Центърът на града е разрушен от земетресение през 1755 г., но е възстановен от маркиз де Помбал. Този град на брега на морето с многоцветни къщи и елегантни паркове и градини вече не е столица на огромна отвъдморска империя. Той е реконструиран като оживен модерен метрополис. През 1994 г. Лисабон е обявен за Европейски град на културата, а през 1998 г. е домакин на Световното изложение (Експо '98). Това събитие предизвика най-големия проект за обновяване на града след възстановяването, последвало земетресението през 1755 г., включително изграждането на комбинирания мост Васко да Гама и други мащабни подобрения на транспортната инфраструктура на града. Панаирът е и основният катализатор за изграждането на океанариум, яхтени пристанища, хотели, търговски комплекси и места за развлечения покрай река Тежу.
Въпреки модернизацията Лисабон в много отношения запазва атмосферата на град от XIX век.
Общите очертания на града са останали непроменени от стотици години насам. Лисабон все още е град на балкони и гледки. Някои от най-забележителните от последните могат да се видят от мирадурите - терасите, поддържани от общината на седем от хълмовете. (Много лисабонци, както са известни жителите на Лисабон, изповядват, че градът им има седем традиционни хълма, подобно на Рим).
Кулата Белем е един от символите на Лисабон, включен в списъка на ЮНЕСКО. Построена е през 16-ти век с цел защита на португалското крайбрежие.
Първата версия от 1940 г. на паметника е разрушена, тъй като е бил изпълнен с лоши материали. Днес, в него се помещава изложбена зала и асансьор, който води към върха и от който също се открива гледка.
Мозайката пред паметника. Изобразява „Морска карта“ или компас, който показва маршрутите на португалските мореплаватели и важните дати, през които са били завладени различните колонии.
Построяването му отнема около 100 години и, въпреки че е построен преди 1755 г., земетресението не го разрушава (само някои колони). Причината се крие в песъчливия терен, на който е издигнат.
В началото Жеронимуш е бил възспоменателен храм, но по-късно се превръща в дом за молитви на моряците. Неслучайно на територията на манастира се намира Националния археологически музей и Морския музей с изключително богата колекция от експонати.
Манастирът е проектиран по начин, който по-късно става известен като Мануелино. Богато украсен архитектурен стил със сложни скулптурни теми, включващи морски елементи и предмети, открити по време на морски експедиции.
Акведуктът Águas Livres (в превод „Свободни води”) е бил построен от 1731 до 1799 г., по заповед на тогавашния крал Жуау V. Съоръжението представлява огромна система за събиране и транспортиране на вода от планинската верига край Синтра с помощта на гравитацията. Има статут на национален паметник от 1910 г. и се смята за забележително постижение на хидроинженерството. Има централна част и 35 арки, пресичащи долината. Издига се на 65м.височина над града.
Интересен факт е, че траекторията на сегашния акведукт съвпада с тази на стария римски предшественик. Също така строежът му е бил постигнат чрез налагането на тогавашния специален данък, наречен „Водно кралско мито“, който е бил наложен върху основни стоки като зехтин, вино и месо.
Малко цифри за акведукта:
Основният участък на съоръжението е с дължина от 14 км и започва от Mãe de Água Velha в Белас и завършва при резервоара Mãe de Água das Amoreiras в Лисабон;
Притежава няколко вторични секции за транспортиране на вода от около 60 други източника;
Построени са пет галерии за захранване на около 30 фонтана в столицата;
Общо системата на акведукта е била дълга около 58 км в средата на 19 век. От 60-те години на миналия век водите му вече не се използват за консумация;
Възхитителните арки в участъка на долината Алкантара са общо 35 и покриват дължина от 941 метра. Те са най-големите каменни арки от този тип в света, с височина от 65,29 м и ширина 28,86 м;
Площадът на Реставрацията - обелискът
Интересен факт е, че траекторията на сегашния акведукт съвпада с тази на стария римски предшественик. Също така строежът му е бил постигнат чрез налагането на тогавашния специален данък, наречен „Водно кралско мито“, който е бил наложен върху основни стоки като зехтин, вино и месо.
