Балнеологичният курорт е разположен сред живописните склонове на Родопа планина на 750 м. надморска височина по поречието на р. Малка Арда. Средиземноморското влияние в климата смекчава времето през зимните месеци и внася прохлада през лятото. Баните е известно с минералната вода, чиято температура при извиране е 43 °C и е уникална по състав за България. Физикохимичната характеристика на минералната вода я прави подходяща както за външно, така и за питейно лечение при широк кръг заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, стомашно чревния тракт, както и при различни професионални заболявания. Откритият топъл минерален извор според преданията датира още от римската епоха.
Разкритите древни останки от баня свидетелстват, че и преди стотици години водата се е ползвала за лечение. Живописната планинска природа, термалният минерален извор, чистият и свеж въздух създават неповторима атмосфера в това планинско село. В последните няколко години то се превърна в притегателен център за туристите.
Ако обичате духа на отминали времена, то Родопите са идеалното място за вас. През хилядолетната история на планината по живописните й пътеки са отеквали стъпките на траки, славяни, прабългари, гърци, римляни. Затова са и толкова многобройни легендите, свързани с историята на Родопите. Община Баните се намира в сърцето на Централни Родопи, пресичана от множество първостепенни и второстепенни тракийски и византийски пътища. На територията й са разположени над 5 проучени и доказани тракийски светилища от голямо историческо значение. Множество легенди свидетелстват, че златната колесница на Александър Македонски, дарена на светилището на Дионисий, е скрита в пещера, намираща се някъде близо до връх Свобода.По сведения на археолога Никола Дамянов, най-ранните археологически паметници в община Баните са регистрирани в м. Чукаря, землището на село Босилково. Там на 1254 м. надморска височина през 1987 и 1988 г. смолянски археолози локализират и проучват най-старото скално светилище на траките в Средните Родопи. Откритите глинени култови идоли, съдчета и керамични фрагменти отнасят най-ранните следи от човешка дейност към втората половина на енеолита. В края на късната бронзова епоха светилището е било оградено от зидове (обикновени натрупвания на ломен камък без определен порядък и спойка, едноредово или двуредово подредени големи камъни). Тракийското скално светилище на връх Чукаря е обитавано и през ранно желязната, късно желязната и античната епоха (І-ІV в.).
Друго светилище специалистите на Смолянския исторически музей откриват в м. Хамбар (с. Загражден). На високия скален връх са намерени култови и други, предимно керамични материали, които свидетелствуват за битуване на светилището през късната бронзова епоха, ранната желязна епоха и късната желязна епоха.
Римската баня в Баните
Римската баня в центъра на село Баните и нейното съществуване през епохата на римското владичество е доказано от римския градеж на каптажа в банята, обилната римска монетна циркулация в региона и десетките римски монети, открити при строежа на днешната баня в селото. Предстои банята да бъде реставрирана и отворена за посещения.
Минерална вода
Минералната вода в община Баните е хипертермална (43) , леко алкална (ph 7.2), с дебит 6-7л./сек.
По минерализация водата в община Баните е сравнявана със световно известния Чешки курорт Карлови вари.
Съдържа азот, хидрокарбонати, сулфатни, натриеви и флуорни съединения. Като се изхожда от специфичността на минералната вода в курорта, се лекуват редица заболявания, като: заболявания на опорно двигателния апарат, заболявания на периферната нервна система, заболявания на стомашно чревния тракт и др.
ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС РОДОПА
Физиотерапия, балнеолечение и рехабилитаци на едно место в семейния хотел и рехабилитационен център с топла връзка към помещенията за настаняване. Навсякъде в комплекса може да се насладите на лековитата минерална вода, да се възползвате от лечебни физиопроцедури, както и да опитате от вкусната традиционна кухня. Хотелът разполага с цялостно изграден оздравителен център, който работи целогодишно с отлични медицински специалисти и рехабилитатори. Процедурите за профилактика и рехабилитация се прилагат при заболявания на опорнодвигателния апарат, периферната нервна система, артроза, гонартроза, коксартроза, спондилоартроза, плексит, радикулит.
Параклис “Успение Пресвети Богородици”
Величествено издигнат, в южния край на селото, обгърнат в зеленина, параклис “Успение Пресвети Богородици” – Баните, е архитектурно-строителен паметник на културата. Възстановена е през 1935 г. с участието на цялото население. В нея има около 150 икони, като на по-голяма част от тях е изобразена Света Богородица. Безспорно е доказано, че храмът е построен върху стари римски основи, при разкопките на които е намерена църковна утвар. През 1994 г. е осветен от Пловдивския метрополит и функционира и до днес. Изграден от камък, параклисът отстоява на изпитанието на времето и пази вярата и надеждата.
През своята история е горял три пъти и е съграждан отново. Уникалното в него е четириъгълната камбанария. Предполага се, че формата е избрана за да не се натрапва на очи християнсия храм и да остане незабележим в каменната прегръдка в планината.
р.“Малка Арда”.
Култов комплекс на връх Свобода
(Енихан Баба)
Връх Свобода е място обвито в мистика и легенди, заредено с тайнство и загадки, придаващи особена екзотика на този край на Родопите. Върхът се намира на 13 км. от село Давидково, като по пътя има повече от 50 чешми, построени от местни жители и фамилии. Всяка е направена в различен архитектурен стил – от изчистени и семпли, до цели комплекси с барбекю и беседка. Стигнете ли в подножението на връх Свобода, наричан още “Енихан Баба” или “Момчил юнак”, ще трябва да изкачите всички 604 стъпала на горе, (което ние не направихме) за да покорите неговите 1920 м. надморско равнище. По пътя има изградени беседки за кратка почивка. На самия връх има седмоъгълно теке, гробница, в която седи празен съркофаг на Енихан Баба. Цялата гробница е облицована с мрамор.
В близост до текето е паметната плоча на Момчил юнак, друг легендарен герой по тези места. И до днес в песни и предания се разказва за смелостта, с която бранел българите по родопския край. Едни се изкачват, за да почетат защитника на Родопите, а други – ислямския проповедник. Разкритите от археолозите множество останки от керамични съдове доказват безспорно, че през върха е минавал най-краткият път от Горнотракийската низина до Беломорска Тракия и още в древността е бил обявен за свещен. И до сега се вярва, че връх Свобода е зареден с лечебна сила. За да се изцерят всички болежки и да се пречисти духа, хората независимо от вярата си дават курбан, с който гощават всеки – и познат и случайно срещнат.
В района се разказва, че на самия връх имало грамадни камъни, подобно на Стоунхендж в Англия, които са служели за астрономически наблюдения. Те са били съборени през 20-те години на XIX век от Султан Махмуд IV. Султанът е рушил всичко почитано от народния ислям, наследство и езичество.
Начална точка за изкачването на върха е хижа „Свобода“. До нея се стига по тесен, асфалтиран път. Има широк паркинг и голяма поляна. Вдясно от тях се намират стъпалата, които водят нагоре към върха.
В подножието на върха, в близост до хижата има обособен навес с маси и пейки, където често може да срещнете хора, които празнуват специален повод, а през лятото се правят и курбани за здраве.
