Жителите на Брашов са построили замъкa Бран през 13 век, за да осигурят защита на границата между Трансилвания и Влахия. Освен това в замъка се е намирала и митницата на тази граница. Замъкът е преустрояван няколко пъти през изминалите 4 века. Последното преустройство е направено в средата на 20 век, когато кралица Мария Румънска превърнала замъка в своя лятна резиденция. Заради мистичната атмосфера на този замък, легендите твърдят, че зловещият граф Дракула е живял именно тук. Днес, обаче, замъкът е идеалният декор за устроения в него музей на средновековната история.
Друг интересен обект от Брашов е Замъкът Фагарас. Той е построен през 15 век като укрепена резиденция. През 16 и 17 век е бил преустроен и разширен – били надстроени кулите и крилата и бил построен бастион, който да защитава двореца от артилерийски огън. Дворецът е най-голямото архитектурно произведение в Трансилвания, което показва как през 17 век отбранителните съоръжения са били превръщени в укрепени жилища. Дворецът има наистина богата история - построен като крепост, преустроен като благородническа резиденция, по-късно той е превърнат в затвор, а днес в него има музей и библиотека.
Духовните паметници в Брашов се допълват с православната църква “Свети Николай”. Започната е в готически и завършена в бароков стил през 18 век. По това време, са създадени забележителни стенописи, които са едни от основните интересни точки в църквата. До нея се намира сградата на първото румъноезично училище и статуята на първия печатар и румънски редактор – Кореси. Църквата Св.Николай, построена през 1495г., истински архитектурен шедьовър - комбинация от византийски бароков и готически стил. Подобно на други църкви и тя е заобиколена от защитни стени с големи дървени порти. В двора се намира първото румънско училище открито 1820г. През 1824г. там е отпечатан "Рибният буквар" на Петър Берон.
Училището се използва до 1941 г., преди да се превърне в музей. В музея има повече от 4000 книги и 30 000 исторически документа, които също имат първата печатна преса в Румъния.
Укрепления в Брашов. След извършването на различните турски и татарски нападения настъпили в началото на Средновековието в Трансилвания, властите в Брашов решават да се изгради защитна крепост на града. Това се случва в края на ХIV-ти век, когато е построена и огражда по – голямата част от кварталите, разположени в подножието на хълма Тампа. Защитната стена е с внушителни размери (височина от 12 метра, дебелина от място повече от 2 метра), което прави Брашов един от най-добре защитените градове в Трансилвания. Изграждането и охраната на бастиони за наблюдението е поверено на различни професионални гилдии на града. Тези крепости са и основните следи от древната цитадела, чиито стени са били унищожени или заменени с нови сгради. Наброяват включително Бастион на Тисеран (Bastionul Tesatorilor) или Бастион Мершан (Bastionul Postavarilor), които са сред най-добре запазените, Вратите Екатерина и Шей, както и няколко наблюдателни кули като Бялата кула. На склоновете на хълма Тампа е възможно да се открият стените на древната крепост.През шестнадесети век, 1559г. по-точно, тази врата е построена, за да се даде възможност на жителите да влизат по-лесно в град Брашов.
В дъното на площада се намира може би най-известната забележителност на града - Черната църква. Известна още като църквата на Дева Мария. Тя е най-голямата готическа сграда в страната. Името си дължи на пожар от края на 17-ти век (1689г. - посегателство на австрийската армия и генерал Карафа. В писмо, той заплашва да превърне Брашов в пепел, ако жителите се противопоставят на позиционирането на австрийските войски в региона.), който буквално срива града със земята и белязва църквата, като я оставя с черни стени. Огънят унищожава по-голямата част от града, църквата, остава без особени щети, но почернява от пламъците. От тук произлиза и новото ѝ име. Оттогава тя е наречена “Черната църква”. Цели 100 години реставрация са нужни, за да придобие сградата днешния си вид. В нея освен ефирни цветни стъклописи, се намира и най-голямата камбана в Румъния с тегло около 7 тона, както и орган с 4000 тръби. Изграждането на Черната църква започва през 1384 г. и продължава 100 години. Тя принадлежи към типа “зални” църкви – при тях вътрешното пространство е обединено, тъй като височината на централния и страничните кораби е почти изравнена. Първоначалният проект е предвиждал на западната фасада да има две кули, но е построена само едната. Според документи тя е изградена от български майстори. Има легенда, че „покрай българските майстори се въртяло някакво немско дете, което им пречело. Изнервен българин бутнал детето от кулата и за да укрие престъплението, вградил трупа му в зидарията”. Черната църква със своите размери - дълга е 80 м, широка 15 м, висока 42 м, има 3 камбани, едната от които тежи 6,3 т (най-голяма в Румъния, тези камбани са звъняли без да бъдат задвижвани от клисаря по време на земетресението през 1590 година.) е най-голямата готическа църква в тази част на Европа. Първоначално е била католическа църква, а после става протестантска под влиянието на Трансилванския реформатор Йохан Хотнер. Най-голямото съкровище на Черната църква е колекцията от анадолски килими, както и впечатляващият и орган, завършен през 1839 г. от майстори от Берлин и разполага с 4000 тръби. Той е и един от най-големите в Югоизточна Европа. Изключително ценни са каменните скулптури, които украсяват петте портала на катедралата (един на западната фасада, и по два на северната и южната фасади).
