Париж, Музеят на Огюст Роден

Сред известните музеи във Франция е музеят Роден, разположен в Париж и отворен през 1919 г. В него са изложени творби на френския скулптор Огюст Роден. Съхранена е колекция от 6 600 скулптури, 8 000 рисунки, 8 000 стари фотографии и 7 000 предмета на изкуството.
Музеят се намира в имение Бирон и околностите. Имението служи за резиденция на Огюст Роден от 1908 г. и по-късно скулпторът дарява всичките си творби на френската държава при условие, имението да бъде превърнато в музей и неговите творби да бъдат изложени в него. Имението разполага с голяма градина, в която се намират някои от неговите статуи.
Огюст Роден (Франсоа Огюст Рене Роден) е един от основоположниците на импресионизма в скулптурата. Признание за таланта си Роден получава, когато държавата откупува две негови статуи – “Йоан Кръстител” (1878) и “Крачещият мъж” (1877). Следва поръчка за изработката на голям скулптурен портал от френското правителство. Роден посвещава остатъка от живота си на работата си над “Портите към ада”. Черпи вдъхновение от “Божествена комедия” на Данте и “Цветята на злото” на Шарл Бодлер, от порталите на готически катедрали, както и от творчеството на флорентинския скулптор Лоренцо Гиберти. Започва работа върху Портите през 1880 г., но не успява да довърши работата си. Едновременно с това Роден създава цял ред монументални пластики. Статуята на Балзак е последната голяма творба на Роден, но в последвалите години той създава много забележителни скулптурни портрети, поръчани му от известни и влиятелни личности. Има много последователи, а учениците в ателието му правят многобройни копия на творбите му. В началото на XX в., славата на скулптора се разпространява по целия свят и френското правителство му предоставя цял павилион на Световното Изложение в Париж през 1900 г.
Роден завещава своите произведения на френския народ и сега те са в неговия музей в Париж и в Музея Орсе (Париж), а така също и в музея на Роден във Филаделфия.
На улица Варен 77, в близост до музея на Инвалидите, се издига имението Бирон в предградие Сен Жермен, отдалечено, наподобяващо истински замък, заобиколено с парк от три хектара. Построено между 1728 и 1730 г. от Жан Обер – бъдещия архитект на великолепните конюшни на замъка Шантийи, именито било по ръководството на Абрахам Пиренк дьо Мора, производител на перуки. Въпреки че Пиренк дьо Мора бил истински “ново забогатял”, той проявявал неминуем вкус, черпейки опит от Обер. Красотата на фасадите, на южния фронтон и висящите маски на прозорците, не отстъпва по нищо на изискаността на вътрешния декор и по- специално на дървената облицовка, изящно изваяна, на петте зали с изглед на юг към парка. Многобройни елементи от първоначалния декор са били закупени от музея след Втората Световна Война, най-вече дървената облицовка на кръглите източни и западни зали. Рисуваният декор: шестнадесет медальона били поръчани на Франсоа Лемоан, пръв художник на краля, който трябвало да започне работа малко след декорацията на тавана на салона на Херкулес във Версайския дворец. През 1730 г., имението се отличавало със своето великолепие и изисканост. Но Пиренк дьо Мора не могъл да се възползва от това, тъй като починал през 1732 г., след което неговата вдовица го наема от херцогиня дьо Мен , снаха на Луи XIV до нейната смърт през 1753 г. Тогава имението било продадено на маршал Бирон, героят от битката при Фонтеноа. Бирон променил малко подредбата на сградата и обновил изцяло парка. Паркът бил един от най-красивите в Париж и правел впечатление на всички екскурзоводи на епохата. По-късно, през 1875-1876 г., параклисът, служещ днес за зала за временни изложби, бил построен от архитекта Лиш. Именно тогава имението претърпява най-тежките периоди от неговата история. През 1905 г., конфискувано при налагане закона за разделението на Църквата и Държавата, то останало само един опустял корпус, заобиколен от изоставен парк.
Въпреки изложен на разрушение, имението отдавало зали на значителен брой артисти като Жан Кокто, Хенри Матис, Изадора Дюнкан, която там помещавала своята школа по танци, в сграда разрушена днес, намираща се в Двора на Честта и Роден, който посъветван от Рене- Мария Рилке, през 1908 г, се настанил в южната част. Роден продължавал да живее и работи в неговата вила в Медон, той бил възхитен от красотата на имениетои необичайния чар на парка, където разположил своите произведения, обрисувал стените, запълнил парка с гръцки и римски старинни паметници.
В къщата и градината могат да се видят най-големите шедьоври на Роден, сред които са известните " Мислителят", " Целувката ", "Ерата на бронза", " Портите на ада", "Катедралата", " Паметникът на Балзак" и много други.
Тези многобройни творби дават представа не само за кариерата на Роден, но и за живота му: откриваме страстната му любов към Камий Клодел, отношенията му с художниците на неговото време, удостояването му с рицарско звание на Почетния легион...

