Велики Преслав, Археологически музей, Бълария

Идеята да се създаде археологичеки музей във В. Преслав, който да събере и покаже откритите на територията на старата столица паметници, възниква скоро след Освобождението на България от османско иго. Това става възможно обаче едва през м. октомври 1906 г., когато по инициатива на преславския учител и общественик Йордан Господинов и с помощта на видния изследовател на българските старини К. Шкорпил, е основано Преславско археологическо дружество "Тича". Една от основните цели, заложени в устава на дружеството е именно уреждането на музейна сбирка и активна дейност в проучването и опазването на останките от Симеоновата столица.

В музея има няколко обособени зали: Предстоличен период - Смята се, че Преслав е застроен като военен аул и това навярно е станало скоро след войната на Крум с Византия от 811 г. Макар и да излезли победители в тази война, българите дали много цивилни жертви, а столицата Плиска била опожарена и разграбена. Пред владетеля остро стояла необходимостта от укрепване на подстъпите към главния град на все още младата държава, за която най-голямата заплаха си оставала Византийската империя. Изборът на мястото на стария преславски аул е продиктуван именно от такива съображения, като то се оказало не само удобно като комуникация и стратегическо разположение, но давало отлична възможност за бърза мобилизация на околното планинско население.
Преслав - книжовен център - Велики Преслав - втората българска столица - получил мисията да поведе непоколебимо България по пътя на християнството.  Историческият момент обаче създал тук благоприятна почва и за възприемането, развитието и ревностната защита на славянската азбука, сътворена от братята Кирил Философ и Методий.

Всекидневие - Археологическите проучвания на Велики Преслав довели до откриването на множество жилищни сгради, храмове, манастирски и граждански комплекси, административни и церемониални постройки. Стотици експонати в залите на музея илюстрират именно тази страна от историята на старата столица - всекидневието на нейните жители. Има масова бижутерия - пръстени със знаци, обеци и гривни, изработени от мед бронз и сребро, а също и изделия от стъкло, кехлибар и различни минерали, земеделските и занаятчийски сечива - някои от които запазили предназначението си и днес, но също така и от богатата сбирка керамични съдове-амфори, гърнета, чаши и купи, произведени тук или внесени от Византия.

Преславска рисувана керамика - Когато през 1909 г. преславският учител Йордан Господинов започва разкопки в м. Патлейна, южно от Старините, единственото му желание е да опровергае схващането, че Преслав е разграбен и няма какво повече да даде в научно отношение. Шансът е на негова страна и още същата година той съобщава за един твърде оригинален тип плочки, изработени от фина бяла глина, покрити с многоцветни орнаменти и глазура, нерядко и букви. Скоро сред множеството фрагменти е сглобена и една монументална икона -тази на Св.Теодор, а светът започва оживена дискусия за преславските находки. Получена е цялостна картина на зараждането, разцвета и отмирането на едно уникално художествено явление, наречено днес Преславска рисувана керамика.

Преслав в следстоличния период - След близо 80 годишен период на процъфтяване като българска столица, Велики Преслав доживял мига на своето крушение. Немного след смъртта на цар Петър през 969г., византийската дипломация започнала кампания за отслабване на могъщия си съперник от север, на когото повече от половин век неизменно плащатала ежегоден данък. За съюзник бил привлечен силният киевски княз Светослав. 
За дълъг период на Преслав било отредено да играе ролята на второстепенен център, седалище на византийската администрация и на най-високопоставения сред българските епископи. Макар и загубил столичния си блясък, Велики Преслав гордо носел името си.
Лапидарий - Във всеки музей, представящ паметници от Античността и Средновековието, обикновено е отредено специално място за онези, свързани с архитектурата, с външната и вътрешната декорация на сградите. Това са детайли, изработени от мрамор, варовик, гранит и често декорирани с различни по форма и дълбочина резбовани орнаменти. Повлияно от латинските думи lapis - камък и lapidarius - каменен, това музейно пространство е получило названието Лапидарий. Неговата неизменна роля е да въведе посетителя в атмосферата на музейната експозиция, да пренесе въображението му в духа на отдавна отминалите времена. Не прави изключение и лапидарият на Преславския музей, разположен по протежение на входната алея и целият първи етаж от експозицията. Тук можете да се видят част от малкото запазили се елементи на каменно - пластичната декорация от Симеоновите палати, корнизни дялове и капители с релефни орнаменти от големите столични храмове, многоцветни подови мозайки. Някои от тях били донесени по заръка на царя от близки и далечни страни, а други били умело резбовани от местни майстори в традицията и с митологичните сюжети на старото българско изкуство. 

