Винсент Вилем ван Гог (1853 – 1890) е нидерландски художник – постимпресионист, един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. Оставя ни наследство отоколо 900 картини и 1100 рисунки. Слага край на живота си на 37 години. Приживе остава непризнат, но посмъртно славата му се разнася. През 1973 г. в Холандия е открит музей, посветен изцяло на неговото творчество.
Benji Traveler: Амстердам, Музеят на Ван Гог, Холандия
Винсент Вилем ван Гог е роден на 30 март 1853 г. в малкото холандско село Грот-Цундерт в семейството на пастор. През 1869 г. постъпва като помощник в магазин на парижки филиал на фирма за произведения на изкуството в Хага. По-късно работи във филиалите на фирмата в Лондон и Париж. През 1878 г. започва да посещава евангелистко училище край Брюксел с намерението да стане проповедник, но се проваля на изпитите. Въпреки това, през януари 1879 г. получава временно проповедническо място в белгийския миньорски район Боринаж. Искреното му съчувствие към бедните и впечатленията му от техния живот там доминира в многобройните скици на художника от предимпресионистичния му период. През есента на 1880 г. Ван Гог започва да учи в продължение на половин година анатомично рисуване и перспектива в брюкселската Академия за изящни изкуства. Една година след това Ван Гог наема ателие в Хага, където негов чичо, художникът Мауве, му дава първите уроци в областта на техниката на акварела и маслените бои. Недокоснатият от цивилизацията пейзаж привлича младия художник, но преди всичко той живописва хората, с които се среща в тъмни и наситени тонове, характерни за ранното му творчество. До 1885 г. той създава около двеста експресивни маслени творби със селяни, тъкачи, както и много натюрморти. През този период той рисува и различни варианти на картината “Селяни ядат картофи“ – неговото първо майсторско произведение. Той го рисува по времето, когато мечтае да стане “селски живописец” и се отъждествява със своите модели. Неговите образци в живописта по това време са холандските художници Якобус Х. Марис и Вилем Рулофс, които търсят внушението на творбата в натуралистичния реалистичен изказ и поставят на втори план цветовите съотношения в нея. През март 1886 г. Ван Гог отива при брат си в Париж, град, който по това време е безспорната метрополия на изкуството в Европа. Непосредствено след първата колективна изложба на импресионистите през 1874 г. новото художествено направление, чието име носят те, е достигнало връхната точка на своето развитие и популярност. Тук, в Париж, Винсент се среща с някои известни френски художници, между които са Дега, Сьора, Писаро, Сезан, Тулуз-Лотрек, Гоген и др. Под тяхно влияние цветовете в неговите картини стават по-светли и ярки. През тези две години в Париж той създава повече от двеста рисунки и живописни платна, между които и 29 автопортрета. Воден от мисълта да основе работна общност на художници, през февруари 1888 г. Ван Гог заминава за Арл, Южна Франция. След мъчително приспособяване към новата среда разклатеното му здраве укрепва и той изпада във възторг, когато южната земя пламва под пролетните слънчевите лъчи и разкрива ярките си багри. Това е най-плодотворният творчески период на художника, който създава най-значимите си творби, между които са сериите “Овощни градини”, “Слънчогледи”, “Нощно кафене”, “Тераса на кафене нощем”, “Спалнята на Ван Гог в Арл”, както и известното платно “Сеячът” (по Жан Ф. Миле). Наред с интензивните впечатления от южната природа с нейния слънчев пейзаж в художника неочаквано се пробуждат спомени от детството и мотивите в картините му често се повтарят.
В Арл той прави и няколко от най-добрите си портретни творби. Да изобрази “истинския човек”, да предаде “душата на модела” – това е стремежът на Ван Гог в портретната живопис. Така фигурите на сеяча и жътваря се превръщат за твореца в образи на раждащия се живот, в чийто дълбок смисъл Винсент искрено вярва. А портретите на пощальона Рулен, на арлезианката, на бавачката или на зуавския поручик Милие, създадени в Арл, разкриват завършеното майсторство, до което се е издигнало изкуството на холандския художник като портретист. Под влияние на Гоген Ван Гог се опитва да рисува по въображение и в същото време е възхитен от въздействието, което има върху него японското изкуство и по-конкретно техниката на японските гравюри върху дърво. Светлите, цветни дърворезби го карат да търси „японски“ пейзажи и в неговите представи те са някъде на юг, в слънчевата средиземноморска природа. Мечтата му е да основе в Арл нещо по-солидно от школата в Понт-Авен, създадена от Гоген. С помощта на предания си брат Теодорус, с когото той води интензивна кореспонденция и който го подпомага финансово през целия му живот, най-после успява да убеди Гоген да се премести да живее при него, за да осъществи плановете си. Но скоро след пристигането на Гоген се оказва, че противоположните им виждания както по въпросите на изкуството, така и междуличностните им отношения, са несъвместими. Появяват се и първите признаци на душевно разстройство при Ван Гог и през 1889 г. състоянието му се влошава. Приет е в психиатрията в Сен Реми дьо Прованс. През май 1890 г. напуска болницата, посещава брат си в Париж, който му е намерил жилище и се заселва в Овер сюр Оаз, където отново продължава да рисува. През последните години от краткия си живот художникът достига до необикновена, понякога болезнена изразителност в картините си, рисувани сякаш в транс, характерна особеност за постимпресионистичия период в неговото творчество. През юни 1890 г. лекуващият го лекар Пол Гаше е убеден, че пациентът му е напълно възстановен и го изписва от болницата. Само след няколко седмици Ван Гог се самоубива. Съобщението, което излиза в местния вестник по повод на случилото се, гласи: “В неделя, 27 юли, лицето Ван Гог, 37-годишен, холандски поданик, художник, временно пребиваващ в Овер, се застрелял с револвер в полето и тъй като бил само ранен, се прибрал в стаята си, където починал след два дни”. В ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент ван Гог умира. Погребват го в гробищата на Овер в присъствието на роднини и приятели.
