Сеул, Културно селище Bukchon Hanok Village, Южна корея

Селцето-музей Букчон, по чудо оцеляло в цялата си кротка средновековност насред бясно бушуващия метрополис е запазило културата, духа и красотата на епохата Чосон. Близо 900 съхранени традиционни къщи ханок, сгушени една в друга сред паяжина от каменни улички. Малки декоративни, едноетажни, с подвити нагоре стрехи, каменни основи, стени от глина и розова хартия, с микроградинки, високи дувари и тежко обковани порти, тези домове някога са били традиционни за цяла Корея и все още се обитават тук. Тук се снимат всички корейски исторически драми.
Букчон традиционно е бил жилищен район на благородниците по време на периода Чосон и не е претърпял съществени промени до 20-те години на миналия век. През 30-те години на миналия век обаче административните райони на Сеул са разширени и градската му структура е трансформирана в съвременния си вид. Компании за управление на жилища закупуват големи парцели земя, гори и ниви и построяват група от средно големи ханоки (традиционни корейски къщи) върху тях.
В ранния колониален период населението на Сеул бързо се увеличава и се появява недостиг на жилища. Освен това, около 20-те години на миналия век, все по-голям брой японски заселници започват да придобиват земя от и да изместват корейците в района на Букчон.
Корейският предприемач в областта на недвижимите имоти Чонг Сегвон [ко] е отговорен за голяма част от сегашното село Букчон Ханок. Около 1920 г. той основава първата модерна корейска компания за недвижими имоти: Kŏnyangsa . Според потомците на Чонг, той умишлено се е фокусирал върху преустройството на района на Букчон, за да предотврати завземането му от японци. Според дъщерята на Чонг, той умишлено е построил ханок вместо сгради в японски стил, въпреки натиска от колониалното правителство. Ханоките са модернизирани, с удобства като стъклени прозорци и електричество. Тези къщи често са били по-малки от къщите, собственост на елита преди това. Това е позволило на корейци с различен икономически произход да се преместят в района. За разлика от много корейски бизнесмени от онова време (които са склонни да бъдат про-японски настроени), той след това е използвал приходите, за да финансира различни корейски националистически начинания, като например Корейското езиково общество. В крайна сметка е наказан след инцидент с Корейското езиково общество през 1942 г.; той е бил измъчван и голяма част от имуществото му е конфискувано от колониалното правителство.
Селището е дом на стотици традиционни къщи, наречени ханоки. Тези жилища са построени в специфичен корейски архитектурен стил, предназначени да поддържат баланс с обкръжаващата топография и обикновено са изградени с дълги извити покриви и типичния стил за подово отопление ондол, който спомага да се запази топлината в домовете през зимата. Всъщност дори посоката за построяване на къща е трябвало да бъде в хармония с околната среда. С други думи ханок олицетворява съюза между природата, дома и хората. Според много експерти, въпреки че тези къщи изглеждат много стари, всички те са 100% устойчиви на земетресения.
Днес много от тези ханоки са превърнати в културни центрове, музеи, къщи за гости, ресторанти и заведения, което дава възможност на посетителите да се потопят в традиционната култура на Корея. Заради непосредствената си близост до дворците, първоначално района е обитаван от аристократи и високопоставени правителствени служители и техните семейства.
Къщите са Г-образнии с предно и задно дворче, с внимателно аранжирани дзен градинки и големи гледжосани делви за кимчи, подпрени в някой ъгъл. Към дома водят масивни, широки каменни стълби, по-скоро постаменти с две нива. Каменната платформа стълбище служи да повдигне къщата така че под нея да минава свободно топлия възудх от печките, които се захранват с дърва от вън или специално помещение до входа. Пак на вън се и готви, защото в къщата няма кухня и печка. Гениално и просто! Няма пушеци в белия интериор, въздухът е чист, стените и таваните също, цялото жилище е отоплено, а за да се стоплят допълнително обитателите е било необходимо само да седнат или да полегнат на пода. Затова и няма мебели. Малки възглавнички изпълняват ролята на дневна мебел, а през нощта се разстилат тънки дюшеци и копринени завивки, които служат за легла не само на простолюдието, но дори и на краля. Благодарение на тази гениална практичност корейското подово отопление не само е оцеляло през хилядолетията и се е превъплатило в по-модерни технологични решения в съвременните многоетажни сгради на Южна Корея, но и вече завладява света.

