Benji Traveler: Сплит, Хърватия

вторник, 30 май 2017 г.

Сплит, Хърватия

Сплит е столицата на Далмация и втория по големина град в Хърватия (след Загреб). Историческият център на Сплит е построен около двореца на римския император Диоклециан (казват, че това е най-добре запазеният дворец от епохата на Римската империя в света). Сфинксовете, украсявали някога двореца на императора, днес гледат безмълвно хлапетата, които ритат футбол между катедралата „Св. Домний” (някога мавзолей на Диоклециан) и баптистерията „Св. Йоан” (някога храм на Юпитер). До огромния императорски дворец са долепени красиви готически и ренесансови сгради, а самият дворец е превърнат в жив архитектурен паметник - между стените му живеят около 3000 души, а вътрешните дворове са окупирани от кафенета, ресторанти, бутици и дори от хотели.
Дворецът на Диоклециан наистина бил огромен комплекс, наподобяващ повече римска крепост, отколкото луксозна резиденция на пенсиониран император. Масивните му стени били дълги между 170 и 200 метра и високи между 15 и 20 метра, а затворената между тях площ надхвърляла 38 000м2. Зад стените му се издигали множество сгради и паркове, където да живеят, работят и почиват между 8000 и 10 000 души, а специално построен аквадукт осигурявал вода от карстов извор в Динарските Алпи. Безспорно строителството на древноримския дворец е най-важното събитие в историята на Сплит. Може би затова в повечето пътеводители пише, че градът е основан именно през 305 г., когато строителството на двореца най-сетне било завършено. Това дори се приема като официалната дата на основаването на града и поради това през 2005 г. тук тържествено бе отбелязана 1700-годишнината на Сплит. Истината обаче е по-различна и градът всъщност е много по-древен. Много преди Диоклециан да избере това място за своя резиденция - той, между другото обиколил доста места по родното му Далматинско крайбрежие - тук дошли древните гърци, които имали навика да създават свои колонии на всеки бряг, до който корабите им стигнели. Гръцката колония се наричала Аспалатос и живеела основно от търговия със Салона (дн. хърватски град Солин), доста по-голям град, населяван предимно от илирийското племе далмати. След т.нар. Илирийски войни обаче, водени между 229-219 г. пр.н.е., римските легиони не оставили място нито за гърци, нито за илири, а само за римски поданици. Аспалатос изпаднал в историческия миманс за цели пет века, преди Диоклециан да вземе решение да се оттегли от престола и да заживее на спокойствие тук. Това между другото е забележително събитие - Диоклециан е единственият владетел в цялата история на Римската империя, който напълно доброволно решил да се откаже от властта. През 303 г. Диоклециан се разболял и не след дълго взел решение да се оттегли от властта. За целта построил огромния дворец на брега на Адриатическо море, в който да се оттегли след доброволната си абдикация на 1 май 305 г. Въпросният дворец, който съчетавал луксозна римска вила и укрепен военен лагер, бил построен от варовик и мрамор, добит в кариерите на близкия остров Брач, но също и от гранит, докаран от Египет, и мрамор от Проконисос (дн. Мармара). Масивните крепостни стени, които на места се извисявали на 26 метра над земята, били осеяни с високи кули, а в самия дворец се влизало през четири огромни порти - северната е наречена Златна (Porta Аигеа), източната е Сребърна (Porta argentea), южната е известна като Медна или Бронзова (Porta Аепеа), а западната е Желязна (Porta Ferrea). Източната и западната порта са свързани с дълга права улица, която римляните наричали декуман, а днес названието й е „Креши- мирова”. Тя разделяла двореца на две части - южна, в която се намирали покоите на императора, и северна, в която били разположени казармите на войниците и жилищата на прислугата. Между четирите стени и четирите порти имало общо 220 сгради с различно предназначение. Ключово място в двореца - и от архитектурна гледна точка и от гледна точка на туристите - е монументалният вътрешен двор перистил (дълъг продълговат площад). От него се влизало както в личните покои на императора, така и в разположените в съседство храмове, мавзолей, магазини, складове... Какво се е случило с тях?
Мавзолеят е превърнат в катедралата „Свети Домний”, към която през XII в. е добавена внушителна камбанария, храмът на Юпитер е станал баптистерия, част от подземията са превърнати в живописни магазинчета за бижута, копия на римски бюстове, сувенири и прочие. Особено любопитен е храмът на Асклепий, но не заради обстоятелството, че е посветен на бога-лечител, а защото представлява красноречиво свидетелство за качеството на древноримския градеж. Покривът на въпросния храм (направен между другото от дялани камъни) протекъл за първи път едва през 40-те години на XIX в. (цели 1600 години след като бил направен!) и тъй като тогавашните майстори били изгубили уменията на древноримските си предшественици, не могли да поправят каменния покрив, ами сложили листа олово.
