Париж, Дом на инвалидите и Музей на армията

Домът на инвалидите (Les Invalides) е едно от най-емблематичните исторически места в Париж. Построен през 17-ти век по нареждане на крал Луи XIV, той първоначално е създаден като болница и дом за ветерани от войните. Днес Домът на инвалидите съчетава историческо, архитектурно и културно наследство, привличайки туристи от цял свят. Благодарение на присъствието на военния губернатор на Париж, Домът на инвалидите е и център на военна мощ. И накрая, това е мястото за множество церемонии, както военни, така и граждански, особено в официалния му двор.
Идеята за изграждането на Домът на инвалидите възниква през 1670 г., когато Луи XIV решава да създаде място, където да се грижат за ранените и пенсионирани войници. Строителството започва през 1671 г. под ръководството на архитекта Либерал Брюан и е завършено през 1676 г.

До октомври 1674 г. първите „инвалиди“ (войници с увреждания) са настанени в сградата преди официалното им настаняване през 1675 г. На разположение на тях са били четири трапезарии, лазарет с 300 легла, 343 стаи с различни размери в зависимост от ранга на обитателите (две легла на стая за офицери, шест за обикновени войници) и временен параклис в северното крило, който включвал и административни помещения. На запад се е намирало крилото на свещениците, свързано чрез вътрешен проход с църквата, където са провеждали служби; на изток се е издигало крилото на Сестрите на милосърдието, които са се грижили за болните.

Комплексът включва не само жилищни помещения, но и болница, църква и работилници, което го прави самодостатъчно общество за ветераните.Църквата към комплекса, наречена „Църквата на Свети Людовик“, по-късно е разделена на две части: една за войниците и друга – църквата „Домът на инвалидите“, която служи като мавзолей на Наполеон Бонапарт.
Домът на инвалидите е проектиран в класически стил, съчетаващ изящество и функционалност. Комплексът е организиран около централен двор, известен като „Кралския двор“, който се използва за военни паради.
Куполът на Инвалидите е една от най-забележителните части на комплекса. Създаден от Жул Ардуен-Мансар, той е позлатен и доминира над силуета на Париж. Куполът е с височина 107 метра и символизира величието на френската монархия. През 1840 г. той става място за погребение на Наполеон Бонапарт, чийто саркофаг е разположен в центъра под купола.

Куполът на Инвалидите е покрит със 14 килограма злато, което го прави един от най-бляскавите архитектурни елементи в Париж.
Домът на инвалидите все още изпълнява част от първоначалната си функция, като осигурява жилище за ветерани.
Музей на армията (Военно исторически музей)

Един от най-големите военни музеи в света, който съхранява оръжия, униформи и други артефакти от различни епохи, включително Наполеоновата епоха. През 1871 г. домът придобива статут на културно наследство в резултат на създаването на артилерийски музей в неговите помещения, последван от музей на военната история през 1896 г. Двата музея са обединени през 1905 г., за да образуват Музея на армията (Musee de l’Armée), който привлича над милион посетители всяка година и чиято колекция наброява около 500 000 предмета и произведения на изкуството, свързани с френската, европейската и световната военна история от праисторически времена до съвременния период.

Benji Traveler: Париж, Гробницата на Наполеон

Benji Traveler: Париж, Църквата "Сен Луи" в Дома на инвалидите

Париж, Площад Конкорд

Площад Конкорд, разположен в сърцето на Париж, е един от най-емблематичните и исторически значими площади във Франция. Създаден през 1755 г. от архитект Жак-Анж Габриел, площадът първоначално носи името Площад Луи XV, в чест на краля. Той е проектиран като символ на величието и престижа на монархията, с централна статуя на Луи XV, заобиколена от елегантни градини и скулптури.
По време на Френската революция площадът се преименува на Площад на революцията и става свидетел на едни от най-драматичните събития в историята на Франция. Именно тук е издигната гилотината, където Луи XVI и Мария Антоанета са екзекутирани през 1793 г. По-късно, за да символизира мир и хармония, площадът получава сегашното си име – Конкорд, което означава „съгласие“ или „хармония“.
Едно от най-впечатляващите неща на Площад Конкорд е Обелискът от Луксор – 23-метров монолит, датиращ от над 3000 години. Дарен от Египет през 1833 г., обелискът е покрит с йероглифи, разказващи историята на фараона Рамзес II. Днес той е централният елемент на площада и една от най-сниманите забележителности в Париж.
Два изящни фонтана, вдъхновени от фонтаните на Рим, допълват красотата на площада. Северният фонтан представлява моретата на Франция, а южният – реките на страната. Те са създадени през 19-ти век от архитекта Жак Игнас Итури и са истинско бижу на инженерното и художествено майсторство.
От Площад Конкорд се разкрива невероятна гледка към Шанз-Елизе, най-емблематичния булевард на Париж. В противоположната посока се намира Парк Тюйлери – спокойна градина, изпълнена с изкуство и история, която свързва площада с Лувъра.

Интересни факти:
Площад Конкорд е вторият по големина площад във Франция, след Плас де ла Конкорд в Бордо, и обхваща впечатляваща площ от 84 000 квадратни метра.
Обелискът е транспортиран от Египет до Франция със специално построен кораб, което отнема три години.
По време на революцията площадът е сцена на над 1000 екзекуции, включително на крал Луи XVI, Мария Антоанета и Максимилиан Робеспиер.
Обелискът е изработен от сиенит - магматична скала, висок е 23 метра и тежи 230 тона. Покрит е с йероглифни надписи, включително картуша на Рамзес II, в който царят принася жертва на бог Амун-Ра. На върха ѝ се намира пирамида с височина 3,60 м, облицована в бронз и покрита със златни листове.

Върхът на обелиска е увенчан със златен пирамидален връх през 1998 г., за да се защити от атмосферните условия. През 1836 г. паметникът е преместен на площад Конкорд. Първоначално той е подарен от вицекраля на Египет Мехмед Али на Франция в знак на добра воля със съгласието на Жан-Франсоа Шамполион. Предложени са два обелиска, но само единият е отсечен и транспортиран до Франция. В замяна Луи-Филип I предлага през 1845 г. меден часовник, който сега украсява цитаделата в Кайро. Вторият обелиск, който никога не е напускал Египет, е официално върнат от Франсоа Митеран през първите седем години от мандата му.

Днес Площад Конкорд е не само исторически паметник, но и оживено пространство за туристи и местни жители. Той е символ на силата на Париж да преминава през трудности и да се преражда като столица на изкуството, културата и свободата.