Етнографски комплекс "Етъра" —жива картина на една отминала епоха, България

Идеята за създаването на музей „Етър“ принадлежи на габровеца Лазар Донков. Това е неговата мечта, вградена в камък и дърво. Изграждането на архитектурния комплекс от сгради започва през 1963 г. с реставрация на съществуващите по поречието на река Сивек (приток на Янтра) воденица-караджейка, валявица и тепавица. Към тях от села в околностите са пренесени ножарска работилница и воденица-долапкиня. Музеят отваря врати на 7 септември 1964 година. През следващите години се създават нови обекти, които представляват архитектурни образци на къщи, занаятчийски работилници, сгради и съоръжения, разкриващи старинните техники, поминъка, бита и духовната култура на населението, живеещо в централните части на Стара планина от края на XVIII до началото на XX век. Това население, наречено балканджии, е една от седемте етнографски групи в България.

Етър е древното название на Янтра—реката, която минава през град Габрово. Избрано е за име на музея като символ на връзката между водата и развитието на занаятите в региона. Регионален етнографски музей на открито „Етър“ притежава единствената в България колекция на технически съоръжения, задвижвани с вода. Сбирката е създадена постепенно и включва действащи и днес съоръжения Благодарение на вадищна система, съществувала в миналото, по-късно коригирана и оформена, водата задвижва механизми, които перат, заточват ножове, мелят жито, тепат вълнени платове, струговат съдове от дърво, изплитат вълнени нишки. Тя има статут на една от най-добре организираните сбирки от подобно естество в Европа. Към нея принадлежат 10 обекта, а най-важната подробност за тях е, че всички работят, както е било едно време Днес в “Етъра” е събрана голяма част от битовизма на Възраждането. Създаден е като умален модел на Габрово от средата на 18в. до края на 19в. Градът е в подем и по това време се развиват цели 26 занаята. В тази връзка, малко по малко, къщите са започнали да “излизат” от вътрешния двор и да се строят с лице към улицата. Така стават по-удобни за майсторите, които отварят дюкяните си пряко към клиентите. Улиците са тесни, а характерно издадените втори етажи на къщите усилват представата за това. Такова е описанието и на Занаятчийската чаршия в центъра на “Етъра”. На нея, отляво и отдясно са наредени спретнати работилници, в които може да видите, опитате и закупите току що произведените стоки. Както на времето, така и сега майсторът сам произвежда и продава изделията си. По тази къса калдаръмена пътека са представени 16 от известните занаяти на местното население – дърворезбарство, грънчарство, бакърджийство, хлопкарство, фурнаджийство, шекерджийство, тъкачество, сарачество, ножарство, мутафчийство, иконопис, коларство, железарство, кожухраство, куюмджийство и производство на музикални инструменти

Една от най-интересните постройки е тази на църквата “Св. Богоявление” с училището. Тя е копие на храм от с. Радовци от 1868г. и интересното за нея е, че съчетава българска къща, култова сграда и училище. Освен до нея по пътеките са разположени чардаци, под които може да се запознаете с бита и културата на населението през тези времена. Има изложени и копия на характерните транспортни средства. Няма как да пропуснете и прочутата часовникова кула по пътя си за Чаршията, а по цялото протежение на комплекса приказката допълват притоците на река Янтра.

От 2013г. е обособен детския кът към комплекса, който да предаде неповторимата българска култура на следващите поколения. По достъпен и атрактивен начин са представени занаятите и традициите, които са изключително занимателни за малчуганите. Наред с ежедневните кръжоци са обособени различни детски конкурси, които се превръщат в празник – конкурси за изработка на сурвакници, мартеници и плашила. През май се провежда и пленер на детската рисунка.

Хисаря, Римска гробница, България

Римската семейна гробница В началото на Маймун дере се намира и една римска семейна гробница. Разположена е на около 300 метра от Археологическия резерват и до нея се стига по алея през парка, започваща южно от минералния извор “Момина сълза”. Тя е късно римска семейна гробница от четвърти век Състои се от гробна камера и коридор. Впечатлява с изработката на пъстроцветната подова мозайка. Гробната камера притежава цилиндричен свод и е покрита с цветна мозайка. В нея са запазени следи от стенописи в растителен и геометричен орнамент. Гробницата е запазена и достъпна за посещения.