Друго интригуващо място е черквата „Свети Мартин”. Тя е широка 1,64 м и дълга 10 м, което със сигурност я прави ако не най-малката, то поне една от най-малките черкви в света. Някога помещението е било част от коридор, разположен над Златната порта и използван от стражите, охраняващи императорския дворец. В началото на IX в. то било превърнато в черква, посветена на свети Мартин. Някога по заповед на Диоклециан от Египет били докарани цели 12 гранитни сфинкса, които да украсят двореца му. Днес от тях са оцелели само два - единият е разположен на Перистил, другият go баптистерията „Свети Йоан”. Останалите били разрушени от пристияните, които поради някаква причина намерили хилядолетните каменни фигури за обидни към вярата им.
Животът на това живописно място определено допаднал на Диоклециан. През 308г. Галерий, който управлява източната част от империята, го призовава да се върне на престола, за да реши конфликта между и Константин (бъдещият император Константин I велики) и Максимилиан (боен другар на Диоклециан, управлявал с него като съимператор). Отговорът на Диоклециан гласи: „Ако ви покажа какви зеленчуци съм засадил със собствените си ръце, няма да посмеете да ми предложите да заменя мира и щастието, които намирам на това място, с бурите на една незадоволима алчност.”
Как обаче дворецът на Диоклециан дал началото на средновековния град? Та той бил изоставен много преди разпадането на Римската империя! Около него, а и в съседния град Салона все пак останали шепа рибари и занаятчии (вече византийски поданици), които през VII в. потърсили убежище от набезите на варварските, т.е. хърватските племена именно сред стените на огромния дворцов комплекс. Мястото толкова им допаднало, че те се заселили там. Както вече разбрахте, и до днес сред стените на някогашния императорски дворец живеят около 3000 души. Хърватите впоследствие създали свое кралство, но то не било достатъчно силно, за да удържи Сплит и градът преминавал ту в ръцете на Венецианската република, ту в тези на Унгарското кралство. В крайна сметка през 1420 г. крал Ладислав, който загубил унгарската корона от крал Сигизмунд (но пък си останал крал на Неапол и Сицилия), продал цяла Далмация на венецианците срещу 100 000 дуката. Така Сплит станал част от Венеция за почти 400 години - чак до 1797 г. После за кратко попаднал под властта на Наполеон, преди Виенският конгрес от 1813 г. да го присъди на Австро- Унгарската империя. След разпадането й в края на Първата световна война италианците получили Риека и Задар, за югославяните останал Сплит.
Величествената Златна порта се издига почти непокътната и след грижлива реставрация грее във вида, в който е била построена преди повече от 1700 години. Желязната порта пък е вградена в средновековната черква „Госпа од Звоника” (Богородица от камбанарията). До Сребърната порта се намира някогашният мавзолей на Диоклециан, превърнат впоследствие в катедралата „Св. Домний”. Тялото на императора било положено тук през 316 г., но извадено през VII в., за да отстъпи място на мощите на свети Домний, някога епископ на Сплит, загинал по време на Диоклециановите гонения и обявен впоследствие за светец - покровител на града. Какво е станало с тленните останки на Диоклециан, историята мълчи. На мястото на римския мавзолей се появила византийска черква, интегрирала в себе си оригиналните римски колони и фризове. И макар християните да положили сериозни усилия да заличат следите от Диоклециановото присъствие, образът на императора продължава да гледа от част от античните барелефи. През вековете катедралата била доукрасявана многократно, като най-впечатляващите произведения на изкуството са покритите с дърворезба дървени врати и двата олтара - единият на свети Домний, изработен от италианския скулптор Бонино да Милано в началото на XV в., а другият - на свети Анастасий, дело на родения в Задар Джорджо Орсини, когото хърватите наричат Юрай Далматинац. В сплитската катедрала можете още да се качите на камбанарията, да слезете в криптата или да разгледате музея, в който е изложена безценна църковна утвар, изработена от злато и сребро, както и множество старинни ръкописи и книги.
В пределите на императорския дворец ще намерите още един музей - този на град Сплит, разположен в красива ренесансова къща в североизточната част на двореца.
Ако напуснем района, затворен от стените на Диоклециановия дворец, през Желязната порта и поемем на запад, след броени минути ще се озовем на Народни Търг, живописен площад с часовникова кула в романски стил и старинно кметство във венециански стил. Когато старият град започнал да отеснява, този площад, разположен извън стените му, заменил Перистил в ролята му на предпочитано място за разходка и отмора. Това се случило отдавна - в средата на XIV в., но старинната атмосфера на площада, който местните наричат просто Пяца (местен вариант на италианската дума пиаца), се е съхранила и до наши дни. В непосредствена близост до Народни Търг се намира едно от най-колоритните места в Сплит - покрития рибен пазар, популярен с названието Рибарница.
„Мармонтова” е една от най-красивите улици в цял Сплит. Заслугата за това е на французите, управлявали града в периода 1806-1813 г. Те най-вероятно очаквали господството им да продължи доста повече (ако не била руската авантюра на Наполеон, това сигурно щяло да стане така) и извършили доста мащабни преустройства - разрушили крепостни стени, прокарали нови улици, построили множество сгради, прокарали дори електричество. Наполеоновата администрация определено искала да превърне в Сплит в по-красив и модерен град. Промените се извършвали под контрола на френския генерал Огюст Мармонт и гражданите на Сплит му се отблагодарили, като дали името му на тази живописна улица, изпълнена с елегантни сгради, луксозни бутици и лъскави кафенета.
Напуснем ли двореца на Диоклециан през Златната порта и поемем ли на север, ще стигнем до внушителните руини на древен Солин, някогашната столица на римската провинция Далмация. Първата забележителност, която ни очаква по този маршрут, е внушителната статуя на Григорий (Григур) Нински, една от най-тачените личности в хърватската история. През 926 г. на църковен събор в Сплит, свикан по инициатива на папа Йоан X, било забранено в хърватските черкви да се извърша богослужение на църковнославянски. Единственият „позволен” език бил латинският, който по-голямата част от населението изобщо не разбирала. Начело на борбата срещу решенията на събора и волята на папата застанал епископът на Нин Григорий, който днес е почитан като един от Бащите на хърватския книжовен език. Статуята му, изработена от друг прочут хърватин - скулптора Иван Мещрович е особено популярна както сред местните, така и сред туристите. Ако погледнете излъскания до блясък палец на левия крак на бронзовата фигура, може би ще се досетите за причината. Според широко разпространено местно суеверие, ако потъркате палеца, това ще ви донесе късмет. Следващата забележителност по този маршрут е сградата на хърватския Национален театър. Така постепенно достигаме руините на Салона, древната столица на римската провинция Далмация.
Руините на римския град са наистина впечатляващи - лесно ще различите ос танките от храмове, терми, аквадукти, обширния некропол и прочие, но най-интригуващото място е античният амфитеатър. Той бил построен около 170 г. и побирал над 15 000 зрители, които идвали тук не толкова, за да изгледат някоя антична трагедия или комедия, а за да се насладят на гладиаторски борби и прочие кървави зрелища. В този смисъл амфитеатърът в Салона е по-скоро своеобразен колизеум, отколкото класическа театрална сцена. В южната част на амфитеатъра може да се видят подземни тунели, които някога са минавали под арената, за да я свържат с морето.
Обиколката ни на Сплит няма да бъде завършена, ако сега не се насочим право на юг - към мястото, където се е издигала Медната порта, към малкия, но живописен площад Вочни Търг, далеч по-представителния Търг Републике и очарователния крайбрежен булевард „Рива”. Както подсказва името на площада - можем да си го преведем като Площад на плодовете - тук някога е имало пазар за плодове и зеленчуци. Днес от отрупаните с плодове сергии и от гласовитите продавачи няма и следа, но въпреки това Вочни Търг определено не е за подценяване. Тук ви очакват отлично запазени венецианско кастело и кула, построени през 1435 г., а северната част на площада е заета от двореца „Милеси”, един от най-големите шедьоври на бароковата архитектура в цяла Далмация. Пред двореца пък се издига неголяма статуя, на една от най-видните личности в историята на хърватската литература. Това е Марко Марулич, поет от XV в., един от първите значими литературни фигури, започнал да твори на хърватски език. Както може да се очаква, и тази статуя е дело на прочутия скулптор Иван Мещрович.
До „Рива” можем да стигнем и от Вочни Търг, но ако идваме от шикозната търговска улица „Мармонтова”, няма как да не минем по Търг Републике, просторен и елегантен площад, вдъхновен несъмнено от „Сан Марко” във Венеция. И в двата случая обаче ще се озовем на „Рива”. Повечето карти изписват този красив крайбрежен булевард с официалното му название Обала хърватскога народнога препорода, или буквално Кей на хърватското национално възраждане. Ако попитате някой местен къде се намира въпросната Обала хърватскога народнога препорода, той ще ви изгледа объркано и най-вероятно ще отдаде причината на горещото адриатическо слънце (апропо, Сплит се слави с над 2800 часа слънце годишно). Кажете ли „Рива”, и всеки ще ви упъти в правилната посока, където ще откриете широкия крайбрежен булевард, който се простира между южната стена на Диоклециановия дворец и топлите води на Адриатика. Този елегантен булевард с красиви, добре поддържани сгради и вековни палмови дървета е любимото място за разходка на местните жители, а заведенията по протежение на „Рива” са изпълнени с хора.