Рим, Площад Капитолия

Капитолийският хълм е бил сърцето на древен Рим, център на религиозния култ. По това време на него се е издигал храмът на бог Юпитер. Постепенно мястото се утвърждава и като център на политическия живот.
Капитолийският хълм е тясно свързан с историята на Рим. Според някои легенди именно там вълчицата е откърмила братята Ромул и Рем. Друга известна легенда, свързана с този хълм, е тази за гъските, спасили Рим при нападението на галите. През 3 век.пр.н.е галите навлезли в териториите на римляните и обградили столицата им. Те многократно превъзхождали римските войници. Галският командир Брен решил да нападне римляните през нощта. Свещените гъски от храма на Юпитер обаче усетили пълзящите по стените на града гали и надали силен вик, с който предупреждават за назрялата опасност, събуждайки стражите, а и жителите на града. Друг любопитен факт около хълма е този, че там са потърсили укритие Брут и останалите заговорници в убийството на Цезар.

Зоната на Капитолийския хълм още от Средновековието е мястото, където се намира седалището на градската управа и администрация. Въпреки че площадът на Капитолийския хълм през вековете е изглеждал различно, така, както е в момента, го дължим на Микеланджело Буонароти. През 1534-38 г. той преправя тотално тогавашния вид на площада и го проектира и до най-малкия детайл. “Обръща” го да гледа в посока към базиликата “Свети Петър”, която по онова време е новият политически център на града. Дотогава площадът е гледал към Римския Форум.

Казват, че Микеланджeло получава поръчката да проектира наново площада лично от папа Павел III, който се срамувал в какво окаяно състояние се намирал по онова време Капитолийският хълм. Заради тоталната разруха тогава мнозина го наричали дори “козия хълм”, тъй като бил използван за пасище на кози. Микеланджело запазил овалната форма на площада, но проектирал и отворено пространство в леко трапецовидна форма (Palazzo Senatorio и Palazzo dei Conservatori образуват ъгъл от 80 градуса). По тях подравнил и новите фасади , за да разшири перспективата в посока към визуалния фокус на Палацо Сенаторио. С тази цел замислил и изграждането на нова сграда, наречена по този повод Палацо Нуово, за да затвори перспективата към базиликата “Санта Мария ин Арачели”.
Възхита предизвиква статуята на Марк Аврелий, възседнал кон поставена в центъра на площада. Преди това тя се намирала на площад “Сан Джовани”, където днес все още има обелиск. Оригиналната статуя обаче всъщност в момента се намира в Капитолийските музеи, където била поставена след дълга реставрация. Статуята на площада е нейно копие. Работата по проекта на Микеланджело обаче протичала много бавно. До смъртта си през 1564 г. художникът успял да види реализирани само двойното стълбище, което трябвало да служи за нов вход на Палацо Сенаторио, и поставянето на двете статуи, пресъздаващи реките Нил и Тибър. Въпреки това работата по площада била доведена до край според проекта на Микеланджело. С това се заел Джакомо дела Порта, на когото се дължи и преправянето на фасадите на Палацо дей Консерватори и на Палацо Сенаторио. В крайна сметка площадът бил завършен през XVII в., а настилката му била поставена едва през 1940 г. според оригиналния проект на Микеланджело.

Широкото стълбище La Cordonata,  наречено „Кордоната“, за да позволи на рицарите да се изкачват лесно, завършва с тържествената балюстрада, води към подножието на хълма и е украсено с различни статуи. Най-горе са тези на близнаците Кастор и Полукс, синове на бог Юпитер. В основата на стълбището са поставени черни базалтови египетски лъвове, а по-нагоре се издигат статуи на близнаците Кастор и Полукс. Кастор и Полукс са митологични фигури. Макар че били близнаци, Кастор бил смъртен, а Полукс безсмъртен. След трагичната смърт на Кастор, Полукс помолил баща си Юпитер да върне брат му, в замяна на което бил готов да заеме неговото място в Подземното царство. В крайна сметка Юпитер решил, че и двамата могат да станат безсмъртни.

