Светилището днес представлява цялостен религиозен комплекс. А всичко започва в далечната 1917 година на 13 май. Три деца, Лусия дош Сантош, на 10 години и нейните братовчедчета Франсиско и Жасинта Марто на 9 и 7 години са насред полето с животните. Близо до селцето, където живеят в малката долина Кова да Ириа, им се явява Дева Мария, облечена в бяло и с корона на главата. През този пролетен ден около обяд трите деца виждат голяма светлина. Изплашени, те решават да се прибират, но друга голяма светлина озарява цялата местност и върху малък дъб /днес там се намира Параклиса на явленията/ те виждат една жена обляна в светлина, по-ярка дори от самото слънце. Тя им казва, че трябва да се молят много и да се връщат на всяко 13-то число на месеца на това място, през следващите пет месеца. Децата се разбрали да пазят тайната си, но Жасинта разказала на родителите си и на 13 юли, на същото място дошли няколко любопитни хора, за да се убедят в истинноста на детските разкази. Двоен гръм предизвестява появата на хоризонта на жена с неземна красота, но само трите пастирчета виждат Божията майка. Следващите пет месеца „Госпожата“ всеки път им се явява и им говори. Особено важно е явяването на 13 август, защото тогава Богородица отправя към света послания, станали известни като „Трите послания на Богородица от Фатима”. На последното й явяване на 13 октомври, в присъстието вече на 70 хиляди души Дева Мария казва, че иска да се построи Параклис на това място и изпълнява даденото обещание за чудо. Бил облачен и дъждовен ден, изведнъж облаците се разтворили и се появило Слънцето, но то било някакси бледо и матово и изведнъж заблестяло като огнено кълбо в ярки цветове и започнало да се движи в различни посоки по небосклона, противно на всякакви физически закони, докато накрая сякаш пропаднало и изчезнало. „Госпожата“ я виждали само децата, но небесното чудо е видяно от всички, многократно документирано и снимано, то така и не получило някакво физическо обяснение.
Първите две послания сякаш са пределно ясни. Първото, радостното, с призива на Божията майка да спре Първата световна война /в този момент тя е в разгара си/. Лучия разказва, Св. Дева казва на трите пастирчета……: „…едно голямо море от огън, намиращо се под земята. В този огън пропадаха дяволи и души в облика на хора, прилични на прозрачни горящи въглища, всички почернели или блестящи като бронз. Това видение беше само са кратки мигове. И благодарение на нашата добра Небесна Майка, която преди това ни увери, че ще ни отведе в небето, иначе мисля че щяхме да умрем от страх и ужас”.
Второто, мрачното – хората няма да се поучат от грешките си, и ще има ново, по-страшно и кърваво изпитание за човечеството /Втората световна война/ и това ще стане в годината на смъртта на папата. По време на посланията, папа е Бенедикт ХV. Но след него идва папа Пий XI, който умира точно през 1939 г. Ще се зароди и голяма държава /има се предвид Съветския съюз/. В тази държава ще се преследва църквата, но след време хората ще се осъзнаят и Господ ще възцари мир. Сестра Лучия разказва за словата на божията майка: „Видяхте ада, където отиват душите на бедните грешници. За да ги спаси, Бог иска да установи в света набожността към моето Непорочно Сърце. Ако правят това което ще ви кажа, много души ще се спасят и ще намерят мир. Войната е на свършване: но ако не престанат да обиждат Бог, по време на понтификата на Пий ХІ ще започне друга по-страшна. Когато видите нощ, озарена от непозната светлина, знайте, че това е големият знак, който Бог ви дава, че ще накаже светът за неговите престъпления, посредством войните, глада и гоненията на Църквата и Светия Отец. За да го предотвратя, ще дойда, за да поискам посвещаването на Русия на моето Непорочно Сърце. Ако моите молби се изпълнят, Русия ще се обърне към вярата и ще се възцари мир. Ако ли не, тя ще разпространи своите грешки по земята, ще последват войни и преследване на Църквата. Добрите ще умрат мъченически, Светият Отец ще страда много, различни нации ще бъдат разрушени. Но накрая моето Непорочно сърце ще триумфира. Светият Отец ще посвети Русия на Него и на светът ще бъде дарен период на мир”. Русия днес има най-голямото християнско население в света. Още през 1917 година, когато по света бушува световната война, а руската революция още не е започнала, Дева Мария посочва, че Русия ще е оръжието, с което Бог ще накажи света за грешките си.
