Баталя, Португалия

Баталя, град в Западна Португалия. Градът е доминиран от големия доминикански манастир "Санта Мария да Витория", известен и просто като манастира Баталя ("Битка"), който през 1983 г. е обявен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.Шедьовър на готическата архитектура със забележителни цветни витражи на прозорците. Строен е от седмина крале и четиринайсет архитекти. Някои от тези короновани особи, както и техни наследници (например Енрике Мореплавателя) са погребани в гробницата на манастира. Строителството му започва през 1385 г. съгласно оброк на крал Жоау I и в знак на благодарност към Дева Мария за удържаната от него победа над кастилците при Алжубарота (13 август 1385 г.).

Това било истинско чудо, тъй като едва 18-годишният португалски владетел е трябвало да се сражава с една превъзхождаща го кастилска армия, която той унищожил. Така Жоау I се утвърдил на престола и се оженил за дъщерята на херцога на Ланкъстър Филипа. Чрез този брак се утвърдил съюзът между Англия и Португалия, който с известни прекъсвания продължава до XX век. В знак на голямата любов между Жуау и Филипа мраморните им образи от саркофазите тук са изобразени със сплетени ръце. Но тази любовна история бледнее в сравнение с тази на баща му Педру I, чийто незаконен син е Жуау. В нея има всичко: страст, омраза, убийства, мъст, възвеличаване и е свързана с името на знатната кастилската благородничка Инес де Кастро Тя пристига в Португалия като придворна дама на кастилската инфанта - Констанса Мануел Кастилска, която се омъжва за португалския престолонаследник Педру. Инес обаче засенчва с красотата си своята господарка и скоро Педру се влюбва безумно в нея. Заради тази връзка отношенията между Португалия и Кастилия се обтягат. Инфантата умира, но тази връзка продължава. Инес ражда на Педру четири незаконни деца, което събужда подозрения у крал Алфонсу IV Смелия, че един ден те могат да предявят претенции към португалския трон. За да раздели любовниците, бащата затваря непокорната кастилка в манастира "Санта Клара" в Коимбра. Но тъй като Педру категорично отказва да се ожени повторно за друга жена, освен Инес, в кралския съвет е решено тя да бъде убита. С тази задача натоварват двама от съветниците на краля. И те изпълняват заповедта, обезглавявайки дона Инес пред очите на по-малкото й дете. Педру е шокиран и въстава срещу баща си, въвличайки страната в кръвопролитна вражда, завършила накрая с примирие. Малко след това старият крал умира и на престола се възкачва самият Педру. И въпреки че е дал обещание да не търси възмездие, убийците на Инес де Кастро са екзекутирани публично в присъствието на новия крал, който според легендата изтръгнал лично сърцата им. Оттук вероятно произлиза и двойственото прозвище на Педру I - Справедливия и Жестокия. Но историята не свършва с това. Педру I обявил посмъртно Инес за своя законна съпруга и истинска португалска кралица, за която се бил венчал тайно, макар че не съществуват категорични доказателства за това. От тази трагична любов се ражда легендата, че по заповед на краля тялото на Инес е ексхумирано и облечено в пищни кралски одежди, след което трупът бил коронован и поставен на престола. Истината е, че останките на Инес де Кастро били тържествено пренесени от манастира в Коимбра в царствен саркофаг в манастира Алкобаса. По-късно тялото на Педру I е положено също в саркофаг, разположен срещу този на любимата му. За съжаление, гробниците в Баталя и Алкобаса са били осквернени от войниците на Наполеон. Те са запалили тукашната черква, част от стените на която и до днес са голи. През XIX век в Баталя са извършени мащабни възстановителни работи, а от 1980 г. е отворен национален музей. В него стоят на почетна стража пред гроба на Незнайния войн. 

