Базиликата Сан Клементе ин Латерано, разположена на около 300 метра от Колизеума, е една от най-интересните и древни базилики в Рим, издигната преди 385 г. и посветен на Свети Клементе, третият папа след Свети Петър.
По времето на Траян (98-117 г. сл.Хр.) Климент бил изпратен на заточение в Крим, но продължил да приобщава хората към християнската вяра. Накрая го вързали за котва и го хвърлили в морето. Затова котвата е негов символ. През 6 век на мястото на древния храм е издигната величествена базилика, в която са запазени фрески с теми от живота на св. Климент. През 861 г. св. Кирил Философ намира тялото на Св. Климент в Крим. Шест години по-късно той и Методий са поканени от папата в Рим и вземат останките на св. Климент с тях. Тялото на св. Климент е тържествено препогребано в Сан Клементе. Година по-късно Кирил умира в Рим. Методий иска позволение да вземе тялото в Гърция, но папата отказва и тогава Методий измолва Кирил да бъде погребан в Сан Клементе. По време на Френската революция тялото на св. Климент е преместено и се изгубва. По-късно доминикански монаси намират парченце от него и то е поставено отново в Сан Клементе.
От тази първа базилика е останала криптата, в която се намира гробът на равноапостола св. Константин-Кирил Философ (погребан там 869 г.). Той е обкръжен от мемориални украшения, подарени от различни славянски народи. През 1929 г. там е поставена мозайка, подарък от Българската православна църква, с портрета на св. Кирил и с надписи на български и италиански език. При гроба редовно се извършват молебени и литургии, често в присъствието на държавни глави и политици от славянските страни.
Гробът на свети Кирил се намира в дъното на подземието на базиликата, което е доста влажно и тъмно. Там са поставени и паметни плочи с надписи от различните славянски народи, включително и тази на Тодор Живков "от признателния български народ".
През 1084 г. църквата била разрушена от нахлулите нормански войски, но в началото на XII в. папа Паскал II я възстановил върху останките от старата сграда.
Св. Климент“ е украсявана в стил барок. Но късните добавки не скриват по-старите съкро вища - реконструираната мра морна преграда, отделяща мястото за монашеския хор (schola oantorum), мозайката на пода в стил, предхождащ „козматеско“- то, колонадата на преддверието (част от главния вход откъм пл. „Св. Климент“) и прекрасната мозайка от XII в. в апсидата. На нея са изобразени Дева Мария и св. Йоан, а между тях, в средата на мозайката, е разположен триумфален кръст, в който има 12 гълъба, символизиращи Дванайсетте апостоли. От основата на кръста тръгва пищно Дърво на живота. Сред обсипаните с листа спирало видни клони са изобразени начетените църковни учители, християнски символи, екзотични птици и цветя. В долната част на мозайката тече реката на живота. Има и малките фигурки, изобразени да извършват ежедневни селскостопански дейности. Това е едно връщане към класическия стил, почти изчезнал към края на V в. По-на- долу е Агнецът (Agnus Dei) в обичайния си формат - агне в средата и по шестовце от двете му страни. „Св. Климент“ е умален пример за напластяването на архитектурни слоеве - една от основните харак теристики на Рим. Той е пътешествие назад във времето. Влизате от нивото на улицата - църква о т XII в., слизате в разкритата църква о т IV в., а после от сакристията слизате още по-надолу и срещу малка такса влизате сред руините на няколко сгради о т I в. останките от храм на бог Митра. Долната църква е била седалище на различни съвети през 5-ти век, възстановена през 8-ми и 9-ти век и разрушена след нашествието на Робърт Хитрия (1084 г.). През 1108 г. папа Паскуале II построява горната църква върху нейните руини. След това е възстановен по време на понтификата на Климент XI от Карло Фонтана. Архитектът създава скромната барокова фасада, използвайки древните гранитни колони за бившия аркаден портик. От лявата страна на фасадата е камбанарията, построена в края на 17-ти и началото на 18-ти век. Интериорът на горната базилика, въпреки че е претърпял значителни промени, все още запазва важни елементи от древната конструкция: разделена на три кораба от римски мраморни и гранитни колони с йонийски капители, тя помещава в апсидата прекрасната мозайка с Триумфа на Кръст (12 век). Инкрустираният под от полихромни мрамори е много красив пример за косматски стил. Друг задължителен обект в основната част на църквата е Параклисът на св.Катерина Александрийска. В него се намират редица прочути стенописи с житейските истории на светеца, рисувани около 1430 г. от Мазолино да Паникале с помощта вероятно на неговия помощник, Мазачо.
Долната базилика пази няколко фрески, включително изображението на Легендата за Сисино - датираща между 1084 и 1100 г. - което представлява важно свидетелство за първия италиански народен език, както и някои фрагменти от мощите на Свети Кирил, евангелизатор на славянските народи и изобретател, заедно с брат си Методий, на глаголицата, от която произлиза кирилицата. Слизайки до по-ниското ниво, има римски конструкции от имперската епоха и Митреум, от който е запазен мраморен олтар с изображение на убийството на бика от Митра. Укра сата на тавана на Митреума имитира пещера, защото се смята, че Митра е била роден в пещера. По тавана на сводестото помещение отсреща има следи от гипсова мазилка. То вероятно е било преддверието на храма. Митреумът се е намирал срещу християнски молитвен дом от I в., вероятно къщата на Климент.
Църквата се служи от ирландските доминикански отци.
Как са се напластили слое вете? Отговорът е ясен. Когато папа Паскал II (1099-1118) решил да издигне сегашната църква, за да направят темелите за новото строителство, строителите събрали и уплътнили останките на сградата от IV в. Новата църква е построена направо върху почти забравената тогава стара. Старата църква била открита случайно през 1857 г. Започнали разкопки, които разкрили още по- старото светилище на персийското божество Митра.
Съдържанието на тази мозайка о т XII в. в апсидата
на църквата е необи чайно.
Тя показва Дървото на живо та,
чиито виещи се клони израстват от
растението акант в основата на Разпятието
входа към подземията
Олтар на Митра
.jpg)