През 1883 г., Роден приема да наблюдава обучение за скулптори “Алфред Баучър” в негово отсъствие, където среща 18-годишната Камиий Клодел. Двамата оформят страстна и бурна връзка и си влияят взаимно артистично. Клодел вдъхновявала Роден като модел за много от неговите фигури. Също талантлив скулптор, тя му помагала за възложената работа. Напуснала семейството си заради любовта към Роден, тя работи няколко години с учителя за сметка на собственото си творчество. Понякога творенията на единия и другия били толкова близки, че никой не знаел дали учителят или ученикът е вдъхновил или копирал другия. В допълнение, Камий Клодел се сблъсква с две големи трудности: първо- Роден не можел да се реши да напусне Роз Бере, неговата предана спътница при трудното начало и от друга страна, някои твърдят, че нейните творби са изработени от самия учител.
Наранена и объркана, Камиий Клодел посвещава на Роден една любов - омраза, която я довежда до параноя. Раздялата е представена в произведението под известното заглавие “Л’Аж Мюр” (Париж, музей Орсе). 
Музеят в Париж съхранява и излага тези различни творби, като вдъхва живот на това безценно художествено наследство. В допълнение към постоянните колекции се организират редовни временни изложби.

На първия етаж има картини на Ван Гог и Моне, които са принадлежали на Роден.

„Мислителят“

Когато е замислен през 1881 г. в оригиналния си размер (приблизително 70 см) като основен елемент на „Портите на ада“, седнал върху тимпана, „Мислителят“ е озаглавен „Поетът“. Той представя Данте, автор на „Божествена комедия“, вдъхновила „Портите“, наведен напред, за да наблюдава кръговете на ада, докато медитира върху творбата си. Следователно „Мислителят“ първоначално е бил едновременно същество с измъчено тяло, почти проклета душа, и свободомислещ човек, решен да преодолее страданието си чрез поезия. Позата на тази фигура дължи много на „Уголино“ (1861) на Карпо и на седналия портрет на Лоренцо де Медичи (1526-31), изваян от Микеланджело. Докато остава на мястото си върху монументалните „Портите на ада“, „Мислителят“ е изложен самостоятелно през 1888 г. и по този начин се превръща в самостоятелно произведение. Уголемена през 1904 г., колосалната му версия се оказва още по-популярна: този образ на мъж, потънал в мисли, но чието мощно тяло подсказва за голяма способност за действие, се превръща в една от най-известните скулптури, познати някога. Съществуват множество отливки по целия свят, включително тази, която сега е в градините на музея Роден, подарък за Париж, инсталиран извън Пантеона през 1906 г., и друга в градините на къщата на Роден в Мьодон, върху гробницата на скулптора и съпругата му.

След като завършва обучението си в художественото училище, известно като „Petite Ecole“, Роден прекарва няколко години, работейки за различни майстори, най-важният от които е Алберт-Ернест Карие-Белльоз (1824-1887), който използва забележителните си умения за моделиране. Този моден скулптор, известен с богатата си декоративна продукция, ръководи изключително добре организирано студио, което му позволява да се справя с всички многобройни поръчки, които получава. Роден моделира мъжките фигури, украсяващи този пиедестал, направен от неговия майстор – опора за декоративна ваза, която ще бъде отлята в ограничен тираж. Енергичната мускулатура на титаните, изобразени тук в извиващи се пози, показва възхищението на Роден от Микеланджело. Под влияние на произведенията на великия италиански скулптор, Роден вече успява да съчетае проницателното си наблюдение на анатомията със забележително чувство за преувеличение в детайлите, което засилва изразителността на неговите фигури. Телата тук притежават мъчителна сила, изцяло в съответствие с изобразяването на митологичните титани, примитивните гиганти, победени от боговете на Олимп.

Ръцете на бог или Кръгът на сътворението (1896-1898)
Голяма дясна ръка, самата тя излиза от грубо издялан блок мрамор, държи буца пръст, в която се появяват две борещи се фигури, Адам и Ева. Ръката на оригиналния Създател е и тази на скулптора.

