Има много спорове къде точно се намира, т. нар. „оригинален“ древен град Ефес. Най-разпространената версия е, че той е в района на град Кушадасъ, в азиатската част на Турция. Съществуват множество легенди за това как е образуван античният град Ефес. Една от тях, е че той е основан от самите жени воини – Амазонките. Друга легенда пък разказва, че повторното му построяване се дължи на сина на Атинския крал Кодра – Андрокъл. Кое е истина и кое мит е трудно да се каже, но едно е сигурно, ако пътувате в този район на Турция, не пропускайте да посетите Ефес, няма да съжалявате.
Предполага се, че първите местни жители в Ефес и района са карийци и лелеги. Той става град на преселването. Множество народи се преместват тук и така няколко малки града се обединяват в една конфедерация с център Ефес. Благодарение на Лидийските династии градът освен, че се съвзема и процъфтява се превръща и в един от най-богатите градове по Средиземноморието. Голям период от време градът е под владението на персите и точно тогава в него царува мир до идването на Александър Велики. След неговата смърт един от генералите му – Лисимак, много искал да превърне града в още по-богато и аристократично място и за тази цел искал да измести града с около 2 километра на югозапад. Жителите на Ефес обаче нямали никакво желание да се местят и за това той предприел по-груби мерки. По време на един проливен дъжд, Лисимак запушил градската канализация и по този начин повечето къщи в града се наводнили и вече не били годни за живеене, което принудило местните в крайна сметка да се преместят.
Един от най-благодатните периоди за Ефес е, когато той попада под властта на Римската империя. По това време различните императори, най-вече Август, строят някои от най-важните сгради за града, чиито останки са се запазили и до наши дни и все още изглеждат внушително, макар и пострадали от разрушителната сила на човека, времето и природата. Градът бива частично разрушен по време на едно голямо земетресение, но бързо е възстановен и дори се превръща във важен политически, икономически и търговски център, който дори самият Аристотел определя като „най-важната банка на Азия“. Множество исторически източници твърдят, че в периода 55 – 58 г. тук дори е живял Свети Павел. Християнски хроники казват, че писателят на „Евангелието“ Свети Йоан Богослов също се заселва в Ефес, за да закриля Дева Мария. Той прекарва последните години от живота си тук и именно в Ефес довършва своето „Евангелие“ и умира в града.
През годините след 1869 г. е имало разкопки на отделни места, през които са открити множество артефакти, както и част от храма на Артемида. Постоянните разкопки обаче започват през 1895 г. и се провеждат от членовете на Виенската академия. Когато избухва Първата световна война, всички дейности на територията на град Ефес се прекратяват и се възстановяват едва през 1926 г. В наши дни може да видите доста разкрити части от сгради на Ефес, които въпреки, че са полуразрушени ясно показват разкоша и величието на този древен град.
Какво може да сe видите в Ефес?
• Гимназията на Ведиус (спортната зала) – тя е построена от един доста заможен жител на Ефес – Ведиус Антониус;
• Гимнастическите салони са важна част от римската култура. Те са основен образователен център в града и се използват за обучение и трениране на умствени и физически способности. Салоните учат младите мъже на Ефес на изкуство, спорт, литература, драма и реч. Смята се, че заради близостта с театъра, този гимнастически салон е обучавал и театрални актьори. Палестрата, или мястото на упражненията и тренировките, е открит терен с площ 30 на 70 м, заобиколен от трите страни от облицовани с мрамор колони. Има трибуна с четири редици стълби, издигната в северната страна на гимнастическия салон. Отделна зона е заделена за стоящите прави зрители. Спортният комплекс има баня, голяма зала за срещи за класовете, преддверия, стаи за почивка и зали за тренировки.
• Стадионът – намира се близо до гимназията и се смята, че е построен в периода 54 – 68 г. с внушителните размери 228 х 38 метра;
• Римската борса или църквата на Дева Мария – предполага се, че оригиналната постройка датира още от 2 век и е с размери 265 х 90 метра. Около 4 век статутът ѝ е променен на църква. Смята се за една от най-старите църкви в света посветени на Дева Мария;
• Театърът – той е опрян на самия хълм Панаир като височината от основата до горните му балкони е 60 метра. Има три основни части и е събирал около 25 000 души;
• Мраморната улица – тази улица свързва театъра с библиотеката на Целиус. Интересното на тази улица е, че именно на нея се намира първата реклама в света – тя показва къде се намира публичният дом;
• Библиотеката на Целиус – това е една от най-красивите и добре запазени постройки в Ефес. Целиус е бил областен управител в Рим, а след това е бил назначен на длъжност в Ефес. След смъртта му, неговият син построява тази величествена библиотека с размери 16 х 10 метра. Главният вход е широк 21 метра и се състои от 9 стъпала;
• Публичният дом – тази сграда се намира точно срещу библиотеката и дори някога аристократите от Ефес са имали таен тунел, който е водел от библиотеката право в публичния дом. По този начин никой не е могъл да види, че отиват там;
• Храмът на Серапис – построен е в името на египетския бог Серапис. Този храм е символ на уважението на жителите на Ефес към други народи и религии;
• Обществените тоалетни – те са доста добре запазени. Проектирани са в квадратна форма и украсени с мраморни и бронзови статуи. Подът е покрит с красиви мозайки;
• Храмът на Адриан – личи се, че храмът е бил много красива постройка. Тук може да се видят изображения на император Теодосий, Атина, Артемида, Андрокъл и други;
• Портата на Адриан е триумфална арка, построена от двама освободени роби през 40г. - Мазей и Митридат. Посветена е на римския император Адриан, който посещава града през 130 г. Тя има три засводени порти и се твърди, че Савската царица е преминала през тези порти по време на пътуването си, за да посети цар Соломон. Портата е затворена в градските стени и дълги години не се е използвала. Става видима едва когато стените рухват. С изключение на колоните, портата е направена изцяло от бял мрамор с впечатляващи орнаменти.
