Гимараеш, Португалия

Гимараеш, град, който се намира на около 50 км от Порто. Това е мястото, където възниква Португалия като държава и естествено е била първата столица на страната. Тук се е родил първият крал – Афонсу I, чийто дворец до ден днешен е една от главните атракции на града.

Любопитен факт за града е, че от 2001 г. историческият център на града, който е бил в рамките на градските стени на Гимараеш, е свързан с формирането и идентичността на Португалия и е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Този град е запазил до ден днешен средновековния си облик и това е главната причина да се отличава като туристическа атракция от повечето други градове. През 2012 г. Гимараеш е бил Европейска столица на културата.

Градът е заселен през 9-ти век, по това време се е наричал Вимаранес. Тази промяна може да произхожда от воина Вимара Перес, който избрал тази област за основно правителствено седалище на графство Португалия, което той завладял за Кралство Галисия. 
Гимараеш често е определян като "люлката на португалската нация". Именно тук през 12 век Алфонсу Енрикеш, наследник на графство Портукале, прогонва маврите и се самообявява за крал. Битката при Сао Мамед - която се смята за основополагащото събитие за основаването на Кралство Португалия - се води в околностите на града.

Benji Traveler: Гимараеш, Дворецът на херцозите на Браганса, Португалия

Benji Traveler: Гимараеш, Замъкът на Гимараеш , Португалия

Манастирът на Св.Франциско –

 Елегантен Францискански манастир, основани през 14 век 

и възстановен през 18 век. 

Известен с великолепните гравюри и цветни ажулейзи

Mosteiro de Guimaraes – бивш манастир от 12-ти век, 

който сега се намира в хотел.

Nossa Senhora do Carmo

Църквата датира от края на 17 век, като 

строителството й започва през 1685 г. 

Църквата е посветена на Света Тереза, испанска 

кармелитска монахиня, активна реформаторка

 през 16 век. Главният олтар обаче е посветен

 на Nossa Senhora do Carmo (Дева Мария от 

планината Кармел), името на Дева Мария като 

покровителка на Кармелитския орден. 

Това дава името на тази малка, но красива барокова църква. 

Тялото на църквата е разделено  с каменна арка 

и е обогатено от два странични олтара: този 

на Евангелието, посветено на Света 

Анна и на Посланието, Nossa Senhora do Carmo. 

В стария хор, до който се стига по стълби, 

има още един олтар, посветен на Разпнатия Христос. 

С официалното разпускане на религиозните ордени

 в Португалия през 1830 г. църквата и манастирът 

преминават във владение на държавата и 

сградата за известно време се използва като 

военна болница. От 1862 г. в сградата започва да се 

помещава сегашното Lar de Santa Estefânia, 

мирско християнско движение.

Ларго да Оливейра
Ларго да Оливейра е древен площад историческия център на стария Гимараеш и символ на града. Заобиколен от традиционни светли къщи и тесни улички. Най-подходящата отправна точка за обиколна из Гимараеш е централният площад "Ларго да Оливейра", отделен от съседния площад "Сантяго" с красива пешеходна аркада. На Ларго да Оливейра цари истинска средновековна атмосфера. Заобиколен от износени калдъръмени улички и тежки гранитни фасади, древният площад е историческият център на стария Гимараеш. Някои от най-известните туристически атракции в града са разположени около красивите аркади на площада. Една от тях е църквата "Носа Сеньора да Оливейра" /Igreja de Nossa Senhora da Oliveira/. Този бивш манастир, основан от Афонсу Енрикеш през 12 век, стои на мястото на предишен манастир, построен 200 години по-рано от Мумадона Диаз. Възникването на църквата в подобен вид (тъй като в последствие е претърпявала значителни ремонти и идейни изменения) може да се причисли след 1342г., но реално подема в строителството се случва към края на века, след една от историческите битки при Алжубарота между португалското кралство и кастилската корона,когато крал Жуао I насочва значителни средства за строежа й, в изпълнение на обет даден към светицата преди самата битка.
Голяма част от оригиналната структура е разрушена, а църквата, както изглежда днес, е до голяма степен изградена през 16-ти век.
Пред църквата се намира Падрао до Саладо /Padrao do Salado/, готически храм от 14-ти век, защитен с кръст. Паметникът отбелязва мястото, където през 13-ти век се пресажда маслиново дърво, за да се осигурява масло за олтарната лампа.

Сградата с „арките“ , в която някога се е помещавало 

кметството, а днес е разположен 

Музея на примитивното съвременно изкуство.

Църквата на Nossa Senhora Dа Oliveira (Носа Сеньора да Оливейра) е един от най-емблематичните примери на готическа архитектура в северната част на Португалия. Църквата „израснала” от древия манастир, който от своя страна е бил построен на място още повече стара романска структура. Църквата е проста трикорабна структура и каменна фасада. Кулата е в стила на Мануелин е добавена през 16 век. Пред църквата е величествения готически паметник на битката при Саладо (Salado), построен през 14 век.

Обикаляйки из града се озовахме до едно друго largo – Largo Republica do Brazil – хем една от главните улици, хем една чудна цветна градина, място което имаше какво да ни покаже. В единия край може да се види един от уникалните за Гимараеш параклиси посветени на Страстите Христови – пътят и страданията, които Христос е принуден да изтърпи заради нашите грехове (поне така твърди една книга). Някога през 1727г. са били изградени седем такива параклиса из града, но с течение на времето с промените в устройствения план на града, те са били местени неколкократно, като в днешни дни са оцелели само пет.

На отсрещния край е църквата Nossa Senhora da Consolação and Santos Passos – някогашния малък параклис от XVI в., които два века се превръща във внушителното бароково здание.

Тази приказна барокова църква черпи половината от своята привлекателност от органичен ансамбъл с геометрично разположените градини на Largo do Brasil. Църквата на "Дева Мария на утехата и Светите стъпала" има второто име Сан Гуалтер в чест на францискански монах, местен светец. Самата църква започва да се строи в началото на XVIII век на мястото на параклис от XVI век. Архитектът Андрес Соарес завършва строителството на църквата през 1785 г. в модерния тогава бароков стил. Две странични камбанарии, построени в средата на XIX век от архитект от Порто, допълват приказния образ на Сан Гуалтер. Балюстрадата на стълбището и олтарът на главния параклис датират от края на 18 век. Интериорът е решен във впечатляващ неокласически стил.

Гимараеш, Дворецът на херцозите на Браганса, Португалия

Дворецът на херцозите на Браганса е средновековно имение и бивша резиденция на първите херцози на Браганца, разположен в историческия център на Гимарайнш.
Дворецът е величествена сграда, построена през 15в., конфигурирана като една от най-красивите сгради на това време. Дворецът на херцозите на Браганса е построен от крал Афонсу, първият херцог на Браганса, в бургундски стил, отразявайки неговите архитектурни вкусове, придобити по време на множството му пътувания из Европа. Сградата е с централен двор и ма четири кули, по една във всеки от четирите ъгъла. Това са четирите тела, които са констуирани около централния двор, около който е организиран животът на двореца. Иницииран между 1420 и 1422 от Алфонсо, граф на Барселос, незаконният син на Жоао I от Португалия, е населяван, докато владетелите на Браганса не се преместват във Вила Вичоса, изоставяйки двореца. През 16-ти век обаче бележи началото на период на разруха, който се задълбочава през 19-ти век, когато местното население използва двореца като източник на различни материали. В началото на ХХвек дворецът е класифициран като национален паметник и е бил официална резиденция на президентството. Самата архитектура на двореца притежава северно – номадски черти, с което допълнително се отличава от всички останали владетелски сгради в страната. Той притежава два етажа като първият е истински музей, притежаващ бална зала, зала на изгубените стъпки, спалните на херцога и херцогинята, както и богата колекция от оръжия. Важно е да се уточни, че вещите, които са изложени по стаите не са изцяло собственост или били част от ежедневието на първите херцози Браганци, а по-точно описват времето, в което е кипял животът тук. През 30-те години на 20 век дворецът бива реконструиран и възстановен във вида, в който е бил през 15 век - с внушителни размери, огромни камини и здрави гранитни стени. Персийски килими, гоблени от Обюсон, порцелан от Източните Индии, масивни сандъци, инкрустирани шкафове и калаени съдове подсилват кралската атмосфера.
Отдалеч дворецът може и да не ви се стори интересен – строга, но не мрачна крепост с необичайни високи комини, съчетаваща камък (гранит) и дърво. 
Вторият етаж на двореца сега се използва от президентството, а част от комплекса е предназначена за културни прояви.

