Алба Юлия е Средновековния български град Белград
Град Алба Юлия, чието име в превод означава „бялата крепост”, е административен център на окръг Алба в Трансилвания, Румъния. От географска гледна точка, Алба Юлия е разположен на брега на река Муреш, на кръстопътя Клуж-Напока-Сибиу, в близост до едни от най-дивите планини в Румъния – Апусени. Независимо, че Алба Юлия дълги години е бил религиозна и политическа столица на региона, днес той е град с второстепенно значение в Трансилвания.
Алба Юлия е един от най-старите градове в Румъния, като в историческите анали е записано, че той е създаден някъде в началото на II век, непосредствено преди навлизането на римляните по тези земи. Влиянието и значимостта на Алба Юлия набира сила и за апогей в развитието му може би се смята XVI век, защото тогава градът става седалище на първите архиепископи, както и столица на Трансилвания докато тя е под австрийско влияние. Като символ от тези запомнящи времена /периодът между 1542 г. и 1690 г./ е останал Дворецът на принцовете. Обобщено казано Алба Юлия е исторически важна за румънците, унгарците и трансилвайските саксонци.
Името на град Алба Юлия има интересна история. Всичко започва през 953 г. когато властта над града е в ръцете на унгарския владетел Зомбор. За да се отличава от останалите градове с идентични имена – Nándorfehérvár – „Белград или “Székesfehérvár – „Кралска Бяла“ например, унгарците решават да дадат на крепостта на брега на река Муреш името Gyulafehérvár – „Бялата крепост на Гюла“.
Независимо, че през годините влиянието на Алба Юлия намалява, градът е участвал активно в различни събития от политическия живот на Румъния. Точно в Алба Юлия на 1 декември 1918 г. е провъзгласено обединението на Румънската държава след като са присъединени Банат, Трансилвания. Друга паметна година е 1922 г. – коронясването и провъзгласяването на крал Фердинанд I и Кралица Мери в църквата на града.
Градчето Алба Юлия не прилича на нито един друг град в Румъния и причината за това е, че Алба Юлия е нещо като град в града. Старият му град съществува още от римско време. Трябва да се спомене, че Алба Юлия има 6 порти, катедрала и православна църква, и двете носещи името на Св.Михаил. В Римо-католическата катедрала в Алба Юлия е погребан Янош Хуняди.
Цитадела Vauban Alba Carolina (Бяла Каролина), в центъра на града, концентрира повече от историческите паметници на града. Построена от империята на Хабсбургите на хълм с цел да защитава града от Османската империя, особено добре запазена и до голяма степен оказва влияние върху организацията и формата на града.
Наближавайки центъра на града, пред посетителите се разкрива невероятна гледка към цитаделата Алба Каролина, духовната столица на Трансилвания, построена през първата половина на XVIII век . Със своите шест порти, Цитаделата привлича туристи от всички краища на света, любопитни да разкрият нейните съкровища – музеи, катедрали, антични библиотеки. За изненада на посетителите в сърцето на цитаделата е разположен и Университет "1 Декември 1918". Едва ли има по-подходящо място за научна дейност от изпълнената с история атмосфера на Алба Каролина.
Всяка година на първи декември огромен брой румънци се стичат в Алба Юлия, където честват деня на Обединението. На 01.12.1918г. в града е подписано обединението на Трансилвания с останалите две области на Румъния – Влахия и Молдавия. В Залата на Обединението, може би най-важният музей на територията на Цитаделата, можете да се потопите в спомена от този велик за Румъния ден. На стената до входа, между портретите на първите румънски крале, е изписана Прокламацията за независимост, а в дъното на залата се намира и бюрото, върху което е подписан официалният документ, както и първият фотоапарат, с който са направени снимките, отразяващи събитието през 1918г. Останалата част от Залата съхранява етнографска експозиция на носии и бижута. Точно срещу входа се намира и Историческия музей, в чиито над 100 стаи можете да проследите историята на Румъния от Палеолита, през Дакия и Римската империя, до Обединението и двете Световни войни.
