Виена, Паркът, Австрия

Stadtpark или Градският парк с паметника на Щраус в центъра е най-известен сред парковете на Виена.
Проектиран е от придворния художник Джоузеф Селени и първия общински градинар на Виена Рудолф Сибек през 1861 година като обществен парк с редуващи се цветни и тревисти площи. В езерото са заселени патици и чапли. Първият общински парк във Виена Stadtpark отваря врати за първи път на 21 август 1862 г. Органите на виенските паркове (Wiener Stadtgärten) се справят до днес чудесно с поддръжката.
През 1862 г. общинският съвет закупува прочутия чугунен павилион – изложен на световното изложение в Лондон от 1851 г. – от Херман Бергман и го поставя в градския парк.
През 1863 г. на десния бряг на Wien е добавен така нареченият детски парк. Окончателното оформление е завършено през 1872 г., когато след завършването на сградата „Курсалон“ и околностите му са оформени всички насаждения, тревни площи и цветни килими.
Северният край на парка е обърнат към Музея на приложното изкуство, а южният край е Курсалон – впечатляваща ренесансова сграда от 19-ти век, която сега е ресторант и място за класически концерти.
Между двата края има поредица от алеи с дървета и храсти, статуи и водни площи. През Stadtpark минава река Виен, която някои бъркат с Дунав. Тревистите поляни приканват хората да се задържат на тях и да се насладят на слънцето. Това място е едно от спасенията по време на пандемията с корона вируса.
Градът на музиката със сигурност почита най-вече композиторите в своите публични пространства.
Пътят ще ви отведе до статуите на някои от великите австро-унгарски композитори, сред които Франц Лехар, Антон Брукнер, Франц Шуберт, Шлиндлер. Главен сред тези паметници е мемориалът на Йохан Щраус младши.
На територията На парка има множество фонтани. Най-старата е създадена през 1865 г., а най-новото – през 1953 г. Марио Петручи.

 

Виена, Паметника на Щраус в парка, Австрия

Stadtpark или Градският парк с паметника на Щраус в центъра, е най-известен сред парковете на Виена. Проектиран е от придворния художник Джоузеф Селени и първия общински градинар на Виена Рудолф Сибек през 1861 година като обществен парк с редуващи се цветни и тревисти площи. В езерото са заселени патици и чапли. Първият общински парк във Виена Stadtpark отваря врати за първи път на 21 август 1862 г. Органите на виенските паркове (Wiener Stadtgärten) се справят до днес чудесно с поддръжката.

Паметникът е изработен от Едмънд Хелмер и е открит през 1921 година.
През 1903 г. виенчани образуват комитет за построяване на паметник на Йохан Щраус- син. Предложението е той да украсява Дунавския канал (по-точно Франц-Йозефс-Кай). Община Виена също подкрепя инициативата. Парите са осигурени чак през 1913 г., но много скоро след това започва Първата световна война, която сменя приоритетите. През 1920 г. община Виена успява да намери средства и на 26 юни 1921 г. бронзовата статуя с мраморен релеф вече е факт. Позлатен, бляскав, оттогава той е сърцето на Щадтпарка. През 1935 г., паметникът на Йохан Щраус- син е оставен изцяло без златното си покритие, след като поддържката му е занемарена. Едва през 1990 г. идва предложението паметникът отново да стане позлатен, след като почти две генерации виенчани и милиони туристи са едва ли не свикнали с далеч по-сивия му облик.

През Stadtpark минава река Виен, която някои бъркат с Дунав. Тревистите поляни приканват хората да се задържат на тях и да се насладят на слънцето.
Градът на музиката със сигурност почита най-вече композиторите в своите публични пространства. Пътят ще ви отведе до статуите на някои от великите австро-унгарски композитори, сред които Франц Лехар, Антон Брукнер, Франц Шуберт, Шлиндлер. Главен сред тези паметници е мемориалът на Йохан Щраус младши.
Златната статуя на Щраус е най-посещаваното място за снимки, около нея често се образува опашка от желаещи да се увековечат с краля на виенския валс. 
Впрочем, паметникът по свой начин реабилитира Шани - така галено семейство, приятели и обожатели наричат Краля на валса. Шани, идва от италианското Джани, но е много виенско обръщение. През 1886 г. Йохан Щраус–син, за да се ожени трети път, за Аделе, е принуден да приеме германско гражданство, и още по-специално на княжество Сакс Кобург-Гота, откъдето е идва и династията на Симеон Сакскобурготски. Причината е ,че втората му съпруга го напуска заради директора на Театер ан дер Виен, а католическата църква отказва да разтрогне брака му. Йохан Щраус-син остава да живее и работи във Виена, но вече като немски поданик.
Любопитни и по-малко известни факти са, че копия на паметника на Краля на валса има в Осака (Япония), Кунминг (Китай), където са показани на Експо съответно през 1990 г. и 1999 г. и след това са част от културната история на града, както и в Хавана (Куба) през 2002 г. и пред Шанхай тауър (2016 г).

Виена, Народния театър, Австрия

Бургтеатър (Burgtheater) съществува още от 1741 г., но тогава се помещава в сграда на Michaelerplatz, близо до дворецът Хофбург. През 1776 г. император Йозеф II превръща сградата в официален съд и национален театър. Хофбургският театър е първият по рода си в немскоговоряща Европа. Йозеф II често посещава представленията, което естествено води до популярността на театъра.
Хофбургтеатър отваря врати в нова сграда срещу Кметството (Rathaus) през 1888 г. и е ремонтиран 11 години по-късно, за да се коригира лошото разположение на местата и лоша акустика.
През 1918 г. императорският театър става Burgtheater и за първият път е използвано официално сегашното име.
Интериорът на Burgtheater е с пищен бароков декор. Oт 1886 до 1888 г. известният виенски художник Густав Климт, заедно с брат си Ернст Климт и Франц Мач, създават таванните рисунки в двете стълбища на новия театър. Император Франц Йосиф I толкова харесва рисунките на тавана, че награждава със Златен кръст за заслуги членовете на художническата компания на Климт.

 

Виена, Чумната колона, Австрия

Колоната на чумата на ул. „Грабен”, в центъра на Виена, е барокова склуптурна композиция, посветена на Светата Троица. Издигната е през 1693 г. като благодарност за избавлението от чумната епидемия през 1679 г. – един от най-тежките моменти от историята на австрийската столица. Черната смърт, както мнозина я наричат, взима над 75 000 жертви само във Виена. Върху дизайна на статуята работили много известни представители на австрийския барок, като завършването му им отнело цели 10 години. Вътрешността на колоната е направена от тухли, а скулпторите и релефните форми са от позлатен мрамор. Фигурите в основата на кулата символизират победата на вярата над болестта, а средната част изобразява фигурата на молещия се император Леополд, както и герба на града. Статуята завършва със златни херувими на върха.

Чумата в австрийската столица се свързва с първите модерни опити за контрол върху нейното разпространяване. Докато всички треперели от заразата и се опитвали да я лекуват със странни ритуали и пиявици, градският лекар Пол Сорбейт взима санитарни мерки срещу разпространението. Братството на Светата Троица построява специални болници, в които се грижат за болните. Жертвите на чумата била изгаряни в огромни ями извън града. Преди това оставяли труповете някъде из града и не ги докосвали, за да не се зарязат.
Намира се в близост до катедралата „Свети Стефан“ и представлява огромна позлатена скулптура, която привлича вниманието върху себе си отдалеч.

Мариански колони (още чумни колони) са религиозни скулптурни паметници, издигани в чест на Дева Мария, често за благодарност за края на чумни епидемии или други благоприятни събития, които се е смятало, че се случват благодарение на светицата. Практиката да се издигат религиозни паметници във вид на колони, увенчани на върха със статуя или християнски символи, като израз на вярата в обществото, процъфтява в европейските католически страни през XVII и XVIII век и се превръщат в едно от най-видните изражения на бароковата архитектура. Практиката повлиява бароковата архитектура и в някои от източноправославните страни.