Рим, Isola Tiberina & р.Тибър, Италия

Островът в Тибър (Isola Tiberina) - едно малко бижу от мрамор и чинари, е свързан и с медицината, и с вярата. На него се намират голямата болница „Правете добро, братя“ (Fatebenefratelli) и една малка синагога
Според преданието през III в. пр.Хр. делегация от римляни отишла при сибилата в Епидавър (Гърция) и се върнала с тъл­куванието, че гражданите, ако искат да спрат чумата, трябва да построят храм на Ескулап - бога на лечителите. Докато плавали нагоре по течението на Тибър, римляните видели на кораба змия като тази, която се е увила около же­зъла на Ескулап (змията по тра­диция е символ на лекарите). Тя се плъзнала по водата и заплу­вала към острова. Така показала, къде трябва да бъде храмът. С течение на времето островът до такава степен се е слял с тази история, че с траверти- нови блокове бил оформен като боен кораб с нос, кърма, кил и ре­лефно изображение на свеще­ната змия. Останките от това съоръжение все още могат да се видят отстрани на синагогата

Няколко столетия по-късно императорът на Свещената римска империя Отон III по­строил върху руините на Ескулаловия храм църква в чест на приятеля си Адалберт - първия епископ на Прага, приел мъчени­ческа смърт през 997 г. За ко­раба и колонадата на сградата е използван материал от коло­ните и другите антични ос­танки. Говори се, че Отон лично ръ­ководил строежа, а на връщане от пътуването си до Беневенто в Южна Италия донесъл мощите на св. Вартоломей и ги оставил в църквата за известно време, така поне си мислел тогава. Ала ­скоро след това Отон загинал в бой с въстаналото местно население, горкият св. Адалберт бързо бил забравен, а църквата била преосветена в чест на св. Вартоломей. Тя е престроявана през 1113 и през 1624 г., затова камбанарията е от XII в., а фаса­дата е барокова. Вътре, на стълбите към ам­вона, има мраморен кладенец с четири релефни фигури - Хрис­тос, св. Вартоломей (той държи нож - оръдие на мъченическата му смърт), св. Адалберт (с епис­копски жезъл; някои смятат, че това изображение е на св. Пав­лин Нолански) и Ото III с корона и скиптър
Реката, наричана „Русият Тибър“ заради калното си жълтеникаво дъно, минава през самия град, но днес няма почти никакво значение в ежедневния му живот. Живописна е, над нея са прехвърлени няколко моста - включително и очарователният „Сикст“ с великолепна гледка към „Св. Петър“. Така е от края XIX в., когато по бреговете й са построени високи диги, за да се спрат честите наводнения. Ала невинаги и било така. Вълчицата намира предполагемите основатели на Рим - Ромул и Рем, на брега на Тибър и ги осиновява. В древността Ти­бър е основната артерия за корабите, плаващи към Тиренско море. „Голям бряг“ (Ripa Grande) - търговското приста­нище в „Трастевере“, и „Малък бряг“ (Porto di Ripetta), били жи­зненоважни за града. До XIX в. на малкото пристанище имало величествено крайбрежно стълбище, за което се смята, че е вдъхновило онова на Испан­ския площад 

 

Рим, Арката на Константин, Италия

Константин често е наричан първи Император христянин, но на арката, посторена в негова чест през 315г.сл.Хр., няма нито един христянски образ.

Триумфалната Арка на Константин е осветена на 25 юли 315 година. Датата не е избрана случайно. Десет години по-рано на същия ден, легионите на Константин го обявяват за император. За да отбележат деценалията на императора си, гражданите на Рим бързат да построят най-голямата триумфална арка във Вечния град. Заради кратките срокове, с които разполагат, за да приключат градежа ѝ, въпреки че е посветена на Константин, Арката е събрала много елементи от по-ранни творения, създадени по време на императорите Траян (98-117 година), Адриан (117–138 година) и Марк Аврелий (161–180 година). Получило се е нещо като “колаж” от камък.
Арката на Константин е висока 21 метра, широка е 25,9 метра и е с дебелина от 7,4 метра. Има три прохода, като най-големият централен е с височина 11,5 метра и ширина от 6,5 метра, а двата странични са високи по 7,4 метра и са на половина по-тесни от централния. Върху сводовете на проходите се намира атика на Арката, който е облицован с мрамор.

