Делфт, Кметството, Холандия

Впечатляваща е сградата на Кметството, намираща се на големия площад (Grote Market), срещу Новата Църква. През 1536г. голям пожар унищожава града. Предполага се, че е предизвикан от мълния попаднала върху кулата на Новата църква. Сградата е проектирана от Хендрик де Кайзер, който използва основите на двореца на холандски конт. В сегашния си вид сградата е построена 1618-1620г. Претърпяла множество реконструкции и реставрации, днес тя изглежда така както я е проектирал Хендрик де Кайзер.

Боянската църква, България

Боянската църква е един от малкото изцяло запазени до наши дни паметници от Средновековието. Разположена е в полите на Витоша, в софийския квартал Бояна (село Бояна е обявено за квартал на София през 1961 г.). Боянската църква е семеен храм, построен при двореца на софийския аристократ Калоян - управител на Средечката хора (област). От ктиторския надпис научаваме, че той е бил внук на сръбския крал Стефан Първовенчани и братовчед на българския цар Константин Тих и имал много висок ранг - севастократор, титла, давана само на членове на царската фамилия. Според същия надпис строежът и стенописването на църквата са завършени през 1259 г. Именно заради стенописите, изпълнени от неизвестен художник от търновската дворцова школа, Боянската църква днес е вписана в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. За първи път в Европа, десетилетия преди появата на първите предренесансови фрески, българският художник рисува с реализъм, непознат дотогава в средновековното изкуство. Боянският майстор е изобразил реалистино религиозните сцени. В Боянската църква са изрисувани и първите светски портрети в българската живопис. Изключителното майсторство, с което са нарисувани, нарежда боянските стенописи в съкровищницата и на европейското изкуство. Боянската църква е открита за науката от руския учен Виктор Григорович. През 1844 - 1845 г. Той посещава Бояна и описва руините от каменни зидове около църквата и останките от древен замък по склоновете на Витоша. В църквата открил два ценни ръкописа - Боянското евангелие от XII-XIII в., написано на кирилица върху по-стар, изтрит глаголически текст от края на XI в. и Боянския поменник. За изключителната ценност на стенописите пишат редица учени. Първото цялостно изследване на Боянската църква е дело на видния изкуствовед Андрей Грабар, който определя Боянската църква като "най-ценния български принос в средновековното изкуство" във византийския свят

Виена, Операта, Австрия

Виенската държавна опера (Wiener Staatsoper) е една от най-престижните и известни опери в света и символ на виенската музикална традиция. Разположена в централната част на Виена, тя е не само архитектурен шедьовър, но и културен център с дълбоки корени в австрийската история на операта и класическата музика.
Строителството на операта започва през 1861 г. и завършва през 1869 г. по проект на архитектите August von Sicardsburg и Eduard van der Nüll. Открита е на 25 май 1869 г. със спектакъл на операта „Дон Жуан“ от Волфганг Амадеус Моцарт. Тогава сграда е била основен културен и музикален център по време на управлението на Хабсбургите и е била основната сцена за най-великите музиканти и композитори на епохата.
Операта претърпява значителни разрушения по време на Втората световна война, когато е бомбардирана през 1945 г. След края на войната, с помощта на щедри възстановителни средства, сградата е възстановена и през 1955 г. отново отваря врати за публиката. Това връща операта в роля на важен културен институт за Виена и цяла Европа.
Архитектурата на Виенската държавна опера е в стил ренесанс и рококо, с множество декоративни елементи, които придават лукс и величие. Външната фасада е впечатляваща с гранитни колони и статуи, които олицетворяват великите композитори, свързани с историята на операта. Самата сграда е построена в квадратна форма и има впечатляваща централна зала с над 2,000 места за зрители.
Вътрешността на операта е също така изключителна с елегантни зали, богато украсени с позлата, мрамор и красиви полилеи. Особено забележителен е главният театрален салон, който е дом на великолепния оркестър и балетни представления. Операта е известна с отличната си акустика, която е постигната благодарение на специално проектираната конструкция на залата.
Виенската държавна опера е не само архитектурен паметник, но и една от най-важните сцени за класическата музика. Тя е дом на Виенската опера и балет, един от най-елитните и известни музикални ансамбли в света. Също така е място, на което са изпълнявани шедьоври от велики композитори като Вагнер, Моцарт, Верди, Пучини, и много други.
Много от най-големите певци, диригенти и музиканти в света са работили с Виенската държавна опера. Това е сцена, на която са изнасяни премиери на нови произведения и са изпълнявани знаменити постановки на класически опери, които са определяли и развитието на операта като цяло. Операта е и домакин на известни фестивали и културни събития.
Съществуването на Виенската държавна опера е не само доказателство за историческото значение на Австрия като културен център, но и свидетелство за мястото на операта в съвременното общество. Тя продължава да привлича хиляди посетители от цял свят всяка година, като предлага разнообразие от оперни спектакли, балетни изпълнения и концертни програми.
Една от особеностите на Виенската опера е и известната вътрешна телевизионна програма – тя предлага пряко предаване на оперни и балетни представления, което позволява на зрителите да се насладят на спектаклите дори ако не могат да присъстват на живо.
Виенската държавна опера е несъмнено едно от най-великите музикални и културни наследства в света, която продължава да вдъхновява и привлича любители на изкуството от всички краища на света.