Средището на обществения духовен живот е главният площад, където е сградата на Кметството. Вниманието на туристите привличат още 1000-метровия хълм в центъра - Тъмпа, музей – посветен на румънското книгопечатане и издаване
Piața Sfatului (Площад на Съвета) Място за търговия и панаири от средата на 14-ти век. Старнния главен площад, където ни посрещна Старото кметство - сега историческия музей на Брашов. Първоначално сградата е била наблюдателна кула, но с разрастването на града е превърната в кметство. Реконструирана е през 1420г. и от тогава всички важни решения за съдбините на Брашов са се взимали тук. Кметството се издигнало през 15-ти век и трябвало да бъде модифицирано заради природни бедствия и след това хабсбургска инвазия през 1600-те години, оставяйки я с комбинация от по-ранна готическа и по-късно барокова архитектура. От 50-те години на ХХ век залата на Съвета е домакин на Историческия музей на окръга, който разполага с набор от инструменти от желязната епоха, римски предмети от близките крепости, средновековна керамика, антични оръжия, фармацевтични предмети, традиционни занаяти, монети и др.
При споменаването на Брашов вероятно българите от по-старото поколение, съхранили сантимента към Възраждането и стремежите на предците ни от онези времена, ще се сетят, че през 1824 г. там едва 24-годишният Петър хаджи Берович, или още Берон, написва и отпечатва знаменития си “Буквар с различни поучения”, или още “Рибен буквар”. Обаче българската връзка с този град е поне няколко века по-стара. Любителите на историята я откриват дори още по-рано – в ерата на Кубратова България.
Тъй или иначе, Брашов, който е колкото румънски, толкова и унгарски, толкова и немски град, си има и стар български квартал. Днес потомците на обитателите му са почти изцяло натурализирани, но българският им корен е несъмнен.
Още от ранното Средновековие насам областта е била в пределите на най-различни царства, кралства и империи, поради което днес тук е наложително крайпътните табели да са на три езика – румънски, унгарски и немски. Традиционното българско име на Трансилвания е Седмиградско и съответства на немското Зибенбурген – заради седемте главни града там, част от които днес не се знае кои са били точно. Един от най-важните обаче със сигурност е Брашов – това е румънското му име, също издаващо български произход. Унгарците го наричат Брашо, а местното немско население – Кронщадт (“коронен град”). (Европа има поне два града с това немско име, другият е в Русия, на Балтийско море.) Другите исторически имена на някои от седемте града също са подозрително български – например Ръжнов (днес Ръшнов) и Бълград или Белград (днес Алба Юлия). Смята се, че през VІІІ век още хан Крум присъединява тези земи към някогашната България. През Х в. Трансилвания става унгарска, после претърпява татарски нашествия, унгарците отново си я връщат, за да стане в късното Средновековие (ХV-ХVІ в.) васално княжество ту на Османската империя, ту на Хабсбургите. По време на Първата световна война в началото на ХХ в. вече окончателно е включена в Румъния в по-голямата част на историческите си предели.
Укрепления в Брашов. След извършването на различните турски и татарски нападения настъпили в началото на Средновековието в Трансилвания, властите в Брашов решават да се изгради защитна крепост на града. Това се случва в края на ХIV-ти век, когато е построена и огражда по – голямата част от кварталите, разположени в подножието на хълма Тампа. Защитната стена е с внушителни размери (височина от 12 метра, дебелина от място повече от 2 метра), което прави Брашов един от най-добре защитените градове в Трансилвания. Изграждането и охраната на бастиони за наблюдението е поверено на различни професионални гилдии на града. Тези крепости са и основните следи от древната цитадела, чиито стени са били унищожени или заменени с нови сгради. Наброяват включително Бастион на Тисеран (Bastionul Tesatorilor) или Бастион Мершан (Bastionul Postavarilor), които са сред най-добре запазените, Вратите Екатерина и Шей, както и няколко наблюдателни кули като Бялата кула. На склоновете на хълма Тампа е възможно да се открият стените на древната крепост.
