Ница е аристократичен и удобен град, който съчетава френска елегантност и долче вита. Селището е възникнало през 350 г. пр. н. е. и носи името на богинята на победата Нике. Дълги години Ница е отбивала набезите на сарацини и пирати. През 11 век се присъединява към княжество Прованс, през 14 век е завладяна от херцозите на Савоя, в началото на 17 век Ница се обявява за свободно пристанище и чак до 19 век италианските княжества (най-вече Сардиния) си оспорват властта над града с французите. Едва от 1860 г. е френска територия, като това съвпада по време с обединението на Италия, което роденият в Ница Джузепе Гарибалди повежда от Ница. Това не е случайно – Наполоен ІІІ се е страхувал от силна италианска държава след като Сардиния присъединява Тоскана, а Ница е нещо като компенсация за Франция (с малката подробност, че жителите на града сами са избрали Франция). Също през 19 век Ница е открита като туристически център, най-вече от англичаните (оттук и името на крайбрежния булевард). След революцията в Русия от 1917 г. Ница подслонява и много руски емигранти.
Плажът е каменист, но въпреки това популярен. По-добрата възможност е Вилфранш, докъдето може да достигнете с влака.Каквото и да правите в Ница, задължително ще минете през две места – красивия площад Масена със статуята на Аполон и крайбрежната Английска алея, която тръгва от хълма (Касъл Хил) и достига чак до летището. Крайбрежната улица е символът на града, заради разкошните аристократични вили и хотели в стил Бел Епок. И заради Лазурния бряг, разбира се. В близост до крайбрежната и в началото на стария град е друго възлово място – пазарът Кур Салея, понякога наричан цветен пазар, въпреки че цветятата не преобладават. Куполът на катедралата Санта Репарата в стария град (на името на млада светица, за която се спори дали е действителна личност) се разпознава отдалеч поради това, че е покрит с плочки в генуезки стил. Катедралата е осветена през 16 век. Тя има впечатляващ интериор, като вниманието се привлича от малтийските кръстове и трите органа. Призната е за паметник от национално значение. В близост до нея е малкият дворец Palais Lascaris, който освен с интериор (разкошно бароково стълбище) привлича с интересна колекция музикални инструменти и старинна аптека.
Benji Traveler: Дворецът Ласкарис, Ница, Франция
В източната част на града се издига хълмът Мон Борон с екзотичните вили на богаташи, откъдето се откриват изумителни гледки към Ница и Кап Фера. Ница също така се слави с множество музеи (18), от които най-известен е музеят на Шагал. Художникът от белоруски произход е прекарал по-голямата част от живота си във Франция, но точно този музей съдържа само един цикъл картини на библейска тема. Те са от късния му период, по-мрачни са от сюжетите с летящите хора и рисунъкът е неравен. Любителите на изобразителното изкуство ще бъдат заинтересовани още от Музея на модерното изкуство (интересни композиции на Калдер) и музея на Матис.
Vieille Ville (Старият град) - Тесни калдъръмени улички, невероятна архитектура и пастелени цветове. Това представлява накратко стария град на Ница. Той е изключително живописен през зимата, когато уличките са сравнително празни. Няколко месеца по-късно става трудно да се разминеш по тях. Именно в Vielle Ville се намират някои от най-популярните местенца за хапване в Ница, които предлагат традиционни местни специаитети.
Пазарите в Стария град.
ЖП гарата на Ница
Руската църква
Benji Traveler: Руската църква "Св.Николай", Ница, Франция
Променад дез Англе.
Английската променада е дълга цели 7 километра, като стига до летището. Тя е изградена по протежение на Средиземно море и е страхотна за вечерни разходки или сутрешен крос. Защо е английска? Колкото и да е странно, тя е изградена заради англичаните, които са почивали в Ница през далечната 1820 година. Средствата са били събрани от по-богатите от тях.
Ако се изморите от много ходене, на всеки 100 метра има велосипеди под наем. Разбира се, с тях може да обиколите целия град и няма значение на коя стоянка ще оставите колелото. Около алеята са издигнати някои от най-впечатляващите и скъпи хотели в Ница, както и забележителни сгради.