Виена, Университета, Австрия

Открит е през 1365 г. и сред най-старите в Европа. Предлага над 130 специалности и се посещава от около 63 000 студенти. С тази голяма численост на учащите се в него той е най-голямото висше училище в немскоезична държава. Неговото неофициално име сред австрийците е „Hauptuni“, което на немски означава „Главният университет“.

Проектирана от Хайнрих фон Ферстел в стил италиански Ренесанс и открита през 1884 г. от император Франц Йосиф I, разположена в историческия център на Виена, директно на булевард Рингщрасе, Главната сграда на Виенския университет е леснодостъпна. Сградата, проектирана от Хайнрих Ферстел, е построена в стил италиански Ренесанс е открита през 1884 г. В сърцето на Главната сграда се намира зеленият аркаден двор. В средата на двора можете да намерите фонтана Касталия, който е заобиколен от алеите на аркадния двор с многобройните му бюстове и паметници. Няколко зали за събития, както и широка гама от лекционни зали, предлагащи уникална и историческа университетска обстановка, са на разположение за събития през периоди, когато няма занятия или изпити. Особено забележителна е Auditorium Maximum, която е най-голямата лекционна зала в Австрия, с капацитет от 750 души.

Виена, Сградата Салон Сецесион, Австрия

През 1897 г. Ото Вагнер, Густав Климт, Йозеф Мария Олбрих, Йосеф Хофман, Коломан Мозер, художникът Алфонс Муха, скулпторът Франтишек и др. създават артистичната група "Виенски сецесион".
Най-характерно за това стилово течение е използването на различни техники, познати в историята на изкуството на цялото човечество – от византийска мозайка, позлата, стъклопис и далекоизточни похвати до съвременната за началото на ХХ в. Технология с цел придаване на едно ведро, донякъде романтично, внушение с игриво декоративен ефект, особено в творбите на пластичните изкуства като архитектурата и живописта, както и в приложните изкуства. Творбите са с богат колорит и често рисунъкът е почти изведен до орнамент, а архитектурната форма придобива непознат дотогава образ и пластичност.
Причудливата сграда Салон Сецесион във Виена е проектирана от едва 30-годишния тогава архитект Йозеф Мария Олбрих, който по това време е член на ателието на Ото Вагнер. Изложбената зала се превръща в ключова творба на този стил в изкуството. Сградата има доста рискована архитектура дори за днешните стандарти. Най-забележителната черта е куполът, изработен от позлатен бронз във формата на постеля от листа, която рязко контрастира с фасадата в стил ар деко. Дафиновият лист е доминиращият елемент в причудливия купол на сграда, който виенчани наричат "зелката". Той съчетава 3000 позлатени листа и 700 зрънца. Входната зона на сградата е украсена с маските на трите Горгони (Стено, Евриала и Медуза), които символизират архитектурата, скулптурата и живописта.
Салон Сецесион има площ от около 1000 м². Йозеф Мария Олбрих използва площада като основен мотив в редица кръстообразни комбинации във входната зона и изложбеното крило. Именно схемата на етажния план определя цялата форма на сградата.
Акцент в екстериора на сградата е фризът на Бетовен, изработен от Густав Климт. Това е едно от най-известните произведения на изкуството в стил сецесион. Вдясно от сградата има бронзова статуя на Марк Антоний, дело на Артър Щрасер.

В австрийската столица разпознават истинските виенчани по три независими един от друг признака. Ако знае какъв номер обувки носи рицарят върху кулата на кметството, къде е вилата, строена от Ото Вагнер, и коя сграда наричат "зелката", е местен.