• Хероонът е светилище, посветено на древногръцки или римски герой. Тези светилища се използват за почитане на постиженията на героя и служат като място за култово поклонение пред него. Херооните често са издигани над предполагаемия гроб на героя. Почитането на героите е много разпространено в Ефес по време на Римската империя, тъй като играе централна роля в осигуряването на общо чувство на идентичност на обитателите на града. Статуи и барелефи на герои като Херкулес могат да се видят върху няколко паметника в целия Ефес. Култът обикновено се центрира върху хероона, където са погребани костите на героя, за да се предлага храна и да се провеждат празненства. Смятало се е, че героят участва в празненствата и осигурява защита и поддържа благополучието на града. Този хероон е дълъг 21 м и е висок над 16 м ; има 2 етажа, поддържани от коринтски колони. Три прозореца на горния етаж създават илюзията, че колоните от двете страни на фасадата са по-къси от тези в центъра. Това е създавало впечатлението, че сградата е дори още по-голяма, отколкото е в действителност. Няколко века след построяването му пожар унищожава читалнята на библиотеката и сградата е изоставена. Фасадата рухва при земетресение през X век.
• Траянов фонтан – в центъра му има статуя на император Траян. Фонтанът е на два етажа и е бил висок 12 метра;
• Вратата на Херакъл – пред нея има колона, на която е изобразена богинята Нике. Някога тази колона се е намирала над вратата на Херакъл;
• Пещерата на седемте спящи – според някои записи намерени в пещерата, това са най-старите документи на Християнството. В тях се разказва как Дева Мария е починала в Измир и, че именно тук е била погребана. Пещерата е запазена сравнително добре, тъй като е трудно достъпна и малко хора ходят там;
• Храмът на Домициан е построен през I век. Първоначално се е смятало, че е посветен на римския император Домициан – първия император, който позволява на ефесяните да издигат такива паметници. Най-новите доказателства сочат, че храмът е издигнат за император Тит. Така или иначе това се е смятало за голяма чест за града. През римската епоха ефесяни посвещават много сгради в града на императорите. Това помага да си осигурят добри отношения и подкрепа от Рим. Храмът е построен на сводести основи на тераса на втория етаж на площад Домициан. Размерите му са 50 × 100 м. До северната страна на терасата се стига по стълби, които са видими и днес. Храмът на Домициан има 13 колони от дългата страна, 8 колони от късата и 4 допълнителни пред целата. На приземния етаж на сградата е имало складове и магазини. На северната страна на храма има олтар с U-образна форма. Този олтар днес е в музея в Измир. Домициан е известен като един от най-бруталните римски императори. По време на царуването си той преследва много християни в римските градове, включително и в Ефес. Според историята Домициан е този, който изпраща апостол Йоан в изгнание на остров Патмос. Непопулярният император в крайна сметка е убит от един от слугите си. Когато научават за смъртта му, жителите на Ефес празнуват изтриването на името му от надписите в града. Ефесяните обаче не искат да загубят благоволението на Рим и бързо посвещават храма на император Веспасиан, бащата на Домициан. Храмът е унищожен след IV век, когато християнството става държавна религия.
• Фонтанът Полио е разположен на юг от Държавната агора, точно срещу площада на Домициан от Одеона. Построен е през 97 г. от С. С. Полио и неговото семейство в памет на Секстилий Полио – строителя на известния акведукт, който носи вода до всички чешми в града. В годините след първоначалния строеж са добавени арки и няколко статуи за украса на оригиналната структура. Водата идва до чешмите на Ефес от Кенхериос в Кушадасъ на 42 километра, от потока в с. Чамлък в Марнас на 15 километра и от река Кайстер на 20 километра чрез акведукти и се разпределя към чешмите чрез разклоняваща система от печени глинени тръби. Водата е доставяна в града безплатно чрез тези обществени фонтани. Фонтанът Полио намеква за пищната природа на древните ефески чешми и показва голямото богатство на града. Има широка и висока арка, обърната към храма на Домициан, която се вижда от различни места в града. Тя поддържа триъгълния фронтон и неговия малък басейн. Водата се излива в басейна през полукръгла апсидална стена. Украсена е с редица статуи, включително една на главата на Зевс и тематична групова статуя с приключенията на Одисей, извадена от басейна на чешмата. Груповата статуя изобразява приключението на героя от Троянската война с Полифем – сина на Посейдон. Смята се, че някои от тези статуи са донесени тук от фронтона на храма Изида, след като той рухва. Вероятно са донесени, за да се ремонтира фонтанът след земетресение. Главата на Зевс и групата на Одисей и Полифем са преместени от мястото си и сега са изложени в Музея на Ефес.
• В югозападния ъгъл на държавната Агора се откриват останките от фонтан. Надписът върху него гласи, че той е поръчан от Гай Лаеканий Бас през І век. Тази структура има много имена: хидрекдохион, воден дворец и Фонтан на Лаеканий Бас. В надписите тази структура се нарича нимфеон. Проконсул Гай Леканий Бас е управител на Ефес. Като богат провинциален чиновник Бас е призван да помага за трансформирането на архитектурния характер на Ефес, докато градът е под негов надзор. Той поръча построяването на масивната водна структура, която се намира на пресечната точка на две главни улици, включително улицата на Домициан. В типичната улична решетка, популярна по време на строителството на фонтана, той е подравнен с улицата и терасата на храма на Домициан. Самият размер на правоъгълния голям площад от 105 кв. м. е това, което е причина да бъде наречен Воден дворец. Този басейн е ограден с многоетажна фасада от три страни. Статуите на морския бог Тритон и на музите са украсявали фонтана. Те са извадени от него и сега са изложени в Музея на Ефес. Динамичният воден елемент, съчетан с богатата колоритна архитектура и сложната скулптурна декорация са превърнали Водния дворец във впечатляващ архитектурен акцент на Ефес дори и без функционалния му аспект. Фонтанът на Лаеканий Бас има резервоар за вода, който е крайната точка на акведукта на Секстилий Полио при влизането му в града. Тъй като служи за съхранение на градската вода, хидрекдохионът доставя водата за друга чешма, която се намира точно срещу него на запад от Държавната агора.
• Храмът на Артемида – едно от най-свещените места в древен Ефес. Храмът е бил построен в йонийски стил.Подобно на баните на Варий, Държавната агора е обновявана многократно през историята. Първата агора на това място е построена през VI в. пр. Хр. в елинистичен стил. При разкопките агората е открита заровена на ок. 2 метра под сегашната агора. Сегашната структура е построена през римския период през I в. пр. Хр. заедно с квадратен храм. Храмът е разрушен по времето на Август и никога не е възстановен заради връзките му с Египет. Агората е реконструирана през III век по времето на Каракала (211–217). Последният ремонт е направен от император Теодосий (379–395). Тази агора е била използвана като обществена зона и място за срещи за държавни дискусии. Трите страни са оградени от стои – архитектурна структура, която осигурява подслон от силното слънце и дъжда. Водохранилището на ъгъла на агората събира водата от акведукта на Полио, чиито останки все още могат да се видят на 5 километра от нея. В самия център на агората е имало храм, посветен на египетската богиня Изида, който е служел като камера, в която са били гласувани всички решения. От храма са останали розовите гранитни колони, доказвайщи, че някога е съществувала връзка между Египет и Ефес, тъй като в Анадола няма кариери за розов гранит. Разкопките около държавната агора разкриват голям брой гробове, датиращи от VI–VII в. пр. Хр., и древен теракотен саркофаг. Близо до тази зона, на около 3 метра под повърхността, е открит път, обхождащ планината Панаир. Това кара археолозите да смятат, че североизточната страна на държавната агора вероятно е била използвана като некропол в Ефес през древността. Една от тези гробници днес е изложена в Музея на Ефес.
На изток от базиликата и в северната част на държавата агора се издига мраморна структура, известна като Баните на Варий. Те са построени за пръв път през елинистичния период, около II век, и са възстановявани на няколко пъти през вековете. Многобройните реставрации са основна причина за уникалния облик на сградата. Известният софист Флавий Дамиан строи банята. За Дамиан и съпругата му е построена самостоятелна стая. Ведий Антоний, дъщерята на богат гражданин и Ведия Федрина също имат стаи в баните на Варий. Това е било признак на висок статус, тъй като римляните ценят личната хигиена и редовно използват тези бани. Първоначалната сграда има северна и източна стена, издълбани в естествените скали. Стаите за почивка, седене и четене са добавени през II век. Те са реставрирани и в следващите векове са добавени нови стаи. През IV век ремонтите са финансирани от богата християнка, наречена Сколастика. След това през V в. сградата претърпява големи промени, за да отрази византийския период и влиянието му върху вътрешната декорация. Най-очевидното доказателство за тези промени е 40-метровият коридор, покрит с мозайки. Окончателният дизайн на банята е класически римски с калдариум (гореща секция), тепидариум (топла секция) и фригидариум (студена секция). С трите класически бански стаи и другите съседни части баните на Варий заемат доста голяма площ. Сградата е в доста добро състояние до частта с сводовете, макар че са необходими познания за римските бани, за да разбере човек какво вижда. Освен трите басейни за къпане, баните могат да се похвалят с хипокауст за загряване на водата и обществени места, които са били използвани за социализация. Разкопките на баните все още не са завършени.
Одеонът на древния Ефес е малък полукръгъл театър, който първоначално е построен през II в. и е финансиран от Публий Ведий Антоний и съпругата му Флавия Паяна. Сградата е служела като място за политически срещи, социални събития, концерти и театрални представления. Ефес се управлява два съвета. Булеята, или Сенатът, служеха е консултативният съвет в Ефес и използва Одеона за своите събрания. Членовете на това ръководно тяло са избирани от аристократичната класа ефесяни. Тази група притежава цялата политическа, изпълнителна, религиозна и съдебна власт. Те контролират изграждането на всички обществени сгради в града, включително храмове, театри и бани. Булеята отговаря и за събирането на данъци и контрола върху управляваните обществени сгради. На празниците Одеонът се пълни със зрители за концерти. Полукръглата сграда има капацитет 1500 зрители. Има общо пет входа, три от които се отворят от сцената до тесен подиум. Подиумът се издига на около метър по-високо от оркестъра. Този подиум и някои части от местата за сядане са възстановени. Сцената на сградата е двуетажна и е била покрита с дървен покрив. Седалките са разделени на две части от кръгова пътека, известна като диазома. Седалките в долните части са били запазени за важните личности – те са по-широки от местата в горното ниво, които са използвани от не толкова важни или заможни граждани.
Теменосът в Ефес е разположен между Одеона и Пританейона. Построен е от император Агуст през І в. в чест на богинята Рома, римския култ и Юлий Цезар. Теменосът е наречен и храм на Деа Рома. Теменосъг са били два храма на имперския култ, който, макар и винаги уважаван в Ефес, никога не се превръща в истинска религия. Да се противопоставяш на императора е престъпление, наказуемо със смърт в Римската империя, така че теменосът е помагал за установяването на добри отношения между народа и императорите.
Точно зад базиликата на пазара е Пританейонът. Сградата е построена през III в. пр. Хр. по време на управлението на Лизимах. Сградата се разрушава в епохата на Август, а някои колони и други материали от Пританейона са използвани за строителството на баните Сколастика през IV век. Пританейонът служи като официална административна сграда, или кметство. Тук се провеждат религиозни церемонии, официални приеми и банкети. Това, което разграничава сградата от булетриона, е свещеният огън в правоъгълна яма. Това свещено огнище е посветено на Хестия – богинята на огнището, дома и огъня, и се поддържа от кюретата и жриците на Хестия. Огънят е донесен от планината Олимп, когато градът е основан, и символизира сърцето на Ефес. От архитектурна гледна точка Пританейонът е построен като частна къща. В него има зала за събрания, административни помещения, държавни архиви и трапезария за посрещане на чуждестранни посетители. Две от осемте колони пред сградата все още могат да се видят днес. Тези колони водят до вътрешен двор, заобиколен от портик. Дворът е покрит с мозайка, на която са изобразени щитовете на амазонките. Вечният огън се е помещавал в церемониалната зала на север от сградата. Лесно е да се види къде е било мястото по червения цвят на пода. Основата на олтара е разпознаваема и днес. Двойните колони по ъглите на залата са поддържали дървения покрив. По време на разкопките в Пританейона археолозите откриват две статуи на богинята Артемида. По-голямата от тях е намерена в церемониалната зала, а другата е погребана в светилището. Тези статуи днес са в музея на Ефес.
Паметникът на Мемий се намира на север от Улицата на кюретата до площада на Домициан. Той е издигнат през І в. под управлението на Август от Мемий – виден гражданин на Ефес, който е син на Кай и внук на диктатора Сула от Рим. Диктаторът Сула се смята за римски герой, който освобождава Ефес от окупацията на понтийските армии, управлявали Черноморското крайбрежие. През 87 г. пр. Хр. Митридат от Понтийската империя организира бунт в града, твърдейки, че данъците при римското управление са твърде високи и Азия е за азиатците. Той и неговата армия убиват 80 хиляди римляни, преди да превземат града от римското владичество и да го владеят в продължение на три години. Римската армия, водена от Сула, завладява Митридат и връща града обратно в империята. Империята награждава Ефес и други градове, които са били лоялни по време на окупацията.Четиристранната арка на победата е издигната, за да се отпразнува тази военна победа и освобождението на Ефес от вражеската окупация. Макар да е добре документирано, че паметникът е построен от Мемий, много от надписите са изгубени или премахнати, когато камъните от паметника са използвани за ремонт на околните сгради. Фигурите на баща му и дядо му все още се виждат на блоковете. Между колоните, които държат арката, има три групи стълби. Паметникът първоначално има четири фасади, изобразяващи войниците на Сула и релефи, символизиращи добродетелите на самия диктатор. Към северозападната фасада е добавена квадратна чешма през IV век – 300 години след първоначалното ѝ изграждане. Фонтанът има четири коринтски колони, дълъг тесен басейн и четири постамента пред басейна, които поддържат статуите на римските императори Диоклециан, Максимиан, Констанций Хлор и Галерий. Статуите помагат да се датират допълненията към фонтана. Днес паметникът е частично възстановен.
Площадът на Домициан е частично разкрита площ в близост до храма на Домициан, от който площадът носи името си. От центъра на площада посетителите могат лесно да видят паметника на Мемий и фонтана Полио, които са от двете му страни. Площадът е бил оживен район и търговски център в древността. Натовареният ъгъл води до важни храмове, агора и административни сгради, както и до места за срещи. Открити са някои колони и се смята, че са от сградите в района. Откъм Агората голяма част от разкопките на площада са завършени. Няколко малки сводести сгради, които са били използвани като магазини, са ясно видими. Ефес има по-голям брой магазини от повечето римски градове, което дава на археолозите доказателства за богатството на града и огромната морска търговия. На площада има и двуетажна сграда, изградена от големи квадратни каменни блокове. Вторият етаж на сградата се отваря към агората. Археолозите все още не са установили предназначението на тази сграда. По пътя от Пританейон (кметството) до площада на Домициан се виждат редица пиедестали, украсени с фигури на богове и богини. Две от най-известните фигури, които могат да се видят, са бог Хермес, вестител на боговете и покровител на стадата, и Нике, крилатата богиня на победата. Бог Хермес държи рогата на един овен с една ръка, а в другата му ръка е кадуцей (неговия символ). Нике разпростира крилата си с плетена корона от маслинови листа, символизираща победата, в едната ръка и клон на палмово дърво, символизиращ плодовете на победата в другата ѝ ръка. Целта на тези пиедестали и фигури по улицата все още не е известна.
Хидреонът се намира отвъд портата на Херкулес, в северния край на площада на Домициан, близо до паметника на Мемий. Фонтанът е разположен на малкото място, където Улицата на кюретата се пресича с улицата на къщите на терасите. Издълженият правоъгълен басейн е запазен заедно с воден басейн, разположен високо над него. Смята се, че фонтанът има по-скоро декоративна цел. С големия трафик по Улицата на кюретата водата вероятно се е използвала за поддържането на чистотата на улицата. Вероятно се е използвал и за мокрене на камъните през летните месеци, за да се охлажда мраморът. Формата на Хидреона предполага, че той може да е нимфеум, или паметник, посветен на нимфите. През римската епоха фонтанът е престанал да е свещено пространство и просто е служил за светилище, резервоар и място за събиране на хора. Нимфеумът след периода на Август често е строен с полукръгла апсида, увенчана с полукупол, подобно на архитектурните елементи на хидреона. Чешмата е оградена от четири колони, които са строени наново. Те са поддържали четири статуи в полукръгли ниши. Статуите са поръчани от Диоклециан през II в., когато той става император на Изтока и избира Максимиан за император на Запада. Те вероятно са изобразявали Диоклециан и Максимиан заедно с Галерий и Констанций Хлор – мъжете, които са били техните цезари. Има признаци, че фонтанът е ремонтиран през IV век. Надписът върху чешмата гласи, че Хидреона е построен при царуването на Север, около 200 г., и назовава Т. Флавий Меандър като основател. Повторно използваните елементи на сградата показват, че на мястото може да е имало предишен паметник в ранния имперски период.
Улицата на кюретата е една от трите основни улици в Ефес. Тя се простира от Портата на Херкулес до Библиотеката на Целс. Улицата е древен път за процесиите – важен свещен път, който води до Храма на Артемида. Затова е наречена на жреците, които са вървели по нея по време на религиозните церемонии. Кюретата са били полубожества в митологията, но терминът е използван за обозначаване на класата на жреците и жриците в Ефес. Те поставят началото на култ на 6 жреци, но по-късно броят им се увеличава на 9 – те правят възстановки на раждането на богинята Артемида. Първоначално името „Кюрета“ се отнася само до жреците на култа на Артемида, но по време на римското управление се разширява, за да включи жриците на Хестия. Тези жрици са отговаряли за свещения огън в Пританейон. Къретата се избират всяка година, за да се грижат за вечния огън, който представлява сърцето на Ефес.
Портата на Херкулес е разположена на Улицата на кюретата и отделя горната от долната част на града. Два монументални стълба от структурата съдържат релефите на Херкулес. Надпис гласи, че портата датира от II век. Въпреки това археолозите смятат, че тези релефи са донесени от други сгради, които ще се използват при строежа на портата през IV век. Тази теория е подкрепена от факта, че от IV век Улицата на кюретата е използвана като пешеходна зона. От архитектурата ѝ става ясно, че портата на Херкулес стеснява достъпа до улицата, предотвратявайки преминаването на превозни средства. Тъй като материалите от други сгради често са използвани в новото строителство, е вероятно стълбовете да са били използвани повторно заради украсата им. Портата получава името си от релефите на Херкулес, които украсяват колоните му. Херкулес се приема за най-великия от гръцките герои и се смята за въплъщение на мъжествеността. В релефите Херкулес е изобразен с кожата на немейския лъв. В митологията Херкулес е изобразяван като облечен в кожата на лъва – тя била толкова дебела, че било невъзможно да бъде убит. Херкулес спасява Немея от звяра, като се бори с него, събаря го на земята и го задушава. В древността двуетажната сграда е имала шест колони на всеки етаж. Посетителите днес виждат само двете странични колони. Други части от конструкцията, включително арката, липсват, въпреки че някои от колоните с релефи са преместени на площад Домициан, за да се виждат от хората. Популярният релеф на крилатата богиня Нике на площада първоначално е дошъл от тази порта. Той вероятно е бил в ъгъла, където арката се съединява с колоните с коринтски капители.
Фонтанът на Траян е построен до северния край на Улицата на кюретата от източната страна до храма на Адриан. Надписът върху чешмата казва, че е построена през II в. и е издигната в чест на император Траян. Този фонтан се смята за един от трите най-великолепни фонтана в Ефес. Има два декоративни басейна: един отпред и един отзад. Басейнът на горното ниво е обграден с коринтски колони. Водата тече от стълб, върху който се изправя колосална статуя на император Траян. Този стълб е в центъра на най-големия орнаментален басейн. Надписът в основата гласи, че светът лежи на краката на императора. Това е символизирано от кръгъл камък, поставен под краката на статуята на императора. Днес са оцелели само пиедесталът и един от краката на тази статуя на Траян. По-нисък, по-тесен басейн, заобиколен от композитни колони, се намира точно под басейна, в който е била статуята на императора. След като водата напълни горния басейн, потича от канала в предния басейн, където хората от Ефес могат да я наливат от фонтана. В този басейн се е намирала статуя на Афродита, една на Дионис гол и още една на облечения Дионис, както и статуя на млад ловец, символизиращ основателя на града Андроклос. Статуята на император Нерва и семейството му, както и статуя на Сатир също са открити по време на разкопките на фонтана. Наскоро реновираният фонтан вече е без тези статуи, тъй като те са преместени в Археологическия музей на Ефес. Оригиналният басейн е дълъг 20 и е широк 10 м. Той е пресъздаден в по-малък мащаб и реставрацията на фонтана продължава.
Банята Сколастика първоначално е построена през I век и след това е възстановена през IV век с камъни, донесени от Пританейон (древният вариант на кметството). Реставрацията е финансирана от християнка, наречена Сколастика. Нейната статуя все още се намира вляво от източния вход, въпреки че главата на статуята все още не е намерена. Баните са използвани за общуване и дискусии, и къпането е високоценено в римската култура. Този обичай е продължен по време на византийската епоха и достига своя връх, когато пристигат турците. Банята Сколастика е най-голямата в Ефес. Тя е можела да събере хиляди клиенти. Съдържала е библиотека и зали за забавления, както и обществени места за къпане. Ако посетителите пожелаят да останат няколко дни, банята разполага с частни стаи. Вторият етаж е бил използван като салон за масажи и терапевтични процедури. Римляните са използвали масажни масла от маслиново дърво, след което са изчиствали маслото от кожата с помощта на извит железен инструмент, наречен strigilis. От входа се вижда L-образна съблекалня с десет кабини. Тя е известна като аподитерий. Богатите са оставяли ценностите си в тези кабини, докато релаксират в баните. За тези ценности са се грижели роби. Банята е построена в типичен римски стил с басейн със студена вода, топъл басейн и горещ басейн. Кръглият басейн, използван във фригидариума, е облицован с бял мрамор. Той може да се види и днес. Вода и пара се подават през поредица от глинени тръби под пода на сградата или вградени в стените. Робите поддържат огъня в пещите, за да се гарантира, че водата във всяка стая е с подходящата температура. Когато първоначално са построени, баните са имали три етажа. Първоначалната структура има три входа, два от които са за публичен достъп. Единият излиза на Улицата на кюретата, а вторият – към по-малка пресечка на Улицата на кюретата. Днес се вижда само партерният етаж и арката на третия етаж. Горните два етажа са се срутили.
Този храм, посветен на император Адриан, се смята за една от най-добре запазените и най-красивите постройки на Улицата на кюретата. Построен е в началото на ІІ в. от П. Квинтилий, за да се почете посещението на Адриан в града. Император Адриан е смятан за един от Петимата добри императори. Този термин се използва за римските императори Нерва, Траян, Адриан, Антонин Пий и Марк Аврелий. Те успяват да спечелят подкрепата и сътрудничеството на Сената – нещо, което предишните императори не успяват да постигнат. Името „Храм на Адриан“ е донякъде подвеждащо. Структурата е по-скоро паметник, отколкото храм, а също така е посветена на богинята Артемида и на хората в Ефес. Предната част на храма го превръща в една от най-елегантните сгради в града. Фасадата има четири коринтски колони, които поддържат извита арка. В средата на тази арка е релеф на Тюхе, богиня на победата. В предната част на храма е имало медни статуи на императорите Диоклециан, Максимиан, Констанций I и Галерий. Останали са колоните за статуите, но оригиналните статуи все още не са намерени. Храмът е реконструиран през IV век от Теодосий в чест на баща му. В храма над вратата стои Медуза с орнаменти от листа от акант. От двете страни на входа са фризове, изобразяващи историята на града. Единият изобразява Андроклос, който стрелящ по глиган, друг – Дионис в церемониалното шествие, а трети – амазонки. Четвъртият фриз изобразява бог Аполон и богиня Атина заедно с Андрокъл, съпругата му и няколко члена на семейството на Теодосий. Основната част на храма се нарича Нао. Това е малка стая, изградена с малки камъни, и голяма входна врата. Гредите на тази врата са елегантно украсени с фигури от перли и яйца. Храмът на Адриан е наскоро обновен. Статуите и фризовете са заменени с копия на оригиналите, които са изложени в музея на Ефес.
Римската латрина в Ефес е построена за пръв път през I век като част от това, което ще се превърне в баните Сколастика. Това са обществените тоалетни на града, които се използват от бедните граждани, тъй като не могат да си позволят тоалетна в дома си. Те могат да влязат в латрината срещу входна такса. Латрините обаче не се използват единствено да задоволяване на естествените нужди. В римската култура тази сграда изпълнява същите социални функции като баните. Гражданите стоят в латрините дълго, за да релаксират и да обсъждат наболелите въпроси. Латрините са много напреднали и цивилизовани структури за онова време. Сградата е проектирана върху канал с непрестанен воден поток. Седалките са мраморни пейки с дупки. Подредени са в три редици по трите стени на стаята. Има 48 тоалетни, всяка разделена от другата със скулптирани прегради, които изпълняват и функцията на облегалки за ръцете. Самите седалки са заобиколени от колони, които поддържат покрива. Останалата част от голямата стая е под открито небе. В средата на откритата част има потънал вече басейн, наречен имплувий. Този басейн е събирал дъждовната вода, която е служела за охлаждане на стаята лятно време. През зимата латрините са се поддържали топли чрез подземна отоплителна система, която е използвала парата от баните Сколастика. Подът е бил покрит с мозайка. На гражданите се давали пръчки със закрепена гъба, за да се почистват след използване на латрините. Гъбите са се държали в оцет с хигиенна цел, а след това, преди употреба, са се прали с прясна вода, която е течала в каналите пред тоалетните.
Библиотеката на Целс е третата по големина библиотека в древния свят и е една от най-забележителните сгради в Ефес. Построена е от управителя на Египет Гай Юлий Аквила през I век като паметник на баща му Юлий Целс Полемеан. Целс е управителят, който дарява 25 хил. динара за завършването и поддържането на монументалната библиотека преди смъртта си. Мраморният саркофаг на управителя е бил в специална стая под приземния етаж, до която е можело да се стигне по коридор, свързан с порта зад северната стена на библиотеката. Така библиотеката е била и хероон (светилище на герой, почитан в специален култ в древните религии). Библиотеката има два етажа и е била достъпна през вход на Улицата на кюретата. Девет каменни стъпала водят до четири двойни колони, които поддържат сградата. Големи прозорци над вратите са осигурявали светлина за четене вътре. Структурата е специално проектирана с втори стени около нея, за да се поддържат стабилна температура и влага. Основната зона за четене е била разположена в голяма зала с високи тавани. Горните етажи са обикаляли читалнята и там са се държали свитъците в шкафове в ниши в стените. Написаните на ръка книги са се носели в читалнята от официални служители и са се давали на читателите за използване единствено в читалнята. Библиотеката изгаря през III век и е възстановена през IV век. Унищожена е от земетресение през Х век. Възстановена е с помощта на Австрийския археологически институт. Статуи, за които се твърди, че са добродетелите на Целс, са открити в библиотеката и са пренесени в Музея на Ефес във Виена. В нишите в стените на библиотеката днес се виждат реплики на статуи, символизиращи мъдростта (София), познанието (Епистем), интелигентността (Еноя) и храбростта (Арете).
Портата на Мазей и Митридат е триумфална арка, разположена в края на Улицата на кюретата в двора на библиотеката на Целс. Построена е през 40 г. от робите Мазей и Митридат. Те я строят в чест на император Август, който им дава свободата и ги изпраща в Ефес, за да служат като надзорници, грижещи се за поддържането на собствеността, принадлежаща на Римската империя. Страната на Портата на Мазей и Митридат, която гледа към Библиотеката на Целс, е направена изцяло от черен мрамор. Противоположната страна на портата е изградена изцяло от бял мрамор. Пасажите са засводени. Нишите в страничните стени имат архитрав, фриз с бръшлян и назъбен корниз. Централният пасаж на портата е проектиран вдаден, за да придаде дълбочина на архитектурния външен вид. Надпис на латински с бронзови инкрустирани букви от едната страна на портата може да се види и днес и е частично преведен като гласящ: „От император Цезар Август, сина на бога, най-великия от жреците, който беше консул 12 и трибун 12 пъти; и жената на Август Ливия; син на Луций, Марк Агрипа, който е консул 3 пъти, император и трибун 6 пъти; и дъщерята на Юлий Цезар Август, Мазей и Митридат на техния господар и на хората“. Квадратът пред портата е бил използван като аудитория. Стъпалата на Библиотеката на Целс са служели като седалки за зрителите, които са идвали, за да слушат лекциите. Портата е истински величествена и е широко приета като един от най-приятните примери на реставрация, осъществени в Ефес.
Бордеят на Ефес е сграда, разположена на пресечката на Мраморната улица и Улицата на кюретата. Смята се, че е построен през I век приблизително по времето, когато са строени баните и обществената тоалетна. Във византийския период предната част на бордея е модифицирана и се използва като стоа (в древногръцката архитектура е покрита колонада (портик) в обществено пространство, най-често по страните на агората или в теменоса и се използва като обществена галерия и място за срещи). Сградата е наречена бордей, защото в къщата е намерена статуя на Приап с огромен фалос. Тази статуя е отстранена от комплекса и днес се намира в Музея на Ефес. До днес е оцелял само първият етаж на сградата. Бордеят има два входа: по един за всяка от главните улици. На първия етаж има голям салон за общуване. Вторият етаж е бил мястото, където жените са приемали клиентите си. Западната страна на къщата е рецепция с мозаечна украса, изобразяваща четирите сезона. До рецепцията има малка баня с елипсовиден басейн. Смята се, че той има отношение към чистотата и хигиената в бордея. От всички клиенти се е изисквало да почистят ръцете и краката си, преди да влязат в основния салон. Дъното на басейна е украсено със сложна мозайка с две жени, които се наслаждават на обяд с мъж.
Търговската агора се намира в края на Улицата на кюретата, наричана така заради имената на свещеници, изписани по дорийските колоните в началото на улицата, близо до библиотеката на Целс. Това е по-малката от двете агори в Ефес. Търговската Агора е построена за първи път по времето на Лизимах през І век. Руините от римската Агора за пръв път са разкрити по време на разкопките на Мраморната улица в периода 1901–1907 г. Първоначалният пазар от елинистичния период е открит под сегашното място по време на разкопки през 1977 г. Елинистичната агора е била само половината от своя наследник. Търговската Агора е един от най-значимите търговски центрове в древния свят. Това е бил търговският център на Ефес. Стоките са носени в града от пристанището. Търговската Агора също е мястото, където е бил и пазарът на роби – в Ефес е вторият по големина пазар на роби в древния свят. Агората е с площ 110 на 110 м с голям двор и магазини от двете страни. Голяма пешеходна алея с покрит покрив е заобикаляла агората. Агората първоначално е била построена с гранитни колони, но те са били заменени с мраморни по време на обновяването през IV в. В средата ѝ е имало голям слънчев и воден часовник. Водният часовник се е източвал на всеки двадесет минути. Той е използван предимно в съдебните производства, провеждани в агората, за да се гарантира, че всяко лице получава едно и също време за говорене. Около агората е имало правоъгълни стаи. В края на I в. пр. Хр. тези помещения са разширени. Повечето от тях са използвани от търговци на дребно за търговия, но някои са били и места за политически срещи. Надпис по стената на агората е посветен на ръководителя на пазара и гласи: „Хората на Ефес изразяват благодарността си на агронома Евтух, син на Менекрат, за това, че предотврати повишаването на цената на хляба“.
Улицата към пристанището, построена първоначално през елинистичния период между пристанището и Големия театър, е преименувана на Аркадиевата улица през I век, след като е обновена по времето на император Аркадий. Това е една от главните улици на града и води към пристанището. Това е първото, което моряците и търговците виждат, когато пристигат в Ефес. Улицата е и основният начин да влязат в града царе, императори и съветници от други градове. Тези официални посетители са посрещани официално на улицата и затова тя трябва да бъде украсена, за да впечатлява посетителите. Огромни колони, мраморни плочи, колонади и скулптури украсяват улицата от двете страни. Аркадиевата улица е дълга около 530 м и е широка 10 м. В нейното начало има пристанищни бани. По-късно те стават известни като Баните на Константин, защото са възстановени от император Константин II. От двете страни на улицата са разположени магазини и галерии. Огромни порти с високи арки са разположени по пътя, а в средата на Аркадиевата улица са се намирали 4 високи колони със статуи на четирима апостоли. Тази статуя е известна като Паметника на четиримата апостоли и подчертава християнското влияние върху града. Други структурно важни особености са каналите за чисти и за отпадни води, които преминават под мраморните плочи и уличните лампи. По онова време Аркадиевата улица е една от трите осветени улици в империята. Другите две са в Рим и Антиохия. Впечатляващите 50 улични лампи са поставени на пътя, за да осветяват колонадите. Улицата завършва близо до Театралния гимнастически салон – сграда от II век, използвана като спортна площадка.
Големият театър
Смята се, че Големият театър е построен в елинистичната епоха и се приписва на Лизимах – генерала на Александър Велики, макар че няма археологически доказателства за съществуването му преди 100 г. пр. Хр. Лизимах обаче може да е избрал мястото за строежа. Нужни са 60 години копаене в планинския склон, за да се подготви строителната площадка и да се разшири сградата. Театърът е силно увреден от земетресения през IV век и само частично е възстановен (през VIII век той става част от отбранителната система на града). Театърът е висок 30 м и има диаметър от 145 м. Може да побере 25 хил. зрители. Построен е така, че аудиторията да гледа към сцената, която има за фон пристанището. Първоначално театърът е имал само един етаж. Първите два етажа на сцената са построени от римския император Нерон, а третият етаж е добавен през II век. Сцената е с размери 25 на 40 м. Украсена е с колони и статуи на богове, богини и императори. Всеки етаж на театъра има 8 стаи и коридор. От приземния етаж има вход към подиума и скрит достъп, който води до подземен тунел, който свързва сцената с оркестъра. На олтара в средата на подиума на сцената са се правели жертвоприношенията. В римската епоха аудиторията е трябвало да заплаща такса за забавленията, но пиесите са започвали рано сутрин и често са продължавали до полунощ. Театърът се е използвал и за гладиаторски борби по онова време. Театърът често се включва в списъка на местните свети места заради библейското му значение – това е мястото, където св. Павел проповядва срещу езичниците.
Мраморната улица
Търговската агора се намира в края на Улицата на кюретата, наричана така заради имената на свещеници, изписани по дорийските колоните в началото на улицата, близо до библиотеката на Целс. Това е по-малката от двете агори в Ефес. Търговската Агора е построена за първи път по времето на Лизимах през І век. Руините от римската Агора за пръв път са разкрити по време на разкопките на Мраморната улица в периода 1901–1907 г. Първоначалният пазар от елинистичния период е открит под сегашното място по време на разкопки през 1977 г. Елинистичната агора е била само половината от своя наследник. Търговската Агора е един от най-значимите търговски центрове в древния свят. Това е бил търговският център на Ефес. Стоките са носени в града от пристанището. Търговската Агора също е мястото, където е бил и пазарът на роби – в Ефес е вторият по големина пазар на роби в древния свят. Агората е с площ 110 на 110 м с голям двор и магазини от двете страни. Голяма пешеходна алея с покрит покрив е заобикаляла агората. Агората първоначално е била построена с гранитни колони, но те са били заменени с мраморни по време на обновяването през IV в. В средата ѝ е имало голям слънчев и воден часовник. Водният часовник се е източвал на всеки двадесет минути. Той е използван предимно в съдебните производства, провеждани в агората, за да се гарантира, че всяко лице получава едно и също време за говорене. Около агората е имало правоъгълни стаи. В края на I в. пр. Хр. тези помещения са разширени. Повечето от тях са използвани от търговци на дребно за търговия, но някои са били и места за политически срещи. Надпис по стената на агората е посветен на ръководителя на пазара и гласи: „Хората на Ефес изразяват благодарността си на агронома Евтух, син на Менекрат, за това, че предотврати повишаването на цената на хляба“.