Хотел Негреско - перлата на перлата на „Променад де-з-Англе“
Площад "Масена" е основният площад на град Ница. В миналото площадът въобще не е съществувал, като на това място е преминавала река. Преди запълването на реката е имало малък мост, който практически се е явявал основната връзка между стария и новия град на Ница. След построяването на площада, той бил разделен на две части- южна и северна. След 80- те години на 20-ти век, когато казино "Масена" било разрушено, площадът увеличил своите размери. Днес площад Масена е социалното сърце на Ница. Разположен между Стария и Новия град, той е заобиколен от множество магазини, кафенета и ресторанти. Старит есгради около площада, са боядисани в червено със сини капаци, които са типични за района. Фонтанът в единият край на площада изобразява истории от гръцката митология, със 7-метровва статуя на Аполон в центъра. Съвременната инсталация, идея на каталонския художник Хайме Пленса /Jaume Plensa/ е особено атрактивна през нощта, когато седемте статуите са осветени в ярки цветове. Високи стълбове по трамвайната линия държат статуи на коленичили мъже, които представляват седемте континента. Фонтанът и сградите около площада също са осветени през нощта. През последните години, след като общината на Ница решава да изгради трамвайната система като част от градския транспорт, част от лнията преминава именно пез площад Масена. Това води до нова реконструкция на площада, който бива осъвременен и в същото време облагороден с множество дървета. Площадът винаги е бил център на живота в Ница, като той е и мястото, където са се провеждали и все още се провеждат множество събития. Тук се провеждат концерти, като с този площад са свързани карнавалът през февруари, както и летните фестивали. Площад "Масена" е разположен на много стратегическо място- в близост до „Променад Дез Англе", Старият град, както и градините на Алберт I. Наблизо минават някои от най-важните пътни артерии на Ница.
Операта. За първи път тук е организиран джас концерт на Луис Армстронг.
Операта в Ница би направила чест на всеки град. Тук Хектор Берлиоз и Жул Емил Фредерик Масне представат своите световни премиери, тук дирижира Йохан Щраус и руският император Александър II слуша операта. Тук на сцената пеят Монсерат Кабайе, Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Дмитрий Хворостовски. През 1776 г. на това място се появява домашният театър на Маккарани. Наричали го "малкия дървен театър" - сградата не била каменна. През 1826 г. градът купува сградата, за да построи тук голяма опера в италиански стил. Проектът на неокласическата сграда на Кралския театър е разработен от архитекта Бенедикт Брунати. Той взима за модел театъра Сан Карло в Неапол - без седалки, с няколко нива ложи. Луксозната завеса е създадена от художника Жан-Батист Бискара. Цялото това великолепие обаче радва жителите на града малко по-малко от половин век: на 23 март 1881 г., по време на изпълнението на „Лучия ди Ламермур“, на сцената избухна пожар: смята се, че има изтичане на газ, с който по това време са работели лампите на рампата. За секунди огънят обхванал завесата, светлините угаснали, в тъмнината настъпила паника, в която загинали над двеста души. Паметник на тези жертви стои в гробището на замъка в Ница. Огънят унищожава театъра до основи. През 1882 г. общината решава да го реставрира, за което е поканен архитектът Франсоа Хон. Ученик на Гюстав Айфел построил сграда, която изглежда традиционна, но подсилена отвътре с мощна метална конструкция. По нов начин, била планирана просторна зала, която побира повече от хиляда зрители. Художникът Емануел Коста рисува тавана с огромна фреска на митологични теми. Сградата има две фасади: северната, с главния вход, гледа към Rue Saint-Francois-de-Paul, а южната - директно към насипа Eta Uni. Новият театър отваря врати на 7 февруари 1885 г. с представление на „Аида“ от Джузепе Верди. Именно тук френските меломани за първи път виждат и чуват „Силата на съдбата“ на Верди, „Лоенгрин и Рейнско злато“ на Рихард Вагнер и „Евгений Онегин“ на Пьотр Чайковски. През 1902 г. театърът придобива сегашното си име - Операта на Ница. Днес той е наситен с най-модерното театрално оборудване, сградата е реставрирана. Филхармоничният оркестър на Ница, който се смята за един от най-добрите оркестри във Франция, редовно свири тук. Всеки сезон театърът дава около сто представления от най-високо качество. Така трябва да бъде в град, където улиците носят имената на Паганини, Верди, Берлиоз, Гуно, Росини и където дори болницата носи името на Волфганг Амадеус Моцарт.