Камбанарията на Palazzo Senatorio, построена по проект на Мартино Лонги ил Векио през последните 25 години на 16-ти век, приютява известната камбана на патарина, която римляните са взели от Витербеси през 1200 г. и която са използвали, за да обявят исторически или конкретни събития, като изборната коронация или смъртта на папата и преминаването на папския кортеж. Днешната камбана датира от 19 век, но все още се нарича патарина и бие по случай рождения ден на Рим на 21 април и избора на кмет. Микеланджело работи и по обновяването на Palazzo dei Conservatori и започва да строи втори дворец, Palazzo Nuovo (сега мястото на Капитолийските музеи, първият публичен музей в света, открит през 1734 г.), срещу първия дворец, така че да ограничи площада от три страни. Palazzo Senatorio е завършен от Джакомо дела Порта след смъртта на Микеланджело, а Palazzo Nuovo от Карло Райналди. Строителството завършва през 1655 г. Въпреки че изграждането на Piazza del Campidoglio отне много години и различни архитекти, днес той се характеризира с възхитителен хомогенен стил.
Днес в Палацо Сенаторио се намира седалището на римското кметство. Капитолийските музеи пък са в други две сгради, свързани с подземна галерия. Историята на Капитолийските музеи може да бъде проследена чак до 1471г., когато папа Сикст Четвърти дарява на народа на Рим богата колекция от бронзови статуи. Днес в музея могат да бъдат видяни предимно древни скулптори, повечето от които римски, но има изложени също така гръцки и египетски. Сред най-известните експонати са оригиналната конна фигура на МаркАврелий и Капитолийската вълчица.

 

Рим, Площад Колона (Piazza Colona), Площад Монтечиторио (Piazza Montecitorio), Италия

На площад „Колона“ срещу двореца „Киджи“ (Palazzo Chigi, XVI в.) се намира седали­щето на италианския министър-председа­тел. Дворецът гледа към Колоната на Марк Аврелий, издигната през 193 г. сл.Хр. - тя е 80 години по-„млада“ от Колоната на Траян. Разположената в близкия дворец „Монтечиторио“ (Palazzo Montecitorio, фаса­дата му е дело на Бернини) Камара на депу­татите гледа към един от 13-те египет­ски обелиска в града.

Площад Колона (Piazza Colona)

Градски център и център на политическия живот на Рим, площадът е заобиколен от известни сгради: Palazzo Chigi (вдясно, с колонадата отзад) седалище на Кабинета от 1961 г.; вляво е Palazzo Ferraioli, вече Del Bufalo, Aldobrandini и Niccolini. Вдясно е малката църква S. Bartolomeo ai Bergamaschi, известна още като Santa Maria della Pietà, основана през 1561 г. като параклис за Ospedale dei Pazzi; отсреща е Палацо Ведекинд, украсен от 16 прекрасни йонни колони от Вейи, а отзад е сградата на Galleria Colonna, днес известна като Galleria Alberto Sordi. В центъра на площада е фонтанът от Джакомо Дела Порта и колоната на Марк Аврелий (176-193), украсени с барелефи, за да отпразнуват триумфа на императора над Маркоманите, Квадите и Сарматите. 

Висок около тридесет метра, той се поддържа от основа от 12 метра, първоначално украсена с релефи, изгубени при реставрацията, извършена през 1589 г. По този повод на върха е поставена статуя на Свети Павел, вместо оригиналната бронзова статуя на Марк Аврелий. Отвътре колоната е пресечена от вита стълба, осветена от малки прорези. В колоната, вдъхновена от колоната на Траян, са разказани военните кампании на Марк Аврелий срещу германците (172-173 г.) и сарматите (174-175 г. сл. н. е.). Както и в колоната на Траян, историята започва с пресичането на река Дунав по мост от лодки; следват сцени на походи, изграждане на лагери, битки, обсади, речи пред войските. Императорът почти винаги е представен отпред, за да подчертае неговото величие. Изработени със силни светлосенки, които позволяват добър изглед дори отдолу, релефите на колоната на Марк Аврелий са може би по-малко изискани от тези на колоната на Траян, но вероятно по-изразителни.

Колоната на Марк Аврелий
Колоната, която стои в центъра на площада със същото име, е издигната между годината на смъртта на Марк Аврелий през 180 г. и 193 г. сл. н. е. Строителните работи са завършени от Комод, синът и наследник на императора. Вдъхновен от колоната на Траян, тя е високя 100 римски фута - около тридесет метра - поддържан от 12-метрова основа, състояща се от основа, върху която е гравиран почетният надпис, който сега е изчезнал. Основата е украсена с релефи, изгубени при реставрацията, извършена от Доменико Фонтана през 1589 г., поръчана от папа Сикст V. По този повод на върха е поставена бронзовата статуя на Свети Павел. Колоната е от дорийски вид и е изградена от 28 цилиндрични каменни блока от мрамор "Lunense", бял мрамор от Карара, изваяни с релефни фризове. В поредица от спирали те припомнят военните кампании на Марк Аврелий срещу германците (172-173) и сарматите (174-175), разделени от крилата Победа. Историята се развива отдолу нагоре; първо пресичането на река Дунав по понтонен мост, след това сцени от маршове, изграждане на лагери, битки, обсади, речи пред войските. Вита стълба преминава през вътрешността на колоната. Основата носи надпис, който погрешно приписва колоната на Антонин Пий; от там и вярването, че това е Антонинова колона.

Фонтанът на Пиаца Колона е проектиран от архитекта Джакомо Дела Порта и конструиран от скулптора на Фиезоле Роко Роси между 1575 и 1577 г.  Фонтанът е един от групата от шестнадесет фонтана, построени от Della Porta след реконструкцията на акведукта Acqua Vergine, проект, започнат от папа Пий IV през 1561 г. и завършен от папа Пий V през 1570 г. Самият фонтан е построен при папа Григорий XIII , най-известен със създаването на григорианския календар. Подобно на другите римски фонтани от своето време, той е построен, за да осигури чиста питейна вода на римските жители.  Подобно на другите фонтани на своето време, той работел чисто от гравитацията; източникът на водата бил по-висок от самия фонтан, което карало водата да блика във въздуха. Водата за фонтана първо пристигна до стария фонтан ди Треви, след това отива до два резервоара в подножието на брега на Сан Себастианчело, след това през поредица от канали до ъгъла на виа Кондоти и виа дел Корсо, до Пиаца Венеция , до подножието на колоната на Марк Аврелий. Източникът на водата за фонтана на Пиаца Колона бил само на 67 фута над морското равнище; подобно на фонтана Треви, Фонтана дела Баркача и фонтаните на Пиаца Навона, всички свързани с Acqua Vergine, фонтанът на Пиаца Колона не можел да изстреля вода високо във въздуха.  Първоначалният проект на Дела Порта бил да постави антична римска статуя на морски бог, наречен Марфорио, във фонтана, на фона на скалиста пещера, зад която да се вижда колоната на Марк Аврелий. Последният фонтан бил по-прост: осмоъгълният басейн на фонтана бил направен от розов мрамор от остров Хиос в Гърция, същият мрамор, който Дела Порта използва за рамката на вратата на базиликата Свети Петър. Дела Порта проектира и шестнадесетте издълбани лъвски глави около басейна. Кръгъл каменен съд е поставен върху пиедестал в центъра и водата се излива от този съд в басейна. Фонтанът е леко реставриран от Бернини по време на понтификата на папа Александър VII. През 1702 г. папа Климент XI поставя собствения си герб, звезда с осем точки, върху оригиналния басейн в центъра, но това е премахнато след смъртта му. През 1830 г. архитектът Алесандро Стоки премахва оригиналният централен басейн и го заменя с настоящият, изработен от бял мрамор. Той също така добави две групи скулптури на делфини, опашките им увити около миди, бълващи вода от устата си, в двата края на басейна.

В непосредствена близост до Piazza Colona се намира Площад Монтечиторио (Piazza Montecitorio). Наречен е на Монте Читорио, един от малките хълмове на Рим. Площадът съдържа Обелиска на Монтечиторио и Палацо Монтечиторио. Основата на колоната на Антонин Пий също някога е била разположена тук.

Обелискът на Монтечиторио 

Известен също като Соларе, е древен египетски обелиск от червен гранит на Псамтик II (595–589 г. пр. н. е.) от Хелиополис. Донесен в Рим с обелиска Фламинио през 10 г. пр. н. е. от римския император Август, за да бъде използван като стрелка на слънчевия часовник на Солариума на Августи, сега се намира на Пиаца Монтечиторио. Той е висок 21,79м (33,97м), включително основата и земното кълбо.
Между 9-ти и 11-ти век, вероятно поради пожар, земетресение (може би земетресението от 849 г.) или война (напр. по време на обсадата на Рим от 1084 г. от Робърт Гискар), обелискът се срутва и след това, постепенно, е затрупан. Папа Сикст V (1520–1590) прави някои опити да поправи и повдигне обелиска, сглобявайки отново някои части, които са били открити през 1502 г. в изба до "Largo dell'Impresa", сегашния Piazza del Parlamento. След този безплоден опит някои следи от меридиана били възстановени по време на понтификата на Бенедикт XIV през 1748 г., който намерил части от него под главния вход на Piazza del Parlamento, разположен точно както в описанието на Плиний. 

