. Борис ІІІ тържествено открива Паметника на Свободата.За грандиозното тържество Военното министерство открива всички ветерани от битката. Подстъпите към върха са завзети от хиляди желаещи да присъстват на събитето. Борис ІІІ се обпъща с пламенна реч към народа. Самолети кръжат над множеството, а 101 салюта възвестяват началото на всенародния празник. За да не бъдат помрачени тържествата от спекуланти, правителството се разпорежда и цените на всички стоки в региона са уеднаквени. Бронзовият лъв е обърнат на изток – там, от където пристигат спасителите. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци

Самият паметник е висок 31,5 метра. Неговата внуишителност се постига чрез 894 стъпала, които водят към него. Архитектурното решение наподобява средновековна кула, която се разпределя на 7 нива. В нея е разположена експозиция, съхраняваща колекция от оръжие, медали и ордени от Освободителната война, както и богат снимков и документален материал. Най-ценния експонат е точно копие на Самарското знаме. В криптата, в мраморен съркофаг, поставен на четири лежащи лъва, са положени костите на 317 загинали опълченци. Пред саркофага са застинали на вечна стража каменните фигури на руски воин и български опълченец

От последната площадка се открива панорамен изглед към околността с възстановените батареи, траншеи, обозначени позиции, паметници и братски могили, запазили спомена за подвига и саможертвата на шипченските герои

От 25.06.2021г. паметникът на свободата (Паметник на Шипка) временно ще бъде затворен за посещения. Причината е продължаващите дейности по обследване на фасадата му и изграждане на скеле за целта. Паметникът „Шипка” има нужда от ремонт, а основният му враг е влагата, която прониква между фугите на камъните и постепенно уврежда монумента. Първата стъпка към ремонта е именно обследване на паметника.