Регионален исторически музей, Шумен, България

Началото си Историческият музей в Шумен води от 1857 г., когато възрожденският учител Сава Доброплодни (1820 г. – 1894 г.) съвместно с ученици организира първата експедиция до останките на старата столица Велики Преслав, а находките, открити там, експонират в местното училище.От 1891 г. музеят се намира в сграда в центъра на града. В последствие музеят става приемник на създаденото в Шумен през 1904 г. от Рафаил Попов Археологическо дружество. Историческият музей в Шумен има осем постоянни експозиции, представящи находки от V хил. пр.Хр. до ХХ в.

Разходката в музея започва със зала „Праистория”. Тук са изложени находки от региона на Шумен от халколита и бронзовата епоха. Експонирани са култови предмети и глинени съдове. Тук се намира и находка от 65 глинени съда от селищна могила край Смядово, датиращи се от V хилядолетие пр.Хр. Сред интересните експонати е и култов съд с форма на патица, също открит край Смядово. В зала „Античност” е експонирана гробница от ІV в. пр.Хр., открита край Смядово.

Експонатите в залата са от ХІІ в. пр.Хр до VІ в. н.е. Има много предмети от бита, въоръжението, погребалните обичаи, статуетки, цветна фреска от базиликата край село Хан Крум. Култовите паметници „Каменни баби”, датиращи от ХІ в., могат да бъдат видени в първата зала, посветена на Средновековието. Експозицията започва с находки от основаването на българската държава, открити край Плиска и района. Във втората зала от експозицията са изложени открития от първата християнска столица на българската държава – Преслав. Посетителите могат да видят каменни елементи и рисувана керамика. Друга част от експонатите разказват за развитието на Шумен в периода ХІІ – ХІV в., по време на Второто българско царство. Тук са изложени находки от Мадара, Шуменската крепост и аула на хан Омуртаг.

В следващата зала на Историческия музей в Шумен се разказва историята на българските земи в периода от ХV – ХІХ в. В експозицията са показани снимки, документи и предмети от историята на Шумен по време на османското владичество. Изложени са множество предмети, доказващи важността на Шуменската крепост за Османската империя. Шумен е бил известен с оживените си пазари и многобройните си занаятчийници. Специално място е отделено на експонати от ковашкия занаят, златарството, производството на музикални инструменти. На специална карта са показани търговските връзки на майсторите от Шумен до други пазари в империята и извън нея. В залата „Българско възраждане” е отделено внимание на реформите в българските училища. По време на Възраждането (XVIII – XIX в.) Шумен е център на българската музикална култура. Първият български оркестър, изпълняващ европейска музика, е основан през 1850 г. По-късно един от членовете му – Добри Войников, основава и първия студентски хор и оркестър. В сбирката са включени снимки, партитури и диригентската палка на Добри Войников (1833 – 1878 г.). Повече за делото му желаещите могат да научат в родната му къща, която днес е превърната в музей.

В етнографската част на експозицията на Историческия музей са представени предмети от Шуменския регион от втората половина на ХІХ в. и началото на ХХ век. Има оригинални мъжки и женски костюми, повлияни от Западна Европа, кухненски мебели в шуменска къща и др.
През 1991 г. в музея е направена специална експозиция, посветена на християнската култура от ХVІІ – ХІХ в. Показани са икони, книги за литургии, царски двери и др. Специална зала е отделена за богатата нумизматична колекция, която Регионалният исторически музей – Шумен, притежава. Тя включва над 100 000 монети, част от които са уникални. Монетите са изложени в хронологичен вид.

Иконата е направена от летвички, поставени по определен начин, така че когато се погледне от ляво се вижда дева Мария, а когато се погледне от дясно - Исус Христос

По много интересен начин е представена археологията на децата. Изграден е специален лабиринт където нагледно е представено какво представлява археологията, с какво се занимават археолозите, разказано е за иманярите и вредата която нанасят за историята.

Шуменска крепост, Шумен, България

Шуменската крепост е една от най-известните забележителности в България и региона на град Шумен. Останките от крепостта се намират на 3 километра от центъра на днешния град, местността Хисарлъка. Крепостта е разположена на Шуменското плато.

Шуменската крепост е построена вероятно още от траките, като е достроявана и възстановявана от римляни, византийци и българи. Счита се, че първото укрепление на това място е построено преди 3200 години, което го прави едно от най-старите на територията на България. Превземана и разрушавана неколкократно, Шуменската крепост се е възраждала за нов живот и е просъществувала до 1444 г.
Първите жители на това място са древните траки, които са се заселили през 12 в. пр.н.е. Според изследователите траките са били от племето гети и са образували първото поземлище тук, а крепостна стена е била построена едва през 5 в. пр.н.е.
През 15 г. от н.е. тези територии са завоювани от Римската империя, а заедно с тях и Шуменската крепост. Римляните построяват нова стена, която да предпазва селището от чужди набези. По това време твърдината е използвана предимно за военни цели и изостава икономически от близките Марцианопол и Абритус. Населението става все повече и това налага сградите да се строят все по-близо една до друга, като най-широките улици достигат до 2.50 м. През 250 г. тя е разрушена след поредното нападение на готите, но по-късно отново е издигната.

По-късно в годините укреплението е под владението на Византия, когато е изградена още една стена. За разлика от правоъгълните стари кули, византийските са петоъгълни. Градът се разраства и освен за военни цели е използван за производство и търговия. Въпреки всичко главното предназначение си остава отбранително. Поради стратегическото си местоположение, крепостта е първа преграда към старопланинските проходи. Дълги години е издържала на варварските нападения, но постоянната заплаха кара все повече от жителите да напускат размирния регион, за да се стигне до ново разрушаване през 7 в.

По време на Първото българско царство (681 г. н.е. – 1018 г. н.е.) укреплението е играло важна роля поради близостта му до старите български столици Плиска и Преслав. Малко преди падението на Първата българска държава укреплението е завладяна от византийците, а поредното разрушение е претърпяла във втората четвърт на 11 в., когато печенегите настъпват по тези територии.
При Второто българско царство (1185 г. – 1396 г.) град Шумен се е превърнал във важен икономически и културен център за държавата. Много отрасли се развиват в околията като земеделие, грънчарство, металообработване и каменоделство. В определен период селището е започнало сечене на монети, което е достатъчно доказателство за важното му значение. По време на изследванията тук са открити много различни материали, което е свидетелство за разнообразното производство и търговия на населеното място.
До XV в. град Шумен се е намирал зад стените на крепостта, която е представлявала сложен комплекс от сгради и военни съоръжения. Твърдината е съществувала и през първите години на османското владичество, като археологическите проучвания сочат, че при превземането й от османците не е била разрушена. През 1444 г. кръстоносците на Владислав III Ягело (управлявал в периода 1434 г. – 1444 г.) обаче я разрушават и опожаряват и оттогава Шуменската крепост е опустяла и изоставена.

По време на археологическите проучвания са открити останки от стени от всички епохи без тракийската – римска, византийска и българска. През вековете зад крепостните стени се обуславят шест квартала, а във всеки от тях е има по един християнски храм. Извън тях са намерени останки от още четири такива. Една от църквите е т.нар. “Култов център”, където има основи на четири църкви на едно място.

Заедно с това са е локализирана и цитадела, строена по време на Второто българско царство. Една от най-ценните находки е надписът, свързан с посещението на цар Иван Шишман, в който за пръв път се говори за града с настоящото му име – Шумен. Много други предмети също са сред находките на археолозите – монети, украшения, съдове, керамика, ранновизантийска баня и др.

Останките от крепостта са може би едни от най-добре проучените древни останки в България. Изследванията са разкрили важни сведения за бита и военното дело на българите през Средновековието. Намерени са останки на 12 църкви, ранновизантийска баня, керамика, съдове, украшения и монети.
Интересни факти за шуменската крепост: 

ръбатите кули – триъгълни или петоъгълни, построени са така, за да не могат да бъдат разбити с таран;
тесните улички между сградите – пространството между отделните сгради е толкова тясно, че в един момент се замислих колко ли сумрачно и потискащо е било преминаването от една част на крепостта в друга. Стандартът за широчината на римска уличка е тя да бъде широка толкова, колкото да се разминат двама души;

наличието на много църкви – в Шуменската крепост има останки от над 12 църкви от различни периоди;

Цитаделата – най-добре укрепената и уредена част, в която са живеели управителите на града.
При проучванията в крепостта има намерени и съкровищни находки, като най-значимата от тях е гърне с 51 златни монети от XII в., която се намира в момента в Регионалния исторически музей.