Дубровник, Хърватия

Байрон го нарича „перлата на Адриатика” и не защото не е бил във Венеция (именно в Града на дожите великият английски поет пише „Чайлд Харолд”), а защото добре познава и двата града. А Бърнард Шоу съветва: „Онези, които търсят рая на земята, трябва да дойдат в Дубровник.” Тези думи може да ви се сторят пресилени, да ги отдадете на мимолетен порив на възхита, но дори да е така, ще признаете, че Дубровник е наистина специално място, приказно красиво и очарователно. Като допълнение, бихме написали, че причините да посетите Дубровник са много, а една от тях е сериалът Game of Thrones (Игра на тронове). „Перлата на Адриатика“ е град с толкова красива стара част и вълшебна атмосфера, че създателите на култовия сериал Game of Thrones го използват като локация за някои от най-ключовите места от шоуто, включително за столицата на Седемте кралства на континента Westeros - King’s Landing (Кралски чертог). Така за всеки, който е гледал популярната продукция, Дубровник ще се превърне в красиво déjà vu, заради ключовата му роля в сюжета на Игра на тронове.
Надиплени каменни зидове, зад които са сгушени великолепно запазени ренесансови дворци и барокови черкви. Прави като свещ старинни улици, наситени с история и изпълнени с живот, който кипи в многобройните кафенета, магазинчета, ресторанти. Кога точно се е появило първото селище на мястото на днешен Дубровник и досега е предмет на спорове между историци и археолози. Най-разпространената версия, да я наречем официалната, твърди, че е основан през VII в. от бегълци от Епидавър (Епидаурум), процъфтяващ някога рим­ски град, който няма нищо общо с прочутия древногръцки полис. Някои археологически открития през последните години хвърлиха в смут привържениците на тази теория. Първо, части от крепостните стени бяха датирани към V в., после древногръцки артефакти, открити при разкопки в района на пристанището, повдигнаха въпроса дали Дубро­вник не е основан в епохата на древна Елада. Дали първият камък тук е положен от елини или от пото­мци на латини, прогонени от славянското нашествие, едва ли е толкова важно. По-интересна е съдбата на Дубровник през бурното Средновековие, когато за сравнително кра­тък период от време той попада в сферите на влияние на Византия, на норманското Сицилианско кралство, на Вене­ция и на Унгария, преди да си извоюва статут на свободна държава. Тогава градът е известен с традиционното си име Рагуза (Дубровник датира като официално название едва от 1918 г.) и се слави като една от най-големите морски и тър­говски сили в Средиземноморието и единствена в Адриати- ка, която съперничи на Венеция. Векове наред градът остава верен на своите римски корени - чак до 1492г. официалният език е латинският, след което е заменен от италианския, а формата на управление е републиканска, като властта е уп­ражнявана от два градски съвета, ръководени от местната аристокрация. Гражданите на Рагуза Високо ценели свобода­та - до 1418 г., когато републиката взима решение да отмени робството, дубровнишките кораби плават под бял флаг, на който е изписана латинската дума Libertas. И тъй като не страдали от предразсъдъците на някои западноевропейски монархии по онова време, охотно приели хиляди сефарадски евреи, прогонени от Португалия и Испания.
Рагузкият флот бил един от най-големите по онова време, корабите му плавали чак до Индия и Америка, но градът бил приклещен между двама могъщи съседи - Венецианската република и Османската империя, и това налагало да върши чудеса от дипломатическа изобретателност, за да оцелее. Естествено, Рагуза се ръководела от принципа своевре­менно да сменя покровителя си, отдавайки предпочитание на по-силния. В същото време с коварство и пари успяла да присъедини към своята територия няколко богати ад­риатически острови и крайбрежни пристанища. Успяла да убеди и Великата порта в своето приятелство, или поне неутралитет, и така търговците й получили правото на свободна търговия из цялата Османска империя срещу пла­щането на ежегоден харач. За най-голяма заплаха за своето благосъстояние Рагуза счи­тала Венеция и през 1699 г. избегнала войната с нея по доста оригинален начин - продала тясна ивица земя на османците, за да прекъсне сухоземната си граница с Венеция и така да попречи на настъпващата венецианска армия да превземе града. Така вече венецианците трябвало да минат през тур­ска територия, за да обсадят Рагуза, което било равносилно на война с Османската империя. (Това малко парче земя днес е единственият излаз на море на Босна и Херцеговина.) Рагуза просто не е в състояние да се защитава - катастрофално земетресение през 1667 г. е разрушило голяма част от града и е отнело живота на повече от 5000 души, включително и на ректора, рагузкия еквивалент на венецианските дожове. Краят на републиката идва с Наполеоновите войни, опусто­шили половин Европа. През 1806 г. френските войски набли­жили Рагуза и за да им противодейства, руско-черногорски флот наложил на града морска блокада. След едномесечна обсада по море жителите му решили да пуснат Наполеоно­вите войници, чиито генерали твърдели, че искат армията им само да мине през територията на републиката, и обе­щавали да не окупират пристанищата, тъй като французи­те били „приятели” на Рагуза. Жителите на града решили, че това е по-малката от двете беди, но щом французите се озовали зад крепостните стени, мигом окупирали приста­нищата и принудили правителството да капитулира. Две години по-късно Рагуза била присъединена към френските Илирийски провинции. На смяна на Наполеоновата империя дошла Хабсбургската. Австрийците запазили контрол над града чак до 1918 г„ когато било създадено кралството на сърби, хървати и словенци, бъдещата Югославия. А Рагуза е прекръстена на Дубровник, както няколко века по-рано за­почват да я наричат харватите. (Защо обаче, не е ясно, след като се смята, че това название идва от славянската дума за гъста гора - дуброва, а хълмовете около града са толкова голи.) След Втората световна война, когато комунистите на Тито взимат властта в страната, Дубровник е напуснат от хиляди свои жители, които се преселват в Италия, Ав­стрия и Германия, а имотите им стават държавна собстве­ност.
Разпадането на Югославия е поредният трагичен епизод от историята на Дубровник. По традиция за него биват обвинявани сърбите (демонизирани с лека ръка от западната преса), макар това да не е съвсем вярно. Или най-малкото, те не са единствените виновници за артилерийската кано­нада срещу града, разрушила около 2/3 от историческите му сгради. Атаките през 1991-1992 г. са съпроводени от изявле­ния на черногорския президент Момир Булатович, че Дуб­ровник не бива да остава част от Хърватия, а трябва да бъде присъединен към Черна гора, с която бил традиционно обвързан.
Допреди няколко години белезите от шрапнели още личали по крепостните стени и фасадите на много сгради. Днес Старият град е великолепно реставриран и единствено по- ярките керемиди подсказват, че се е наложило цялата сгра­да или само покривът да бъдат построени наново.
Независимо от каква посока идвате, крепостните стени на средновековния град са първото нещо, което виждате. Те са запазената марка на Дубровник, неизменна част от пано- рамата и от очарованието на града. Строени в периода XIII-XVI в., крепостните стени на Дубро­вник се простират по протежение на 2 км и може да бъдат обиколени за час. В началото съвсем не са били толкова внушителни - дебелината им през XIV в. била едва метър и половина. Колкото повече приближавали османските заво­еватели, толкова по-дебели и по-високи ставали стените и толкова по-нагъсто изниквали кулите и фортовете. Така през XVI в. на места те били дебели 6 и високи 25 метра. На крепостните стени можете да се изкачите от три мес­та - вляво от средновековната порта Пиле, през форта Свети Иван, зад чиито стени ще намерите Морски музей и Аквариум, и откъм Плоче, друга порта, разположена край до­миниканския манастир.
Зад каменната завеса на крепостните стени е сгушен Старият град. Обикновено в него се влиза през портата, наречена Плоче, до която се стига по павирана алея, заменила средно­вековния подвижен мост. Някога под него минавал дълбок ров, превърнат днес в красива градина, дървеният мост се вдигал всяка вечер, портата се заключвала, а ключът се връчвал на ректора. Високо над портата се вее хърватското знаме, а в нишата, разположена над каменния свод, под който минават туристите, се издига статуя на свети Влахо (св. Влас), покровителя на Рагуза и цяла Далмация. Ле­гендата гласи, че през 971 г. светецът се явил в съня на някой си Стойко, каноник на катедралата „Свети Стефан”, и го предупредил че венецианският флот, който бил хвърлил котва край близкия остров Локрум, уж за да попълни запаси­те си от прясна вода, всъщност цели да превземе Рагуза с изненадващ щурм. Стойко предал на градския сенат преду­преждението, отправено от дългобрад старец с епископска митра и жезъл. Рагуза била спасена и в този си образ свете­цът останал върху държавния печат на републиката и върху нейните монети чак до нашествието на Наполеон.