Сеул, Dogdaemun Design Plaza (DDP) или ърбан чудото на Заха Хадид, Южна Корея

Dogdaemun Design Plaza - архитектурен шедьовър в неофутуристичен стил, проектиран от носителката на наградата „Прицкер“ Заха Хадид. Сградата, която често е оприличавана на гигантски космически кораб, е най-голямата нетипична триизмерна структура в света.
Сградата е облечена в 45 133 уникални алуминиеви панела, които отразяват светлината по различен начин през целия ден.
Проектиран като културен център в историческия квартал на Сеул, най-големият моден квартал в Южна Корея, DDP е съставен от вълнообразни повърхности, които наподобяват потока на течност и позволяват гъвкавост в пространството. Най-съвременната BIM (Building Information Modeling), мега-фермата (изключително големи покривни ферми) и системата за пространствена рамка са ключовите характеристики по отношение на създаването на мащабни пространства. Според Хадид, основните характеристики на нейния дизайн са „прозрачност, порьозност и издръжливост“. В сградата са включени много екологични характеристики, включително двуслойна фасада, слънчеви панели и система за рециклиране на вода.
Зданието изглежда като извита повърхност, родена от движението на вятъра и времето. И никъде няма прав ъгъл, както е в природата.
Комплексът е построен на мястото на стария стадион „Дондемун“. В Dongdaemun History & Culture Park можете да видите археологически останки от крепостната стена на Сеул, открити по време на строителството.
Стадион „Дондемун“ е първият модерен стадион в Корея и е построен по време на японския колониален период, за да отпразнува сватбата на японския принц. От 1925 г. до разрушаването му през 2007 г. там са се провеждали различни национални спортни и празнични събития. Стадионът е изоставен след Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. и се превръща в местен пазар пред най-големия моден център в Южна Корея. Разрушаването на стадиона не е без своите критики, включително тези, които оспорват евентуалното премахване на уличните търговци като „репресивно преместване“.
DDP има три подземни нива, четири надземни нива и основна сграда с дължина 280 метра. Сградата е оборудвана с разнообразни обществени пространства, включително изложбена зала, конферентна зала, музей на дизайна, дизайнерска лаборатория, академична зала, медиен център, семинарна зала, исторически и културен парк Dongdaemun, дизайнерски салон и дизайнерски пазар.
Арт залата функционира като място за конгреси, търговски изложения, изложби, модни ревюта, концерти и представления. Музейната зала се състои от пет секции и позволява на много творци да се включат в дизайнерската индустрия и да обменят идеи. Дизайнерската площадка, Design Dulle-gil (пътека), дизайнерският музей, дизайнерската изложбена зала и дизайнерската зона за почивка са разположени вътре в музейната зала.
Дизайнерската лаборатория функционира като инкубатор за начинаещи продуктови дизайнери от страната и чужбина. Дизайнерският пазар е многофункционално пространство за културни събития и пазаруване и е отворен 24 часа в денонощието.

Сеул, Кулата на Сеул (N Tower Seоul), Южна Корея

Хълмът Намсан може да е със скромен ръст - само 262м, но е с огромна значимост както за историята на Сеул, така и за настоящето. По време на династията Чосон Намсан маркирал южната граница на столицата, по него минавала защитната стена. А каменни сигнални кули на билото предавали димни съобщения чрез сложна мрежа от подобни съоръжения в цялото кралство. Днес стената я няма, но кулите са паметник на инженерното мислене за своето време, можем да ги разглеждаме на воля, да докосваме древните камъни и учудващо е как хората от миналото са поддържали развита цивилизация с помощта на толкова бавна информационна система.
През ХХI век, никой вече не се занимава с димни сигнали, така че Намсан е просто парк, зелено убежище в сърцето на Сеул. Кабинковия лифт ни предлага достъп до билото с невероятна гледка към градския лабиринт под нас. На върха е телевизионната кула Н, която също позволява да се изкачиш нагоре и да се насладиш на гледки към града. Тя е емблематичен символ на Сеул, разположен на върха на планината Намсан. Построена първоначално през 1969 г. като първата радио и телевизионна кула в Южна Корея, днес тя е една от най-популярните туристически дестинации, предлагаща 360-градусова панорамна гледка към града от височина 480 метра над морското равнище. Самата кула е висока 236м
Нощното й осветление не само добавя романтика към градския пейзаж, но и съвсем в духа на някогашните димни кули предава информация - за нивото на замърсяване на въздуха: синьо и зелено са цветовете на чистата атмосфера, жълто и оранжево индикират сериозно замърсяване, а червеното, общо взето е сигнал за евакуация - въздухът е отровен.
Когато се изкачиш горе, правят впечатление дървените и метални парапети отрупани с любовни катинари. Поредното напомняне, че за младите хора в Южна Корея романтичната любов е буквално религия (раздухвана в глобален мащаб от индустрията на к-сериалите и к-попа). Съвсем не е чудно че катинарите са толкова много. Те са превърнали Намсан в арт инсталация - в храм под открито небе на любовта и романтиката.