Обелискът и меридианът първоначално не били разположени на мястото на което били издигнати отново от папите, а в пространството зад Curia innocenziana (сега наречено Palazzo Montecitorio). Под мазето на една конюшня на улица в Campus Martius било изкопано парче от меридиана с маркировки за различни месеци с гръцки букви, поставени в травертиновите плочи. Предполага се, че друг фрагмент се съдържа в мозайката, която все още се вижда в основата на църквата Сан Лоренцо в Лучина. От 1789 до 1792 г. папа Пий VI извършва интензивни работи за ремонт на обелиска, който по-късно е издигнат и възстановен като слънчев часовник. Ръководството на реставрационните работи е поверено на архитекта Джовани Антинори, който възстановява обелиска с помощта на гранит от колоната на Антонин Пий. Основата на тази колона, с нейния известен релеф, показващ Слънчевия обелиск, все още се съхранява във Ватиканските музеи. В новото оформление на Piazza Montecitorio (тържествено открит на 7 юни 1998 г.), нов меридиан е очертан върху настилката в чест на меридиана на Август, сочещ към главния вход на двореца. За съжаление сянката на обелиска не сочи точно в тази посока и неговата гномонична функция (стрелка на слънчев часовник) е окончателно загубена.

Рим, Ларго ди Торе Аржентина, Италия

Свещената зона на Ларго ди Торе Аржентина Това е един от най-важните археологически обекти в града, с останките от четири храма от републиканската епоха, вариращи от 4 век до 2 век пр. н. е. и обикновено обозначени с първите четири букви от азбуката, тъй като тяхната идентификация все още не е напълно сигурен. 

Площадът и мястото са кръстени на Argentoratum, римски военен пост, разположен в съвременен Страсбург. Това е градът на произход на Йоханес Буркард (италианизирано в Джовани Буркардо), церемониалмайстор на Александър VI Борджия, който нарече Аржентина кулата, включена в неговия дворец във Виа дел Сударио, отсечена през 19 век и сега неузнаваема. 

Районът е открит неочаквано през 1926 г. по време на разрушаването на стария квартал за построяването на нови сгради. Разкопките са продължили до 70-те години. Храм C е най-древният от четирите: той е построен на примитивно селско ниво между края на 4-ти и началото на 3-ти век пр. н. е. и вероятно е посветен на Ферония, древната италийска богиня на плодородието. По-малък по размер, храм А вероятно е храмът на Ютурна, построен на същото ниво в средата на 3 век пр.н.е. Храм D, най-големият от четирите, датира от 2 век пр. н. е. и е посветен на Lares Permarini или, според други хипотези, на нимфите. Вероятно след опустошителния пожар от 111 г. пр. н. е. върху дебел слой от развалини е създаден единен туфов под за трите храма, повдигайки целия квадрат с повече от метър. Строителството на храм B, единственият с кръгъл план, датира от тази фаза. Повечето учени го идентифицират с храма на Fortuna huiusce diei, „Късметът на днешния ден“, построен, за да отпразнува победата на римляните срещу кимврите от Витербо. Посвещението към женско божество изглежда се потвърждава от грандиозния акролит (статуя с глава и голи части от мрамор, а останалите от бронз или друг материал), чиито фрагменти сега се съхраняват в музея Centrale Montemartini. През 80 г. сл. н. е. друг бушуващ пожар опустошава голяма част от Марсовото поле, включително Свещената зона, която претърпява нова трансформация от император Домициан: развалините били изравнени и подът от травертинова плоча, който все още се виждал, бил построен над него. След 5-ти век сградите са изоставени и районът вероятно е бил зает от манастирски комплекс. Между 8-ми и 9-ти век са построени внушителни сгради в големи блокове от туф, вероятно аристократични къщи. Първото доказателство за инсталирането на църква в храм А датира от 9 век. През 1132 г. църквата е посветена на Свети Николай. Все още се виждат нейният косматски под от 12-ти век, апсидата, украсена с поредица от светци, и олтар. Малката апсида от лявата страна на църквата датира от 14 век. Вътре в археологическия комплекс, зад храмове B и C, голяма основа от туф е това, което остава от курията на Помпей, където са се провеждали сесиите на Сената на Рим и където на мартенските иди, на 15 март 44 г. пр. н. е., Юлий Цезар е намушкан до смърт.