В параклиса на основателя се намира гробницата на победителя Жоау I и Филипа Ланкастърска, неговата английска кралица, както и гробницата на техния син Хенри Мореплавателя. Други монарси са погребани в кралския мавзолей. Само кралският манастир, църквата и параклисът на основателя са включени в първоначалния проект на Афонсо Домингес, местен архитект. Недовършените параклиси (Capelas Imperfeitas) са сред най-добрите примери за мануелинска архитектура. Този архитектурен стил, наречен на монарха Мануел (управлявал 1495-1521 г.) и процъфтяващ през XVI в., използва декоративна каменна пластика с морски, ангелски и военни мотиви. Катастрофалното земетресение от 1755 г. поврежда абатството, а през 1810 г. французите го разграбват. Строителството спира само през 1517 г., когато основните сили са съсредоточени за изграждането на манастира Жеронимуш в Белен. През XIX век в Баталя са провеждани мащабни възстановителни работи, а през 1980 г. там е открит национален музей.

конна статуя на Нуно Алварес Перейра

Кралската обител не е част от първоначалния проект. Тя е построена от архитекта Fernão de Évora между 1448 и 1477 г. Външният й вид е в ярък контраст с пищния готически стил на църквата. Издълбаната ажурна украса в готически стил (включително четирилистници, лилии и розети) от Huguet формира успешна комбинация със стила Manueline в аркадните паравани, добавен по-късно от Матеус Фернандес. Редуват се два различни модела, единият с кръста на Христовия орден, другият с армиляри. Колонетите, поддържащи тези сложни аркадни паравани, са украсени със спирални мотиви, армиляри, лотосови цветове, клонки от бриар, перли и миди и екзотична растителност.

Капитулът напомня на посетителите за причината за основаването на манастира: военна почетна гвардия от двама стражи бди над гробовете на двама неизвестни войници, убити през Първата световна война. Тази квадратна стая е особено забележителна със своя звезден свод, който няма централна опора и обхваща квадратно пространство от 19 метра отстрани. Това била толкова дръзка идея по онова време, че за изпълнение на задачата били използвани осъдени затворници. Той бил завършен след два неуспешни опита. Когато последните скелета са премахнати, се казва, че Юге е прекарал нощта под свода, за да накара критиците си да млъкнат. Витражният ренесансов прозорец в източната стена датира от 1508 г. Той изобразява сцени от Страстите и се приписва на португалските художници майстор Жоао и Франсиско Енрикес.

Capelas Imperfeitas („Недовършените параклиси“) напомнят, че манастирът всъщност никога не е бил завършен. Те образуват отделна осмоъгълна структура, закрепена върху хора на църквата (чрез ретрохор) и достъпна само отвън. Поръчан е през 1437 г. от крал Едуард на Португалия („Dom Duarte“, ум. 1438 г.) като втори кралски мавзолей за него и неговите потомци. Но той и неговата кралица Елинор Арагонска са единствените погребани тук (Елеонор умира в изгнание в Толедо през 1445 г.; останките й са преместени тук през 1456 г.). В ъглите на параклисите стоят масивните недовършени контрафорси, предназначени да поддържат свода. Тези стълбове, проектирани от Diogo Boitac, са украсени с мануелински мотиви, издълбани в камък. Порталът се издига на монументалните петнадесет метра. Първоначално е построена в готически стил, но е трансформирана до неузнаваемост от Матеус Фернандес в шедьовър на мануелинския стил (завършен през 1509 г.). Тя е изцяло украсена в дантелена изработка от разкошни и стилизирани мотиви от Мануелин: армиларни сфери, крилати ангели, въжета, кръгове, пънове, арки във формата на детелина и флорални издатини. Тази почит на крал Мануел I към неговия предшественик крал Едуард споменава мотото му Leauté faray tam yaserei („Винаги ще бъда лоялен“). След това това мото се повтаря повече от двеста пъти в арките, сводовете и стълбовете на параклисите. Ренесансовата лоджия, добавена около 1533 г., вероятно е била предназначена за музиканти. Приписва се на архитекта Жоао де Кастильо.

гробницата на Дуарте I и Леонор Арагонска

В света на корка