Преславската колекция от средновизантийски печати /971-1088г./, е най-голямата в света открита при разкопките на административна сграда в Дворцовия център. Откритите повече от 500 моливдовула, над 200 оловни ядра и калъпи за отливането им показват, че на това място се е намирало ведомство /Стратегия/, обслужвало представителя на централната византийска власт след превземането на града през 971г. Колекцията на музея се допълва от печатите на български и византийски владетели и сановници, открити във Вътрешния и Външния град на Преслав, в неговата по-близка и по-далечна околност. Те свидетелстват за активната кореспонденция между българския и византийския владетелски двор не само в столичния период, но и във времето преди 893г., когато Преслав е заемал важно място във военно-административната структура на държавата.

Специално място е отредено на Преславското златно съкровище. И не случайно се намира зад дебели трезорни врати. Открито случайно, при земеделски работи преди повече от четвърт век, Преславското съкровище и до днес е една от най-богатите и бляскави находки от българското Средновековие. То включва предимно златни накити с висока художествена стойност, изработени в различни техники – клетъчен емайл, филигран, гранулиране, вграждане на скъпоценни камъни. Допълват го принадлежности към дрехи (златни и позлатени апликации и копчета), сребърни лъжици, части от чаша, обкови от рог и петнайсет византийски сребърни монети. Сравнителният анализ на находките, както и липсата на сигурни данни за практикуването на техниката на клетъчния емайл в Преслав, дават основание да се предположи, че голяма част от украшенията са произведени във Византийската столица Константинопол. Спасителните разкопки в м. Кастана (на 3.5 км северозападно от Дворците), където е открито съкровището установяват, че на това място е съществувало селище – предградие на столицата, което е било опожарено и изоставено. Съкровището е било укрито в каменната печка на едно от полувкопаните жилища в него. Данните от проучванията, както и наличието на монети от византийските императори Константин VІІ и Роман II (945-959 г.), дават основание укриването на съкровището да се отнесе след средата на Х век и да се свърже с опустошаването на Преслав от Киевския княз Светослав през 969 г. и превземането на града от византийския император Йоан Цимисхи през 971г.
 

Има много макети, с помощта на които да се ориентираш за размерите и величието на града. Първоначално в кинозалата се представя историята на града, както и историята на музиея и експозициите. Отделена е специална част в която можеш да облечеш царски дрехи, децата се запознават с царските символи отблизо.

Мадара, Мадарския конник и пещерите, България

Мадарския конник представлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на височина от 23 m. Стръмни стъпала вляво от него водят до Мадарското плато. Размерите на изображението са 2,6 m във височина и 3,1 m ширина в основата. . Мадарският конник е символът, който ние, българите, приемаме за наша емблема. Гордо яздещият мъж, огромният му кон, тичащото след тях куче, както и стъпканият в краката им лъв навяват спомена за гордия и силен български дух.
Някои учени свързват барелефа с тракийската култура и смятат, че на него е изобразен тракийският конник, особено популярен сред местното население през Античността. Позовавайки се на стареенето на камъка, други изследователи предполагат, че лъвът в релефа е изсечен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето. Според тях композицията е променена при управлението на Тервел, превърната е в ловна сцена и след това са добавени надписите и ловното куче, което е типично за такъв сюжет. Съществуват дори мнения, че конникът изобразява персийския владетел Дарий или древноиранския бог Митра.
Някои учени предполагат, че ездачът може да не е конкретен кан, а събирателен образ на българския триумфиращ владетел или да е героят конник от митологията на степните народи, а може би дори бог Тангра.
Тази композиция е единственият скален релеф в Европа от Ранното средновековие и е изсечена с невероятно майсторство в скалите.
В скалата около нея са изсечени три надписа на гръцки език, отнасящи се до събития от българската история от началото на VIII до първата половина на IX век. Най-старият надпис е от управлението на кан Тервел и разказва за помощта, която владетелят оказва на византийския император Юстиниан II Носоотрязания при връщането му на престола в Константинопол. Споменават се и чичовците на кана, обитаващи областта около Солун. Ето какво гласи самият надпис: “…при българите …при Тервел дойде. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и отидоха в Кисинските (селища)…негов едих …чрез договор Тервел архонтът на императора даде…5 хиляди…(императо-)рът заедно с мене победи добре.…“
Другите пък разказват за подвизите на други български ханове – Крум и Омуртаг. Скалата, върху която е изсечен този паметник е пясъчник, който е чувствителен към ерозионните процеси и релефът е доста повреден.
За пръв път паметника е описан през 1872 година от Феликс Каниц. Датировката му, както и самоличността на конника все още са спорни. В подножието му са открити пещера с артефакти от тракийската епоха, българско езическо светилище с каменен надпис на бог Тангра, както и малка църква. Тези факти ясно показват, че мястото около паметника представлява стар култов център, използван през различни епохи от представители на различни религиозни вярвания, което прави датирането на паметника още по-сложно. През 1979 година целият комплекс е обявен за част от световното културно наследство и влиза под Защитата на ЮНЕСКО, а през 2008 г. е определен за Глобален символ на България.

Мадарското плато е почитано и обитавано от хиляди години. Изследванията на археолозите показват присъствие на хора в Малката пещера преди 200 000 - 150 000 г. пр.н.е. В нея са открити костни, каменни и кремъчни оръдия на труда. Именно тя е едно от четирите места в резервата, за които се смята, че имат особено силни енергийни и целебни свойства. По средата на входа й има камък, на който е добре да се сяда, според хора с по-висока чувствителност към енергиите. Той е зареден със силна положителна енергия. За скалата от другата страна на пътеката пък, точно срещу пещерата, се казва обратното, че е много силно заредена, но с отрицателна енергия, така че заседяване- то не е желателно. От двете страни на Малката пещера са другите две целебни и чудотворни места.

Голямата пещера също е част от праисторическото селище. Всъщност тя е била обитавана през почти всички епохи - праисторическата, тракийската, римската и през Средновековието. По времето на траките мястото било светилище на трите нимфи, богини на - плодородието, горите и водите. Затова много хора вярват, че водата, която тече по стените и капе от пролуките на пещерата, е лековита. Там е засечено и най-древното светилище в района. То е посветено на нимфите и се нарича Нимфеи или Нимфеум. Кои са нимфите и защо на старите оброчни плочки, намирани в нимфеумите, винаги ги изобразяват като млади жени, хванати в буен танц? Нимфите са природни божества. Те са повелителки на земята, небето и водата. Като всички езически божества и те могат да бъдат добри или лоши в зависимост от начина, по който човек подходи към тях. Могат да разболяват, но могат и да лекуват. Могат да са безгранично добри, но и ужасно отмъстителни. В митовете и легендите нимфите много често се припокриват с образа на самодивите. Има истории, в които се разказва за влюбени в красиви мъже нимфи, които приемат образ на човешки жени, разболяват съпругите и след това се опитват да влязат в семействата им. Те също като самодивигре танцуват нощем и могат да влияят на стихиите. Когато се иска помощ 3а лечение от нимфите, винаги трябва да се носят дарове във вид на храна (задължително безмесна). Обикновено това са хлябове и плодове.  Нимфеумът се намира в самото начало на Голямата пещера. Ще го познаете по чешмичката и стичащата се по скалите вода. Точно тя е целебна.
Друга легенда разказва, че стичащата се вода всъщност са сълзите на хан Крум. Виждайки огромната армия, с която приближава император Никифор Генник, хан Крум напуска столицата плиска и се укрива в крепостта на Мадарските скали. От високото място, към което имал поглед над цяла Плиска, ханът праща вестоносец до императора с предложение за мир. Никифор обаче не приема. На 20 юли 811 г. византийците превземат българската столица. Градът е разрушен, а много невинни деца и жени са избити. Виждайки пожарът, който унищожава Плиска, хан Крум се разплаква. Сълзите му потичат по скалите на Мадара и текат там и досега. 
Твърди се, че тази магическа вода помага на жените да забременеят и да родят здрави деца. Освен това лекува заболявания на очите и ставите. През зимата течащата вода се превръща в красиви ледени скулптури. А хората си отчупват и отнасят вкъщи от лечебните ледени висулки.

Преди да стигнете до Малката и Голямата пещера, вляво се намира скалният параклис на свети Панталеймон. В средата му има каменен олтар, на който хората оставят икони и предмети като дар за измолена благословия. Той е осветен през 1993 година. В древността е бил част от огромен манастир с 150-170 килии на монаси отшелници. След пожар и силно земетресение обителта е разрушена и остава само параклисът.