Катедралата (1908г)
Комбинация от две десни ръце, принадлежащи на двама различни човека, разположени с дланите една срещу друга. Първоначално се е наричала "Кивота на завета" след това е преименувана на Катедралата. Вероятно е направен е паралел между мистериозното вътрешно пространство, което сякаш произлиза от композицията и готическата архитектура. Празнините са елементи използвани от Роден в неговите композиции и както Рилке отбелязва през 1928г. "ролята на въздуха винаги е била важна" за него. Много близка до "Секретът", тази работа принадлежи на серията издялан мрамор

Париж, Галерия Лафайет

Galeries Lafayette Haussmann е може би най-известният универсален магазин в Париж. Сградата на Осман и възвишеният купол в стил арт нуво със сигурност са част от историята! И докато разнообразието от предлагани марки привлича туристите, то се харесва и на парижани, за които Galeries Lafayette Haussmann остава еталон за пазаруване.
Основана през 1893 г. от двама елзасци - Теофил Бадер и Алфонс Кан, Galeries Lafayette не е модната империя, която познаваме днес. Първоначално това е бил магазин за новости с площ 70 кв. м, скрит в галантерийна работилница на улица Lafayette 1, откъдето идва и името на веригата! През 1912 г. това, което е било малък семеен бизнес, наистина се превръща в голям магазин. През тази година това, което е известно като „флагман“ на Галерии Лафайет (разположена на булевард Осман), приема архитектурната форма, която познаваме днес. Мечтата на братовчедите за „луксозен сувенир“ най-накрая започва да се оформя с това обширно, пищно декорирано пространство. Стилът на парапета на главното стълбище е пряко вдъхновен от Парижката опера. Издигащ се на 43 метра над магазина, огромният купол на главната зала се превръща в символ на Галерии Лафайет. Неговите неовизантийски витражи пропускат лъчи слънчева светлина, обливайки голямата зала в топла светлина. Но дивите амбиции на братовчедите не се ограничават само до пищната декорация на магазина: към 96-те съществуващи отдела са добавени жилищни пространства, като стая за пушачи, чаен салон и красива читалня. Черешката на тортата е терасата на върха на Галериите, която предлага на посетителите великолепна панорамна гледка към Париж. Така малкият магазин в стил Осман се превърнал в огромно пространство за търговия и отдих, превръщайки се в задължително място за всички богати чужденци, преминаващи през Париж.
По време на нацистката окупация на Франция през 1940 г., Les Galeries Lafayette претърпява процес на „арианизация“, т.е. премахване на еврейските собственици и замяната им с нееврейски собственици. Теофил Бадер, Раул Майер, Макс Хайлброн, администраторите на магазина и 129 еврейски служители са принудени да подадат оставка. Имуществото на семействата Бадер, Майер и Хайлброн е конфискувано. Групата Galeries Lafayette е прехвърлена на нееврейски собственици: швейцареца Обер и френския индустриалец Харлахол.

Архитектура: Теофил Бадер назначава архитекта Жорж Шедан да ръководи първите големи ремонти, които са завършени през 1907 г. Фердинанд Шаню, чиракът на Жорж Шедан, проектира 43-метровия (141 фута) неовизантинийски купол на магазина. Церемонията по откриването на този магазин се е състояла през октомври 1912 г. През 1932 г. магазинът е реновиран в стил Арт Деко от архитект на име Пиер Пату.
Мода и събития: Теофил Бадер придобива производствени мощности, за да произвежда дрехи ексклузивно за Galeries Lafayette под собствена частна марка. Той също така произвежда достъпни версии на дизайнерско облекло. След това магазинът се разширява, за да включва отдели за мъжко облекло, мебели, играчки и прибори за хранене, и се включва в организирането на събития като кацането на покрива на френския пилот Жул Ведрин през 1919 г. През 1922 г. откриват художествени работилници под артистичното ръководство на Морис Дюфрен, за да произвежда достъпни мебели, платове, килими, тапети, керамика и други стоки за бита.

След Втората световна война магазинът претърпява цялостно преобразяване. През 50-те години на миналия век той е домакин на големи международни изложби, като например „Най-доброто от италианското производство“ през 1953 г. През 60-те години на миналия век млади дизайнери започват да пускат своите линии конфекция в магазина. Първият дизайнер, който става известен, е Лаура, през 1962 г. Малко по-късно тя става известна като Соня Рикиел. От 1980 до 1999 г. се организират „Модни фестивали“, за да се изберат дизайни за магазина. През 1984 г. магазинът открива дизайнерски отдел, включващ дизайни на Жан-Пол Готие и Тиери Мюглер. От 2001 до 2015 г. Жан-Пол Готие си сътрудничи с марката в рекламни кампании, за да придаде на магазина модерна идентичност.
Днес с 37 милиона посетители годишно, които се разхождат из магазините на площ от 70 000 кв. м в четири сгради, Galeries Lafayette Haussmann е най-големият универсален магазин в Европа по отношение на продажбите.
Далеч от клишетата за скучно пазаруване, пригответе се да се насладите на повече от 120 години история, елегантност и френското изкуство на живот от съвсем нов ъгъл.