Рим, Църквата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Италия

До средата на шестнадесети век Баните на Диоклециан, които днес гледат към Пиаца дела Република, изглеждат само помпозно древно наследство. През 1561 г. папа Пий IV де Медичи (1559-1565), по инициатива на сицилианския свещеник Антонио Ло Дука, посветен на култа към ангелите, решава да построи църква вътре в Баните. 86-годишният Микеланджело е отговорен за строителството. Великият художник проектира църквата, като интегрира свещената сграда в баните, без да променя римската структура на правоъгълната зала с дължина над 90 метра: за апсидата той използва natatio, който е външният басейн със студена вода на комплекса от бани. Фасадата има уникалната вдлъбната форма от тухли. На 18 февруари 1564 г., след смъртта на Микеланджело, работата е продължена от Якопо дел Дука, негов ученик и племенник на Антонио Ло Дука. Интериорът на базиликата е съставен по следния начин: от входа се влиза в кръгъл вестибюл с две квадратни екседри, античния тепидариум, докато трансептът е в централната зала на баните. Запазила е древната тържественост с осемте колони от червен гранит и високите сводове. В залата се намира линията Меридиана или Клементина, открита през октомври 1702 г. от папа Климент XI и направена от Франческо Бианкини. Той се вдъхновява от работата на великия астроном Джан Доменико Грасини, за да го създаде. Слънчевият часовник е дълга бронзова линия, вмъкната в мраморна лента, простираща се на около 45 метра. Отстрани, с инкрустации от полихромен мрамор, са зодиакалните знаци на лятното и есенното съзвездие отдясно и отляво на тези на пролетното и зимното съзвездие. В двата края са зодиакалните знаци Рак и Козирог. Изображението на слънцето, проникващо през центъра на герба на Климент XI, преминава през цялата година, започвайки от Рака на лятното слънцестоене и достигайки до Козирога на зимното слънцестоене. 

Часовникът, на възраст около 300 години и построен по линията на меридиана, е разположен на пода. Целта на неговото изграждане е една проверка, с която трябвало да се провери истинността на Грегорианския календар, за да се представи средство за точно прогнозиране на Великден, а така да се докажат и предимствата на християнския календар пред по-рано използвания в Рим езически календар.

През вековете базиликата е претърпяла няколко промени, включително тази от Луиджи Ванвители. През 1750 г. той проектира фасадата на Piazza Esedra - сега Piazza della Repubblica - единственият вход, от който днес може да се влезе в църквата. През 1911 г. ванвителската фасада на Пиаца Еседра е разрушена, за да се възстанови внушителната ниша на калидариума с римски тухли. Тази намеса обаче прави църквата по-малко видима, защото често се бърка с руина. През 1998 г. Общината на Рим дарява нов монументален орган на базиликата, построен от Бартоломео Форментели, занаятчия от Верона. През 2001 г. италиано-американският художник Нарцис Куалиата, ученик на Де Кирико, монтира купол от стъклопис на тавана на базиликата. Голямата стъклена конструкция, висока 23 метра, е с диаметър пет метра. Освен това действа като слънчев часовник. Можете да се проследи движението на земята около слънцето, като се наблюдава отражението му върху пода на кръглата зала. Вътре в църквата има постоянна изложба, която чрез графики, рисунки и черно-бели снимки разказва историята на баните на Диоклециан и превръщането им в църква от Микеланджело.

Една звездна сватба, която е организирана точно тук, става причината за това, църквата “Santa Maria degli Angeli e dei Martiri” да се присъедини към официалните църкви в Рим и в Италия. Това се случва на 24 октомври 1896 година, когато в този храм е обявен бракът между принцът на Неапол и бъдещ крал на Италия- Виторио Емануеле III и принцесата на Черна гора- Елена.

Базиликата “Santa Maria degli Angeli e dei Martiri ” е известна и с огромния орган, който заема половината от пространството в храма и е един от най-големите органи в света. Приятно е да се послуша звука му, мелодиите му, които меко огласят цялото храмово вътрешно пространство.

