Гимараеш, град, който се намира на около 50 км от Порто. Това е мястото, където възниква Португалия като държава и естествено е била първата столица на страната. Тук се е родил първият крал – Афонсу I, чийто дворец до ден днешен е една от главните атракции на града.
Любопитен факт за града е, че от 2001 г. историческият център на града, който е бил в рамките на градските стени на Гимараеш, е свързан с формирането и идентичността на Португалия и е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Този град е запазил до ден днешен средновековния си облик и това е главната причина да се отличава като туристическа атракция от повечето други градове. През 2012 г. Гимараеш е бил Европейска столица на културата.
Градът е заселен през 9-ти век, по това време се е наричал Вимаранес. Тази промяна може да произхожда от воина Вимара Перес, който избрал тази област за основно правителствено седалище на графство Португалия, което той завладял за Кралство Галисия.
Гимараеш често е определян като "люлката на португалската нация". Именно тук през 12 век Алфонсу Енрикеш, наследник на графство Портукале, прогонва маврите и се самообявява за крал. Битката при Сао Мамед - която се смята за основополагащото събитие за основаването на Кралство Португалия - се води в околностите на града.
Гимараеш често е определян като "люлката на португалската нация". Именно тук през 12 век Алфонсу Енрикеш, наследник на графство Портукале, прогонва маврите и се самообявява за крал. Битката при Сао Мамед - която се смята за основополагащото събитие за основаването на Кралство Португалия - се води в околностите на града.
Манастирът на Св.Франциско –
Елегантен Францискански манастир, основани през 14 век
и възстановен през 18 век.
Известен с великолепните гравюри и цветни ажулейзи
Mosteiro de Guimaraes – бивш манастир от 12-ти век,
който сега се намира в хотел.
Nossa Senhora do Carmo
Църквата датира от края на 17 век, като
строителството й започва през 1685 г.
Църквата е посветена на Света Тереза, испанска
кармелитска монахиня, активна реформаторка
през 16 век. Главният олтар обаче е посветен
на Nossa Senhora do Carmo (Дева Мария от
планината Кармел), името на Дева Мария като
покровителка на Кармелитския орден.
Това дава името на тази малка, но красива барокова църква.
Тялото на църквата е разделено с каменна арка
и е обогатено от два странични олтара: този
на Евангелието, посветено на Света
Анна и на Посланието, Nossa Senhora do Carmo.
В стария хор, до който се стига по стълби,
има още един олтар, посветен на Разпнатия Христос.
С официалното разпускане на религиозните ордени
в Португалия през 1830 г. църквата и манастирът
преминават във владение на държавата и
сградата за известно време се използва като
военна болница. От 1862 г. в сградата започва да се
помещава сегашното Lar de Santa Estefânia,
мирско християнско движение.
Ларго да Оливейра е древен площад историческия център на стария Гимараеш и символ на града. Заобиколен от традиционни светли къщи и тесни улички. Най-подходящата отправна точка за обиколна из Гимараеш е централният площад "Ларго да Оливейра", отделен от съседния площад "Сантяго" с красива пешеходна аркада. На Ларго да Оливейра цари истинска средновековна атмосфера. Заобиколен от износени калдъръмени улички и тежки гранитни фасади, древният площад е историческият център на стария Гимараеш. Някои от най-известните туристически атракции в града са разположени около красивите аркади на площада. Една от тях е църквата "Носа Сеньора да Оливейра" /Igreja de Nossa Senhora da Oliveira/. Този бивш манастир, основан от Афонсу Енрикеш през 12 век, стои на мястото на предишен манастир, построен 200 години по-рано от Мумадона Диаз. Възникването на църквата в подобен вид (тъй като в последствие е претърпявала значителни ремонти и идейни изменения) може да се причисли след 1342г., но реално подема в строителството се случва към края на века, след една от историческите битки при Алжубарота между португалското кралство и кастилската корона,когато крал Жуао I насочва значителни средства за строежа й, в изпълнение на обет даден към светицата преди самата битка.
Голяма част от оригиналната структура е разрушена, а църквата, както изглежда днес, е до голяма степен изградена през 16-ти век.
Пред църквата се намира Падрао до Саладо /Padrao do Salado/, готически храм от 14-ти век, защитен с кръст. Паметникът отбелязва мястото, където през 13-ти век се пресажда маслиново дърво, за да се осигурява масло за олтарната лампа.
Сградата с „арките“ , в която някога се е помещавало
кметството, а днес е разположен
Музея на примитивното съвременно изкуство.
Обикаляйки из града се озовахме до едно друго largo – Largo Republica do Brazil – хем една от главните улици, хем една чудна цветна градина, място което имаше какво да ни покаже. В единия край може да се види един от уникалните за Гимараеш параклиси посветени на Страстите Христови – пътят и страданията, които Христос е принуден да изтърпи заради нашите грехове (поне така твърди една книга). Някога през 1727г. са били изградени седем такива параклиса из града, но с течение на времето с промените в устройствения план на града, те са били местени неколкократно, като в днешни дни са оцелели само пет.
Тази приказна барокова църква черпи половината от своята привлекателност от органичен ансамбъл с геометрично разположените градини на Largo do Brasil. Църквата на "Дева Мария на утехата и Светите стъпала" има второто име Сан Гуалтер в чест на францискански монах, местен светец. Самата църква започва да се строи в началото на XVIII век на мястото на параклис от XVI век. Архитектът Андрес Соарес завършва строителството на църквата през 1785 г. в модерния тогава бароков стил. Две странични камбанарии, построени в средата на XIX век от архитект от Порто, допълват приказния образ на Сан Гуалтер. Балюстрадата на стълбището и олтарът на главния параклис датират от края на 18 век. Интериорът е решен във впечатляващ неокласически стил.
Няма коментари:
Публикуване на коментар