Порто, Мостът Дом Луиш I

Мостът Dom Luis I в Порто Свързва двата противоположни бряга на река Дуро. Изработен е от стомана и е двуетажен. Дължината му е около 385 метра, а масата – 3 045 тона, докато дължината на сводестия участък е 172 м, а височината му е 44,6 м. - Nova di Gaia (административно е друг град). Горното ниво е проектирано да свързва горната част на Порто, разположена до жп гара Сао Бенто, с горната част на Вила Нова де Гая. От 2003 г. горната част на моста е затворена за автомобили и се използва от метрото на Порто и пешеходците. Мостът е кръстен на португалския крал Луи I. Често е определян като най-красивия мост в Порто и е една от неговите отличителни забележителности. Мостът се вижда отлично от всяка част на пристанището, а през нощта е специално осветен.
Проектант на моста е Гюстав Айфел, чийто прокет също е и Айфеловата кула в Париж. През 1879 година той предлага проект за мост на едно ниво, но градската управа го отхвърля. Порто се разраства бързо и им трябва решение, което улеснява трафика. Една година по-късно проектът за Дом Луиш I на две нива е готов и одобрен. През годините мостът е обновяван, разширяван и адаптиран за мотрисите на метрото.
Мостът води от центъра на Порто до квартала Вила Нова де Гая, който е известен с избите, в които се е пазело световноизвестното вино. Мостът Dom Luís I е единственият двуетажен мост на река Дуро.

Порто, Камбанирята "Торе душ Клеригуш" (Кулата на клириците)

През 1754 г. италианският архитект Насони проектира камбанария, издигната в един от централните райони на града и станала негов символ: Торе душ Клеригуш (кула на клириците).
Строежът на църквата започва през 1732 г. и завършва през 1750 г., а камбанарията и монументалното разделено стълбище пред църквата са завършени през 1763 г. Главната фасада на църквата е украсена с барокови мотиви и вдлъбнат фронтон. Централният фриз над прозорците представя символи на поклонение и лодка за тамян. Страничните фасади разкриват почти елипсовиден план на църковния кораб.
Църквата Clérigos е една от първите барокови църкви в Португалия, които възприемат типичен бароков овален план. Олтарът на главния параклис, изработен от полихромиран мрамор, е дело на Мануел дос Сантос Порто.
Монументалната кула на църквата, разположена в задната част на сградата, е построена едва между 1754 и 1763 г. Бароковата украса тук също показва влияние от римския барок, докато целият дизайн е вдъхновен от тоскански камбанарии. Кулата е висока 75,6 метра и доминира над града. Има спиралвидното стълбище с 240 стъпала, които трябва да се изкачат, за да се стигне до върха на неговите шест етажа. 
В Порто, Николау Назони е отговорен и за изграждането на църквата Misericórida, двореца на архиепископа и страничната лоджия на катедралата на Порто. Той става член на Братството на духовниците и е погребан по негово желание в криптата на църквата Клеригош, като точното място остава неизвестно.

Порто, São Bento ж.п.гара, Португалия

ЖП гара Сао Бенто е железопътен терминал от 20-ти век.
Гарата се намира в историческия център на Порто, който е обявен от ЮНЕСКО за обект на световното наследство и като национален паметник на Португалия.
Тази сграда е построена в продължение на няколко години, започвайки през 1904 г., въз основа на планове на архитект Хосе Маркес да Силва. Големите панели от плочки азулейжу са проектирани и рисувани от Хорхе Коласо; те са завършени през 1916 г. и след това станцията е открита. Стенописите представят моменти от историята на страната, а многоцветните панели изобразяват селски сцени, показващи хората от различни региони.
Решено било станцията да се построи на мястото на бенедиктинския манастир Сао Бенто да Аве Мария, който бил изграден по времето на крал Мануел I през 1518 г. Сградата е била манастир, докато не е била унищожена от пожар през 1783 г. и по-късно е била възстановена за използване като манастир. Той е бил в окаяно състояние до 1892 г., когато последната монахиня умира и е разрушен през същата година.
До 1890 г. работата по тунела вече е в ход и е завършена през 1893 г. Първият влак пристигна на това място (преди да бъде построена настоящата сграда) през 1896 г. Но през 1897 г. имало свлачище при отвора на тунела на южния край на гарата. Проектът за изграждане е поверен на архитекта от Порто Хосе Маркес да Силва, чийто дизайн е повлиян от френската архитектура Beaux-Arts. Той ревизира концепцията няколко пъти по време на дискусии с персонала на обществените работи в кметството, преди да се спре на окончателния дизайн, П-образна форма с лице към Praça Almeida Garrett (площад Алмейда Гарет). През 1901 г. административната комисия за железниците разширява концепцията, за да включи и пощенска станция.
Вестибюлът е покрит с азулежу плочки, рамкирани с пиластри. Близо до тавана има син и златен фриз, украсен със стилизирани цветя, докато под тях има друг многоцветен фриз, изобразяващ историята на транспорта в Португалия. Под фризовете има големи азулежу „картини“, представящи исторически събития от португалската история. Плочките азулежу с калаена глазура са интегрирани в архитектурата чрез рамки от гранит, които украсяват линиите на атриума. Има приблизително 20 000 плочки азулежу, датиращи от 1905–1916 г., които са съставени от Хорхе Коласо, известен художник на азулежу. Проектът за плочки изисква 11 години за завършване. Горните части на фриза са облицовани с полихроматични (многоцветни) азулежуси, изобразяващи хронологията на някои форми на транспорт, използвани от хората в различни области на Португалия. Долната и горната рамка на фриза се състои от линия от плочки в синьо, кафяво и жълто в стилизиран геометричен модел. Един от долните панели показва картина на панаир за добитък и поклоннически лагер. Централните панели на стената представляват четири сцени на работа: лозята, реколтата, доставката на вино по Дуро и работа във воденицата. Върху пиластрите, разделящи вратите с достъп до улицата, под полихромния фриз, има поредица от по-малки композиции. Над тях има медальони, изобразяващи романтични сцени, а отдолу алегории, свързани с железопътната линия, указващи времето и сигнализацията, в стил арт деко