Кулата Белем е може би най-често фотографираното архитектурно бижу на Лисабон. Кулата е построена в началото на 16-ти век и е великолепен пример за португалския стил на мануелин, но също така включва и други архитектурни стилове. Структурата е построена от варовик и се състои от бастион и 30-метрова четириетажна кула. Неправилно се твърди, че кулата е построена в средата на естуара на река Тежу и сега се намира близо до брега, тъй като реката е пренасочена след земетресението от 1755 г. в Лисабон. Всъщност кулата е построена на малък остров в река Тежу, близо до брега на Лисабон. В края на 15 век крал Жоао II проектирал отбранителна система за устието на река Тежу, която включвала крепостите Кашкаиш и Сао Себастио (или кулата Вели) в Капарица на южната страна на реката. Тези крепости обаче не успели да защитят напълно устието на реката, което направило наложително изграждането на допълнителна защита. В своята "Хроника на Йоан II" (Chronica de D. Joao II), която се появява през 1545 г., авторът Гарсия де Реенден потвърждава мнението на краля, че защитата на Лисабон е недостатъчна и че той настоява за изграждането на укрепления по протежение на входа на река Тежу, която да подсили съществуващата защита. За тази цел той наредил "да направи силна крепост" но умира преди плановете да бъдат начертани. Португалският крал Мануел I преразглежда предложението двадесет години по-късно и нарежда изграждането на военно укрепление на северния бряг на Тежу. Строителството започнало върху базалтова скала, намираща се недалеч от брега. В началото бил използван част от замъка, предназначен за манастира Санта Мария де Белем. Кулата е проектирана от военния архитект Франсиску де Аруда, наречен "Майстор на произведенията на крепостта Белм" от крал Мануел I. През 1516 г. получил 763 блока и 504 камъка за строителство, доставени от Диого Родригес, ковчежник на проекта. С напредването на строителството тежко въоръжен кораб пазил устието на Тежу до приключването на строителството. Строителството на кулата Белем завършва през 1519г., само две години след смъртта на крал Мануел I. За нейн командир е назначен Гаспар де Пайва. Крепостта получава името Замък на Свети Винсънт, в чест на патронния светец на Лисабон.
Кулата се отличава с изключителна архитектура. Тя е демонстрация на самочувствието и богатството на Португалия по време на Великите географски открития, когато мореплавателите основават отвъдморските колонии на страната, откриват нови маршрути за търговско корабоплаване и донасят в Лисабон несметни богатства от Индия и други далечни страни. Основата на кулата е шестостенна и на всеки от ъглите има кули в мавърски стил. Там са били поставени отбранителните оръдия. Подземието в миналото е служило като затвор. На терасата над мазето има статуя на Св. Богородица с Младенеца, която е закрилница на мореплавателите. На горните етажи са се намирали оръжейният арсенал и спалните помещения. Предизвикващи най-голям интерес са кралските покои на втория етаж, представляващи италианска лоджия с изваяни колони и няколко балкона със сложна дърворезба. Над помещенията има още една тераса, от която се открива прекрасна гледка към Белем и река Тежу. Първоначално кулата Белем е напълно заобиколена от вода, но, с течение на времето, нивото на река Тежу спада и мястото се обезводнява.
През годините кулата е служила за различни цели – от митница и затвор до военноморска академия и арсенал. През 1983 г. кулата е обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Кулата Белем е зашеметяващ пример за мануелински стил, португалски архитектурен стил, който съчетава готически и ренесансови елементи. Фасадата му е украсена със сложно издълбани каменни фигури, включително кръст и армиларна сфера, които символизират важността на епохата на откритията. Кулата също е покрита с остъклени плочки, което я прави невероятно фотогенична дестинация – особено по залез слънце.
Хидропланът, с който през 1922 г. съвременните откриватели - португалски авиатори - са прелетели Южния Атлантик
Няма коментари:
Публикуване на коментар