Монте Карло, Казино Монте Карло и хотел Париж - емблематични за Монако, Операта

Нека направим една кратка разходка в миналото на миниатюрното княжество. Първо на това място била финикийска колония. После дошли и древните гърци и издигнали прочут някога храм на Моникос, който дал името на града. Не е много ясно какво случило по тези земи при разпадането на Римската империя и мрачните векове на ранното Средновековие. Знаем, през 1228 г. Монако бил основан наново, този пък като генуезка колония, фамилията Грималди слага ръка върху Moнако през 1297 г., измъквайки го от ръцете на друг влиятелен генуезки род, който го контролирал дотогава. Заслугата за това е на Франсоа Грималди, който напълно оправдал прякор Лукавия, преобличайки се заедно с неколцина сподвижници като монах, за да се промъкне необезпокоявано в крепстта и да отбори портата за останалите членове на отряда си. Благодарение на него Грималди управляват княжеството вече 716 години (между другото, това е най-дълго властващата династия в света), а в двора на двореца им се издига бронзовата фигура на Франсоа, който крие меч под расото си. През 1419 г. фамилията Грималди получила признание от Арагон, което по-късно дало основание на Оноре II да започне да се титулува като „принц”, макар французите да го признавали само за „херцог”. В резултат на една от големите военно-политически каши между сардинци и французи, забъркани в тази част на Средиземноморието през 60-те години на XIX в., франция получила от Сардиния графство Ница и Савойското херцогство, а в Ментон, тогава на територията на Монако, избухнало въстание и била обявена независимост с надеждата впоследствие княжеството да бъде анексирано от Сардиния. В крайна сметка по-голямата част от територията му (около 80%) наистина била анексирана, но от французите, които обезщетили фамилията Грималди с някакви си 4,1 млн. франка. (Ако се замислим обаче, сумата не изглежда чак толкова малка за онази епоха. В края на краищата по същото време Руската империя продава на американците Аляска за $ 7,2 млн.)
Парите били добре дошли за принц Шарл III (или Карло III, както го наричат монегасците и италианците), тъй като държавицата му била пред фалит. Шарл III дълго умувал какво да прави и накрая взел решение да построи казино на един пуст хълм. По онова време казината били забранени във Франция и принцът се надявал да привлече богата клиен­тела, която да оставя парите си тук. Успехът на казиното надминал всичките му очаквания и неслучайно хълмът, на който било построено то, бил наречен в негова чест Монте Карло (планината на Карло). А приходите от казиното били толкова големи, че позволили на принца още през 1869 г. да отмени данъка върху доходите на своите поданици. Днес казината са един от символите на Монако и отражение на един от абсурдите в малкото княжество. Великолепната барокова сграда на т. нар. Старо казино, или Гранд казино, е недостъпна за жителите му. Хазартът може да е държавен монопол, но е забранен за гражданите на Монако. Дори принц Албер II използва страничен вход, когато отива на опера или балет (операта в Монако и казиното делят един комплекс от сгради). Чужденците заплащат вход, като туристите могат да влязат единствено в атриума и в първата от залите. В останалите салони допускат единствено посетители, които са официално облечени. Забранен е достъпът и за военни в униформа. Местната легенда гласи, че причината за това е капитанът на руски военен кораб, който в края на XIX в. загубил тук толкова пари, че заплашил да насочи оръдията на кораба към казиното и да го срине със земята, ако загубите му не бъдат компенсирани.
Естествено, нищо не е в състояние да спре Джеймс Бонд, който се вихри тук в “Никога не казвай никога” и “Златното око”. Много преди него обаче, в края на XIX в., двама изпечени комарджии Джоузеф Джагър и Чарлз Уелс независимо един от друг успяват да разорят банката. При това на няколко пъти. Това, разбира се, не означава, че казиното е фалирало, а само че са спечелили всички пари на масата (рулетката), включително и тези на крупието. В по-нови дни това не се е случвало. Най-близо до целта през 90-те години на миналия век се оказват група студенти от Масачузетския технологичен институт, които не успяват да разорят банката на масата за блекджек, но вдъхновяват Холивуд да заснеме филма “21” с Кевин Спейси и Кейт Босуърт
Ако решите да платите входната такса и сте прилично облечени (тоест със сако и вратовръзка), заслужава си да влезете в казиното в Монте Карло дори само за да видите с каква невероятна скорост парите сменят притежателите си. Обърнете внимание на стъклената витрина, в която са изложени чиповете с най-висока стойност. Сред тях има и чип на стойност € 500 000! Ако ли пък старото Гранд казино ви се стори прекалено претенциозно, в непосредствена близост (точно вляво, ако застанете с лице към входа) се намира т.нар. Американско казино, което е доста по-семпло и непретенциозно, но се отнася и далеч по-демократично към своята клиентела.

Има някои наистина изключителни и луксозни хотели, от които се раждат легенди. Hotel de Paris е един от тях. Построен през 1864г., с цел да настани играчите, които пристигат от цял свят за да открият новото лице на Монако- Casino Monte Carlo, хотелът става любим на благородници и звезди от шоу бизнеса, както и сцена за редица филми.

Емблематичното казино се намира в сърцето на Монте Карло. Това е символът на Монако, а пред входа му може да се видят едни от най-скъпите автомобили в света. Казиното е изградено от Шарл Гарние, който е архитектът на Парижката опера. 
Най-известното казино в света е било арена на много филмови сцени. Най-често с него се свързва филмовият британски шпионин Джеймс Бонд. Тук е заснет и филмът „Бандата на Оушън 2“.

Операта в Монте Карло
Колкото и странно да звучи, операта се намира в същата сграда, в която е и Casiono de Monte-Carlo. Операта на Монте Карло е известна и като Сал Гарние, по името на прочутия френски архитект, който я е проектирал, тя ще ви посрещне с много орнаментиран интериор, но и с много история. През първата половина на миналия век това е била една от най-прочутите опери в света, на чиято сцена са се състояли световни премиери. Открита е през 1879 г. с изпълнение на Сара Бернар, oблечена като нимфа, а впоследствие на сцената й гастролира Мелба (прочутото австралийско сопрано, в чиято чест един френски готвач създава специален десерт - ванилов сладолед с плодове), Енрико Карузо, фьодор Шаляпин и през този сезон като диригенти ще се изявят Джан Карло Меноти и Пласидо Доминго (и двамата жители на Moнако разбира се).

Всяка година през есента джаз музиканти от цял ​​свят идват в операта Монте Карло заради джаз фестивала. През цялата година тук се изявяват големи международни супер звезди.