Когато живописецът на “Слънчогледи” и “Лодка край морето”, на “Пощальона Рулен”, на сеещите и орящите селяни и на яркожълтите житни нивя и слънчогледи не е вече между живите, от неговите над осемстотин картини е била продадена само една – “Червените лозя на Арл”. Но само две десетилетия по-късно неговото име става известно в цяла Европа. Като всяко голямо изкуство и творчеството на Винсент ван Гог получава истинско признание, защото е израз на съкровеното, изстрадано отношение на живописеца към света, в който живее и твори. Не трябва да се забравя, колко плодотворно се оказва неговото творчество в областта на колорита и за задълбочаване на изразната сила на изкуството. Той създава картини, които оправдават славата му на гениален художник, чийто принос в световното културно наследство е неоспорим и днес.
В Арл той прави и няколко от най-добрите си портретни творби. Да изобрази “истинския човек”, да предаде “душата на модела” – това е стремежът на Ван Гог в портретната живопис. Така фигурите на сеяча и жътваря се превръщат за твореца в образи на раждащия се живот, в чийто дълбок смисъл Винсент искрено вярва. А портретите на пощальона Рулен, на арлезианката, на бавачката или на зуавския поручик Милие, създадени в Арл, разкриват завършеното майсторство, до което се е издигнало изкуството на холандския художник като портретист. Под влияние на Гоген Ван Гог се опитва да рисува по въображение и в същото време е възхитен от въздействието, което има върху него японското изкуство и по-конкретно техниката на японските гравюри върху дърво. Светлите, цветни дърворезби го карат да търси „японски“ пейзажи и в неговите представи те са някъде на юг, в слънчевата средиземноморска природа. Мечтата му е да основе в Арл нещо по-солидно от школата в Понт-Авен, създадена от Гоген. С помощта на предания си брат Теодорус, с когото той води интензивна кореспонденция и който го подпомага финансово през целия му живот, най-после успява да убеди Гоген да се премести да живее при него, за да осъществи плановете си. Но скоро след пристигането на Гоген се оказва, че противоположните им виждания както по въпросите на изкуството, така и междуличностните им отношения, са несъвместими. Появяват се и първите признаци на душевно разстройство при Ван Гог и през 1889 г. състоянието му се влошава. Приет е в психиатрията в Сен Реми дьо Прованс. През май 1890 г. напуска болницата, посещава брат си в Париж, който му е намерил жилище и се заселва в Овер сюр Оаз, където отново продължава да рисува. През последните години от краткия си живот художникът достига до необикновена, понякога болезнена изразителност в картините си, рисувани сякаш в транс, характерна особеност за постимпресионистичия период в неговото творчество. През юни 1890 г. лекуващият го лекар Пол Гаше е убеден, че пациентът му е напълно възстановен и го изписва от болницата. Само след няколко седмици Ван Гог се самоубива. Съобщението, което излиза в местния вестник по повод на случилото се, гласи: “В неделя, 27 юли, лицето Ван Гог, 37-годишен, холандски поданик, художник, временно пребиваващ в Овер, се застрелял с револвер в полето и тъй като бил само ранен, се прибрал в стаята си, където починал след два дни”. В ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент ван Гог умира. Погребват го в гробищата на Овер в присъствието на роднини и приятели.
Когато живописецът на “Слънчогледи” и “Лодка край морето”, на “Пощальона Рулен”, на сеещите и орящите селяни и на яркожълтите житни нивя и слънчогледи не е вече между живите, от неговите над осемстотин картини е била продадена само една – “Червените лозя на Арл”. Но само две десетилетия по-късно неговото име става известно в цяла Европа. Като всяко голямо изкуство и творчеството на Винсент ван Гог получава истинско признание, защото е израз на съкровеното, изстрадано отношение на живописеца към света, в който живее и твори. Не трябва да се забравя, колко плодотворно се оказва неговото творчество в областта на колорита и за задълбочаване на изразната сила на изкуството. Той създава картини, които оправдават славата му на гениален художник, чийто принос в световното културно наследство е неоспорим и днес.
