Импресионизъм - Едгар Дега

Дега е роден в Париж през 1834 г. в заможно банкерско семейство, а истинското му е име е Илер Жермен Едгар дьо Га. Баща му Огюст е банкер, а майка му Селестин е американка от Ню Орлиънс. Още от дете Дега проявява артистичните с дарби, които баща му забелязва. Огюст е ценител и любител на изкуството и насърчава таланта на сина си да рисува, като често го води в парижките музеи. Дега получава класическо образование в лицея "Луи Льо Гран" в Париж. През 1853 г., на 18-годишна възраст му се разрешава да копира италиански ренесансови картини в Лувъра в Париж. Създава няколко впечатляващи копия на Рафаел, като изучава и творбите на по-съвременни художници като Жан Огюст Доминик Енгър и Йожен Дьолакроа. Обучава се в ателието на известния преподавател по изящни изкуства и художник Луи Ламот, който преподава традиционния академичен стил с акцент върху линията. Силно влияние върху Дега оказват и картините и фреските, които вижда по време на няколко дълги пътувания до Италия в края на 50-те години на XIX в. През 1855 г. Дега е приет в Училището за изящни изкуства (École des Beaux-Arts) в Париж. Година по-късно той го напуска, за да прекара следващите три в пътуване, рисуване и учене в Италия. Младият художник копира творбите на великите ренесансови художници Микеланджело и Леонардо да Винчи, като става почитател на класическата линейност, която остава отличителна черта дори в най-модерните му картини. През 1862 г. Дега се запознава с художника Едуар Мане в Лувъра и двамата бързо започват да си съперничат приятелски. Дега споделя пренебрежението на Мане към господстващата арт институция, както и убеждението му, че художниците трябва да се обърнат към по-модерни техники и теми. До 1868 г. Дега става виден член на група авангардни художници, сред които са Мане, Пиер-Огюст Реноар, Клод Моне и Алфред Сисле, които се събират често в кафене "Гербоа", за да обсъждат начините, по които могат да се приобщят към модерния свят. Срещите им съвпадат с бурни моменти във френската история. През юли 1870 г. избухва Френско-пруската война и Дега се записва доброволец в гвардията. По това време се простудява и губи част от зрението си. След края на войната през 1871 г. Парижката комуна завладява столицата за два ужасяващи месеца, но художника предприема продължително пътуване, за да посети роднини в Ню Орлиънс и да избегне възцарилия се хаос. По това време той вече не рисува академични сюжети, а се съсредоточава върху сцени от съвременния живот като градски развлекателни дейност, конни надбягвания, перачки, певци от кафенета и балерини. Всичко това изобразено от радикална гледна точка. Завръщайки се в Париж в края на 1873 г., Дега, заедно с Моне, Сисле и няколко други художници, създава "Анонимно дружество на художници живописци, скулптори, графици и др." (Société Anonyme des Artistes). Те се ангажират да организират изложби без контрола на Парижкия салон и да избягат от наложените строги критерии. Групата художници става известна като импресионисти и на 15 април 1874 г. правят първата изложба. През следващите 12 години групата организира осем такива експозиции и Дега участва във всички тях. Най-известните му картини през тези години са "Клас по танци" (La Classe de danse, 1871), "Жената с вазата" (La Femme à la potiche, 1872), "Абсент" (L'Absinthe, 1875) и "Танцьорки, които тренират" (Les danseuses au bar, 1877). През 1880 г. изработва и скулптурата "Малката четиринадесетгодишна танцьорка" (La Petite Danseuse de quatorze ans), която е толкова натрапчиво изразителна, че докато някои критици я наричат гениална, други го осъждат като жесток за това, че я е направил. Въпреки че картините на Дега не са откровено политически, те отразяват променящата се социална и икономическа среда във Франция. Освен това изобразяват и широкото навлизане на жените на работното място.Интересът му към балерините се засилва през 70-те години на XIX в. и до края на живота си той създава около 1500 творби на тази тема. Това не са традиционни портрети, а студии, които се занимават с движението на човешкото тяло, изследвайки физиката и дисциплината на танцьорите чрез използване на изкривени пози и неочаквани гледни точки. "Хората ме наричат художник на танцуващи момичета", казва Дега на парижкия търговец на изкуство Амброаз Волар. "Никога не им е хрумвало, че основният ми интерес към танцьорките се състои в това да изобразявам движения и да рисувам красиви дрехи". В края на 80-те години на XIX в. зрението на Дега започва да се влошава все повече и той се съсредоточава почти изцяло върху танцьорки и голи тела, като с отслабването на зрението си се насочва към скулптурата. На по-късен етап от живота си художникът става мрачен и изпада в депресия, вероятно вследствие на все по-силната си слепота. Дега живее до началото на ХХ век и въпреки че през тези години рисува по-малко, неуморно популяризира творчеството си и става страстен колекционер на произведения на изкуството. През 1912 г. е принуден да напусне ателието в Монмартър, в което работи повече от двадесет години. Умира пет години по-късно, през 1917 г., на осемдесет и три годишна възраст.

Импресионизъм - Пол Гоген

Пол Гоген. Художникът е роден на 7-и юни 1848-а година в Париж, в семейството на журналист и дъщерята на френската писателка-анархистка Флора Тристан, баба на Гоген. Пол е едва на 3, когато баща му остава без работа и семейството решава да се премести в Перу при заможен роднина. По време на самото пътуване бащата на Гоген умира, но майка му Ален намира сили да продължи с двете си деца - Пол и сестра му Мари към дома на чичото в Лима. Там вдовицата остава с децата в продължение на четири години, до избухването на гражданска война в Перу. Майка му се връща във Франция, но Пол остава още известно време при роднините и после бил пратен в интернат. На 17 започва работа като моряк на кораб към френския търговски флот и в продължение на две години плава по морета и океани, без връзка с близките си. Чак при завръщането си на сушата разбира, че майка му е починала. Само на 20 е, без родители и стабилен доход. Служи във военния флот, а след това постъпва на работа в банка. Заплатата му там е висока и Пол най-накрая може да чертае планове за бъдещето като напълно самостоятелен човек. Среща датчанката Мете-Софи Гад, жени се за нея и скоро след това се ражда първото им дете. Раждат се и още четири след него, две от които Гоген кръщава на родителите си - Кловис и Алин. След години бракът с Мете се разпада заради начина на живот на Гоген. Още в началото на брака им, Мете ревнувала мъжа си от моделите му и не понасяла бъркотията от колекционерството му. Гоген събирал картини на Писаро, Сезан, Дега и Реноар и буквално ги складирал навсякъде, където свари. Бил непредсказуем във всичко, което прави и силно влюбчив. Гоген напуска окончателно борсата през 1883-та година, след най-тежката криза на френската икономика през 19-и век - срива на банката "Юнион Женерал". Претърпява и две тежки загуби - умира приятелят му Густав Ароса и Едуар Мане - художникът, когото Гоген смятал за свой идол. Другият бил Сезан. В следващите няколко години семейството на Гоген живее в Копенхаген и изпитва финансови затруднения. Париж му липсва. Суровият климат на Дания му пречел да работи на открито. След половин година душевна агония, Гоген взима със себе си сина си Кловис, който боледувал, оставя Мете с другите четири деца в Дания и се връща в Париж. Скоро след това заминава за Лондон. Търси начин да излезе от финансовата криза, като се пробва в керамиката. Заедно със сина си отплава за Понт Авен, но скоро след това отново се връща в Париж, където съдбата го среща с братята Ван Гог - Винсент и Теодор. Това приятелство е много интересно и драматично, но тук е моментът да се каже, че Гоген сякаш не може да се задържи на едно място, или при един човек. Той постоянно търси нещо ново и се втурва в различни посоки, надявайки се да го намери. Пак така експанзивно заминава за Мартиника и Панама, където се разболява от блатна треска и отново е принуден да се върне обратно във Франция. Ентусиазирано се ражда идеята заедно с Винсент ван Гог да наемат къща в Арл, Южна Франция. Връзката между двамата е описана в различни версии, но всички те са категорични в едно - между двамата бушували постоянни драми и конфликти и има предположение, че именно заради Гоген Гог отрязва част от ухото си. Противоречията между двамата отблъскват Гоген и той напуска Арл. Отново го връхлитат финансови проблеми и бил принуден да продаде голяма част от безценната си колекция на търг. С парите заминава за Таити, но болест го връща обратно във Франция. С такива кратки воайажи е изпълнен целият му живот. И след всяко едно завръщане в родината, го чакала нова изненада. В Париж се запознава с жена от остров Ява - Ана Мартин, и с нея заживява в Бретан. Там при една свада се сбива с местни мъже и счупва глезена на единия си крак. Лошо срастване ще му докара силна болка в крака до края на дните му. Травмата силно допринася за нервното напрежение, което изпитва до смъртта си. Гоген определено е имал непостоянен характер, но в един момент здраво се вкопчва в спиритуализма и дори става член на теософското общество по окултизъм. Мистицизмът го вълнува до края на живота му. След поредния финансов крах, един лекар и изобретател, на име Шарлопен, обещал на Гоген да откупи от него картини за пет хиляди франка. Гоген се разпалва и съставя списък от 38 картини и пет керамики, с надеждата сделката да се