Малко цифри за акведукта:
Основният участък на съоръжението е с дължина от 14 км и започва от Mãe de Água Velha в Белас и завършва при резервоара Mãe de Água das Amoreiras в Лисабон;
Притежава няколко вторични секции за транспортиране на вода от около 60 други източника;
Построени са пет галерии за захранване на около 30 фонтана в столицата;
Общо системата на акведукта е била дълга около 58 км в средата на 19 век. От 60-те години на миналия век водите му вече не се използват за консумация;
Възхитителните арки в участъка на долината Алкантара са общо 35 и покриват дължина от 941 метра. Те са най-големите каменни арки от този тип в света, с височина от 65,29 м и ширина 28,86 м;
Булевардът Авенида ни довежда до още един площад, наречен Площад на реставраторите, по-точно на реставрацията (Праса-дош-рестаурадареш). Тук се издига обелиск, построен в чест на освобождението на страната през 1640 г. от испанско владичество и възстановяването на португалската държавност. Наоколо се стеле познатата черно-бяла настилка (калсада). Изпъква зданието в стил арт-нуво, известно като Eden Cinéma, и няколко уютни кафенета. По-нататък е красивата гара Росиу, чиято фасада е шедьовър на неомануелизма. 
Скулптурните фигури пред Авенида Палас
Пред хотел Авенида Палас, в близост до станцията на влаковете на площад Росио, се намират две скулптурни фигури, израз на признателност към работниците, покрили улиците на Португалия с капсада.
Ж.П.гарата на площад Rossio
Приличаща повече на театър или пищно украсен дворец с подковообразни сводести врати, тази монументална нео-мануелинска сграда, разположена между площадите Rossio и Restauradores, е построена във време, когато гарите са били разглеждани като храмове на технологиите.
Френско-швейцарският автор Блез Сендрарс наричал железопътните гари „най-красивите църкви в света“ и тази гара може да бъде пример. Това е един от най-странните архитектурни комплекси, помещаващ железопътен терминал в Европа, а днес е местната гара за влакове до Синтра. Осемте красиви чугунени врати се съчетават с деветата, с подковообразни прозорци, богато украсена часовникова кула, разположена на върха в центъра на фасадата. Гарата е открита през 1890 г., а отскоро е свързана и със станция на метрото.
Пред хотел Авенида Палас, в близост до станцията на влаковете на площад Росио, се намират две скулптурни фигури, израз на признателност към работниците, покрили улиците на Португалия с капсада.
Ж.П.гарата на площад Rossio
Приличаща повече на театър или пищно украсен дворец с подковообразни сводести врати, тази монументална нео-мануелинска сграда, разположена между площадите Rossio и Restauradores, е построена във време, когато гарите са били разглеждани като храмове на технологиите.
Френско-швейцарският автор Блез Сендрарс наричал железопътните гари „най-красивите църкви в света“ и тази гара може да бъде пример. Това е един от най-странните архитектурни комплекси, помещаващ железопътен терминал в Европа, а днес е местната гара за влакове до Синтра. Осемте красиви чугунени врати се съчетават с деветата, с подковообразни прозорци, богато украсена часовникова кула, разположена на върха в центъра на фасадата. Гарата е открита през 1890 г., а отскоро е свързана и със станция на метрото.
цъфналата джакаранта - доста неприятно мирише
Elevador de Santa Justa е единственият оцелял вертикален асансьор в града и със сигурност създава незабравимо изживяване. Намира се в квартал Baixa в Лисабон
Той е проектиран от Raoul Mesnier du Ponsard, френски инженер, и е завършен през 1902 г. Асансьорът е на височина 45 метра и предлага невероятна гледка към околния градски пейзаж. Това е красив пример за желязна архитектура, със сложни детайли и богато украсен дизайн.
Главната улица Руа Аугуста (Rua Augusta)
Най-оживената пешеходна улица в Лисабон е павирана с традиционните за Португалия павета от капсада и свързва двата главни площада на града Росио и Площада на търговията (Rossio и Praça do Comércio). Туристите се смесват с улични артисти и прословутите амбулантни търговци, опитващи се да продадат слънчеви очила и дрога на всеки, който минава. На улицата са разположени десетки открити кафенета и ресторанти, сладкарници и магазини за сувенири.
Близо до арката Руа Аугуста е прочутият музей на дизайна и модата в Лисабон с произведения на международни дизайнери като Кристиан Диор и Томи Хилфигър. На няколко метра от там има подземен археологически обект (Rua dos Correeiros), показващ добре запазени римски мозайки и артефакти от последните 2500 години, открити при разкопки през 90-те години.