Пазара на цветята
Cours Saleya е главната пешеходна улица на Стария град. Това е може би най-оживеното и забавно място в Ница: тук се намира един от най-известните открити пазари в южната част на Франция. Широкото пространство е разделено от плотове под раирани тенти. Тук продават зеленчуци, плодове, хляб и цветя, които са също толкова неразделна част от местния живот, колкото вкусната храна, виното и Средиземно море. Освен това щандовете са пълни с конфитюри, захаросани плодове, мед, сирена, колбаси, маслини, подправки, провансалски сапун. И, разбира се, тук определено се продава лавандула. Пазарите за хранителни стоки и цветя са отворени всеки ден с изключение на понеделник - в понеделник тук се намират продавачи на антики. Всъщност това е битпазар: изложени са много стари неща, вариращи от мебели до лъжици и вилици. Картини, гоблени, посуда, бижута, кожени изделия, кристал, дреболии - не можете да ги изброите. В допълнение към удоволствието от разглеждането на сергиите, туристът получава и естетическа радост: наоколо има стари къщи, морето блести през техните арки. Жълтата сграда на Palais Ques de Perla е известна с факта, че Анри Матис някога е живял на нейния трети етаж. Наблизо е очарователният бароков Параклис на милосърдието, а ако вървите до края на улицата на запад, можете да видите операта. След пазаруването идва най-приятната част от посещението – обяд. Тук можете да хапнете буквално навсякъде: Cours Saleya е пълен с кафенета и ресторанти, а вечер, когато пазарът затваря, клиентите са насядали по цялата ширина на улицата.
Parc de la Colline du Château. Замъкът на Ница е сред най-популярните забележителности в града, въпреки че замък няма. В момента това е зелен и добре подреден парк, който е най-високата точка на града и предлага 360 градусова гледка. От него се вижда както Средиземно море, така и заснежените Алпи.
В центъра на Vieux Nice (най-старата част на града) се издига Катедралата на Ница. Сградата е построена през XVII век, като от началото до завършека на църквата са били необходими близо 50 години. Катедралата е посветена на Света Репарата, която се почита като мъченица - девственица. Репарата е петнадесет годишна девица, родена в Палестина, на която през 250г. и отсичат главата в името на христовата вяра. Тялото на мъченицата е поставено в лодка, която ангелите довели до бреговете на Ница (това е и една от версиите за името "залива на Ангелите"). Катедралата на Ница е изградена по подобие на църквата Санта Сузана в Рим (под формата на латински кръст). Построена на мястото където в миналото се е издигала по-малка църква. За един доста дълъг период, чак до средадата на 16в., официалната катедрала на град Ница се издигала на Хълма на замъка. Тогава обаче било решено епископалния престол да бъде преместен доля и така енорийската църкава на Св.Репарата спечелила ранг на катедрала. Новата катедрала се оказала прекалено малка и не можела да побере енориашите. Катедралата е известна с трите си органа и многото си параклиси, които се намират във вътрешността ѝ.
Средиземноморския дворец
Mediterranean Palace на Promenade des Anglais не е просто луксозен хотел, а паметник на една отминала епоха. Внушителната сграда с фасада в стил ар деко е завършена през 1929 г. Става продукт на бурните двадесетте години. Този термин се отнася и за годините след Първата световна война, когато хората идват на себе си, слушат модерния тогава джаз, гледат озвучени филми, купуват неща и повишават икономиката. По време на бурните двадесет години Франция се радваше на живота. В Париж Пикасо се запознава с Дали, Хемингуей решава да стане писател, Морис Шевалие пее по радиото, а Ар Деко процъфтява в архитектурата. Именно в този стил архитектите Dalma, баща и син, използват за изграждането на Средиземноморския дворец в Ница. Тогава не е било хотел, а развлекателен център - имало е казина, ресторанти, театър. Първите посетители се възхищавали на релефите на Антоан Сарторио (женски фигури и морски кончета) на фасадата, широкото стълбище в бялото мраморно фоайе, огромни витражи, фина дограма, кристални полилеи и, разбира се, гледката към залива на ангелите. Play Palace, както го наричат, привлича много търсачи на силни усещания, а Едит Пиаф играе в местния театър. Дворецът обаче е построен в самия край на една безгрижна епоха. Началото на кризата драстично намалява броя на клиентите и институцията постепенно, десетилетие след десетилетие, замира, докато през 1978 г. тогавашните собственици не я затварят напълно. Вътрешната декорация била разпродадена, великолепните витражи били просто разбити. Трудно е да се повярва, но на бляскавата Английска алея бедната постройка стояла в толкова окаяно състояние до 1990 г., когато започнали да я събарят. По време на разрушаването е повредена фасадата, година преди това официално е класифицирана като исторически паметник. Останките от двореца, покрити с дъски, стояли още единадесет години. Най-накрая през 2001 г. започва ремонт, а през 2004 г. дворецът отново е отворен като хотел (там обаче има и казино). От предишната сграда е останала само фасадата с нейните колони и релефи, всичко останало е преустроено в модерен дух и по съвременни технологии.
Музеят Масена
Музеят се помещава в изключително красива вила, която е била собственост на фамилията Масена. Херцогът на Риволи я подарява на Ница през 1919 година, но поставя условие тя да бъде превърната в регионален исторически музей. Днес той е сред най-посещаваните обекти в столицата на Лазурния бряг. Тук са изложени множество картини, скъпоценности и предмети, свързани с историята на Ница и региона. В музея може да видите смъртната маска на Наполеон Бонапарт, направена от д-р Арнолт, както и диадемата на императрица Жозефин дьо Боарне, изработена от седеф, злато, перли и цветни камъни. Стаите от мрамор са само една малка част от цялата прелест тук. Сградата е построена между 1898г и 1901г. по проекта на Ханс-Георг Терслинг. Дворецът има красиви градини, които са дело на градинаря Едуард Андре, прочул се като създател на градините около Казино Монте Карло
Базиликата Нотр Дам дьо Ница се намира на Avenue Jean Médecin и е римокатолическа базилика, построена в неоготическата архитектурна традиция. Нотр Дам е построена около 1864 г., след като Ница е официално присъединена към Франция от Кралство Сардиния. Това обяснява използването на готическия стил, тъй като готическите сгради са характерни за Франция по това време. Базиликата има две квадратни кули с височина двадесет и пет метра. От всяка страна има голям прозорец с рози, изобразяващи сцени от мистерията на Успение Богородично.
Базиликата Notre-Dame-de-Nice е най-голямата църква в Ница и една от най-големите забележителности на града. Грандиозна сграда на католическата църква в неоготически стил е с две квадратни кули с височина 65 метра, ланцетни арки и огромна роза изглежда много впечатляващо. Сега, след скорошна реставрация, бялата базилика със златни орнаменти изглежда празнична и елегантна. Преди това тя беше в сиви тонове, които повече подчертаваха готическия й вид. Не всеки турист ще може да определи, че храмът е построен не през Средновековието, а между 1864 и 1868 година. Този стил не е избран случайно за Нотр Дам дьо Ница. През 1860 г. се състои анексирането на Ница от Франция и църквата, построена след анексирането, е трябвало да покаже, че градът сега стои на френска земя. Готиката дава това да се разбере възможно най-добре. В онези години тук, в покрайнините на Ница, която сега се е превърнало в център, нямало достатъчно църкви. Епископ Жан-Пиер Сола, който видял нуждите на жителите на Ница и нейните гости, които постоянно идвали през зимата, поискал от кметството пари за строителство, но получил отказ - градът щял да построи гара. Тогава епископът се обърна за помощ към известния свещеник в Париж отец Александър Лавин и той организирал набиране на средства. Чуждестранната колония в Ница реагирала с ентусиазъм и сами започнали да организират благотворителни базари. Много дарения идвали от французите. Архитектът Чарлз Ленорман е нает да работи по проекта. Храмът е подобен едновременно на Нотр Дам дьо Пари и на катедралата Св. Морис в Анже. Въпреки това, на фасадата на Нотр Дам дьо Ница, за разлика от тези катедрали, има само две статуи - и двете изобразяват Дева Мария (църквата е посветена на Нейното Успение). Събраните пари пак не стигнали за по-пищна украса на фасадата. В интериора трябва да се обърне специално внимание на великолепните витражи, изработени от най-добрите френски майстори от 19 век, копие на картината на Бартоломе Мурило "Светото семейство" и статуята на Дева Мария в параклиса. Църквата има отлична акустика и редовно е домакин на концерти за широката публика.
.jpg)
В източната част на града се издига хълмът Мон Борон с екзотичните вили на богаташи, откъдето се откриват изумителни гледки към Ница и Кап Фера. Ница също така се слави с множество музеи (18), от които най-известен е музеят на Шагал. Художникът от белоруски произход е прекарал по-голямата част от живота си във Франция, но точно този музей съдържа само един цикъл картини на библейска тема. Те са от късния му период, по-мрачни са от сюжетите с летящите хора и рисунъкът е неравен. Любителите на изобразителното изкуство ще бъдат заинтересовани още от Музея на модерното изкуство (интересни композиции на Калдер) и музея на Матис.
Vieille Ville (Старият град) - Тесни калдъръмени улички, невероятна архитектура и пастелени цветове. Това представлява накратко стария град на Ница. Той е изключително живописен през зимата, когато уличките са сравнително празни. Няколко месеца по-късно става трудно да се разминеш по тях. Именно в Vielle Ville се намират някои от най-популярните местенца за хапване в Ница, които предлагат традиционни местни специаитети.
Пазарите в Стария град.
Benji Traveler: Руската църква "Св.Николай", Ница, Франция
Променад дез Англе.
Английската променада е дълга цели 7 километра, като стига до летището. Тя е изградена по протежение на Средиземно море и е страхотна за вечерни разходки или сутрешен крос. Защо е английска? Колкото и да е странно, тя е изградена заради англичаните, които са почивали в Ница през далечната 1820 година. Средствата са били събрани от по-богатите от тях.
Ако се изморите от много ходене, на всеки 100 метра има велосипеди под наем. Разбира се, с тях може да обиколите целия град и няма значение на коя стоянка ще оставите колелото. Около алеята са издигнати някои от най-впечатляващите и скъпи хотели в Ница, както и забележителни сгради.
Площад Масена
Операта в Ница би направила чест на всеки град. Тук Хектор Берлиоз и Жул Емил Фредерик Масне представат своите световни премиери, тук дирижира Йохан Щраус и руският император Александър II слуша операта. Тук на сцената пеят Монсерат Кабайе, Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Дмитрий Хворостовски. През 1776 г. на това място се появява домашният театър на Маккарани. Наричали го "малкия дървен театър" - сградата не била каменна. През 1826 г. градът купува сградата, за да построи тук голяма опера в италиански стил. Проектът на неокласическата сграда на Кралския театър е разработен от архитекта Бенедикт Брунати. Той взима за модел театъра Сан Карло в Неапол - без седалки, с няколко нива ложи. Луксозната завеса е създадена от художника Жан-Батист Бискара. Цялото това великолепие обаче радва жителите на града малко по-малко от половин век: на 23 март 1881 г., по време на изпълнението на „Лучия ди Ламермур“, на сцената избухна пожар: смята се, че има изтичане на газ, с който по това време са работели лампите на рампата. За секунди огънят обхванал завесата, светлините угаснали, в тъмнината настъпила паника, в която загинали над двеста души. Паметник на тези жертви стои в гробището на замъка в Ница. Огънят унищожава театъра до основи. През 1882 г. общината решава да го реставрира, за което е поканен архитектът Франсоа Хон. Ученик на Гюстав Айфел построил сграда, която изглежда традиционна, но подсилена отвътре с мощна метална конструкция. По нов начин, била планирана просторна зала, която побира повече от хиляда зрители. Художникът Емануел Коста рисува тавана с огромна фреска на митологични теми. Сградата има две фасади: северната, с главния вход, гледа към Rue Saint-Francois-de-Paul, а южната - директно към насипа Eta Uni. Новият театър отваря врати на 7 февруари 1885 г. с представление на „Аида“ от Джузепе Верди. Именно тук френските меломани за първи път виждат и чуват „Силата на съдбата“ на Верди, „Лоенгрин и Рейнско злато“ на Рихард Вагнер и „Евгений Онегин“ на Пьотр Чайковски. През 1902 г. театърът придобива сегашното си име - Операта на Ница. Днес той е наситен с най-модерното театрално оборудване, сградата е реставрирана. Филхармоничният оркестър на Ница, който се смята за един от най-добрите оркестри във Франция, редовно свири тук. Всеки сезон театърът дава около сто представления от най-високо качество. Така трябва да бъде в град, където улиците носят имената на Паганини, Верди, Берлиоз, Гуно, Росини и където дори болницата носи името на Волфганг Амадеус Моцарт.
Пазара на цветята
Cours Saleya е главната пешеходна улица на Стария град. Това е може би най-оживеното и забавно място в Ница: тук се намира един от най-известните открити пазари в южната част на Франция. Широкото пространство е разделено от плотове под раирани тенти. Тук продават зеленчуци, плодове, хляб и цветя, които са също толкова неразделна част от местния живот, колкото вкусната храна, виното и Средиземно море. Освен това щандовете са пълни с конфитюри, захаросани плодове, мед, сирена, колбаси, маслини, подправки, провансалски сапун. И, разбира се, тук определено се продава лавандула. Пазарите за хранителни стоки и цветя са отворени всеки ден с изключение на понеделник - в понеделник тук се намират продавачи на антики. Всъщност това е битпазар: изложени са много стари неща, вариращи от мебели до лъжици и вилици. Картини, гоблени, посуда, бижута, кожени изделия, кристал, дреболии - не можете да ги изброите. В допълнение към удоволствието от разглеждането на сергиите, туристът получава и естетическа радост: наоколо има стари къщи, морето блести през техните арки. Жълтата сграда на Palais Ques de Perla е известна с факта, че Анри Матис някога е живял на нейния трети етаж. Наблизо е очарователният бароков Параклис на милосърдието, а ако вървите до края на улицата на запад, можете да видите операта. След пазаруването идва най-приятната част от посещението – обяд. Тук можете да хапнете буквално навсякъде: Cours Saleya е пълен с кафенета и ресторанти, а вечер, когато пазарът затваря, клиентите са насядали по цялата ширина на улицата.
Асансьорът не работеш и тръгнахме пеша по стълбите. Гледките са невероятни.
Mediterranean Palace на Promenade des Anglais не е просто луксозен хотел, а паметник на една отминала епоха. Внушителната сграда с фасада в стил ар деко е завършена през 1929 г. Става продукт на бурните двадесетте години. Този термин се отнася и за годините след Първата световна война, когато хората идват на себе си, слушат модерния тогава джаз, гледат озвучени филми, купуват неща и повишават икономиката. По време на бурните двадесет години Франция се радваше на живота. В Париж Пикасо се запознава с Дали, Хемингуей решава да стане писател, Морис Шевалие пее по радиото, а Ар Деко процъфтява в архитектурата. Именно в този стил архитектите Dalma, баща и син, използват за изграждането на Средиземноморския дворец в Ница. Тогава не е било хотел, а развлекателен център - имало е казина, ресторанти, театър. Първите посетители се възхищавали на релефите на Антоан Сарторио (женски фигури и морски кончета) на фасадата, широкото стълбище в бялото мраморно фоайе, огромни витражи, фина дограма, кристални полилеи и, разбира се, гледката към залива на ангелите. Play Palace, както го наричат, привлича много търсачи на силни усещания, а Едит Пиаф играе в местния театър. Дворецът обаче е построен в самия край на една безгрижна епоха. Началото на кризата драстично намалява броя на клиентите и институцията постепенно, десетилетие след десетилетие, замира, докато през 1978 г. тогавашните собственици не я затварят напълно. Вътрешната декорация била разпродадена, великолепните витражи били просто разбити. Трудно е да се повярва, но на бляскавата Английска алея бедната постройка стояла в толкова окаяно състояние до 1990 г., когато започнали да я събарят. По време на разрушаването е повредена фасадата, година преди това официално е класифицирана като исторически паметник. Останките от двореца, покрити с дъски, стояли още единадесет години. Най-накрая през 2001 г. започва ремонт, а през 2004 г. дворецът отново е отворен като хотел (там обаче има и казино). От предишната сграда е останала само фасадата с нейните колони и релефи, всичко останало е преустроено в модерен дух и по съвременни технологии.
Музеят Масена
Музеят се помещава в изключително красива вила, която е била собственост на фамилията Масена. Херцогът на Риволи я подарява на Ница през 1919 година, но поставя условие тя да бъде превърната в регионален исторически музей. Днес той е сред най-посещаваните обекти в столицата на Лазурния бряг. Тук са изложени множество картини, скъпоценности и предмети, свързани с историята на Ница и региона. В музея може да видите смъртната маска на Наполеон Бонапарт, направена от д-р Арнолт, както и диадемата на императрица Жозефин дьо Боарне, изработена от седеф, злато, перли и цветни камъни. Стаите от мрамор са само една малка част от цялата прелест тук. Сградата е построена между 1898г и 1901г. по проекта на Ханс-Георг Терслинг. Дворецът има красиви градини, които са дело на градинаря Едуард Андре, прочул се като създател на градините около Казино Монте Карло
Базиликата Notre-Dame-de-Nice е най-голямата църква в Ница и една от най-големите забележителности на града. Грандиозна сграда на католическата църква в неоготически стил е с две квадратни кули с височина 65 метра, ланцетни арки и огромна роза изглежда много впечатляващо. Сега, след скорошна реставрация, бялата базилика със златни орнаменти изглежда празнична и елегантна. Преди това тя беше в сиви тонове, които повече подчертаваха готическия й вид. Не всеки турист ще може да определи, че храмът е построен не през Средновековието, а между 1864 и 1868 година. Този стил не е избран случайно за Нотр Дам дьо Ница. През 1860 г. се състои анексирането на Ница от Франция и църквата, построена след анексирането, е трябвало да покаже, че градът сега стои на френска земя. Готиката дава това да се разбере възможно най-добре. В онези години тук, в покрайнините на Ница, която сега се е превърнало в център, нямало достатъчно църкви. Епископ Жан-Пиер Сола, който видял нуждите на жителите на Ница и нейните гости, които постоянно идвали през зимата, поискал от кметството пари за строителство, но получил отказ - градът щял да построи гара. Тогава епископът се обърна за помощ към известния свещеник в Париж отец Александър Лавин и той организирал набиране на средства. Чуждестранната колония в Ница реагирала с ентусиазъм и сами започнали да организират благотворителни базари. Много дарения идвали от французите. Архитектът Чарлз Ленорман е нает да работи по проекта. Храмът е подобен едновременно на Нотр Дам дьо Пари и на катедралата Св. Морис в Анже. Въпреки това, на фасадата на Нотр Дам дьо Ница, за разлика от тези катедрали, има само две статуи - и двете изобразяват Дева Мария (църквата е посветена на Нейното Успение). Събраните пари пак не стигнали за по-пищна украса на фасадата. В интериора трябва да се обърне специално внимание на великолепните витражи, изработени от най-добрите френски майстори от 19 век, копие на картината на Бартоломе Мурило "Светото семейство" и статуята на Дева Мария в параклиса. Църквата има отлична акустика и редовно е домакин на концерти за широката публика.
.jpg)
