Хисаря, България

Хисаря, която от векове е известна с лековитите си минерални извори, е град, през който минават няколко високоразвити цивилизации, като всяка от тях оставя ярка и незаличима следа в историята на това място, което всеки българин трябва да посети поне веднъж в живота си. Доказателство за бляскавата и превратна история на Хисаря са различните имена, които това населено място има през хилядолетията – Диоклецианопол, Ветус Аугуста Ария, Термейтисина, Топлица… Днешната Хисаря възниква като малко селце през втората половина на XVII век, издигайки се върху добре запазените руини на антични и средновековни постройки. Привлечени от топлия климат и минералните извори, праисторическите хора първи харесват това уютно местообитание, полагайки основите на Хисаря още през V-IV хилядолетие пр.Хр. Траките, които са ненадминати майстори на архитектурата и приложните изкуства, превръщат Хисаря в магически нимфеум – лечебно-религиозно светилище, част от митичното царство на племето Одриси. Ненадминат пик в разцвета си днешният курорт достига по времето на управлението на римския император Диоклециан, който през 293 г. го прави град и започва бурна строителна дейност. Невероятно красивата архитектура и уникалната укрепителна система превръщат Диоклецианопол в шедьовър на римската култура, който остава без еквивалент в цяла Антична Европа Стени, достигащи до 13 метра, 4 величествени порти, 44 отбранителни кули – това са сухите факти, стоящи зад впечатляващата крепост на Диоклецианопол, част от която и днес може да бъде видяна в Хисаря. Най-оригиналното съоръжение в Диоклецианопол са римските терми, които по своята функционалност може да се конкурират с най-модерния и луксозен спа център. Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени до днес римски бани на Балканския полуостров и в света въобще. Сред многобройните архитектурни паметници, проучени в Хисаря, най-значителни са термите, от които досега са разкрити четири, макар че със сигурност са били много повече. Термите в Диоклецианополис били изградени от необработвани камъни и редове тухли на равни разстояния. Представлявали сложни хидротехнически съоръжения с подово отопление (хипокауст) и басейни. Имали богата вътрешна украса с мраморниоблицовки, колони и статуи, с многоцветни мозайки и фонтани. Като истински град Диоклецианопол може да се похвали и с амфитеатър, в който редовно се провеждат спортни състезания и борби с животни. ( Намира се в парка “Момина сълза”) С настъпването на християнството в Европа през IV век в Диоклецианопол се построяват десет базилики, типични представители на раннохристиянската архитектура. В укрепената част са открити две, а извън нея още осем раннохристиянски базилики. Намерен е и надпис, в който виден духовник заявява желанието си да бъде погребан в една от тези църкви. Запазвайки функциите си на административен, търговски и културен център, Диоклецианопол става и седалище на епископ. Това още повече допринася за разпространението на новата вяра по българските земи. Диоклецианопол е обявен за археологически резерват. На арабски език Хисар значи "крепост" 

  Хисарската крепост Тя е от III-IV век. Запазени са внушителни останки от крепостните стени, които имат обща дължина от 2190 метра. Притежават отбранителни кули и крепостни порти. Запазени са южната порта, известна като "Камилите" и западната (Пазарджишката) порта. Южна крепостна порта е главната порта на римския град Диоклецианополис. Оттук е излизал пътят за Филипополис (Пловдив) – най–важния административен център в римската провинция Тракия. Портата в оригинал се извисява на 13м височина. Нарича се така, защото в началото на XX в. вратата е била разделена и приличала на две застинали една срещу друга камили. На това място през 1882г Иван Вазов е написал знаменитото българско стихотворение "Отечество любезно, как хубаво си ти!". Крепостта е била с формата на неправилен четириъгълник и освен със здрави стени, е била защитена от дол и ров. Били за направени каменни стълби, за да може да се изкачва по крепостта. Те са приличали на издадени полукръгли сводове. Били за разкрити терми, казармени помещения и др Най-голямото богатство на Хисаря е минералната вода, която след Освобождението на България се превръща в основния “виновник” за разцвета на селцето, обявено през 1964 г. за град. Хисаря може да се похвали с титлата “Първият спа курорт на България”. С “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, издаден през 1882 г. от правителството на Източна Румелия, се полагат основите на професионалното балнеолечение в нашата страна. Минералната вода е буквално навсякъде в Хисаря. Курортният град разполага с 22 извора, които са с различни физико-химични характеристики, а температурата им варира от 31 до 51 °C. Слабата минерализация на изворите в Хисаря ги прави идеални за вътрешна консумация, оказвайки доказан лечебен ефект при бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни заболявания. 

Хисаря, Минерален извор и Паркът, България

Минерален извор „Момина сълза" До извора се стига през парка на града. Водата е изключително лековита и богата на различни химични съединения, подходящи при редица заболявания. На територията на Хисаря извират 22 извора. Интересна е легендата за извора, според която по турско време красива българка била харесана от местния бей. Отказала да стане негова наложница, с което си нанесла гнева му, той я принудил да стане прислужница и да му сервира гола пред неговите гости. Красивата девойка изпълнила заповедта му, но когато стигнала до него, стоварила подноса върху главата му и го убила. За наказание, тя била изпратена на клада. Обгърната в пламъците, от очите и се отделили две сълзи, капнали на земята и от това място бликнала лековита вода. Изворът бил наречен “Момина сълза”…. Тази легенда е пресъздадена във фонтана с голата жена в центъра на града.

Паркът "Маймун Дере". Паркът се намира встрани от крепостните стени на античния град, на пешеходно разстояние. За интересното име на парка местните хора разказват следанта история: в миналото през града преминавали много кервани с пътуваши търговци. Именно тук бил разпилян керван, превозващ маймуни. Топлата и мека зима тук, благоприятствала заселването и размножаването на няколко от тях. Маймуните се възпроизвеждали толкова много, че сред местните хора възникнало поверие, че това място е чудотворно и пренощувалите в Хисаря, по-точно в парка млади невести забременявали без проблеми. По Спасовден свекървите водели бездетните си снахи в Хисаря и ги оставяли да пренощуват в парка. Дали от местните момци, дали от някакво друго чудо – на сутринта невестите се появявали чорлави и бременни. За жалост в една много студена и люта зима в края на 19 век, маймуните от парка измрели.

  

"Богородична стъпка" и Старозагорски минерални бани, България

В околностите на Старозагорските минерални бани (на 1,5 км от центъра на селото в северна посока в сърцето на Сърнена Средна гора) се намира красивият природен феномен наречен "Богородична стъпка". Легендата говори, че това място е светилище, свързано с различни езически религиозни обреди отпреди хиляди години. След приемане на християнството по тези земи, местността става свято място. Митът за "Богородична стъпка" се ражда, заради изключително силното биоенергийно поле и причудливата вдлъбнатина горе на скалите, наподобяваща следа от човешки крак, в която водата никога не пресъхва. Преди няколко години е изграден малък параклис, наречен "Рождество Богородично". Като място за поклонение, лечение и пречистване на духа божествената скала е известна още от незапомнени времена. Мястото е познато още от древността. Почитано е от траките и на него са се извършвали сакрални ритуали. Според преданието, по времето на древния Рим, когато регионът е бил видна провинция, римски войни измъчвали ревностен християнин. Света Богородица се трогнала от вярата на мъченика и му се притекла на помощ. Спуснала се като мълния с младенеца на ръце върху римския легион и го отървала. Там, където стъпила върху скалата, се образувала вдлъбнатина, колкото човешка стъпка. В нея отдолу започнала да извира вода, чиста като сълзите на Божията майка. Някои от ранените воини промили с изворната вода раните си, които тутакси зараснали. Според легендата по-късно, убедили се в силата на християнството, и от благодарност римляните приели новата вяра. Оттогава местността се превърнала в свято място за поклонение, а хората я нарекли Богородична стъпка. Дори и в най- големи горещини, тази вдлъбнатина, която Богородица оставила върху скалата, винаги е пълна с вода. Според много свидетелства тази свята вода има изцелително и вълшебно действие. Изцелението и благодатта на Божията майка, според миряните са най-силни в деня на нейния празник - Голяма Богородица, 15 август.

