Триста стоманолеяри прекарват две години, два месеца и пет дни от 1887 до 1889 г., за да построят кулата. Те използвали повече от 18 000 отделни метални части, 2,5 милиона нита и 40 тона боя. Кулата се пребоядисва на всеки седем години. Айфеловата кула е пребоядисвана 18 пъти от създаването си досега, като няколко пъти е сменяла цвета си. В началото е била червена, по-късно жълта и кафява. При всяко пребоядисване свалят 15 тона ерозирала боя и се нанасят нови 60 тона боя. Гюстав Айфел проектира апартамент за себе си на върха на кулата, който е бил обзаведен с елегантен декор и роял. Той е използвал апартамента, за да забавлява гостите и да провежда научни експерименти.
Първоначално е трябвало да бъде съборена след 20 години, но значението ѝ като метеорологична станция, радио- и телевизионен предавател остава, което първоначално предизвиква недоволството дори на самите парижани. Днес обаче тя е една от най-важните и най-посещавани туристически дестинации в Париж.
Височината на Айфеловата кула, включително антената, е 324 метра и до 1930 г. тя е била най-високата сграда в света.
С помощта на нея Франция успява да прехване германски съобщения по време на Първата световна война. Към 1914 година Айфеловата кула вече не е просто архитектурно чудо – тя е функционална радиостанция с възможности, които далеч надхвърлят очакванията на военните. От върха ѝ, издигащ се на над 300 метра, се излъчват и прихващат сигнали, достигащи далеч отвъд френските граници. Кулата се превръща в невидим участник на бойното поле, който не стреля, но слуша – и то много внимателно.
Именно от това стратегическо място е засечена една от най-ключовите комуникации, които водят до разобличаването на Мата Хари – емблематичната жена-шпионин, обвинена, че работи за германците. Историята ѝ се вплита драматично в мрежата на радиосигналите, които се преплитат около Айфеловата кула – и които в крайна сметка разкриват дейността ѝ. Франция разбира, че има в ръцете си не просто кула, а оръжие – дискретно, точно, и безотказно.
Това не е случайно съвпадение. Айфеловата кула бързо се превръща в ключов елемент от мрежа за радиоразузнаване, изградена в сянка – без фанфари и медийни съобщения. И макар да се извисява пред погледите на всички, истинската ѝ роля остава скрита от общественото съзнание. Държавата я съхранява не като паметник, а като инфраструктура с решаващо значение за националната сигурност. Това е и една от основните причини тя никога да не бъде разрушена – защото не се разрушава нещо, което пази границите ти, дори и отдалече.
По време на германската окупация кабелите на асансьора на кулата са прекъснати и тя е затворена за обществеността. След това нацистките войници се опитват да прикрепят свастика на върха, но тя е толкова голяма, че е трябвало да бъде заменена с по-малка.
През 1944 г., когато съюзниците се приближават до Париж, Хитлер нарежда на Дитрих фон Чолциц - военен губернатор на града, да събори кулата, заедно с други забележителности. Генералът отказва.
20 000 крушки, монтирани на Айфеловата кула, я осветяват всяка вечер
Височината без антената (т.е. височината на покрива над нивото на земята) е точно 300,65 метра. Днес тя все още е най-високата сграда във Франция.
Най-високата точка, до която може да достигне средностатистическият турист, е платформата за наблюдение, наречена "Върхът", на 275 метра. Втората платформа е на 115 метра, а първата - на 57 метра.
Кулата е разделена на 3 етажа.
На 1-вия етаж се намира ресторантът 58 Tour Eiffel, както и кафене, кафетерия и киносалон, в който се показва историята на сградата. На 1-вия етаж има и популярен стъклен под. Можете да стигнете дотук, като вземете един от 3-те асансьора или стълбите, разположени в подножието на кулата. От партера до първия етаж има 345 стъпала. На 2-рия етаж се намира ресторант Le Jules Verne, но повече хора идват тук заради гледката към града. Височината му е 115 метра над земята и от 1-вия етаж има асансьори или можете да се изкачите по стълбите нагоре. От първия до втория етаж трябва да изкачите още 359 стъпала. Третият етаж е най-високият - на 275 метра над земята и до него може да се стигне само с асансьор. Най-високият етаж често е наричан "Върхът". Оттук се открива най-добрата гледка към целия град и околностите.
Гюстав Айфел (1832-1923) е френски инженер и архитект, който е най-известен с проектирането и надзора на строителството на Айфеловата кула в Париж. Айфел е роден в Дижон, Франция, и е учил инженерство в престижната École Centrale des Arts et Manufactures в Париж. След като завършва обучението си, Айфел започва кариерата си като инженер, специализирайки метални конструкции. Той проектира и конструира множество мостове, виадукти и други структури в цяла Европа, включително виадукта Гарабит във Франция и моста Мария Пиа в Португалия. Освен работата си като инженер, Айфел е бил и успешен предприемач. Той основава собствена компания Eiffel et Cie, специализирана в металообработването и строителството. Компанията е участвала в много известни проекти, включително изграждането на Статуята на свободата в Ню Йорк. Въпреки успеха си като инженер и предприемач, Айфел е може би най-известен с дизайна си на Айфеловата кула. Айфел продължава да работи по различни проекти през целия си живот и е признат за един от най-важните инженери и архитекти на своето време. Умира в Париж през 1923 г. на 91 години.
Структура с мистична геометрия?
Съществуват и по-смели теории. Според някои изследователи и привърженици на езотеричните науки, Айфеловата кула не е разположена случайно. Твърди се, че позицията ѝ в сърцето на Париж съвпада с т.нар. геомагнитна ос – енергийна линия, свързваща ключови точки по Земята, подобно на древната концепция за лей-линии. Именно на такива линии се намират Стоунхендж, Великата пирамида в Гиза и Мачу Пикчу. Дали Париж не е част от тази глобална мрежа? А Айфеловата кула – нейният активен катализатор? Формата ѝ също предизвиква размисли. Високият, стеснен силует, с широка основа и остър връх, напомня поразително на древните обелиски и култови стълбове, използвани от цивилизации като египтяните и шумерите за концентриране и усилване на природна енергия. Според тази теория металната структура не просто стои пасивно, а събира и насочва енергийни потоци – като ги канализира към атмосферата или обратно – в земята.
Дали Густав Айфел е притежавал познания, които надхвърлят инженерните му умения? Дали е черпил вдъхновение не само от науката на своето време, а и от древни текстове, скрити символи и източници, които днес бихме нарекли „забравени“ или „загубени“ знания? Любопитен факт е, че Айфел е имал дълбок интерес към астрономията и физиката, и неведнъж е изразявал уважение към мистериите на Вселената. Случайно ли е тогава, че кулата му предизвиква не само възхищение, но и усещане за нещо по-дълбоко – нещо, което не се вижда, но се усеща?
Може би Айфеловата кула не е просто техническо чудо, а съвременен обелиск – метален проводник на сили, които едва сега започваме да разбираме.
Все още има французи, които не харесват своята „Желязна лейди“, но това няма никакво значение, защото тя се е превърнала буквално като синоним на Париж, а освен това е и най-посещаваната атракция в света.