осъществи. Шарлопен, обаче, се бавел и Гоген изгубил търпение, когато съдбата му стоварила ново нещастие - получил вестта за смъртта на Ван Гог. Винсент се застрелял с куршум в гърдите сред полята на Овер. Гоген е съкрушен. Търси отдушник и написва откровено писмо до жена си Мете: "Може би ще дойде ден - може би скоро, когато ще мога да избягам в гората на южните острови за да живея там в екстаз, в мир и за изкуството. С ново семейство, далеч от тази европейска борба за пари. В Таити, в тишината на прекрасната тропическа нощ, ще мога да слушам сладката мърмореща музика на моето сърцето, което бие в хармония с мистериозните същества на заобикалящия ме свят, най-сетне свободен, без парични проблеми и способен да обичам, да пея и да умра." Решава да заложи на търг платната, които е смятал да продаде на Шарлопен. Приходите от продажбата на 30 картини са достатъчни, за да осъществи пътуване до Таити. Годината е 1894-та. Гоген пристига в Таити, знаейки че е болен и може никога повече да не се завърне във Франция. След двумесечно пътуване той е напълно изтощен физически. Установява се в Папеете. Стефан Маларме и приятели го приветстват тържествено, но Гоген е много болен - страда от блатна треска и силна болка в увредения крак. Гладът е свил стомаха му и предпочита само да пие и да пуши. Здравето му е напълно разклатено и в кратки периоди от време се влошава до степен да влиза в болница. На нервна почва, или от прекараната треска, ослепява. Това го депресира напълно. Той не умее да почива, или да бъде кротък, така че състоянието му и безсилието да го подобри, го дразни. През юни 1893-та отплава от Папете за Марсилия в много лошо здравословно състояние, и оттам още по-болен заминава за Париж. Цели да спечели малко пари от изложба при Дюран Рюел, но претърпява пълен провал. Парижката публика не харесва картините му. Продава само 11 от 40-те платна, които излага. На 28-и юни 1895-а година Гоген се отправя отново към Таити.Живее в тръстикова къща, но с голямо студио. През 1897-а умира дъщеря му Алин. Научава и че трябва да освободи къщата си, тъй като земята му е била продадена заради взет кредит. Отчаян напълно, малко преди да посегне на живота си, отново се влюбва. В 14-годишната екзотична красавица Пауура, която му става модел. В края на 1896-а Пауура ражда от него дете, което умира, но две години по-късно - през 1898-а го прави отново баща - на малкия Емил. Момчето надживява Пол Гоген като извънбрачно и изоставено от баща си дете. Гоген иска да работи, но след няколко сърдечни удара все по-често мисли за самоубийство. Веднъж изпива арсен, но по щастлива случайност го повръща. Опитът му не успява. Последната му картина е нарисувана в пълно усамотение и носи знаменателното заглавие "Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?" От тази негова творба лъха безнадеждност. Тя е израз на вътрешното състояние на Гоген - той е едновременно отчаян и ядосан от това, че не може да бъде себе си. Споделя: "Искам всичко. Не мога, но искам да го завоювам. Оставете ме да си поема дъх и с нови сили да викна "Налей, налей ми още!", да бягам, да се задъхвам и да умра безумно. Мъдрост, как ме отегчаваш, как ме караш да се прозявам безспир!" Единствено живописта остава негова постоянна цел и смисъл. Именно в нея той може свободно да бяга дори от самия себе си. Гоген не приема общоприетото и половинчатото. Той не само мрази установеното за ценност, но и му се противопоставя. Интересът му към древни вярвания и мистичното му отношение към света, го тласка към символно изразяване на чувствата. През 1899-а година Гоген сключва споразумение за редовен месечен аванс от 300 франка срещу гарантирана покупка на поне 25 картини годишно по 200 франка всяка. През 1900-та година умира и синът му Кловис - от отравяне на кръвта след хирургична процедура. Гоген никога не научава за смъртта му, защото след като оставя в Таити извънбрачния си син Емил, се премества в пълно усамотение на остров Хива Оа. Там трескаво рисува последните си творби. На края на живота си търси ново начало, някакво спасение. Начинът му на живот, обаче, го въвлича в нови неприятности. Превръща в свой враг един католическия епископ и го осъждат. Присъдата била 500 франка глоба и три месеца затвор. Гоген - този "странник на съдбата", както го нарича един от биографите му, неприет от мнозина приживе, оказва огромно влияние върху художниците авангардисти от началото на 20-и век. Той е неподражаем и като творец, и като личност. Животът му преминава като комета и угасва там, където се е чувствал най-добре - извън цивилизацията, на остров. Гоген е участвал в няколко изложби на импресионистите. Допускането му в групата, обаче, довело до разногласия в нея. Моне с доста ясен контекст казва: "Малкият ни храм се превърна в банална школа, която отваря вратите си за първия дошъл цапач." Несъмнено с тези думи е визирал Гоген. Други пък се опитали благородно да поощрят странника. Дега наричал Гоген "любителя-художник", но купил негова картина.

