Порто, Църквата Свети Франциск - златната църква на Порто, Португалия

Църквата Свети Франциск (Igreja de São Francisco) е най-известният готически паметник в Порто, известен и с изключителната си барокова вътрешна украса. Намира се в историческия център на града, обявен от ЮНЕСКО за световно наследство.
Францисканският орден е създаден в Порто около 1223 г. Първоначално орденът е враждебно настроен от светските и духовенството на други религиозни институции, особено от епископа на Порто. Необходима е папска була, (Bulla Doelentis accepimus) от папа Инокентий V, за да се възстанови на францисканците парцелът земя, който преди това им е дарен. Около 1244 г. се започва строежа на манастира и първата малка църква, посветена на Свети Франциск от Асизи.
През 1383 г., под патронажа на крал Фердинанд I, францисканците започват да строят по-просторна църква. Тази нова сграда е завършена около 1425 г. и следва сравнително обикновен готически дизайн, типичен за просячките ордени в Португалия. Общата структура на църквата не е била значително променена, което прави Сао Франциско най-добрият пример за готическа архитектура в Порто.
През 15-ти и 16-ти век видни семейства от Порто избират францисканците за свой пантеон. Параклисът на Св. Йоан Кръстител е забележителен пример, построен през 1530 г. за семейство Карнейро в мануелински стил, португалската късна готика. Основната художествена кампания на църквата е извършена през първата половина на 18 век, когато повечето от повърхностите на интериора на църквата, включително стени, колони, странични параклиси и покрив, са покрити с португалска позлатена дърворезба (talha dourada) в бароков стил от няколко португалски дърворезбари. Това декоративно богатство е най-забележителната характеристика на францисканската църква, покривайки почти изцяло таваните на пътеките, колоните, рамките на прозорците и параклисите и скривайки основната средновековна архитектура. Въпреки че бароковата позлатена работа не е напълно в хармония с готическата структура на църквата, тя се смята за една от най-забележителните в Португалия.  

Полихромна гранитна статуя (13-ти век) на Свети Франциск от Асизи, стояща вътре в църквата до входа в рамките на бароков олтар, е остатък от първата църква Свети Франциск, заменена след 1383 г. от сегашната структура. Близо до входа се намира старият пантеон за семейството на Luís Álvares de Sousa, с интересен готически портал, украсен с герб и посветителен надпис. Днес параклисът е зает от бароков олтар. Друг интересен параклис е този, посветен на Свети Йоан Кръстител (São João Baptista), построен около 1534 г. в дясното рамо на трансепта за семейството на Жоао Карнейро. Този параклис, дело на архитект Диого де Кастильо, има красив портал и е покрит със сложен ребрест свод в мануелински стил. В бароковият олтар на параклиса все още се намира картината от 16-ти век, представяща Кръщението Христово. От същия период в църквата има и изящна възрожденска гробница, вградена в стена.

Пожар, причинен от обсадата на Порто през 1832 г., унищожава старите манастири. На това място Търговската асоциация на града пострява Двореца на фондовата борса (Palácio da Bolsa), великолепен пример за неокласическа архитектура от 19-ти век.
Главната фасада на францисканската църква има голяма, изящна роза в готически стил. Това е единствената оригинална украса на главната фасада. Западният портал сега е типична барокова творба, организирана на две нива, със соломонови колони и статуя на Свети Франциск. Южният портал, обърнат към реката, все още е готически. Порталът е по-напред от фасадата и има триъгълен фронтон, украсен с пентаграма. Отворът е съставен от поредица от готически архиволти; вътрешният корниз е украсена с аркаден релеф в стил Mudéjar (повлиян от исляма).

Сред олтарните образи особено важен е този, който изобразява "Дървото на Йесей" (Йесей е фигура, описана в Библията като баща на Давид, който става цар на израилтяните. Синът му Дейвид понякога е наричан просто „Синът на Йесей“ (Бен Ишай). Ролята едновременно на баща на цар Давид и прародител на Исус е използвана в различни изображения в изкуството, напр. като Дървото на Йесей на северния страничен кораб.(Това изображение представлява стилизирано родословно дърво, където редом с Давид и старозаветните пророци са изобразени антични мислители като Платон, Аристотел, Гален и т.н. В България това изображение се среща в стенописите на Бачковския манастир и църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси). Тази полихромна дърворезба е изработена от Филипе да Силва и Антонио Гомес, както е посочено в договор от 1718 г. Тя представлява родословно дърво на Исус с дванадесет царе на Юда, свързани чрез клони на дървото върху легналото тяло на Йесей. На върха на дървото е Йосиф, под изображение на Богородица с Младенеца. Нишите, ограждащи това дърво, съдържат статуи на Св. Анна и Св. Йоаким (баща и майка на Мария) и четирима францискански лекари, които пишат за Непорочното зачатие.

Някои от 13-те странични олтара са проектирани от Франсиско Коуто и са направени от дърворезбаря Мануел да Коста Андраде между 1740 и 1744г.
Жоао I остава в този манастир по случай брака си с Филипа от Ланкастър
Разпускането на религиозните ордени през 19 век води до конфискацията на църквата и манастира и църквата всъщност се използва като митница по едно време. След това е предоставена на третия орден на Св. Франциск
Фасадата на църквата е оградена от интересни паметници  от 18-ти век като неокласическата църква на Ordem Terceira de São Francisco и Домът за изпращане на ордена (Casa de Despachos), в който се помещава музей и има интересен бароков интериор.

Когато Наполеон напада Португалия, жителите на Порто знаейки как французите разграбват всичко ценно от градовете през които са минали, варосали цялата вътрешност на църквата и по този начин успяли да защитят от унищожение интериора й.

"Дървото на Йесей"

Неокласическата църква на Ordem Terceira de São Francisco 

и Домът за изпращане на ордена (Casa de Despachos)