Пещера Венеца, България

Пещера “Венеца” е открита при взривни работи на кариера край селото през 1970 г. Отваря се дупка, пропада земна маса и така откриват тази невероятно красивата пещера. Пещерата е проучена и картирана през следващата година от пещерен клуб „Бел прилеп“ при туристическо дружество „Белоградчишки скали“ в Белоградчик, а от 2015 година е отворена за туристически посещения. Дълга е около 200 метра, за туристите са достъпни общо 5 зали, като придвижването става по изградената за целта метална платформа. Преминава се през няколко тесни участъка, в които за кратко се налага човек да се движи приведен. Това затруднява посещението на пещера "Венеца" от трудноподвижни или много пълни хора.
Пещера “Венеца” се намира в Северозападна България, в близост до село Орешец, на около 12 км с кола северно от град Белоградчик, но пътят е с много завои. Ние отидохме до пещерата от Видин, а пътят от там е страхотен и прав. До входа на пещерата се стига пеш за няколко минути по черен път, започващ от направения за автомобилите паркинг в южния край на селото.
Пещерата е облагородена със средства по европрограма, с цветно осветление (цветовете се сменят и можете да направите снимки на една и съща фигура в различни цветове) и могат да се видят уникални красиви образувания. Дължината й е около 200-220м, разпределени в 5 зали с денивелация 26м. Отнема около половин час за разглеждане, но ако правите снимки или имате интерес към някои образувания, може да ви отнеме над час.
Пещера Венеца се смята за една от най-красивите в страната заради многото на брой и различни образувания. За красотата допринася и цветното осветление, което представя различните образувания по един съвсем различен за България начин.
Можете да видите следните образувания: ледени кристали, сталактити, сталагмити, аргонитни кристали, гроздовиден сталактит (много рядко се среща в пещерите в България), дендрити и др. Вътрешността на „Венеца“ е покрита с цветни кристали и отлагания, като голяма част от тях са от полускъпоценни минерали – оникс и арагонит. Изключително впечатляващи са пещерните образувания – неповторими по изящество и цветове, истинска феерия от причудливи форми и изображения - „Лалето“, „Ръката на бог“, „Богородица“, „Пеликана“... По целия под са разпръснати различни на цвят кристали, дължащи се на кристализацията на водата и минералите в заобикалящите ги скали. Пещерата се смята за изключително красива със своите калцитни образувания.
В пещерата има множество образувания от полускъпоценния камък Оникс и кристали, които се наричат оргонити.
Цветното осветление в пещерата й придава уникалност!
Влажността вътре е почти 100%, а температурата е постоянна – 9,6 градуса: задължително е да сте със здрави, непромокаеми обувки и дори в най-големите летни жеги да сте подготвени за посещението си в пещерата с връхна дреха

Белоградчик, Историческия музей, България

Историческият музей на Белоградчик се помещава в паметника на културата „Пановата къща” – ярък представител на предбалканската възрожденска архитектура. Строена е през 1810г. Тя е двуетажна, с обрамчени с дъски стени, с два чардака, с изграден от камък първи и еркерно издаден втори етаж.
Това архитектурно бижу на Белоградчик е скътало в себе си битът и народната култура, стремежът към красота и жажда на българина за свобода през епохата на българското Възраждане. Експозицията ни запознава със социално–икономическото развитие на Белоградчик и района през 18-19век. Изложените експонати /дървеното рало, шиниците, диканите, валяците за вършитба/, както и двете графики на австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц ни дават представа за начина, по който е била обработвана земята и прибирано зърното. Отделено е внимание на животновъдсттвото като основен поминък за района, както и на отглеждането на лозя, памук и други култури. Акцентира се и на подема в развитието на занаятите: железарство, абаджийство, кондурджийство, грънчарство, терзийство, мутафчийство. Старите ковачи изработвали не само най-обикновени оръдия на труда / косери, сърпове, брадви/, но и такива с ефектна декорации – кончета, свещници, кантари. От грънчарските изделия със своята интересна форма и художествена украса впечатляват различните стомни, ръкатки, плоски, павурчета, паници, гърнета и други. Майсторите медникари ни предлагат разнообразни по форма и функции съдове – менчета, котли, ибрици, тепсии, сахани и др. Някои от тях се отличават с прецизната си изработка и специфична украса.
Най-сакралното място в Пановата къща – огнището – с неговите железни и глинени атрибути /саджак, верига, подница, ожег, попче/ ни въздейства с притегателната сила на огъня и свещеността на българската трапеза. В Белоградчик през 18-19 век са работели изкусни майстори златари. Те изработвали, както сребърни и позлатени култови предмети /кръстове, украси на икони, обкови на евангелия/, така и различни битови предмети и
накити. Тъсенето на полихромия, умението им да комбинират разнородни материали, използването на различни техники /коване, леене, филигран.../ говори за техните вкусове и естетически виждания. Красотата и сиянието на експонираните в зала „Златарство” женски накити от втората половина на 18 век /елементи за невестински венец, обеци, гривни-кубелии, пафти, прочелници/ ни даряват с много блясък, очарование и звън.
Прикачените на стената фрагменти от дърворезбования таван на джамията „Хаджи Хюсеин” ни пренасят в годината 1751 и ни припомнят за трагичната любов на нейния строител майстор Стойне. Вниманието привлича и иконната сбирка на музея. Иконите „Богородица Одигитрия”, „Св. Георги”, Триптих „Богородица с Младенеца” са плод на творческия гений на майстори от Трявна и Дебърско. В Пановата къща все още отекват и ударите на бърдото, което реди онази приказка от шарки, багри и дъхавост наречена българска черга и български национален костюм. Експозицията предлага и богат веществен и документален материал, отразяващ борбите на нашия народ срещу османското господство през първата половина на 19 век. Шест белоградчишки села се вдигат през 1806-та година. Мирише на барут и през 1821, 1833г., по време на Манчовата буна 1836г. и Пуйовата размирица 1849г. Тревога всяват и четите на хайдут Велко, на Стоян Войвода, на Вълчан Войвода и хайдутина Балчо. Пановата къща пази и спомена за епопеята, наречена „1850-то лето”. Безценни реликви /тояга на въстанник, сабята на Петко Ковача/ от това славно и героично, напоено с дъх на свобода време, масив от документи и графики изясняват характера, значението и отзвука в тогавашния европейски свят на Въстанието от 1850г. в Северозападна България с център Белоградчик. Редуват се и важни моменти от събитията в Белоградчик по време на Руско-турската освободителна война – обсадата на Белоградчик от началото на януари 1878г., артилерийският обстрел на Белоградчишката крепост на 13 и 14 януари, преговорите между воюващите страни и тържественото посрещане на руските и румънските войски на 25 февруари 1878г. Експозиционният разказ завършва с фотоси и документи, отразяващи боевете при Белоградчик по време на Сръбско-Българската война 1885г. Лапидариумът в двора на Пановата къща ни връща в епохата на Древния Рим и неговия духовен свят.