 Benji Traveler: Амстердам, Музеят на Ван Гог, Холандия

Импресионизъм - Ван Гог

 Винсент Вилем ван Гог (1853 – 1890) е нидерландски художник – постимпресионист, един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. Оставя ни наследство отоколо 900 картини и 1100 рисунки. Слага край на живота си на 37 години. Приживе остава непризнат, но посмъртно славата му се разнася. През 1973 г. в Холандия е открит музей, посветен изцяло на неговото творчество.

 Benji Traveler: Амстердам, Музеят на Ван Гог, Холандия

Винсент Вилем ван Гог е роден на 30 март 1853 г. в малкото холандско село Грот-Цундерт в семейството на пастор. През 1869 г. постъпва като помощник в магазин на парижки филиал на фирма за произведения на изкуството в Хага. По-късно работи във филиалите на фирмата в Лондон и Париж. През 1878 г. започва да посещава евангелистко училище край Брюксел с намерението да стане проповедник, но се проваля на изпитите. Въпреки това, през януари 1879 г. получава временно проповедническо място в белгийския миньорски район Боринаж. Искреното му съчувствие към бедните и впечатленията му от техния живот там доминира в многобройните скици на художника от предимпресионистичния му период. През есента на 1880 г. Ван Гог започва да учи в продължение на половин година анатомично рисуване и перспектива в брюкселската Академия за изящни изкуства. Една година след това Ван Гог наема ателие в Хага, където негов чичо, художникът Мауве, му дава първите уроци в областта на техниката на акварела и маслените бои. Недокоснатият от цивилизацията пейзаж привлича младия художник, но преди всичко той живописва хората, с които се среща в тъмни и наситени тонове, характерни за ранното му творчество. До 1885 г. той създава около двеста експресивни маслени творби със селяни, тъкачи, както и много натюрморти. През този период той рисува и различни варианти на картината “Селяни ядат картофи“ – неговото първо майсторско произведение. Той го рисува по времето, когато мечтае да стане “селски живописец” и се отъждествява със своите модели. Неговите образци в живописта по това време са холандските художници Якобус Х. Марис и Вилем Рулофс, които търсят внушението на творбата в натуралистичния реалистичен изказ и поставят на втори план цветовите съотношения в нея. През март 1886 г. Ван Гог отива при брат си в Париж, град, който по това време е безспорната метрополия на изкуството в Европа. Непосредствено след първата колективна изложба на импресионистите през 1874 г. новото художествено направление, чието име носят те, е достигнало връхната точка на своето развитие и популярност. Тук, в Париж, Винсент се среща с някои известни френски художници, между които са Дега, Сьора, Писаро, Сезан, Тулуз-Лотрек, Гоген и др. Под тяхно влияние цветовете в неговите картини стават по-светли и ярки. През тези две години в Париж той създава повече от двеста рисунки и живописни платна, между които и 29 автопортрета. Воден от мисълта да основе работна общност на художници, през февруари 1888 г. Ван Гог заминава за Арл, Южна Франция. След мъчително приспособяване към новата среда разклатеното му здраве укрепва и той изпада във възторг, когато южната земя пламва под пролетните слънчевите лъчи и разкрива ярките си багри. Това е най-плодотворният творчески период на художника, който създава най-значимите си творби, между които са сериите “Овощни градини”, “Слънчогледи”, “Нощно кафене”, “Тераса на кафене нощем”, “Спалнята на Ван Гог в Арл”, както и известното платно “Сеячът” (по Жан Ф. Миле). Наред с интензивните впечатления от южната природа с нейния слънчев пейзаж в художника неочаквано се пробуждат спомени от детството и мотивите в картините му често се повтарят.
В Арл той прави и няколко от най-добрите си портретни творби. Да изобрази “истинския човек”, да предаде “душата на модела” – това е стремежът на Ван Гог в портретната живопис. Така фигурите на сеяча и жътваря се превръщат за твореца в образи на раждащия се живот, в чийто дълбок смисъл Винсент искрено вярва. А портретите на пощальона Рулен, на арлезианката, на бавачката или на зуавския поручик Милие, създадени в Арл, разкриват завършеното майсторство, до което се е издигнало изкуството на холандския художник като портретист. Под влияние на Гоген Ван Гог се опитва да рисува по въображение и в същото време е възхитен от въздействието, което има върху него японското изкуство и по-конкретно техниката на японските гравюри върху дърво. Светлите, цветни дърворезби го карат да търси „японски“ пейзажи и в неговите представи те са някъде на юг, в слънчевата средиземноморска природа. Мечтата му е да основе в Арл нещо по-солидно от школата в Понт-Авен, създадена от Гоген. С помощта на предания си брат Теодорус, с когото той води интензивна кореспонденция и който го подпомага финансово през целия му живот, най-после успява да убеди Гоген да се премести да живее при него, за да осъществи плановете си. Но скоро след пристигането на Гоген се оказва, че противоположните им виждания както по въпросите на изкуството, така и междуличностните им отношения, са несъвместими. Появяват се и първите признаци на душевно разстройство при Ван Гог и през 1889 г. състоянието му се влошава. Приет е в психиатрията в Сен Реми дьо Прованс. През май 1890 г. напуска болницата, посещава брат си в Париж, който му е намерил жилище и се заселва в Овер сюр Оаз, където отново продължава да рисува. През последните години от краткия си живот художникът достига до необикновена, понякога болезнена изразителност в картините си, рисувани сякаш в транс, характерна особеност за постимпресионистичия период в неговото творчество. През юни 1890 г. лекуващият го лекар Пол Гаше е убеден, че пациентът му е напълно възстановен и го изписва от болницата. Само след няколко седмици Ван Гог се самоубива. Съобщението, което излиза в местния вестник по повод на случилото се, гласи: “В неделя, 27 юли, лицето Ван Гог, 37-годишен, холандски поданик, художник, временно пребиваващ в Овер, се застрелял с револвер в полето и тъй като бил само ранен, се прибрал в стаята си, където починал след два дни”. В ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент ван Гог умира. Погребват го в гробищата на Овер в присъствието на роднини и приятели. 
Когато живописецът на “Слънчогледи” и “Лодка край морето”, на “Пощальона Рулен”, на сеещите и орящите селяни и на яркожълтите житни нивя и слънчогледи не е вече между живите, от неговите над осемстотин картини е била продадена само една – “Червените лозя на Арл”. Но само две десетилетия по-късно неговото име става известно в цяла Европа. Като всяко голямо изкуство и творчеството на Винсент ван Гог получава истинско признание, защото е израз на съкровеното, изстрадано отношение на живописеца към света, в който живее и твори. Не трябва да се забравя, колко плодотворно се оказва неговото творчество в областта на колорита и за задълбочаване на изразната сила на изкуството. Той създава картини, които оправдават славата му на гениален художник, чийто принос в световното културно наследство е неоспорим и днес.