Мълвата за посланията обикаля нашир и длъж, а хората се опитват да вникнат в същността и детайлите и да търсят още символика. По-късно, когато вече Лучия е монахиня в манастира Света Доротея, Дева Мария и се явява отново три пъти, искайки първият петък от месеца да бъде посветен на нея и Русия да се посвети на нейното Непорочно сърце.
Третото послание дълги години е забулено в тайна и има различни тълкования, истинските му последици са скрити от хората на света в продължение на много десетилетия. Сестра Лучия не разкрива третото послание, но след нейно заболяване, по заповед на епископа на Лейра, тя написва подробно Третата тайна в писмо и му го предава през 1944 година, в запечатан плик. Посланието и трябвало да се отвори публично от папата през 1960 година. Но през тази година папа Йоан XXIII отказва да направи това. То е една от най-добре пазените тайни на Ватикана до 2000-та година. Едно от най-разпространените тълкования е като предупреждение за атентата на папа Йоан Павел II. При второто си посещение и поклонение във Фатима, той дарил и настоял в короната на Богородица от Фатима да се инкунстрира един от куршумите, който е изстрелян срещу него повреме на атентата. Светият отец е вярвал, че именно Св. Богородица го е спасила. Същността се търси в думите на пророчеството “облечен в бял епископ, който, като се затруднява до кръста между телата на мъртви мъченици [главно духовници и монахини], пада на земята като мъртъв, ударен от огнестрелни оръжия“. А съвпадение на датите също създава впечатление, че то се отнася като предупреждение за покушение срещу светия отец – 13 май, датата на първото явяване на Богородица от Фатима съвпада с датата на атентата. Има и друго съвпадение, в момента на изстрела, папа Йоан Павел II се навежда да целуне момиченце носещо медальон, изобразяващ Света Богородица от Фатима и това спасява живота му. Едва след атентата на 13 май 1981 Йоан Павел ІІ преглежда текста на посланието и свързва серията исторически събития. И да припомним думите на Карол Войтила „Една ръка натисна спусъка, но друга отклони куршума“.
След 1917 година светилището на Дева Мария във Фатима се посещава от все повече поклонници от цял свят. Те идват, за да измолят чрез вяра и молитви здраве и изцеление за себе си и своите близки. С коли и автобуси, на инвалидни колички и с чужда помощ, индувидуално или с многото организирани групи, те се стичат тук от всички християнски държави. Годишно се посещава от около 4 милиона поклонници. Най-вярващите от тях или тези, които чустват натрупани много грехове в себе си, преминават по дълга пътека, през целия площад пред църквата, на колене. Изцеленията и опрощението от Св. Богородица продължават и след като поклонниците се завърнат в собствените си държави, благодарение на светената, целебна вода. Изворът бликнал някога съвсем близо до мястото на явлението на Дева Мария. В наши дни това е един от най-големите и свещени центрове на християнския свят. Целият, оформил се през годините комплекс изглежда като открит амфитеатър. На най-високата част на светилището доминира базиликата, чийто строеж е започнал няколко години /13 май 1928 /, след явяването на Богородица. Църквата на Росариото (молитвена броеница при католиците) е осветена през 1954 година от папа Пий XII. Построена изцяло с характерния за Португалия бял варовик, базиликата впечатлява със своята 65 метрова централна кула с камбанария. В полукръг от двете страни на храма, са разположени колонади с картини, свързани с Дева Мария. Посредством тази колонада, основната постройка се свързва с болницата и манастира към базиликата, както и с поредица от други сгради. Овалният площад пред църквата е почти два пъти по-просторен от този пред базиликата Св. Петър във Ватикана /на големите църковни празници са се побирали над 1 милион поклонници на площада/. Удивителни и много характерни за храма са петнадесетте олтарника, които са посветени на тайните на броеницата и олицетворяват Божията намеса срещу войни, изтребления, както и срещу робството и Ада.
