Хисаря, Римска гробница, България

Римската семейна гробница В началото на Маймун дере се намира и една римска семейна гробница. Разположена е на около 300 метра от Археологическия резерват и до нея се стига по алея през парка, започваща южно от минералния извор “Момина сълза”. Тя е късно римска семейна гробница от четвърти век Състои се от гробна камера и коридор. Впечатлява с изработката на пъстроцветната подова мозайка. Гробната камера притежава цилиндричен свод и е покрита с цветна мозайка. В нея са запазени следи от стенописи в растителен и геометричен орнамент. Гробницата е запазена и достъпна за посещения.

Хисаря, България

Хисаря, която от векове е известна с лековитите си минерални извори, е град, през който минават няколко високоразвити цивилизации, като всяка от тях оставя ярка и незаличима следа в историята на това място, което всеки българин трябва да посети поне веднъж в живота си. Доказателство за бляскавата и превратна история на Хисаря са различните имена, които това населено място има през хилядолетията – Диоклецианопол, Ветус Аугуста Ария, Термейтисина, Топлица… Днешната Хисаря възниква като малко селце през втората половина на XVII век, издигайки се върху добре запазените руини на антични и средновековни постройки. Привлечени от топлия климат и минералните извори, праисторическите хора първи харесват това уютно местообитание, полагайки основите на Хисаря още през V-IV хилядолетие пр.Хр. Траките, които са ненадминати майстори на архитектурата и приложните изкуства, превръщат Хисаря в магически нимфеум – лечебно-религиозно светилище, част от митичното царство на племето Одриси. Ненадминат пик в разцвета си днешният курорт достига по времето на управлението на римския император Диоклециан, който през 293 г. го прави град и започва бурна строителна дейност. Невероятно красивата архитектура и уникалната укрепителна система превръщат Диоклецианопол в шедьовър на римската култура, който остава без еквивалент в цяла Антична Европа Стени, достигащи до 13 метра, 4 величествени порти, 44 отбранителни кули – това са сухите факти, стоящи зад впечатляващата крепост на Диоклецианопол, част от която и днес може да бъде видяна в Хисаря. Най-оригиналното съоръжение в Диоклецианопол са римските терми, които по своята функционалност може да се конкурират с най-модерния и луксозен спа център. Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени до днес римски бани на Балканския полуостров и в света въобще. Сред многобройните архитектурни паметници, проучени в Хисаря, най-значителни са термите, от които досега са разкрити четири, макар че със сигурност са били много повече. Термите в Диоклецианополис били изградени от необработвани камъни и редове тухли на равни разстояния. Представлявали сложни хидротехнически съоръжения с подово отопление (хипокауст) и басейни. Имали богата вътрешна украса с мраморниоблицовки, колони и статуи, с многоцветни мозайки и фонтани. Като истински град Диоклецианопол може да се похвали и с амфитеатър, в който редовно се провеждат спортни състезания и борби с животни. ( Намира се в парка “Момина сълза”) С настъпването на християнството в Европа през IV век в Диоклецианопол се построяват десет базилики, типични представители на раннохристиянската архитектура. В укрепената част са открити две, а извън нея още осем раннохристиянски базилики. Намерен е и надпис, в който виден духовник заявява желанието си да бъде погребан в една от тези църкви. Запазвайки функциите си на административен, търговски и културен център, Диоклецианопол става и седалище на епископ. Това още повече допринася за разпространението на новата вяра по българските земи. Диоклецианопол е обявен за археологически резерват. На арабски език Хисар значи "крепост" 

  Хисарската крепост Тя е от III-IV век. Запазени са внушителни останки от крепостните стени, които имат обща дължина от 2190 метра. Притежават отбранителни кули и крепостни порти. Запазени са южната порта, известна като "Камилите" и западната (Пазарджишката) порта. Южна крепостна порта е главната порта на римския град Диоклецианополис. Оттук е излизал пътят за Филипополис (Пловдив) – най–важния административен център в римската провинция Тракия. Портата в оригинал се извисява на 13м височина. Нарича се така, защото в началото на XX в. вратата е била разделена и приличала на две застинали една срещу друга камили. На това място през 1882г Иван Вазов е написал знаменитото българско стихотворение "Отечество любезно, как хубаво си ти!". Крепостта е била с формата на неправилен четириъгълник и освен със здрави стени, е била защитена от дол и ров. Били за направени каменни стълби, за да може да се изкачва по крепостта. Те са приличали на издадени полукръгли сводове. Били за разкрити терми, казармени помещения и др Най-голямото богатство на Хисаря е минералната вода, която след Освобождението на България се превръща в основния “виновник” за разцвета на селцето, обявено през 1964 г. за град. Хисаря може да се похвали с титлата “Първият спа курорт на България”. С “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, издаден през 1882 г. от правителството на Източна Румелия, се полагат основите на професионалното балнеолечение в нашата страна. Минералната вода е буквално навсякъде в Хисаря. Курортният град разполага с 22 извора, които са с различни физико-химични характеристики, а температурата им варира от 31 до 51 °C. Слабата минерализация на изворите в Хисаря ги прави идеални за вътрешна консумация, оказвайки доказан лечебен ефект при бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни заболявания. 

Хисаря, Минерален извор и Паркът, България

Минерален извор „Момина сълза" До извора се стига през парка на града. Водата е изключително лековита и богата на различни химични съединения, подходящи при редица заболявания. На територията на Хисаря извират 22 извора. Интересна е легендата за извора, според която по турско време красива българка била харесана от местния бей. Отказала да стане негова наложница, с което си нанесла гнева му, той я принудил да стане прислужница и да му сервира гола пред неговите гости. Красивата девойка изпълнила заповедта му, но когато стигнала до него, стоварила подноса върху главата му и го убила. За наказание, тя била изпратена на клада. Обгърната в пламъците, от очите и се отделили две сълзи, капнали на земята и от това място бликнала лековита вода. Изворът бил наречен “Момина сълза”…. Тази легенда е пресъздадена във фонтана с голата жена в центъра на града.

Паркът "Маймун Дере". Паркът се намира встрани от крепостните стени на античния град, на пешеходно разстояние. За интересното име на парка местните хора разказват следанта история: в миналото през града преминавали много кервани с пътуваши търговци. Именно тук бил разпилян керван, превозващ маймуни. Топлата и мека зима тук, благоприятствала заселването и размножаването на няколко от тях. Маймуните се възпроизвеждали толкова много, че сред местните хора възникнало поверие, че това място е чудотворно и пренощувалите в Хисаря, по-точно в парка млади невести забременявали без проблеми. По Спасовден свекървите водели бездетните си снахи в Хисаря и ги оставяли да пренощуват в парка. Дали от местните момци, дали от някакво друго чудо – на сутринта невестите се появявали чорлави и бременни. За жалост в една много студена и люта зима в края на 19 век, маймуните от парка измрели.