Етнографски комплекс "Етъра" —жива картина на една отминала епоха, България

Идеята за създаването на музей „Етър“ принадлежи на габровеца Лазар Донков. Това е неговата мечта, вградена в камък и дърво. Изграждането на архитектурния комплекс от сгради започва през 1963 г. с реставрация на съществуващите по поречието на река Сивек (приток на Янтра) воденица-караджейка, валявица и тепавица. Към тях от села в околностите са пренесени ножарска работилница и воденица-долапкиня. Музеят отваря врати на 7 септември 1964 година. През следващите години се създават нови обекти, които представляват архитектурни образци на къщи, занаятчийски работилници, сгради и съоръжения, разкриващи старинните техники, поминъка, бита и духовната култура на населението, живеещо в централните части на Стара планина от края на XVIII до началото на XX век. Това население, наречено балканджии, е една от седемте етнографски групи в България.

Етър е древното название на Янтра—реката, която минава през град Габрово. Избрано е за име на музея като символ на връзката между водата и развитието на занаятите в региона. Регионален етнографски музей на открито „Етър“ притежава единствената в България колекция на технически съоръжения, задвижвани с вода. Сбирката е създадена постепенно и включва действащи и днес съоръжения Благодарение на вадищна система, съществувала в миналото, по-късно коригирана и оформена, водата задвижва механизми, които перат, заточват ножове, мелят жито, тепат вълнени платове, струговат съдове от дърво, изплитат вълнени нишки. Тя има статут на една от най-добре организираните сбирки от подобно естество в Европа. Към нея принадлежат 10 обекта, а най-важната подробност за тях е, че всички работят, както е било едно време Днес в “Етъра” е събрана голяма част от битовизма на Възраждането. Създаден е като умален модел на Габрово от средата на 18в. до края на 19в. Градът е в подем и по това време се развиват цели 26 занаята. В тази връзка, малко по малко, къщите са започнали да “излизат” от вътрешния двор и да се строят с лице към улицата. Така стават по-удобни за майсторите, които отварят дюкяните си пряко към клиентите. Улиците са тесни, а характерно издадените втори етажи на къщите усилват представата за това. Такова е описанието и на Занаятчийската чаршия в центъра на “Етъра”. На нея, отляво и отдясно са наредени спретнати работилници, в които може да видите, опитате и закупите току що произведените стоки. Както на времето, така и сега майсторът сам произвежда и продава изделията си. По тази къса калдаръмена пътека са представени 16 от известните занаяти на местното население – дърворезбарство, грънчарство, бакърджийство, хлопкарство, фурнаджийство, шекерджийство, тъкачество, сарачество, ножарство, мутафчийство, иконопис, коларство, железарство, кожухраство, куюмджийство и производство на музикални инструменти

Една от най-интересните постройки е тази на църквата “Св. Богоявление” с училището. Тя е копие на храм от с. Радовци от 1868г. и интересното за нея е, че съчетава българска къща, култова сграда и училище. Освен до нея по пътеките са разположени чардаци, под които може да се запознаете с бита и културата на населението през тези времена. Има изложени и копия на характерните транспортни средства. Няма как да пропуснете и прочутата часовникова кула по пътя си за Чаршията, а по цялото протежение на комплекса приказката допълват притоците на река Янтра.

От 2013г. е обособен детския кът към комплекса, който да предаде неповторимата българска култура на следващите поколения. По достъпен и атрактивен начин са представени занаятите и традициите, които са изключително занимателни за малчуганите. Наред с ежедневните кръжоци са обособени различни детски конкурси, които се превръщат в празник – конкурси за изработка на сурвакници, мартеници и плашила. През май се провежда и пленер на детската рисунка.