паметника на Алфонсу I

на път за замъка на Гимараеш

Benji Traveler: Гимараеш, Замъкът на Гимараеш , Португалия

Гимараеш, Замъкът на Гимараеш , Португалия

Срещу дворецът на херцозите на Браганса се намира замъкът на Гимараеш.

Benji Traveler: Гимараеш, Дворецът на херцозите на Браганса, Португалия

Присъствието на замък предизвиква върнуващата смесица от легенди, поезия, героизъм, заобикаляща началото на португалската история. На този Монте Ларго (Широк хълм) - наричан alpis latitus в латинските документи от онова време - за първи път се заражда ядрото на бъдещата нация на Португалия.
Замъкът, разбира се, е доста по-стар от двореца – от 10 век, когато тук е имало васално на Испания графство, наречено Португале. Тогава овдовялата графиня Мумадона Диаш поема управлението на областта и основава в долната част на Гимараеш (тогава се е наричал Вимаранеш) манастира Санта Мария (около 950 г.), а на високата част, замък (между 950 и 957). Първоначалната задача на замъка е била да пази манастира.
А после, в началото на 12 век в този замък се ражда Афонсу Енрике, наследник на графството. Близо до замъка е параклисът Св. Мигел, където е бил кръстен бъдещият първи крал на Португалия. От самия манастир е останало много малко – почти само църквата, но както признават справочниците, тя е претърпяла доста промени. Намира се до Ларго ди Оливейра, площадът, който е един от символите на Гимараеш. Познава се по това, че там се тълпят всички туристи.
Около 968 г., Мумадона, графинята на Галисия, заповядва на това място да се построи замък, където населението може да потърси убежище от постоянните атаки на викингите, пристигнали по море от северната част на Европа, и мюсюлманите, атакуващи от юг. След като поема управлението на провинцията, известна като Портукаленс от свекъра си, Алфонсу VI от Леон, граф Хенри нарежда още една по-голяма и по-солидна конструкция да бъде построена. Това поставя началото на масивната отбранителна структура, която днес можем да видим, доминирана от площад, който стои между четирите кули.
Замъкът представлява военно укрепление, основано предимно в късния романски период и разработено през ранната готическа епоха на португалската архитектура. Площта му е очертана от стени, образуващи пентаграм, подобен на щит, който включва осем правоъгълни кули, военен площад и централна крепост. Произхождайки от основите на римска структура, от писанията на Алфредо Гимарайнш, по-късно тя е разработена по френски модел, в сегашната си форма на щит, с намален централен двор и пo-труден достъп.
Замъкът е тясно свързан с военната история на кралството посредством различните битки, които Афонсу Енрикеш води срещу братовчед си Алфонсо VII, крал на Леон, през 1127 г., за да се освободи от васалната зависимост. До края на 14-ти век в замъка Гимараеш са водени много героични битки в защита на целостта на новосформираното кралство Португалия, чиято независимост била заплашена от серия династични спорове с Кастилия. С появата на новите форми на артилерия, замъкът Гимараеш, както и много други по онова време, станал свидетел на началото на края на дните на славата. Изоставен от опустошенията на времето, замъкът е възстановен до предишното си величие и красота през първата половина на 20-ти век.
Също така, тук е роден Алфонсу Енрикес, първият крал на Португалия. Като това събитие се смята, че полага началото на самата държава. Реално обаче, градът е бил столица на Португалия за много кратък период, като след това статута на столица е изместен в Коимбра и Лисабон, но пък никой не може да отнеме гордостта на Гимараеш, че е дал първия португалски крал и именно там се е родила държавата им.