Приказната порта - кула Екатерина, която се вижда днес за съжаение е част от по-голяма структура, която е била разрушена през 1827г.
Порта Шеи прилича на триумфалната арка, но е с 3 отвора. Тя е била единственият вход за румънците живеещи в района Шеи, тъй като не им е било разрешено да ползват другите входове. Намира се в близост до порта Екатерина. Тя е построена през 1827 г., за да улесни значим трафик влизащ от съседни места. Изградена от камък и тухла в класически стил, тя позволява преминаването, както на пешеходци, така и на каруци.
Средището на обществения духовен живот е главният площад, където е сградата на Кметството. Вниманието на туристите привличат още 1000-метровия хълм в центъра - Тъмпа, музей – посветен на румънското книгопечатане и издаване
Piața Sfatului (Площад на Съвета) Място за търговия и панаири от средата на 14-ти век. Старнния главен площад, където ни посрещна Старото кметство - сега историческия музей на Брашов. Първоначално сградата е била наблюдателна кула, но с разрастването на града е превърната в кметство. Реконструирана е през 1420г. и от тогава всички важни решения за съдбините на Брашов са се взимали тук. Кметството се издигнало през 15-ти век и трябвало да бъде модифицирано заради природни бедствия и след това хабсбургска инвазия през 1600-те години, оставяйки я с комбинация от по-ранна готическа и по-късно барокова архитектура. От 50-те години на ХХ век залата на Съвета е домакин на Историческия музей на окръга, който разполага с набор от инструменти от желязната епоха, римски предмети от близките крепости, средновековна керамика, антични оръжия, фармацевтични предмети, традиционни занаяти, монети и др.
При споменаването на Брашов вероятно българите от по-старото поколение, съхранили сантимента към Възраждането и стремежите на предците ни от онези времена, ще се сетят, че през 1824 г. там едва 24-годишният Петър хаджи Берович, или още Берон, написва и отпечатва знаменития си “Буквар с различни поучения”, или още “Рибен буквар”. Обаче българската връзка с този град е поне няколко века по-стара. Любителите на историята я откриват дори още по-рано – в ерата на Кубратова България.
Тъй или иначе, Брашов, който е колкото румънски, толкова и унгарски, толкова и немски град, си има и стар български квартал. Днес потомците на обитателите му са почти изцяло натурализирани, но българският им корен е несъмнен.
Още от ранното Средновековие насам областта е била в пределите на най-различни царства, кралства и империи, поради което днес тук е наложително крайпътните табели да са на три езика – румънски, унгарски и немски. Традиционното българско име на Трансилвания е Седмиградско и съответства на немското Зибенбурген – заради седемте главни града там, част от които днес не се знае кои са били точно. Един от най-важните обаче със сигурност е Брашов – това е румънското му име, също издаващо български произход. Унгарците го наричат Брашо, а местното немско население – Кронщадт (“коронен град”). (Европа има поне два града с това немско име, другият е в Русия, на Балтийско море.) Другите исторически имена на някои от седемте града също са подозрително български – например Ръжнов (днес Ръшнов) и Бълград или Белград (днес Алба Юлия). Смята се, че през VІІІ век още хан Крум присъединява тези земи към някогашната България. През Х в. Трансилвания става унгарска, после претърпява татарски нашествия, унгарците отново си я връщат, за да стане в късното Средновековие (ХV-ХVІ в.) васално княжество ту на Османската империя, ту на Хабсбургите. По време на Първата световна война в началото на ХХ в. вече окончателно е включена в Румъния в по-голямата част на историческите си предели.
Българският квартал в Брашов, който на румънски се нарича Шкеи, а на унгарски – Булгарсег (“български ъгъл”), възниква в началото на ХV в. Първите заселници са занаятчии зидари, а след османското нашествие мнозина български бежанци също намират убежище в тези по-западни земи. “Шкеи” е името, с което влашкото население на Трансилвания е наричало българските си съседи. В този квартал е и най-старата православна църква на Брашов, “Св. Николай”, строена от 1292 до 1495 г. Днес, уви, потомците на шкеите са претопени сред власи и саси.