В началото на демократичните промени един свят старец - старозагорецът бай Нейчо, с вяра и богоугодна упоритост, превръща Богородична стъпка в свято място за поклонение пред Божията майка. Върху самата скала от незапомнени времена са изсечени образите на Исус Христос и Света Богородица. "По времето на социализма бяха намацали с червено-кафява боя изображенията, за да не се виждат, и първото нещо, което започнахме да правим с баща ми, е да премахнем тази боя", припомня си началото на облагородяването на святото място синът на покойния бай Нейчо Петко. С много усилия успели да изчистят образа на Христос, но ликът на Светата Майка и сега все още не се вижда много добре. Бай Нейчо съвсем сериозно смятал, че е посочен от Света Богородица, да построи манастир. Синът му го убедил, че това е невъзможно, но параклис спокойно могат да вдигнат. Тръгнал по инстанциите бай Нейчо, но след като разбрал, че няма до получи разрешително за строеж, започнал да строи Божия храм на своя глава. Архитектурният проект дарил старозагорският арх. Веселин Беров. Той е сред най-щедрите ктитори и по-късно при осигуряване на средства за иконопистта в малкия божи дом. "Всичко на ръка и на гръб се носеше чак от долу до скалата – вода, цимент, пясък, железа, тухли", припомня трудния градеж Петко. Нищо обаче не можело да прекърши баща му, който наближавал 75 години. Когато ударили бетонната плоча на кота нула, нещата потръгнали. Много хора, и местни, и старозагорци, се включили и започнали да помагат – с материали, с труд, с пари. На 23 септември 2003 г. параклисът „Рождество Богородично“ бил осветен. Бай Нейчо бил на седмото небе от радост. Всеки ден бил около новия Божи храм и продължил да облагородява святото място - правел пътеки, оформял градинки. Успял да убеди тогавашният областен управител на Стара Загора да трасират черен път до Богородична стъпка за улеснение на поклонниците. Оттогава потокът от вярващи и страдащи е целогодишно. "В събота и неделя са винаги има поне няколкостотин човека, а в празничните дни – още повече", свидетелства Петко Нейчев. В първите години поклонниците оставяли парчета от дрехи, носни кърпи, всякакви вещи по храсти и дръвчета наоколо, вярвайки че така ще оставят и болестите и страданията, които ги мъчат. В последните години обаче този, според църквата, езически обичай е поизоставен. Поклонниците искрено се подлагат и на едно друго изпитане. Встрани от стъпката на Божията майка има една тясна цепнатина в скалата, около половин метър. Според местните хора най-много били младите семейства, които Св. Богородица е благословила да се сдобият с първа рожба след години напразни надежди. В последно време се зародила традиция всяко от тези щастливи семейства да стави в параклиса "Рождество Богородично" вещ от своето бебе - ританки, чорапки, шапчица, играчка. Семействата, който тепърва очакват рожба, ги вземали за кадем.

Самият Петко Нейчев пък смята, че отдолу под скалата, на която е стъпката на Божията майка, има затрупан скален манастир. Пръв лансирал тази версия гръцкият богослов Нихоритис, който дошъл на място да се убеди в божествената сила на Богородична стъпка. "Копайте, сигурно е, че ще откриете обителта", рекъл убеден гъркът. Предположението му било потвърдено неведнъж и от десетки наши ясновидци. Според учени пък тук имало много силно енергийно поле. Петко припомня, че на 20 м от скалата е бил открит каменен саркофаг. От него се виждало само едно парченце, всичко било затрупано. Няма как така нареченият саркофаг да попадне случайно до скалата и да стои с векове, до ден днешен. Според мен, това не е саркофаг, както казват археолозите, а е жертвеник още от времето на траките, смята синът на бай Нейчо. Преди години с баща си били толкова ентусиазирани да открият тайнствения скален манастир, че започнали да копаят. За 2-3 дни стигнали метър, метър и нещо, но се отказали обезсърчени, защото с кирка и лопата нищо не можело да се направи. "Богородична стъпка е жив пример как са възниквали и възникват храмовете и манастирите", казва и старозагорският свещеник, отец Йордан Георгиев. Отецът е убеден, дори да не се открие хипотетичния скален манастир, след време тук ще израстне цял манастирски комплекс, посветен на Св. Богородица. Хората са поставили голям метален кръст в близост до каменния саркофаг, датиращ от римско време. Под прохладните сенки са оформени места за отдих.

Старозагорски минерални бани е село на 15 км от Стара Загора. Известно е с едноименния национален курортен комплекс Старозагорски минерални бани, разполагащ с над 20 хотела. През 1967 г. е обявено за национален балнеолечебен курорт и е изграден курортен комплекс. Селото се намира в западната част на Сърнена гора на 370 м надморска височина. Минералните извори са разположени в района на Старозагорските минерални бани. Водата излиза на повърхността от 1600 м дълбочина с температура около 40 °C и дебит 12 л/сек. Минералната вода е леко минерализирана, хипертермална, с неутрална реакция. Съдържа хидрокарбонати, сулфати, калций, магнезий, силиций, флуор и други микроелементи. Има лечебни свойства при заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни болести.