От Плоче започва Страдун, главната улица на Стария град, която съединява по най-краткия път западната (Пиле) и източната (Плоче) порти. Улицата е прокарана през XI в., когато е бил засипан тесният пролив между континента и остров Лаус. Страдун означава голяма улица (какво по-под­ходящо име за най-дългата, най-широката и най-оживената улица в града) и датира от времето, когато Дубровник е бил под венециански контрол. Другото популярно име на това своеобразно градско стъргало е Плаца и произлиза от древногръцката и латинска дума platea, или улица. Страдун е сърцето на дубровнишкия Стари град.  В самото начало на Страдун се издига Палацо Спонца, един от най-красивите дворци в града. Приземният му етаж е издържан в стила на късната готика, а над него се ниже стройна редица от ренесансови прозорци. Построен меж­ду 1516 г. и 1521 г„ дворецът Спонца е Бил най-важната сгра­да в Рагуза. И няма как другояче да бъде, при положение че става въпрос за средновековна държава, която живее от търговията по море. В него са били настанени митницата, монетният двор и службата, която отговаряла за мерките и теглилките. Оттук минавали стоки от цял свят, за да бъ­дат премерени, претеглени, огледани, а собствениците им да платят мито. В двореца Спонца се е пазила и хазната, или съкровищницата на Рагуза, а днес той е приютил съкровище от друг тип - безценна колекция от средновековни ръкопи­си, най-старите от които са на възраст над 1000 години. По тясна уличка, която минава непосредствено зад двореца Спонца, стигаме до друга забележителност на Дубровник - Доминиканският манастир. Адресът е улица „Свети Доминик” (естествено) номер 4, а мястото не е избрано случай­но. В края на XIII в. градската управа преценила, че крепост­ните стени в този участък са прекалено слаби и е добре да бъдат подсилени чрез издигането на голяма обществена или друга сграда. Строителството на обширния манастирски комплекс продължило чак go XVI в. с участието на зидари, художници и скулптори от цяла Европа. При сръбско-черногорския обстрел на Дубровник през 1991 г. водоснабдяването на гра­да е преустановено и цялото му население черпило вода от два кладенеца, единият от които е този в двора на Домини­канския манастир. Оставаме в района на Палацо Спонца и Доминиканския ма­настир, за да обърнем повече внимание на оживения пло­щад Лужа. Със сигурност ще ви направи впечатление една каменна колона с почти детската фигура на рицар, вдигнал меч в дясната си ръка. Това е т.нар. Колона на Орландо. Статуята е на легендарния рицар от романтична поема на Лудовико Ариосто „Бесният Роланд”. За него се твърди, че е племенник на Карл Велики, затова и французите също са му посветили поема - „Песен за Роланд”. В доминираната от италианската и венецианската култура Рагуза героят е познат с италианския вариант на името си - Орландо. Нещо повече, местната легенда твърди, че той е избавил града от 14-месечна обсада на сарацинския флот през IX в. Това не е нищо повече от мит, тъй като истинският Орландо, или Роланд, загинал в битка през 778 г. Това, разбира се, не пречи на гражданите на Рагуза да издигнат през 1417 г. (или 1419 г.) ко­лона в негова чест.  Пред Колоната на Орландо векове наред били обявявани публично прокламациите на властта, били организирани събрания, извършвани екзекуции. На пилона над колоната се веело бялото знаме на Рагуза, а ръката на статуята от китката до лакътя служела като основна мерна единица за дължина - т.нар. дубровниш- ки лакът, дълъг 51,1 см.

Над площад Лужа извисява снага 35-метровата градска кам­банария. Или часовникова кула, ако предпочитате. Постро­ена е през 1444 г., ремонтирана е много пъти през вековете, докато през 1928 г. е разрушена - може би точната дума е разглобена - камък по камък и издигната наново. Така един­ствената непокътната частица от старата кула остава огромната двутонна камбана. Ако се вгледате по-внимател­но във върха на кулата, ще Видите две зелени фигурки. Това са войниците Маро и Баро, които бият камбаната на всеки кръгъл час. Зелени са не защото са от Марс, а заради патината, покрила бронзовите им тела. Заради цвета си обаче са известни сред местните хора и като zelenci или Зелените. Ако свърнем от Лужа и Страдун по малките улички, които водят на юг към морския бряг, ще минем през Гундуличева поляна (площад Гундулич), където всяка сутрин се носи гълчавата на импровизиран селски пазар - домашно приготвено сирене, плодове и зеленчуци от градината на баба, вино и ракия в пластмасови бутилки. Оттук до Двореца на ректо­ра (Кнежев двор) са броени метри. Това е била резиденцията на главата на Рагузката република и седалище на нейното правителство. В сравнение с елегантната комбинация от ренесанс и готика, която виждат очите ни, най-старият дворец на това място изглеждал като купчина грубо издя­лани камъни. За щастие, той полетял във въздуха през 1435 г„ когато барутните погреби в подземията му се взривили. Новата сграда, построена от Онофрио дела Кава в стилис­тиката на венецианската готика, също хвръкнала във въз­духа 28 години по-късно. Възстановяването й било поверено на флорентинския архитект Микелоцо Микелоци, който не направил нищо, освен да се придържа строго към първона­чалния проект на Дела Кава. Атриумът ни посреща с великолепно бароко­во стълбище и със статуята на Михо Працат, единствения простосмъртен жител на Рагузката република, удостоен с нечуваната чест негов бюст да бъде поставен в Двореца на ректора. (Това е единственият гражданин на република­та в продължение на 1000 години, на когото е издигнат па­метник.) С какво я е заслужил богатият корабособственик от Лопуд? С богатството, оценявано на един тон злато, което завещал на Дубровник за благотворителни цели. Някога в двореца заседавал сенатът и живеел ректорът на Рагуза. Вярно, живеел в разкош, но като в златна клетка - по време на мандата си нямал право да напуска двореца без позволението на сената. Днес покоите му са превърнати в музей на историята на Дубровник.

