На плаж в Рим

Остия е крайбежието на Рим, до което се стига и с метро и където можеш да хапнеш прясна риба и през зимата. Още в началото трябва да се признае, че крайбрежието на Рим не е сред най-красивите, нито пък че плажовете и морето му блестят от чистота на фона на онова, което предлага Италия.
Но пък от друга страна си е повече от комфорт да знаеш, че когато ти се прииска да подишаш морски въздух, да се разходиш по пясък или да похапнеш прясно изпечена риба – всичко това е на 40 мин. с метрото от Рим (25 км.) Въпреки че в Остия днес живеят около 100 000 души и може спокойно да се нарече град, тя е част от римската община. В действителност това е крайбрежната част на Вечния град, който чрез нея има и излаз на море, и собствено туристическо пристанище.
Много барове и ресторанти по плажната ивица са отворени целогодишно.
В миналото територията на Остия била изпълнена със солени блата.
Те се простирали по цялото крайбрежие, достигайки и 100 км на юг до Терачина. След като територията преминава от Папската държава към Кралство Италия, се изграждат серия от отводнителни канали. В Остия се заселват със семействата си стотици работници от Равена, които започват облагородяването на терена. Остия като жилищна зона се ражда по времето на Мусолини. Той превръща и района на Остия в плажа на Рим и го свързва с града посредством железница и път.
Остия като увесилителен център процъфтява през миналия век. Тя е любимо място за разходки и обеди и на Федерико Фелини.
Плажът в Остия може да се съчетае с аперитив вечер в един от многото барове по крайбрежната улица или пък около центъра.

 

Рим, Пирамидата и Порта Сан Паоло

“Египетската” пирамида в Рим е един от примерите докъде може да стигне човешката воля в това отношение. Тя е изградена само за 330 дни – такова било условието в завещанието на погребания в нея претор Гай Цестий (Caio Cestio). В противен случай наследниците му не можели да получат достъп до наследството му. И така – древните римляни вдигат от нищото пирамида, която е повече висока, отколкото широка (височина 36,40 м., ширина 29,50 м.)
21 века след изграждането й пък съвременните римляни я реставрират за 327 дни, или с 3 дни по-малко от времето за изграждането й. Куриоз обаче има и в този случай. Спонсор на реставрацията е не италианската държава, а японец. Юзо Яги дарява 2 млн.евро, като изисква единствено малка табелка с името си на пирамидата. (2012г.) 
Ето каква е любопитната история на римската пирамида, която се намира близо до центъра на Рим и която често присъства в много филми, снимани в столицата. 
На практика пирамидата на Цестий е единствената оцеляла пирамида от няколкото подобни в Рим през I в.пр.Хр. По онова време, или след завладяването на Египет от римляните през 31 г.пр.Хр., е на мода да се строят гробници от египетски тип. Гай Цестий, древноримски политик, пише в завещанието си, че гробницата му трябва да бъде изградена под формата на пирамида за 330 дни. Така наследниците му вдигат гроба му по протежението на Виа Остиенсе (Via Ostiense) в периода между 18 и 12 г.пр.Хр. На практика това е между годината на прокарването на закона, насочен срещу парадирането с лукс (той забранявал излагането във вътрешността на гробницата на ценни предмети), и тази на смъртта на Агрипа, зет на Октавиан Август и един от посочените наследници в завещанието на Цестий. По-късно пирамидата е вписана в пространството зад Стената на Аврелиан (Mura Aureliane). Tя обикаля седемте хълма на Рим и е изградена между 272 и 279г. по инициатива на император Аврелиан. Една от южните порти на града – Портата на св. Павел се намира в непосредствена близост до пирамидата.
Високата 36 м.пирамида е съставена във вътрешността си от циментова основа с тухли, а е покрита с плочи от мрамор от Карара. Погребалната камера (23 кв.м) е зазидана при самото погребване, както се правело и в Египет. Предполага се, че първото “нахлуване” в гробницата чрез издълбан тунел става през Средновековието. Смята се, че тогава изчезват погребалната урна и част от декорациите. Стените във вътрешността на пирамидата били декорирани с фрески на нимфи и вази.
През 2012 г. започва голямата реставрация на пирамидата, след като японският милионер Яги, известен като Белия меценат (заради белите си дрехи) по своя инициатива дарява 2 млн.евро. Предишната реставрация датира от 1960 г. 2265 куб.м. мрамор от Карара са реставрирани в рамките на 327 дни. Използват се авангардни методи в сферата на реставрацията, по която работят не само реставратори, а и химици, физици, механици.

Стената на Аврелиан (Mura aureliane) е построена около Древен Рим при император Аврелиан през 271 – 275 г. Стената обикаля Седемте хълма на Рим, Марсово поле и район Трастевере на левия бряг на Тибър, всичко това с обща площ 13,7 км2. Стената е построена с цел да отбранява Рим от внезапно варварско нашествие достатъчно дълго, за да позволи навременното пристигане на подкрепления към защитниците на града. 
Дебелината на стената е 3,4 м, а периметърът ѝ е 19 км. Построена е от бетон и облицована с кирпич. Кулите са били разположени на разстояние 100 римски фута (29,6 м) една от друга; общият им брой е стигал до 383. Височината на стената на Аврелиан не превишава 8 м, при Хонорий през 5 век тя е почти удвоена. При вратите св. Себастиан (оттам започва Виа Апиа) сега има действащ музей на стената на Аврелиан. Стената продължава да е значително военно съоръжение за града до 20 септември 1870 г., когато берсалиерите на Кралство Италия я разрушават близо до Порта Пиа и завладяват Рим. Стените определят границите на град Рим до 19 век.

От 18-те основни портала на стената на Аврелиан, портите на Свети Себастиан (Апиан) (Porta San Sebastiano) са най-добре запазените от Древен Рим. Портата получава името си през раннохристиянския период, тъй като наблизо се намират катакомбите на Свети Себастиан. Порта Сан Джовани – кръстена на Латеранската базилика (Basilica di San Giovanni in Laterano), разположена наблизо. Построен недалеч от древната Магарешка порта (Porta Asinaria). Порта Пиа - построена от папа Пий IV от семейство Медичи по проект на Микеланджело (Микеланджело Буонароти), за да замени разрушената преди това Номентанска порта (лат. Porta Nomentana). Porta San Paolo е кръстен на базиликата San Paolo fuori le Mura. В древността са били наричани Porta Ostiensis, тъй като са водили към пътя за пристанището на Остия. До тях е пирамидата на Цестий. Porta San Pancrazio - по-рано на тяхно място са били портите на Аврелий, водещи към Виа Аурелия. Порта Латина – оттук бил Латинският път. Дясната им кула е запазена от античността, лявата е построена през Средновековието. Порта дел Пополо – по името на църквата Санта Мария дел Пополо (Basilica di Santa Maria del Popolo). Древното име е Фламиновата порта. Порта Маджоре или Голямата порта. Те са били част от акведуктите Aqua Claudia и Anio Novus, преустроени в порти през 52 г. сл. н. е., тоест те са по-стари от стената на Аврелиан. Порта Пинчиана – построена по времето на Хонорий, кръстена на един от хълмовете на Рим. Интересното е, че няколко пъти са били зазидани, след което отново са отваряни. Porta Portese (Пристанище) - във вида, който е достигнал до нас, те са построени през 1644 г. Тибуртинските порти (Porta Tiburtina) са наречени така, защото се основават на монументална арка, изработена от тибуртин (Тиволск) травертин, построена през 5 г. пр.н.е.

Porta San Paolo

 

Рим, Двореца на правосъдието

Дворецът на правосъдието в Рим (Palazzo di Giustizia) - една от големите атракции на Италия. Днес сградата е седалището на Върховния касационен съд, тя се намира в квартал Прати, недалеч от замъка Кастел Сант'Анджело. Едно от основните предимства е външният му вид: в замъка са концентрирани много декоративни елементи под формата на статуи и мазилка. Трябва да се отбележи, че сградата изобщо не е одобрена от местните жители, римляните я наричат ​​„Грозен дворец“.
Гуглиелмо Калдерини, архитектът на замъка, първоначално не искал да създава такъв поразителен дизайн, който да привличал твърде много внимание. Това се потвърждава от проекти, в които сградата изглежда много скромна. Периодът на строителството е 1888-1910 г., след като строителството приключило, било необходимо да се довършат залите, на покрива била поставена голяма квадрига. В резултат на това сградата придобива вид на необарок.

Защо дворецът не е одобряван местните жители? Това се дължи предимно на многобройни скандали в ерата на строителството. Неприятностите били свързани с корупцията, която активно нараствала около проекта. Дворецът на правосъдието е място, което трябва да бъде кристално чисто, непоклатимо от гледна точка на закона ... Местните жители били изключително възмутени от корупцията, скандалите не отшумяли 12 години и отрицателното отношение към основния съдебен орган на Италия се предава от стари времена.
История на сградата. Въпреки многобройните проблеми, Дворецът на правосъдието се оказва просто шик. В близост до входа има 10 уникални статуи във формата на фигури на италиански юристи. Вътре има великолепна зала, стените на която са украсени със стенописи. На една от фасадите можете да видите герба на династията Савой, направен в гладки бронзови тонове.
Строителството на замъка започва на 14 март 1888 година. По време на строителството присъства Джузепе Занардели, министър на правосъдието и пазител на Големия печат. Именно той настоява Дворецът да бъде издигнат в района на Прати, тогава в тази част на Рим вече има съдебни институции, но Дворецът на правосъдието бил най-големият от всички. За строителството са необходими платформи, които са направени от бетон. По време на строителството са извършени разкопки, благодарение на които са открити много саркофази. На 11 януари 1911 г. Дворецът на правосъдието е обявен за открит, на церемонията присъства италианският крал Виктор Емануил 3. Тъй като резиденцията на Върховния съд е преустройвана няколко пъти през съществуването си, елементите на архитектурата принадлежат към различни епохи, което прави сградата още по-уникална.

Вдъхновена от късната ренесансова и барокова архитектура, сградата е с размери 170 метра на 155 и е изцяло покрита с травертин варовик. Над фасадата, гледаща към река Тибър, има голяма бронзова квадрига, поставена там през 1926 г., дело на скулптора Еторе Ксименес от Палермо. Десет големи статуи на известни юристи украсяват пред главната фасада и вътрешния двор. Горната част на фасадата, гледаща към Пиаца Кавур, е украсена с бронзов герб на Савойската къща. Вътре в залата на Върховния съд, известна също като Голямата зала (или по плановете на Калдерини като Aula Maxima), има няколко фрески, започнати от Чезаре Макари (1840–1919), който е парализиран през 1909 г., докато работата не е завършена. Тя е продължена до 1918 г. от бившия ученик на Maccari, Paride Pascucci (1866–1954).