Вътре в храма от ляво на олтара са пренесени тленните останки на Жасинта и Франсиско /починали съответно през 1919 и 1920 г./, обявени по-късно за блажени, а на 13 май 2017 г. сто години след Първото видение, папа Франциск ги канонизира за светци, на специална церемония във Фатима. Най-голямата от трите деца Лусия надживява братовчедите си и прекарва живота си като монахиня отдадена на Господ, чак до 2005 година. Също е започнала процедура по обявяването и за блажена, гроба й се намира отдясно на олтара. Пред техните гробове винаги има поток от поклонници, които с цветя и сведени глави отдават почит към Дева Мария, трите пастирчета и чудото, случило се тук преди век. Пред олтара централно място заема статуя на Богородица. Тук се извършват празничните богослужения, а на голям празник пред църквата се събират хиляди поклонници, наблюдавайки молитвите на голям екран на огромния площад пред храма.
Пред основната църква, в дясно се намира малък параклис „Capela das Aparicoes”, който е първият построен тук /още през 1918г./ и се намира на точното място на „явленията“. Именно този параклис вярващите обикалят на колене с молитва на уста. В него е и оригиналната статуя на Дева Мария Фатимска, тази, в чиито корона са намира куршума, ранил папа Йоан Павел ІІ. Статуята е дело на склуптура Жозе Ферейра Тедим. Тя е изработена от дърво, бразилски кедър, с височина 1.10 см, благословена на 13 май 1920. Статуята напуска параклиса само в изключителни случаи, последно е посещението и във Ватикана по желание на Папа Франциск. Това е десетото напускане на статуята след 1942 година. На централно място на площада точно пред параклис „Capela das Aparicoes”, се издига позлатена статуя на Исус Христос върху бял варовиков постамент.
Свещи в храмовете не се палят, за да не се опушват стенописите и бароковите елементи на сградите. Направени са специални свещници, където вярващите буквално хвърлят свещите. Наред със свещите тук има и традиция и поверие, че ако запалиш восъчна отливка от човешки орган, който ви е болен, ще получиш изцеление. Наблизо се продават всякакви восъчни отливки, дори в цял човешки ръст. Единственият начин е буквално да хвърлиш това, което си обрекъл на Св. Богородица за свое или на близък изцеление.
В противопложния край на площада се намира базиликата “Света Троица”. Тази католическа църква се смята за една от най-големите християнски църкви в света. Изграждането на църквата продължава от 2000 до 2007 година по проект на гръцкия архитект Александроса Томбазиса. Първия камък е поставен от епископ да Силва на 6 юни 2004. Строителството е започнало благодарение на благословията на папа Йоан Павел II. Той дарява мраморен камък от гробницата на Апостол Петър, която се намира във Ватиканската катедрала “Св. Петър”. Този камък е със символично действие, и днес поклонниците, посещаващи светилището, могат да се докоснат до него. Храмът е осветен през 2007 година, послучай 90 годишнината от явлението. Църквата е с овална форма без нито една колона в основната зала, която побира около 8500 седящи поклонници. Самият интериор по-скоро наподобава на конферентна зала, отколкото на молитвен храм. Сградата е построена изцяло с дарения, а външната и вътрешна украса е изпълнена във византийски стил. В интериора впечатляват многото произведения на изкуството на известни художници от цял свят. Особено привлича внимание огромната, ръчно изработена мозайка, съвместна работа на ирлански и словенски художници. Тя се намира зад олтара и статуята на разпнатия Исус Христос, върху цяла стена. За да влезете в храма може да използвате една от 13-те врати. Централният вход, посветен на Исус Христос, е украсен със златни ангели и води до виртраж с написани цитати от библията на 23 езика. Останалите входове са посветени на 12-те апостоли, присъстващи на Тайната вечеря. Бронзовите врати, високи повече от 9 метра, са разположени по цялата кръгла конструкция на храма. На всяка врата има цитати от библията, отнасящи се за съответния апастол. На входа на храма има фрагмент от Берлинската стена, спомен за “приноса на Господа към падането на комунизма”. На 19 юни църквата получи название за папска титла “Малката базилика”.
Съвременният човек е истински пътешественик, желаещ да види всичко забележително и красиво по света. Но по пътя трябва да си поемаме дъх и да знаем къде се намира „оазиса на пустинята“. Това е много важно за нас християните. За мнозина поклонничеството е екскурзия, а светилището място за почивка. Но да не забравяме, че светите места са своеобразен оазис в този напрегнат и кратък живот, за да не остане у нас една духовна пустош.
Святото място събира надеждите и живота на милиони пелигрими, идващи да се помолят за здраве
Няма коментари:
Публикуване на коментар