Тази улица ще бъде позната на онези, които са гледали филма „Пътешествията на Гъливер“, в който лилипутите прекарват Тед Дансън (Гъливер) през арката.
Мостът "25-ти април" е красив червен мост над река Тежу, който е строен по подобие на Голдън гейт в Сан Франсиско, като на горния етаж минават коли в 6 ленти, а на долния – влакове. Висящият над река Тежу мост „25 април“ е дълъг 2278 метра и е официално открит през 1966 година. До 1974 година е носил името „Антониу Салазар“ в чест на управлявалия близо 40 години португалски диктатор. Мостът свързва Лисабон /северния бряг/ с квартала Алмада /южния бряг/. Съоръжението е дело на „American Bridge Company“, изградила също моста Golden Gate Bridge в Сан Франциско, затова и двата моста много си приличат. Мостът е построен само за 45 месеца, като първоначално е имал само 6 пътни ленти за автомобили, по-късно през 1999 година е добавена и платформа за влакови композиции. Днес мостът е изключително натоварен, около 150 000 коли минават на денонощие. Този засилен трафик носи голям приток от финансови средства на лисабонската община. Такса за преминаване се заплаща само в посока север. Като говорим за мостове, да споменем и другия мост, свързващ двата бряга на река Тежу. Това е до скоро най-дългият мост в Европа „Васко да Гама“ /сега най-дългият е отритият на 15 май 2018 г. от презедента на Русия Путин Кримски мост/. Отворен е през 1998 година във връзка със Световното изложение в Лисабон, с дължина 17.2 км, от които 0.829 км главен мост, 11.5 км виадукти и 4.8 км пътища за достъп. Има шест платна за движение с позволена скорост от 120 км. Мостът „Васко да Гама“ е един от 10-те най-голями моста в света.
„25 април“ - самата дата е свързана с революцията на карамфилите през 1974 година, която слага край на т.н. „Нова държава“ на Саласар и на Португалската колониална империя. До моста „Васко да Гама“ се намира „Новия Лисабон“. След края на Експо-98 съоръженията от изложението са превърнати в модерен търговско развлекателен комплекс наречен „Парк на нациите“. Разположен е покрай брега на реката, коплекса предлага много атракции и възможности за развлечения. Най-известни сгради са кулата „Васко да Гама“ /най-високата сграда в Лисабон/ и Океанариума. Двете емблематични сгради са свързани с кабинков лифт.Точно до моста „25 април“ на брега на квартал Алмада се намира прекрасната статуя на Исус Христос Спасителя, точно копие на тази от Рио де Жанейро. Построена през 1959 година, статуята е висока 28 метра и е поставена на железобетонен 75 метров постамент. В основата на монумента има параклис. До върха може да се стигне с асансьор. Статуята на Спасителя е построена по идея на Антониу Саласар, като благодарност към господ, запазил Португалия по време на Втората световна война. Сам дълбоко вярващ, в младежките му години е имало период, в който е искал да стане свещеник. Противоречива личност като повечето диктатори, от едни мразен, от други боготворен. Но никой не отрича напредъка и стабилността на Португалия по време на неговото 40 годишно управление. Салазар идва на власт през 1926 година след преврат, който сваля демократичното правителство на страната. Подкрепян е от онези обществени кръгове, които са отвратени от хаоса в републиканска Португалия. Успява да преодолее упадъка и хаоса в Португалия след Първата световна война. Неговото управление донася ред в страната и икономическа стабилност. Макар и с диктаторски методи и репресии над противницете си, мнозина португалци го уважават заради факта, че запазва неутралитет по време на Втората световна война. Португалия е единствената държава, която извлича дивиденти от войната, защото от една страна дава база на Азорските острови на американските самолети, а от друга предоставя на Германия концесия за добив на волфрам, за което Португалия е богато възнаградена.
25 април 1974 г. в Португалия избухна военен преврат, придружен от гражданско неподчинение което води до свалянето на наследника на диктатора Салазар и установяването на демократично управление. Тази безкръвна смяна на режима бе наречена "революция на карамфилите", тъй като в дулата на оръжията на участващите войници поставяли такива цветя. Оттогава португалците празнуват 25 април като Ден на свободата.
В пълен контраст с облика на най-старите квартали и центъра на града, този район от 21-ви век демонстрира поразителна съвременна архитектура и може да се похвали с най-дългият мост в Европа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар