Барселона, Каса Лео Морера (Casa Leo Morera), Испания

Според някои Къща Лео Морера е умален вариант на Двореца на каталунската музика. И двете сгради са дело на видния архитект Луис Доменек и Монтанер.  Къщата е в южния ъгъл на блока, известен с името “ябълката на раздора”. Там се намират Къща Амайер на Пуч и Кадафалк Benji Traveler: Каса Амайер (Casa Amatller), Барселона, Испания  и Къща Батльо на Гауди  Benji Traveler: Каса Бальо (Casa Batllo). 

Местните дали този прякор на трите къщи, заради контраста и различната интерпретация на модернистичния стил, в който са проектирани тези забележителни сгради. Днес всички са съгласни, че именно тези коренни различия правят толкова величествена една от модернистичните забележителности на Барселона, а именно Къща Лео Морера.

Самата къща е построена през 1864 г., тогава тази сграда не е била забележителна по никакъв начин. Но в началото на 19-20 век. Индустриалната революция току-що започнала в Барселона и градът започнал да се превръща от средновековна крепост в център на лукс и буржоазни ценности. Светкавично забогателите индустриалци не жалели пари и въображение за строежа на къщи, а за архитекти, скулптори и художници настъпили и златни дни. Сградата, известна днес като къщата на Лео и Морера, тогава е принадлежала на фамилията производители Морера и се е наричала Casa Rocamora. През 1902 г. собственикът й Антонио Морера и Бусо решава да реконструира сградата в съответствие с модните тенденции и поверява тази работа на архитекта Луис Доменек и Монтанер. По това време той вече е широко известен в Барселона като един от създателите на каталунското Ар Нуво и е най-сериозният конкурент на Антонио Гауди. Главата на семейството не доживява края на работата и през 1906 г. синът му Алберт Лео и Морера успява да оцени красотата на реновираната сграда.
За да увековечи името на Лео и Морера, архитектът вплита изображения на лъвове (Lleo) и черници (Morera) в орнамента на външната фасада. Архитектурата на реновираната сграда е напълно съобразена с модните тенденции от началото на века в Каталуния: извита фасада, големи кръгли прозорци, сложни детайли, включително балкони с различни форми и флорални мотиви. Центърът на композицията на сградата е остъклена ротонда в ъгъла на сградата и малка грациозна кула, подчертаваща кръглите й форми. На приземния етаж, в задната част на външната фасада, може да се видят редица розови мраморни колони. Това бела идеята на собственика на къщата - по този начин той искал да подчертае, че това имение принадлежи на много богат човек. Еусеби Арнау, известен скулптор в Каталуния, работи върху скулптурите, които украсяват фасадата и интериора на сградата. „Момичетата“ от прозорците на първия етаж не са оцелели до наши дни, а на третия етаж могат да се видят четири женски фигури, символизиращи технологичния прогрес, какъвто е бил представен в началото на века. Всяко от момичетата държи в ръцете си едно от научните и технологични постижения: фотоапарат, фонограф, електрическа крушка и телефон. Вътре къщата също е впечатляваща: шарени тавани, фини мозайки, витражи и други декоративни елементи. На всичко това обаче могат да се възхищават само собствениците на къщата - днес тя принадлежи на семейство Нунес и Наваро.

Творческите усилия на редица майстори и занаятчии, работещи заедно под ръководството на архитекта, довели до създаването на един ансамбъл от отлично качество и красота. Скулпторите Аузеби Арнау и Алфонс Жужол, стъклописците Ригал и Граней, и създателите на мозаични произведения Марио Мараглиано и Луис Бру са само някои от хората, вложили своя креативен талант в този проект.

Барселона, Двореца на Каталунската музика (Palau de la Musica Catalana), Испания

Колкото и странно да звучи, Дворецът на каталунската музика /Palau de la música catalana/, наречен „сградата – въплъщение на каталунското Ар нуово“, не е проектирана от Гауди – бащата на това течение в изкуството, а от неговия съвременник Луис Доминик и Монтанер . Построен в периода 1905-1908 г.. Разположен е на тясната улица Карер дел Палау де ла Музика, в историческия квартал на Барселона Сан Пере. Издигнат за по-малко от 3 години, по желание на хоровото общество Орфео Катала. Проектът е възложен на архитекта и държавник Доменек и Монтанер. Той работи по него съвместно с едни от най-изявените имена на времето си. Пау Гаргайо и Аузеби Арнау създават скулптурите, а мозайката е направена от Луис Бру. Стъклописът е творение на Антони Ригал.

Външната фасада на сградата е пищна, екстравагантна, с множество цветни декорации и детайли, които й придават изключителен блясък и импозантност. Тя съчетава елементи на различни стилове, например на традиционната испанска и арабска архитектура.

Това, което отличава Двореца на музиката са модерните за времето си заоблени форми, а не традиционни прави линии. Сградата има асиметричен дизайн и богато украсени - екстериор и интериор - стъклени и керамични парапети, колони с цветна мозайка, както и скулптури на известни майстори от началото на XX век, сред които композиции на летящи коне (пегаси), бюст на Бетовен и валкириите от прочутата опера на Рихард Вагнер.

Основната фасада на сградата включва класически елементи от испанската и арабската архитектура. Извитите линии преобладават над правите, което е традиционно за стила на каталунския модернизъм. На фасадата са разположени бюстове на Пиерлуиджи да Палестрини, Бах, Бетовен и Вагнер. Активно използвана мозайка. До 1989 г. тук се е намирал главният вход.

Скулптурната група на Микел Блей

Перлата на Двореца на каталунската музика е неговата концертна зала. Таванът в залата е обърнат купол от цветна стъклена мозайка. Цветовете на мозайката са подбрани така, че публиката да има ефект на открито. В центъра на купола златна мозайка представлява слънцето, а нюансите на синьото, използвани около нея, представляват небето. Надвисналите над сцената стъклени мозайки образуват огромна оранжева "капка", от която се изтеглят златни вълнообразни лъчи. Това е слънцето, пръскащо божествена светлина над тези, които с изкуството си възвисяват душите на публиката, дошла да се потопи в музикалната магия. Стените на залата също се състоят от витражи. Залата е украсена със скулптурни композиции, изобразяващи валкириите на Вагнер, гръцки музи и пегас, бюстове на композиторите Бехтовен и Клаве, основателят на хоровото движение в Испания. В центъра на сцената е поставено знамето на Каталуния, а около него 18 женски скулптури, изобразяващи гръцките музи, а над тях са разположени тръбите на органа, символизиращи мъжките хорови гласове.

Мраморни стълбища, мраморни парапети с жълти стъклени елементи и красив таван с керамични корнизи впечатляват още от фоайето.
Малко факти за Двореца на Каталунската музика

- За този проект архитектът Луис Доменек е бил награден от Общинския съвет на Барселона, а самата сграда била призната за най-добрата сграда на годината.
- Дворецът на музиката е замислен като концертна зала за хор Орфео Катала, но скоро след откриването си става главната концертна зала на Барселона.
- Дворецът на каталунската музика е уникална архитектурна структура: това е единствената концертна зала в Европа с естествена светлина.
- Побира 2200 зрители.
- През 1971 г. дворецът е обявен за национален паметник на Испания.
- През 1997 г. ЮНЕСКО включи Двореца на каталунската музика в Барселона като обект на световното наследство.
- През 2009 г. името на Двореца на каталунската музика в Барселона звучеше в цяла Европа, но не във връзка с някакво културно събитие. За кражбата на около 34 милиона евро отговаряха управителите на фондация „Палас на музиката“, която се занимаваше с финансовите й дела. Този случай се превърна в най-големия корупционен скандал в европейския културен свят.
- Едно време тук са блестяли знаменитости от цял ​​свят, включително Святослав Рихтер, Ростислав Ростропович и Монсерат Кабале.

Първоначално тук трябвало да се провеждат само концерти на класическа музика и хорови изпълнения. В двореца обаче се провеждат и други концерти, на които можете да чуете изпълнения на звезди на испанската поп музика и джаз. Дворецът се е превърнал в център на много културни изложби и политически конференции.

Между 1982 и 1989г. се осъществява разширение на двореца под ръководството на архитекта Оскар Тускетс. Първоначално една от стените на сградата граничи със съседна църква, поради което част от нея остава скрита. В резултат на проекта за разширение, църквата е съборена и за първи път скритата фасада става видима. По този начин се осъществява мечтата на Доменек и Монтанер. Проектът довежда и до създаването на нова концертна зала, наречена „Малкия дворец“. Тя официално е открита през 2004г и разполага с 538 места.

Дизайнът на Палау е типичен за каталунския модернизъм, тъй като кривите преобладават над прави линии, динамичните форми се предпочитат пред статичните форми, а богата декорация, която подчертава флорални и други органични мотиви, се използва широко. За разлика от много други сгради, построени в стил модерн, обаче, трябва също да се каже, че дизайнът на Палау е изключително рационален. Той обръща стриктно внимание на функцията и използва изцяло най-модерните материали и технологии, налични в началото на 20-ти век (напр. Стоманена рамка). Както Бентън (1986) отбелязва: „За очите, които не са свикнали с архитектурата на Барселона, впечатлението за бунт от орнаменти, в които липсва някаква логика или контрол, изглежда поразително. И все пак сградата следва точно вижданията на [архитектурните] рационалисти Структурата от тухли и желязо е ясно изразена. " Всъщност неговите стени са първият пример за окачена фасада структури.