На една пряка от Двореца на ректора се намира катедра­лата „Възнесение Богородично". Някои пътеводители я пропускат в списъка си от забележителности, които всеки уважаващ себе си турист трябва да види в Дубровник, но тя крие няколко изненади. На първо място това е колекци­ята от 138 златни и сребърни реликвария, изработени от епископа на Дубровник местни бижутери между XI и XVII в. И ако черепът, ръката и кракът на свети Влах, покрити целите със злато, не са в състояние да ни впечатлят особено, не можем да не оста­нем възхитени от майсторството на средновековните бижутери. Другият шедьовър тук е полиптихът „Възкресе­ние Богородично”, който някои доста смело приписват на Тициан, други по-предпазливо признават, че той наистина е нарисуван в ателието на гениалния художник, но дали точно неговата ръка е държала четката... това вече е друг въпрос. През Средновековието достъпът до съкровищата на ка­тедралата бил почти невъзможен. Необходимо било едно­временно да се завъртят три ключа - единият се пазел от епископа на Дубровник, вторият - от ректора на катедрал­ния храм, третият - от секретаря на републиката. 

Връщаме се отново на Страдун, за да поемем към западния край на тази живописна улица. (Дължината на Страдун от край до край е точно 292 м, но пък и самият Стари град не е кой знае колко голям.) Там ни очаква другият голям и интересен манастир в Дубровник - Францисканският. Разположен е на изключително удобно за туристите място - на края на Страдун,  непосредствено до „Св. Спас”, първата черква, която ще видите, след като минете под каменния свод на портата Пиле. Обърнете вни­мание на красивата Пиета над входа на манастирската черк­ва, дело на двама местни средновековни майстори - Петар и Леонард Петровичи. За съжаление тази стена е единствена­та оцеляла от манастирската черква при голямото земетре­сение от 1667 г„ а казват, че куполът на старата черква бил изографисан от Тициан. Манастирският комплекс е разделен на две части - романска, която е достъпна за туристите, и ренесансова, в която могат да влизат единствено францисканци. Не пропускайте да надзърнете в старата аптека, отворила врати в далечната 1317 г. и работила без прекъсване близо 700 години (в нея още продават билкови отвари, приготвяни по древни рецепти), както и в манастирския музей, събрал ценни ръкописи, църковни книги, медицински трактати, музикални партитури, картини, изделия от злато и сребро, църковни реликви... На излизане от манастира нека обърнем повече внимание на площада пред него. Черквата „Св. Спас” най-вероятно ще за­варите затворена. В нея отдавна не се отслужват литургии и тя отваря врати само за някоя изложба или концерт. Любо­питното при нея е, че е построена между 1520 г. и 1528 г. от благодарните жители на града избавили се от силно земетресение. Казват, че дори дамите от най-аристократичните фамилии на Рагуза мъкнели камъни и дъски при строител­ството на черквата. Дали заради това или по друга причина, но „Св. Спас” е една от малкото сгради, оцелели почти непо­кътнати от катастрофалното земетресение през 1667 г. Друга постройка, която непременно ще привлече погледа е т.нар. Голям фонтан на Онофрио, който отдалече прилича повече на персийско или османско тюрбе. Разположен точно срещу ренесансово-готическата фасада на „Св. Спас”, фон­танът е дело на прочутия неаполски архитект Онофрио дела Кава. Построен е през 1438 г„ когато повечето градове в Далмация решавали проблема с недостига на вода, като строели големи резервоари за дъждовна вода. Жителите на Дубровник обаче искали прясна изворна вода. Били достатъч­но богати и можели да си го позволят. Затова наели итали­анеца, който построил 12-километров аквадукт от извора Шумет до центъра на Стария град. Дела Кава им построил голям фонтан (или по-скоро чешма) с кръгла форма, който можел да служи и като воден резервоар, а водата изтичала през 16 маскирани, а може би гротескни лица, наречени маскерони. Онофрио оставил в Дубровник още един фонтан, но далеч по-малък и изящен, разположен на другия край на града. 