Рим, Църквата "Santa Maria in Aracoeli", Италия

Няма друга църква в Рим, която толкова ярко да олицетворява отделните исторически етапи в неговото разви­тие. „Богородица Арачели“ (Santa Maria d’Aracoeli, „Богородица от небесния олтар“) е построена върху останките от древно- римския Храм на Юнона, а 22-те й колони са донесени от други важни антични постройки.
Раннохристиянската църква е издигната на мястото, където според легендата през I в. пр.Хр. Октавиан (бъдещият император Август) построил светилище, защото имал видение, предсказ­ващо раждането на Христос. По тази причина императорът е из­образен на фреската върху апсидната арка - доста почетно място за владетел на Древния Рим. През XIII в. църквата е рекон­струирана от францисканците, запазвайки строгия романски стил на епохата, подчертан до­пълнително от незавършената фасада. Стръмната стълба е по­строена през 1348 г. вероятно като благодарност за края на чу­мата и отразява средновеков­ното схващане, че спасението се постига само с жертви.
Около 1000 г. храмът се превръща в бенедиктинско абатство, за да премине впоследствие към монаси, които все още го обслужват и които го преструктурират, придавайки му сегашния римско-готически аспект. През Средновековието играе много важна роля, тъй като съветниците се събират тук, за да обсъждат Res Publica, нещо като нов форум в Рим. Вътре в базиликата са били избирани градските лидери, а трибунът Кола ди Риенцо говори пред хората на Рим. Тук през 1341 г. Франческо Петрарка е обявен за поет-лауреат. През 1348 г. се изгражда ново мраморно стълбище със 124 стъпала като ангажимент към Богородица да сложи край на чумата, бушуваща в Европа. Мраморът е взет от стълбището на храма на Серапида в Квиринале. Жените, желаещи дете, майките, които искат мляко за децата си, хората, които искат да спечелят от лотарията, а също и неомъжени жени, търсещи съпруг, изкачват стълбите на колене. През 17-ти век чужденците спят на стълбището, докато принц Кафарели не ги изпраща, като търкаля бурета, пълни с камъни, надолу по стълбите.
По време на френската окупация и Републиката от 1797 г. църквата е била обезсветена и използвана като конюшня. Реабилитирана е в края на наполеоновия Рим, но след 1870 г. едва успява да се спаси от разрушаване за изграждането на Виториано.
Въпреки канделабрите и зна­чителната реставрация въ­трешността на църквата е за­пазила старинната си мрачна атмосфера. Подът е оформен в стил „козматеско“ и в него са вградени няколко гроб­ници. Една от тях, тази на архи- дякон Кривели, е изработена от Донатело. Украсата на тавана увековечава морската победа на европейските сили при Лепанто през 1571 г. Тук е и па­раклиса „Буфалини" (първия вдясно). Тук ще видите как рене­сансовият реализъм (сцените от живота на св. Бернардино, нарисувани от Пинтурикио през 1485 г.) контрастира с изчисте­ната византийска естетика („Богородица“ в главния олтар). Другите творби са от Беноцо Гоцоли, Арнолфо ди Камбио, Ан- дреа Сансовино и Пиетро Кавалини. Наблизо е и параклисът „Пресветият Младенец“. През 1994 г. крадци отмъкват от него скулптурата на бебето Исус. Смята се, че фигурата е била направена от маслиново дърво от Гетсиманската гра­дина и е имала чудодейна ле­чебна сила.

 

Рим, Фонтана „Акуа Паола", Италия

Този фонтан е един от най-древните, който се намира на отсрещния бряг на река Тибър, на хълма Джаниколо. От тук може да се види голяма част от вечния град. Римляните го наричат ​​Il Fontanone (Големият фонтан), след като неговият размер и позиция доминират в квартал Трастевере. Фонтанът „Акуа Паола" (Fontana dellAcqua Paola, името му идва от акведукта на папа Па­вел V - „Павлова вода“), известен също като „Големия фонтан“ (Fontanone).  На върха на фонтана има орел и дракон, животни, които са символи на фамилията Боргезе, от която произлиза папата. Терасата пред фонтана е една от многото площадки за наблюдение - от нея се открива красива гледка към града.

Той също като фон­тана „Треви“ е крайна точка на акведукт. Състои се от три го­леми централни ниши и две по- малки от двете страни. Водата блика от тях и пада в басейна отдолу. За изграждането му е използван мрамор от руините на Римския форум, както и фрагменти от храма на Минерва. Очевидно 4 от 6-те розови колони, украсяващи паметника, също са получени от някогашния Свети Петър.