Хисаря, България

Хисаря, която от векове е известна с лековитите си минерални извори, е град, през който минават няколко високоразвити цивилизации, като всяка от тях оставя ярка и незаличима следа в историята на това място, което всеки българин трябва да посети поне веднъж в живота си. Доказателство за бляскавата и превратна история на Хисаря са различните имена, които това населено място има през хилядолетията – Диоклецианопол, Ветус Аугуста Ария, Термейтисина, Топлица… Днешната Хисаря възниква като малко селце през втората половина на XVII век, издигайки се върху добре запазените руини на антични и средновековни постройки. Привлечени от топлия климат и минералните извори, праисторическите хора първи харесват това уютно местообитание, полагайки основите на Хисаря още през V-IV хилядолетие пр.Хр. Траките, които са ненадминати майстори на архитектурата и приложните изкуства, превръщат Хисаря в магически нимфеум – лечебно-религиозно светилище, част от митичното царство на племето Одриси. Ненадминат пик в разцвета си днешният курорт достига по времето на управлението на римския император Диоклециан, който през 293 г. го прави град и започва бурна строителна дейност. Невероятно красивата архитектура и уникалната укрепителна система превръщат Диоклецианопол в шедьовър на римската култура, който остава без еквивалент в цяла Антична Европа Стени, достигащи до 13 метра, 4 величествени порти, 44 отбранителни кули – това са сухите факти, стоящи зад впечатляващата крепост на Диоклецианопол, част от която и днес може да бъде видяна в Хисаря. Най-оригиналното съоръжение в Диоклецианопол са римските терми, които по своята функционалност може да се конкурират с най-модерния и луксозен спа център. Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени до днес римски бани на Балканския полуостров и в света въобще. Сред многобройните архитектурни паметници, проучени в Хисаря, най-значителни са термите, от които досега са разкрити четири, макар че със сигурност са били много повече. Термите в Диоклецианополис били изградени от необработвани камъни и редове тухли на равни разстояния. Представлявали сложни хидротехнически съоръжения с подово отопление (хипокауст) и басейни. Имали богата вътрешна украса с мраморниоблицовки, колони и статуи, с многоцветни мозайки и фонтани. Като истински град Диоклецианопол може да се похвали и с амфитеатър, в който редовно се провеждат спортни състезания и борби с животни. ( Намира се в парка “Момина сълза”) С настъпването на християнството в Европа през IV век в Диоклецианопол се построяват десет базилики, типични представители на раннохристиянската архитектура. В укрепената част са открити две, а извън нея още осем раннохристиянски базилики. Намерен е и надпис, в който виден духовник заявява желанието си да бъде погребан в една от тези църкви. Запазвайки функциите си на административен, търговски и културен център, Диоклецианопол става и седалище на епископ. Това още повече допринася за разпространението на новата вяра по българските земи. Диоклецианопол е обявен за археологически резерват. На арабски език Хисар значи "крепост" 

  Хисарската крепост Тя е от III-IV век. Запазени са внушителни останки от крепостните стени, които имат обща дължина от 2190 метра. Притежават отбранителни кули и крепостни порти. Запазени са южната порта, известна като "Камилите" и западната (Пазарджишката) порта. Южна крепостна порта е главната порта на римския град Диоклецианополис. Оттук е излизал пътят за Филипополис (Пловдив) – най–важния административен център в римската провинция Тракия. Портата в оригинал се извисява на 13м височина. Нарича се така, защото в началото на XX в. вратата е била разделена и приличала на две застинали една срещу друга камили. На това място през 1882г Иван Вазов е написал знаменитото българско стихотворение "Отечество любезно, как хубаво си ти!". Крепостта е била с формата на неправилен четириъгълник и освен със здрави стени, е била защитена от дол и ров. Били за направени каменни стълби, за да може да се изкачва по крепостта. Те са приличали на издадени полукръгли сводове. Били за разкрити терми, казармени помещения и др Най-голямото богатство на Хисаря е минералната вода, която след Освобождението на България се превръща в основния “виновник” за разцвета на селцето, обявено през 1964 г. за град. Хисаря може да се похвали с титлата “Първият спа курорт на България”. С “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, издаден през 1882 г. от правителството на Източна Румелия, се полагат основите на професионалното балнеолечение в нашата страна. Минералната вода е буквално навсякъде в Хисаря. Курортният град разполага с 22 извора, които са с различни физико-химични характеристики, а температурата им варира от 31 до 51 °C. Слабата минерализация на изворите в Хисаря ги прави идеални за вътрешна консумация, оказвайки доказан лечебен ефект при бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни заболявания.