Църквата Св. Игнатий се намира на площада на Руджер Бошкович и до нея се стига по стълби, построени от Пиетро Пасалаке. Самата църква е изградена в луксозен бароков стил по модел на римската църква Св. Игнатий и принадлежи към свещеническия орден на йезуитите. Построена е през 1725 г. като еднокорабна църква с фасада и е построена от архитекта Игнасио Поцо. Изграждането му е финансирано от благородник от фамилията Гундулич, но той не доживява да види началото на строителството. Бароковите стенописи в интериора на църквата със сцени от живота на Свети Игнатий са рисувани от Гаетано Гарсия. През 1885 г. в църквата е построена изкуствена пещера, посветена на Дева Мария от Лурд, една от най-старите в Европа. Пещерата е изрисувана от известния италиански йезуит и художник Антонио Мошени. Бароковата стълба, водеща от Гундуличевия площад   към площада наречен на великия дубровнишки физик Руджер Бошкович, ни напомня, че според някои етимолози думата барок произлиза от думата раковина. Тези красиви стълби, по които някога са били поставяни "Ромео и Жулиета" на У. Шекспир, неустоимо напомнят на стълбището, водещо от Пиаца ди Спаня до църквата Тринита деи Монти в Рим. Те са проектирани от римския архитект Пиетро Пасалаке през 1738 г. и водят до йезуитската църква Св. Игнатий. Този комплекс представлява най-красивия бароков кът в Дубровник, а според мнозина и в цяла Далмация, така че не е изненадващо, че това пространство често е търсено от режисьорите на Дубровнишките летни игри като вдъхновяваща открита сцена.

Дубровник е един от най-красивите сред­новековни градове в Европа, но той има и модерна, динамично развиваща се част. До­казателство за това е мостът „Туджман”. един от най-живописните висящи мостове в Европа. Той е асиметричен, платното му, дълго над 481 м. се поддържа от 19 чифта стоманени кабели, окачени на един-един- ствен 143-метров пилон. Над него се издигат внушителни планини, а в сянката му хвърлят котва луксозни круизни лайнери. Мостът бе открит през 2002 г. и наречен на името на първия хърватски президент Франьо Туджман (макар някои да протести­раха, смятайки го за един от виновниците за войните след разпадането на Югославия). Оказа се, че при определени условия мостът осцилира. затова през 2006 г. бяха монтирани амортисьори, които намалиха вибрациите 10 пъти.

Порта Плоче

Големият фонтан на Онофрио

"Св.Спас"

Страдун - главната пешеходна артерия

Каменната Пиета над входа 

на францисканския манастир

Палацо Спонца

Площад Лужа

Часовниковата кула с двутонната камбана

 и фигурките, които я бият

Черквата "Свети Влас"

Колоната на Орландо

Двореца на ректо­ра 

Бароковото стълбище

църква Св. Игнатий и 

манастира на йезуитите

Порта Пиле

Форт "Св.Иван"

Старото пристанище

По стъпките на героите от Game of Thrones
С добра предварителна подготовка може да направите собствена обиколка на столицата на Вестерос. Едно от първите неща, които ще видите при пристигането си с кораба, са впечатляващите крепостни стени на King's Landing. Тяхната дължина от близо 2 км отстъпва по размер единствено на Великата китайска стена.
Други ключови сцени, заснети в старата част на Дубровник, са от сезон 4, когато всеобщият "любимец" крал Джофри бе отровен на собствената си сватба и завърши с впечатляваща смърт.
Помните ли Walk of shame (Похода на срама) на Церсей Ланистър от финала на 5-ти сезон? Той се осъществява именно в Дубровник, като започва от върха на стръмните барокови стълби Jesuit Staircase. Порта Плоче (Ploče Gate) пък се нарича мостът, по който минава Церсей, след като върви гола през голяма част от града в знак на покаяние, и влиза в Червената цитадела.