По-голяма част от украсата на арката е взета от сгради, построени от предишни императори и подсказва, че римското изкуство навлиза в период на упадък. Осемте правоъгълни релефа от двете страни на горната част са украсявали съоръжение, посветено на Марк Аврелий, а портретът на иператора е преправен, за да прилича на Константин.

Съдържанието на трите други релефа от същата поредица (сега в Капитолийските музеи) ясно показва император Марк Аврелий. Кръглите медальони върху страничните арки (по четири от всяка страна) също са взети от другаде.

Ловните сцени и сцените с жертвоприношения са от първата половина на IIвек и по време съвпадат не с управлението на Константин, а с управлението на Адриан. Осемте скулптори на варвари върху колоните (тези с панталоните) също са чужди. Четирите квадратни фриза от двете страни под медальоните са направени специално за тази арка.

На фризът на южната страна е изобразено как Константин и неговат армия обаждат град Верона. Переспектива изобщо няма, а фигурата на центуриона, който се катери по стената, прилича на джудже.

Константин построява тази арка, за да отбележи десетата година от управлението си. Арката е поставена в края на Триумфалната алея, по която са преминавали триумфалните шествия. Издига над Виа Триумфалис, между Палатинския хълм и хълма Целий, на онова място, където древният път на триумфиращите римски пълководци се среща с Виа Сакра. Удостоените с правото на триумфално шествие строявали легионите си на Марсово поле и от там поемали покрай Циркус Максимус, заобикаляйки Палатинския хълм; веднага след Арката на Константин процесията завивала в ляво и по Виа Сакра продължавала до Форум Романум и Капитолийския хълм, преминавайки през арките на Тит и Септимий Север.

През средновековието Арката на Константин е включена в защитната стена, изградена от частни лица, придобили собствеността върху прилежащите терени. През XVIII век са направени първите реставрационни дейности, а последните археологически проучвания на мястото са от 90-те години на ХХ век.

Надписът на арката в смислов превод гласи: “На император Флавий Константин Велики, благочестивият и щастлив Август, дават Сенатът и народът на Рим, защото той по божествено вдъхновение и чрез великия си ум със своята войска както на тирана така също и на неговите поддръжници в едно време отмъсти за държавата със справедливо оръжие, е посветена тази Триумфална арка.”

Рим, Църквата "Sant Pietro in Vincoli", Италия

Базиликата "Св.Петър с оковите" е известна още като "Базилика Еудоксиана". Известна е със скулптурата на Микеланджело "Моисей", разположена в десния трансепт на църквата и е част от недовършената гробница на папа Юлий II, построил Сикстинската капела.

Първоначалният проект на Микеланджело е бил за самостоятелна постройка с около 40 скулптури, която да бъде изградена в "Св.Петър", но той така и не се е осъществил. Въпреки това статуята на Мойсей има изключително силно въздействие. Старецът е изобразен с десетте Бож заповеди под мишница, след като се е завърнал от Синайската планина. Той се мръщи очевидно ядосан от идолопоклонството на събратята си, играещи със златния телец. Поразителните скулптури на двете съпруги на Яков - Лия и Рахил, символи на дейния и на съзерцателения живот вероятно са били завършени от Рафаеле да Мантелупо. 

Тук може да се види една  скъпоценна реликва - оковите на св.Петър от престоя му в затвора - в Йерусалим и в Рим. Казват, че когато ги сложили едни до други, те се съединили по чудотворен начин. 

Църквата е построена от императрица Евдоксия именно като място за веригите, днес изложени под олтара. Ако не се обръща внимание на бароковия таван, може да се усети кат е въздействала базиликата върху римляните. Нейната изчистена простота е възприета от много по-късни християнсски църкви.

Въпреки големия брой поправки, ако погледнете тухлената зидария над прозорците отвътре, ще се различат контурите на петте арки над оригиналните входове от Vв.. Отляво на главния вход има стенопис от XVв. изобразяващ процесията на Божието застъпничество срещу чумата през 1476г

Казват, че Микеланджело хвърлил един от инструментите си по скулпурата с думите "не може да бъдеш толкова съвършен" и така направил дълбока цепнатина в коляното на Мойсей