Разходката из Цитаделата продължава покрай паметника на Михаил Смелия, първия румънски владетел, успял за кратко да обедини трите кралства около 1600 г., към римокатолическата катедрала "Св. Архангел Михаил", шедьовъра на средновековната архитектура в Трансилвания. Тази катедрала често е считана за сграда с римска архитектура с най-голяма стойност в Трансилвания и със сигурност в цяла Румъния. Строежът на сегашната сграда на църквата започва през 1246 г. и завършва през 1291 г., преди това, друга катедрала е построена през 1009 година, но е била разрушена по време на татарското нашествие през 1242 година. Катедралата Св.Михаил служи като седалище на трансилванския архиепископ, както и на римокатолическата архиепископия. На главната пътека на църквата е разположен саркофага на Йоан де Хунедоара, бивш унгарски управител, както и този на сина му Ладислау. Тази сграда, с височина 62 метра, доминира над крепост Алба и е основният исторически паметник. Не по-млада от Нотр Дам в Париж, катедралата на около 1000 години е разширявана през вековете и в нея можете да видите отражение на различни стилове – Романски, Готика, Ренесанс, Барок. Впечатляващата църква приютява гроба на Янош Хунияди, кралица Изабел и Йоан Зигмунд, първия принц на Трансилвания.
Срещу "Св. Архангел Михаил" се извисява друг катедрален храм, този път православен. Катедралата на Коронацията, построена през 1921г. в стила на Романтизма на XIX век, по един ненатрапчив начин се слива със заобикалящите я сгради и допълва специфичната атмосфера на Цитаделата. Катедралата има много важно историческо значение – издигната е с една-единствена цел – в нея да се извърши коронясването на Фердинанд I с кралица Мария, първите суверени на Обединена Румъния, на 15 октомври 1922г. Декориран в Бранковански стил, комплексът на катедралата е прекрасно място за кратка почивка и за наблюдаване на церемонията по смяна на стража, която се състои пред портата между двете катедрали точно по пладне. От архитектурна гледна точка, катедралата е част от група сгради, строежът на които започва към края на XIX век. Заложено е на националния стил, развит благодарение на Йон Минку и Петре Антонеску, включващ в себе си традиционни форми на румънската архитектура. Църквата става резиденция на румънската Православна архиепископия в Алба Юлия.
Непосредствено до Катедралата на Коронацията се намира друго съкровище от колекцията на Алба Юлия – библиотеката Баттяни (Batthyaneum), духовен и културен център на Румъния. Сградата е основана в началото на XVIII век като църква, след което става военна болница до 1792г., когато Игнатий Баттяни, епископ на Трансилвания, я превръща в седалище на своята фондация и открива обсерватория и библиотека. Библиотеката съхранява над 70 000 книги на латински и още 30 езика, близо 2000 ръкописа, най-ранните от които са от XIII век и, разбира се, най-ценният от тях – част от Кодекс Ауреус, книга, съдържаща четирите евангелия, писана по поръчка на Карл Велики през 810г. Двете от четирите евенгелия, от Матей и Марк, се съхраняват в библиотеката,
В Алба Юлия функционира специален Музей на обединението, намиращ се в сградата "Вавилон", която е построена между 1851 г. и 1853 г. за военни цели. Сградата, функционираща в миналото като казино, се превръща в музей през 1887 г., в който днес са изложени над 130 000 произведения на изкуството, организирани по хронологичен ред.
Несъмнено един от символите на Алба Юлия е замъкът Хунедоара – един пример за изключително сполучлив римейк от архитектурните стилове готика, Ренесанс и Рококо. Историята на замъка датира от XIV век, когато унгарския крал Жигмонд подарява старо укрепление непосредствено до град Хунедоара на Янош Хуняди Серб. Известен като замъка Хуняди, това архитектурно бижу е издигнато на стратегическа позиция непосредствено до изхода на река Зласти, върху скалисто образувание, част от планината Пояна Руска. Замъкът Хунедоара се отличава с внушителни размери и архитектурните красоти, благодарение на които се нарежда сред най-ценните паметници на средновековното изкуство.
Основната историческа област на Алба Юлия е частта, развита от Чарлз VI, който е бил император на Свещенната римска империя и в чест на който хабсбургите преименуват града на Карлсбург. Крепостта със седем бастиона в звездна форма е построена между 1716 г. и 1735 г. от двама швейцарски архитекти – Джовани Моранди Висконти, който построява два от тях в италиански стил, и Николай Доксат де Деморе. След 1720 г. двамата архитекти радикално преобразяват средновековната крепост и я превръщат в барокова крепост със седем бастиони, като развиват новата холандска система на Менко ван Коехрон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар