Попаднете ли в Трогир, старинно градче, разположено на малък остров край бреговете на Далмация, имате чувството, че се намирате не в Хърватия, а в Италия, и по-точно в някой квартал на Венеция. И това съвсем не е случайно – в продължение на цели 377 години градът е бил част от владенията на дожите. На това обстоятелство се дължат типично венецианските сводове на прозорците и кулите, които си приличат като две капки вода с тези осеяли венецианската лагуна и крепостта Камерленго от ХVв. и многжестовото дворци и черкви. И макар тук да няма големи и супер луксозни хотели, чарът на градчето и уютът на старинните каменни вили давани под наем или превърнати в малки семейни хотелчета привличат без проблем дори преситени знаменитости като Бил Гейтс, Гуинет Полтроу, Джорджо Армани и др.
Над всички сгради се издига кулата на катедралата св. Лаврентий, която впечатлява най-много с богато резбованата порта, изработена от срещащ се само тук изключително красив жълтеникав камък. На площада до катедралата са запазени сградите на старото кметство, часовниковата кула, ложата на благородниците и мястото, където заловените престъпници са очаквали присъдите си. И тук някога е стоял символът на Венеция – крилатият лъв, но днес мястото му на каменната плоча е празно, след като местни хора го разрушават, за да запазят независимостта си (след сключването на договор, според който всеки град, в който бъде намерен този символ си остава владение на Венецианското кралство). Сред уличките на Трогир се крие и балконът, който според местните е истинската причина за написването на историята за Ромео и Жулиета. В архивите на града се пази историята за две враждуващи семейства и двамата влюбени, които се срещали тайно, а според местните жители именно тяхната история, разказана от пътуващи моряци, е достигнала до Англия и е вдъхновила Шекспир да напише прочутото си произведение. Излизайки през градските порти на срещуположната страна на острова, човек попада на красива крайбрежна алея, която отвежда до напълно запазената крепост Камерлинг, наречена така по името на строителя си. Трогир е едно миниатюрно каменно бижу, което буквално може да бъде разгледано само за около час, но очарованието на малките улички си заслужава да му отделите и цял ден.
Най-ослепителната сграда от този период е катедралата “Свети Лаврентий”. Вдигнете глава към портала от 1240 г., дело на майстор Радован. На него ще видите куп интересни изображения като екзотични животни, кентаври и голите Адам и Ева на гърбовете на лъвове. В съкровищницата на катедралата се пазят ценни религиозни предмети от сребро и слонова кост. Непременно се изкачете на върха на 47-метровата камбанария на “Свети Лаврентий”, за да се насладите на спиращата дъха панорама към Трогир отвисоко.
Изграждането на катедралата започва през 1213 г. върху основите на раннохристиянска църква, която е била разрушена от сарацините през 1123 г. Както старата, така и новоизградената катедрала е посветена на Свети Лаврентий, но е позната също така и като катедрала на Свети Иван Трогирски (защитник на града, който умира през 1111 г.), който е бил трогирски епископ. Известен е със своя богоугоден живот и отпора, който оказва на унгарския крал Калман, който завладява Далмация и цялото Хърватско кралство.
Повечето от строителните работи по изграждането на катедралата са от XIII век. Строежът ѝ е завършен през 1251 г., породи което в по-голямата си част катедралата е изградена в романски стил. През XV век е изградена готическата арка. По това време на Андрия Алеши е поръчано да изгради до преддверието на катедралата баптистерий. Същевременно Алеши работи и на обновяването на църковната ризница. Градежът на баптистрерия трае до 1467 г. На следващата година Андрия Алеши и Никола Фирентинац поемат поръчка да изградят параклис на Свети Иван Трогирски. Строежът на Трогирската катедрала приключва през 1589 г., когато и последният трети етаж от камбанарията е завършен в типичния за епохата маниеристичен стил.
