Археологическите находки сочат, че този район е бил населен още от ранния Палеолит. Той крие в себе си уникална природа, приказна архитектура и голяма доза мистерия. Синтра е част от културното историческо наследство на ЮНЕСКО и определено има защо. Градът е толкова различен от останалата част на Португалия, че няма как да не ви очарова и плени на мига.
През 1995 година историческият център на Синтра и приказните ѝ дворци са включени в Списъка на световното и културно наследство на ЮНЕСКО
Дворцово-парковият комплекс Пеня се набива в очи. Той е най-старият в псевдосредновековен, романтичен стил и е избран за едно от 7-те чудеса на Португалия. Причудливо съчетание от ярки източни минарета, традиционните за европейските замъци кулички, масивни крепостни стени, пищни ренесансови портали, високи мостове и напомня на дворец от вълшебните приказки.
Едно от най-интересните места в Синтра си остава имението „Кинта де Регалейра“. Това великолепно имение, разположено в подножието на планината Синтра, е архитектурен и ландшафтен шедьовър. Това е едно мистично място, смесица от много стилове, но с преобладаваща готическа нотка. Построено е през XIX век и буди смесени чувства у своите посетители – вълнение, възхищение и дори малко страх. Сградата на имението е заобиколена от интересни градини, които представляват доста сложни лабиринти, статуи със загадъчни символи, на места езически, на други религиозни. Определено това място буди интерес и любопитство, тъй като се смята, че е свързано с масоните.
Benji Traveler: Синтра, Дворецът Кинта да Регалейра - Скритото масонско величие, Португалия
Разположен в центъра на града, Националният дворец на Синтра може да се похвали с дълга и интересна история. Той е най-добре запазеният средновековен кралски дворец в Португалия и е бил обитаван от 15-и до 19-и век. През 8-и век на това място се е намирал замък, принадлежащ на мавританските завоеватели на региона. Едва през 12-и век Синтра е завладяна от крал Алфонсо Енрике, който взима замъка за себе си. През 15-и и 16-и век дворецът претърпява множество преустройства и придобива сегашния си облик - смес от архитектурните стилове Готика, Мануелин, Мавритански и Мудехар. Няколко вътрешни дворове и тераси с цветя ще ви потопят в атмосферата на отминалите векове. Най-старата запазена част на двореца е параклисът от 14-и век с настилка от цветни керамични плочки и украсен с дърворезба таван. "Залата на лебедите" е в стил Мануелин и е наречена така заради тридесетте лебеда, красящи тавана. "Арабската зала" в мавритански стил е облицована с изящни рисувани плочки, а в средата ѝ се намира фонтан. "Залата с гербовете" в стил Мануелин е безспорно е най-впечатляващата зала в двореца. Стените на тази зала са покрити с плочки азулежо от 18-и век, а таванът ѝ е украсен с рисунки на 72 герба на кралското семейство и португалските аристократични фамилии. Не по-малко любопитни са и двете кухни, чиито стени представляват пещи, а двата комина, издигащи се във формата на конуси са отличителна черта на двореца. Скъпоструващите подобрения на двореца се финансират с приходите от португалските експедиции по време на Великите географски открития. В резултат на голямото земетресение от 1755 година, кулата над "Арабската зала" се срутва, но останалата част от двореца е по-слабо засегната и бива възстановена. През 1910 година дворецът става собственост на новооснованата република, а през 1940 година е реставриран и отворен за посетители.
Историята на мястото датира още от XII век, когато тук е бил построен параклис в името на Дева Мария. С времето параклисът се разраснал в манастир, който уединявал хората чрез медитация. През XVIII век манастирът Пена е силно разрушен от мълния, но най-големи щети върху него предизвиква мощното земетресение през 1755 година.
Сегашният замък е построен през XIX век по изискване на крал Фердинанд II (чичо на българския цар Фердинанд), съпруг на португалската кралица Мария II, който искал да направи в страната си втори Нойшванщайн. Около двореца създали великолепен парк, за който донесли растения от всички краищи на земята.Той се намира на един от хълмовете на Синтра и понякога днес се използва от президента на страната и членове на правителството за официални приеми. Архитектурата му е смесица между готически, мануелин и мавърски стил, който е внушителен с ярките си цветове и интересни форми. Ханс Кристиан Андерсен го нарича „най-красивото място в Португалия“.
В двореца има много богата колекция от различни символи по стените и кулите. Те предимно изобразяват връзката между океана и земята, и пример за това е „страшният“ тритон, седнал в мида, поставен на портата при влизането в същинската част на двореца и символизира сътворяването на света. Дворецът е снабден с две порти, като едната се нарича арката на гущера, а другата е оборудвана с подвижен мост. Дворецът разполага и с разкошна часовникова кула, чиито строеж е бил завършен през 1843 г.
Интериорът е изпипан до последния детайл, което показва по един образователен начин как са живели хората от това съсловие на обществото.
Една от най-красивите стаи е индийската стая. Тя определено е абсолютен връх на пищната декорация, която някои биха сравнили дори с лек кич. Паркът към двореца е друго място, което си заслужава да посетите. Той е близо 200 хектара, като в него има разнообразна растителност, красиви статуи и фонтани. Най-високата точка в него е Круз Алта, от където може да се насладите на изключителна панорама към столицата Лисабон.
Мавританският замък е едно археологическо и историческо богатство на Синтра. Основан още през IX век от маврите (северноафрикански мюсюлмани) със стратегическа цел да се наблюдава всичко наоколо. Тъй като разположението му е на един от най-високите хълмове, крепостните стени имат широки и красиви панорамни гледки към Синтра и съседните покрайнини, като включително в благоприятно време може да се видят и крайбрежията на Атлантическия океан.
Много хора оприличават крепостта на умалено копие на Великата китайска стена. Замъкът е преминал през ръцете на няколко управления като следващите, които превземат мястото са викингите или известни още като кръстоносците през XII век, а накрая попада в ръцете на първия португалски крал Афонсу I Завоевателя. През годините замъкът бил изоставен, защото не е представлявал толкова важна роля за португалците, колкото за маврите. С времето състоянието на историческото място се влошавало все повече, като всичко това се ускорило с пожара, който го сполетял, както и голямото земетресение, разлюляло цяла Португалия през 1755 година. Всичко това се променя при управлението на крал Фердинанд II, който построил дворецът Пена в непосредствена близост до Мавританския замък. Като любител на изкуството, той намирал за живописен изоставения замък и решил да го възстанови, което придало живот на мястото. През XX век се поставят финални реставрации като част от честването на основаването на Португалия. Археологическите разкопки продължават до днес и досега археолозите са открили християнско гробище и много артефакти на обекта, които са изложени в замъка.
Дворец и парк Монсерат
Архитектурата на дворец Монсерат е типична за маврите, повлияна от Романтизма. Но тук интересното не е толкова около двореца, колкото отново парка и градините. Парк Монсерат също е в списъка на ЮНЕСКО и победител в конкурс за Европейска градина на 2013 г.
Градините са направени в английски стил и впечатляват с фонтани, пещери, езеро и извори, както и с растителните видове от цял свят, вкл. от Япония, Мексико и Нова Зеландия.
Архитектурата на дворец Монсерат е типична за маврите, повлияна от Романтизма. Но тук интересното не е толкова около двореца, колкото отново парка и градините. Парк Монсерат също е в списъка на ЮНЕСКО и победител в конкурс за Европейска градина на 2013 г.
Градините са направени в английски стил и впечатляват с фонтани, пещери, езеро и извори, както и с растителните видове от цял свят, вкл. от Япония, Мексико и Нова Зеландия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар