Делфт, Кметството, Холандия

Впечатляваща е сградата на Кметството, намираща се на големия площад (Grote Market), срещу Новата Църква. През 1536г. голям пожар унищожава града. Предполага се, че е предизвикан от мълния попаднала върху кулата на Новата църква. Сградата е проектирана от Хендрик де Кайзер, който използва основите на двореца на холандски конт. В сегашния си вид сградата е построена 1618-1620г. Претърпяла множество реконструкции и реставрации, днес тя изглежда така както я е проектирал Хендрик де Кайзер.

Боянската църква, България

Боянската църква е един от малкото изцяло запазени до наши дни паметници от Средновековието. Разположена е в полите на Витоша, в софийския квартал Бояна (село Бояна е обявено за квартал на София през 1961 г.). Боянската църква е семеен храм, построен при двореца на софийския аристократ Калоян - управител на Средечката хора (област). От ктиторския надпис научаваме, че той е бил внук на сръбския крал Стефан Първовенчани и братовчед на българския цар Константин Тих и имал много висок ранг - севастократор, титла, давана само на членове на царската фамилия. Според същия надпис строежът и стенописването на църквата са завършени през 1259 г. Именно заради стенописите, изпълнени от неизвестен художник от търновската дворцова школа, Боянската църква днес е вписана в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. За първи път в Европа, десетилетия преди появата на първите предренесансови фрески, българският художник рисува с реализъм, непознат дотогава в средновековното изкуство. Боянският майстор е изобразил реалистино религиозните сцени. В Боянската църква са изрисувани и първите светски портрети в българската живопис. Изключителното майсторство, с което са нарисувани, нарежда боянските стенописи в съкровищницата и на европейското изкуство. Боянската църква е открита за науката от руския учен Виктор Григорович. През 1844 - 1845 г. Той посещава Бояна и описва руините от каменни зидове около църквата и останките от древен замък по склоновете на Витоша. В църквата открил два ценни ръкописа - Боянското евангелие от XII-XIII в., написано на кирилица върху по-стар, изтрит глаголически текст от края на XI в. и Боянския поменник. За изключителната ценност на стенописите пишат редица учени. Първото цялостно изследване на Боянската църква е дело на видния изкуствовед Андрей Грабар, който определя Боянската църква като "най-ценния български принос в средновековното изкуство" във византийския свят

Погановски манастир "Св. Йоан Богослов" (Poganovo Monastery)

Погановският манастир „Свети Йоан Богослов“ се намира на левия бряг на река Ерма в околностите на село Поганово, Царибродско, Сърбия. Манастирът е част от Нишката епархия. На кръгли каменни плочи, зазидани в западната стена на манастирската църква, са изсечени имената „господин Константин“ и „госпожа Елена“.В края на XIV век Погановският манастир влизал в пределите на Кюстендилското деспотство, което по това време се управлявало от деспот Константин Деян († 1395 г.). Константин бил женен за дъщерята на цар Иван Александър – Кера Тамара. Тяхната дъщеря Елена се омъжила в 1393 година за византийския император император Мануил II Палеолог и станала византийска императрица. Тъкмо по това време турците напредвали на запад и нанасяли на балканските владетели удар след удар. Деспот Константин имал в тези борби трагична съдба – той станал не само васал, но и бил принуден да се бие с турците срещу християните. В такъв бой в Румъния през 1294 година той бил убит. Малко преди смъртта си деспот Константин започнал градежа на манастир в Поганово, посветен на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Поради размирните времена строежът останал недовършен, и чак през в първите години на XVI в. Погановският манастир бил възстановен и изографисан от неизвестен български иконописец. Според сръбския изкуствовед Гойко Суботич обаче манастирската църква е издигната около 1415–1425 г. от някой местен владетел на име Константин, а Елена най-вероятно е била съпругата му. Надпис на вътрешната стена над входа в църквата съобщава, че изписването ѝ е завършено през месец октомври 1499 г. Стенописите са дело на майстори от Костурската художествена школа, заемат площ от общо около 360 m² и са сред най-добрите образци на църковното изкуство от онова време на Балканите. От 1871 г. манастирът е под ведомството на Българската екзархия. От Освобождението (1878) до ноември 1920 г. той влиза в границите на България, след което по силата на Ньойския мирен договор (1919) е предаден на Кралството на сърби, хървати и словенци и е подчинен на Сръбската православна църква. Първото обстойно проучване на манастира извършва Константин Иречек през 1883 година. След множество разговори с местни жители, той открива в него поменик на българските царе, написан върху дървена дъсчица, дълга едва половин метър и широка една педя. Тази дъсчица е разделена на две колони – в лявата са изброени българските царе, а в дясната – йеромонасите в манастира. Сред имената, които личат в ръкописа, са тези на владетелите Борил, Симеон, Петър, Роман, Самуил, Асен, Петър и други. Според Иречек този поменик е преписан от същия източник, от който е произлязъл и Боянският поменик от едноименната църква. Известно е, че имената от него са четени по време на литургия през празници. Макар подредбата им да не следва пряко хронологичния ред, това, което със сигурност знаем, е, че изписаните имена са само на български владетели – още едно доказателство, че този поменик е преписан от български оригинал, но също така и че четящите и слушащите го по време на литургиите са били основно българи

.

От Погановския манастир произхожда една от най-хубавите български икони от края на XV век, известна като „Двустранната икона от Поганово“. До избухването на Втората световна война тя се намира в храма. От едната ù страна е изобразена Св. Богородица Катафиги със Св. Йоан Богослов, а от другата – Христовото чудо в Латом. Според легендата тази икона е дарена на манастира от дъщерята на Константин Деян. Днес ценната вещ, както и Погановският поменик, се намират в София и могат да бъдат видени в криптата на катедралния храм „Св. Александър Невски“. В средата на неголям, красиво подреден и поддържан двор се издига манастирската църква. Постройката е скромна като градеж, но се отличава с оживени архитектурни форми. В източната част е същинската църква, сложена върху осмостенен барабан с тесни и високи прозорци, с три полукръгли апсиди към изток, север и юг. До църквата е високата и просторна нартика с ъгловати фонтони и четвъртите кула, а на запад е прибавено отворено от три страни предверие с дървена колонада Днес Погановският манастир е мъжки. Той е домакин на участниците в Международен художествен семинар „Погановски манастир“.

Шкодренското езеро, Черна Гора

Шкодренското езеро, или Скадърско езеро, е най-голямото езеро на Балканския полуостров с обща площ 391 кв. километра. Бреговата му линия е 168 километра. Езерото се намира на границата на Черна гора и Албания. По-голямата част от езерото е разположена на територията на Черна гора. Носи името на съседния град Шкодра, Северна Албания. В езерото се вливат шест реки като най-голяма е Морача (113 км). Климатът в района на Шкодренското езеро е средиземноморски - с мека и дъждовна зима и сухо и горещо лято.
Разположената в Черна гора част от езерото е обявена за резерват през 1983 г., а през 1996 г. е включено в Рамсарската конвенция за влажните зони.
Езерото е дом и на един от най-големите птичи резервати в Европа (с над 270 вида).