Работата по камбанарията започва още в края на XIV век, но строителството ѝ е завършено в края на XVI век. Първият етаж е в готически стил и е построен от майсторите Стиепан и Матей. След като е разрушен от венецианците през 1420 г. е възстановен от Матия Гойкович. Вторият етаж е в ранен готически стил и вероятно е работа на венецианските майстори, тъй като напомня за прозорците от най-известния венециански дворец Ка д'Оро. Последният етаж е построен от Трифун Боканич (1575-1609). На върха на камбанарията има четири статуи, дело на венецианския скулптор Алесандро Витория (1525-1608). В центъра на фасадата, в овална форма, е поставен релеф на герба на най-мощния хърватско-унгарския крал Лайош I Велики.
Радовановата порта е главният вход на катедралата "Свети Лаврентий" в Трогир.
Тя е сред най-значимите средновековни порти по Адриатика и в Югоизточна Европа. Наречена е на авторът ѝ майстор Радован, който я резбова през 1240 година. За това свидетелства надписа над арката на портата, къде се е подписал като per Raduanum, въпреки че портата е напълно завършена през 14 век. Радовановата порта е смятана за най-монументалното произведение в романско-готически стил в Хърватия. Представя сцени от Първородния грях (Адам и Ева) и Изкуплението (Рождество Христово), христологичен цикъл, отделни светци и апостоли, изображения на месеците от годината и ловни сцени, които като едно цяло произведение обобщават различните стилови традиции – от южноиталианските до френските. Радовановата порта е сред най-високите художествени образци от това време.
Портата е вградена постепенно в дебели стени на катедралата. Най-отгоре в люнета е изобразено раждането на Христос (обещанието за спасение), вместо на Страшния съд, каквато е традицията в западните катедрали. Двете арки на люнета представляват библейски сцени. Елементите с най-високо художественото изпълнение на портала се приписват на майстор Радован, и останалите – на неговите работници.
На колоните от двете страни на портата има изобразени ловни сцени, обвити в растителни елементи, които правят сцените да изглеждат така, сякаш действието се развива в гората. На всяка колона на портата подробно са представени знаците и хороскопа работата и сцени от всекидневния живот, които имат ясно изразена пластичност. Като цяло човешките форми доминират в иконографията на портала. Най-отстрани в цял ръст са представени статуите на Адам и Ева, поставени върху 2 лъвски фигури.
Камерленго e крепост със замък построена от венецианците. Трогирските укрепления придават характерния средновековен облик на Стария град. Запазени са малки участъци от северната и западната крепостна стена, докато южния участък и кулите на Свети Никола и Витури са напълно запазени. Изградени са в типичен романски стил. Имат характерни отвори със сърповидни арки и покрити постове за стражата покрай стените. През 14 век генуезците строят деветостенна кула в западния край на града, по-далеч от Стария град. Тя им е служела като основна морска база на Адриатическо море. Когато венецианците завладяват Трогир през 1420 година те преустройват тази кула в здрава крепост, която по-късно е наречена по титлата „камерленго“ – държавен служител, отговарящ за финансовите въпроси. В северния край на крепостта веднага след изграждането ѝ е построена кулата на Свети Марко в типичния за епохата ренесансов стил. На покрива на кулата в кръг са били поставени оръдия, готови по всяко време да отблъснат нашествениците. Постепенно значението на крепостта Камерленго намалява и в края на 19 век състоянието ѝ се влошава. По време на Втората световна война крепостта и кулата на Свети Марко са сериозно повредени. След като историческият център на Трогир е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство са реставрирани и консервирани. Днес вътрешният двор на замъка се използва като лятна сцена и за летни прожекции. След реставрационните дейности бойниците на крепостта и най-горното ѝ ниво са направени достъпни за посетителите, от където се открива красива гледка към Стария град на Трогир.
Дворецът Чипико
Дворецът Чипико е венециански готически дворец, построен от Кориолан Чипико, което дава името на сградата. Дворецът Чипико се намира срещу катедралата в Трогир. Известният хърватски архитект Иван Дукнович участва в проектирането на екстериора на двореца. Самият дворец представлява комплекс от няколко сгради, свързани във времето в едно цяло. Най-старите стени датират от ранното средновековие, а по-голямата част от комплекса е построена през 13 век. Най-радикалната промяна на дворците се преживява през XV век, по времето на хуманиста, войн и писател Кориолана Чипика, който набира най-изтъкнатите художници от това време Никола Фирентинац, Андрия Алешия и Иван Дукнович.
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар