Translate

сряда, 17 октомври 2007 г.

Дворецът Грималди, Монако

Сгушено между Nice и Menton,в сърцето на Лазурния бряг, малкото Княжество Монако е смесица от гъсто населени хълмове, прекрасно крайбрежие, луксозни хотели и богата история.
Има няколко предположения за произхода на името „Монако“. Според някои името произлиза от лигурийското племе Монойкос, което е населявало хълма през VIв.пр.н.е.,според други името е с гръцки произход. В древността пристанището на Монако е свързано с израза „Херкулес Моноикос“, което означава „самотен Херкулес“. Тази версия се смята за най-правдоподобна като се има в предвид името на главното пристанище „Port Hercule“.
Монако е разделен на четири части- Monaco Ville, La Condamine, Monte Carlo и Fontvielle.
Монако е малка европейска държава, която привлича туристи с благоприятен климат и изобилие от забавления. Много хора идват тук, за да гледат автомобилни състезания и да играят в казиното. Ако решите да прекарате почивката си в тази страна, не пропускайте да отделите време и да посетите уникалната атракция – Двореца на принца в Монако.Нека направим една кратка разходка в миналото на миниатюрното княжество. Първо на това място била финикийска колония. После дошли и древните гърци и издигнали прочут някога храм на Моникос, който дал името на града. Не е много ясно какво случило по тези земи при разпадането на Римската империя и мрачните векове на ранното Средновековие. Дори Вергилий в поемите си спомена тази земя като "непревземаема крепост, тихо пристанище, защитено от всички ветрове". Юлий Цезар събира своя флот тук в подготовка за войната с Помпей. Знаем, през 1228 г. Монако бил основан наново, този пък като генуезка колония, фамилията Грималди слага ръка върху Moнако през 1297 г., измъквайки го от ръцете на друг влиятелен генуезки род, който го контролирал дотогава. Заслугата за това е на Франсоа Грималди, който напълно оправдал прякор Лукавия, преобличайки се заедно с неколцина сподвижници като монах, потърсил убежище в крепостта. С влизането си той убил охраната и след това неговите войници окупирали сградата, и така тя станала домът на Грималди. Благодарение на него Грималди управляват княжеството вече 716 години (между другото, това е най-дълго властващата династия в света), а в двора на двореца им се издига бронзовата фигура на Франсоа, който крие меч под расото си.
През 1419 г. фамилията Грималди получила признание от Арагон, което по-късно дало основание на Оноре II да започне да се титулува като „принц”, макар французите да го признавали само за „херцог”. В резултат на една от големите военно-политически каши между сардинци и французи, забъркани в тази част на Средиземноморието през 60-те години на XIX в., франция получила от Сардиния графство Ница и Савойското херцогство, а в Ментон, тогава на територията на Монако, избухнало въстание и била обявена независимост с надеждата впоследствие княжеството да бъде анексирано от Сардиния. В крайна сметка по-голямата част от територията му (около 80%) наистина била анексирана, но от французите, които обезщетили фамилията Грималди с някакви си 4,1 млн. франка. (Ако се замислим обаче, сумата не изглежда чак толкова малка за онази епоха. В края на краищата по същото време Руската империя продава на американците Аляска за $ 7,2 млн.)
И така, кой бил Франческо Грималди? Грималди е една от четирите фамилии, управлявали Република Генуа повече от пет века, докато не била превзета от Наполеон. Грималди били най-влиятелната и могъща фамилия от четирите. Поне те са единствените, които все още запазват властта (принцовете на Монако са наследници на фамилията Грималди) и в продължение на седем века монегаският трон неизменно се прехвърля на потомците на тази фамилия. Това е задължително условие за самото съществуване на княжеството: според договора от 1815 г. прекратяването на династията означава незабавно влизане на Франция във владение на територията на княжеството. А останалите три фамилии - Фиески, Дориа и Спинола - ако не са изчезнали напълно, нямат нищо общо. Тази династия Грималди става най-старата от управляващите до днес в Европа. Гербът на Дом Грималди - двама францискански монаси с мечове.
Докато всички европейски монарси строят луксозни дворци за себе си, владетелите на монегаските са били принудени да създадат непревземаема крепост - "каменно гнездо", както са я наричали през Средновековието. Дворецът на династията Грималди, която управлява повече от осем века, сгушен върху диви скали, миещи се от водите Средиземно море. А Алпите, граничещи със страната с живописен амфитеатър, в продължение на много векове защитават Монако не само от свирепите северни ветрове, но и от завоеватели.
Княжеският дворец се извисява върху непревземаема отвесна скала, а високата му крепостна стена, като корона, увенчава върха на скалата. Четири назъбени кули, напомнящи шахматни топове, гледат едновременно към морето и сушата. Входът на крепостта е само един, като дори и той прилича повече на тунел, който от двете страни се охранява от пазачи в будки.
Можете да зададете въпроса защо да създават такива укрепления. Отговорът е лесен. През Средновековието са казали: "Който притежава крепост, той притежава ключовете към Средиземно море." Изгодното положение на княжеството на кръстопътя на търговските пътища му позволи да контролира планинските пътища и морските пътища, по които вървяли каравани със стоки. И Грималди изобщо не избягвал откритите грабежи и след това, след като решил да ги легализира, те въвели такса на тяхна територия.
През 15 век сградата е разширена, за да побере военен гарнизон от 400 войници.
И все пак замъкът бавно, но сигурно започна да се превръща в добре укрепен дворец. Първо Ламберто Грималди, а след това през 1458-1494 г. и синът му Йоан II издигат нови сгради, разшириват източната част на крепостта. През този период се появява основната сграда на три етажа, надеждно защитена от високите стени на кулата на Света Богородица, изградена от белия камък на La Turbie.
През първата половина на XVII век. Оноре II значително разширява крепостта, превръщайки я в ренесансов дворец и построявайки, наред с други неща, южното крило с Големите апартаменти. Оноре колекционира различни ценности, от мебели и картини до сребро. До края на живота му в колекцията му имало около 700 предмета.
Courdonaire - главният двор на двореца, заобиколен от аркади, върху които са нанесени стенописи от 16-17 век и павиран с многоцветни камъчета, положени с геометрични фигури, е в състояние да удиви въображението. Оттук, по двойно външно стълбище с причудливи завои, посетителите влизат в Галерията на Херкулес.
В югозападното крило сега се помещават княжеските архиви и Музеят на Наполеон. Експозицията е посветена на императора и неговото семейство.
Музеят съхранява повече от хиляда предмета и документи, свързани с Първата империя, както и лични вещи на Наполеон I. Скулптурни и живописни портрети, оръжия, награди, лични предмети и документи разказват за церемонията по коронясването, военните кампании на императора, личния му живот. Принц Луи II започва да събира тази колекция през 1919 г. В музея са изложени и предмети, принадлежали на руския император Александър II.
В двореца можете да видите италианската галерия, салона на Луи XV, тронната зала, салона на Мазарини и много други. Италианската галерия, минаваща по протежение на южната фасада с фрески, изобразяващи митологични сюжети на генуезките майстори от 16 век. Салон Луи XV в жълто и златно. Син интериор, чудесно съчетание на синьо и златно. Салон Mazarin, декориран с цветно дърво в мавритански стил.
Тронна зала с голяма камина, в която официални церемонииот 16 век.
Дворът на двореца е постлан с разноцветни камъчета, наредени с геометрични фигури. Тук се провеждат известните летни концерти на открито.
112 души са заети в княжеския дворец и всички те, разбира се, са пред главния вход на резиденцията, има площад, заобиколен от батарея от бойни оръдия, излети при Луи XIV. Около двореца е разположена шикозна градина, която позволява на членовете на княжеското семейство не само да се възхищават на растенията, но и да скрият личния си живот от почитатели и журналисти. Днес за зелената зона се грижат едновременно 11 градинари. За да разберете дали владетелят е у дома, просто погледнете княжеския дворец в Монако. Монте Карло е сравнително малък курорт, всички жители на който знаят, че всеки път, когато принцът пристигне, държавният флаг се издига над резиденцията. Охраната на двореца се осигурява от карабинерите. Повече от век те охраняват резиденцията в пълно облекло денонощно, смяната на караула се извършва в 11.55, това е спираща дъха гледка. Карабинерите организират почетен ескорт на Негово Височество, а също така поддържат реда в държавата.
На дворцовия площад има паметник на Грималди и любимата съпруга на един от неговите потомци. Също така страхотна площадка за наблюдение, която предлага спиращи дъха гледки. Смяната на караула може да се види на Дворцовия площад по обяд. Между другото, ако над покрива на княжеския дворец се издигне знаме, това означава, че принц Рение Трети е у дома.
През лятото във вътрешния двор се провеждат концерти на открито. Тези, които поне веднъж са присъствали на такова събитие, уверяват, че акустиката тук е необичайно добра.
В едното крило на двореца има музей, отворен за обществеността, а в другото, югозападно, има частни стаи на Грималди. През лятото някои от тези стаи също стават отворени за посещение.
През цялата си история Княжество Монако се е борило за собствената си независимост. Докато френските крале изграждат луксозни барокови резиденции, Грималди избират по-практичен ренесанс за своя дворец, като не забравят да помислят за неговата сигурност и непревземаемост. Външната фасада на сградата е украсена с мозайки и бели колони. От страната на двора можете да видите стенописи, реставрирани в средата на 20 век. Дворецът на принца в Монако може да се похвали с богата вътрешна украса. Тук преобладават стиловете, дошли на мода при Луи XIV, които са примери за помпозност и лукс. Дворецът съхранява впечатляваща колекция от предмети на изкуството, датиращи от различни периоди на управляващата династия.
В Монако няма наборна повинност и принцът обикновено моли френското правителство да му позволи да вземе френски граждани на служба за защита на държавата. 82 френски гвардейци - цялата армия на принца. Те пазят двореца. Само веднъж армията е вдигната по тревога. Това се случва през 1962 г. Съдбата на Монако висяла на косъм. Френският президент генерал дьо Гол заплашва Княжеството да спре електричеството и водоснабдяването, ако не спре бракониерството на банкери и не наложи данък върху доходите. 80 пазачи на кралски дворец и 207 полицейски служители на Монако са били предупредени. За щастие до войната не се стигна. Принцът направи отстъпки...
Монако е единствената страна в света, която има военен оркестър, по-голям от въоръжените сили, с 85 музиканти.




































Няма коментари:

Сицилия, Палермо - от тук, от там, Италия

Всяко селище може да мечтае за изключителното разположение на Палермо. Естественото пристанище и пръстенът от планини около него оформят огр...