През 1900 година Eusebi Güell възлага задача на архитект Antoni Gaudi да построи жилищен комплекс, предназначен за заможни семейства. Идеята на Güell е да пресъздаде английски жилищен парк. От там идва и наличието на английската дума “park“ в наименованието на тази градина. Очаквало се е комплексът да разполага с 60 луксозни къщи намиращи се върху предварително обособени имоти с триъгълна форма. Първият закупен парцел е от адвокат Martí Trias i Domènech, който е бил приятел на Güell. Той възлага проекта за къщата си на архитект Juli Batllevell. Тази къща съществува и до днес, но не е отворена за посетители. По това време изпълнителят на строителните работи построява още една къща. По-късно в нея се нанася да живее самият Antoni Gaudi, а в наши дни тя е известна като къщата музей на Гауди. Тази къща е проектирана от неговия помощник Francesc d’Assís Berenguer i Mestres. Липсата на купувачи води до прекъсване на строителните работи, а паркът се превръща в най-голямата частна градина, в която често се организират обществени мероприятия. След смъртта на Güell паркът е продаден на градския съвет. Така след 1922 година се превръща в една от любимите забележителности в Барселона. И така от замислените къщи са построени само две, но те приличат на захарните къщички от приказките.
През 1984 година Park Güell е включен е в списъка на Unesco.
По-голямата част от парка е възможно да посетите безплатно, но за основната му част се налага да закупите билет. До тази ограничена зона се допускат по не повече от 200 посетители на всеки половин час.
Входът и портиерските къщи - Централният вход за парка се намира в южната му част. От лявата му страна се намира ложата на портиера, в която днес се помещава магазин за сувенири и книжарница. От дясно на входа се намира къщата на портиера Casa del Guarda. Тя може да бъде разгледана.
Стълбището на дракона - Едни го наричат дракон, други саламандър, точно срещу входа ви очаква стълбището към Sala Hipostila и така известният дракон, целият покрит с мозайка. Не забравяйте да си направите снимка с него.
Sala Hipostila (Залата с колоните)- След като изкачите монументалното стълбище ще се озовете в Sala Hipostila. Първоначално Sala Hipostila е бил предназначен за закрит пазарен площад. Представлява площад с навес, придържан от 86 колони, а таванът му се състои от малки куполи украсени с мозайки, създадени от Josep Maria Jujol.
Гръцки театър Plaça de la Natura - Точно над Sala Hipostila се намира гръцкият театър наречен Plaça de la Natura. Представлява голям площад, от който се разкрива невероятна гледка към града. Театърът е ограден от вълнообразни пейки украсени с мозайка, те също са по дизайн на Josep Maria Jujol – един от помощниците на Гауди.
Casa Larrad - От гръцкия театър на изток се намират градините на Casa Larrad. Когато Güell закупува имота върху него вече има съществуваща голяма къща, а именно Casa Larrad, в която по-късно се нанася самият той. След като градският съвет закупува парка, тя е превърната в държавно училище.
Австрийската градина - Получила е името си заради дървета, които са били дарени от Австрия през 1977 година. От австрийската градина се виждат къщата на адвокат Martí Trias i Domènech и къщата на Гауди.
Безплатна част - Безплатната зона представлява цели 90 процента от парка. Въпреки, че е безплатна, в нея има какво да се види и това не са само невероятните гледки към целия град. Там ще се натъкнете на уникални по рода си природни и културни ценности, ще намерите места за отдих и развлечения, места за пикник, а за най-малките посетители на парка има изградени детски площадки.
Най-дългата пейка - В съответствие с философията на Гауди, че природата трябва да бъде вдъхновението (в природата има малко прави линии) и че архитектурата трябва да бъде в услуга на човечеството, тези пейки са най-удобната част от бетона, на която някога ще седнете.
Един от страничните входове на парка излиза на улица Башада де ла Глория (Baixada de la Gloria). Тя е интересна с това, че освен малки тротоарчета и стълби, по нея има изградени редица ескалатори. Тъй като е доста стръмна, построените ескалатори значително улесняват изкачването на улицата, а освен това допринасят за атрактивността на мястото. Всъщност нашата разходка започна именно от този вход през т.нар. аркади. Те приличат на направени от мокър пясък, сакаш всеки момент някоя върна ще ги отнесе и ще ги разруши.
The Laundry Portico - Дължи името си на фигурата, изваяна в една от колоните. От източната страна на Plaça del Teatre Grec има оригинална желязна врата, която води до градините на Casa Larrard, старата фермерска къща, която Гюел приема като свой дом и която от 1931 г. е училище. Маршрутът, който минава на по-високо ниво от къщата, минава през борова гора с портик, прикрепен към голяма подпорна стена от необработен камък. Портикът е под формата на голяма вълна върху наклонени колони, с двойна колона, действаща като опора. Това е един от най-добрите примери за органична архитектура, защитавана от Гауди. Същият смисъл, както структурен, така и естетически, може да се види в спиралната рампа, която в края на маршрута ви позволява да слезете до къщата. Комуникационните пътища на парка са идеално интегрирани в природата. Близо до централната част на заграждението, на изток към изхода на пътя Кармел, пресича Pont de Baix, който е първият от виадуктите на мрежата от пътеки, които запазват топографията и свързват различните части на парка. Гауди проектира три виадукта с ширина пет метра, които криволичещи нагоре по планината са водели каретите от главния вход, на Carrer d'Olot, до върха на урбанизацията, Хълма на трите кръста. Те са известни като Pont de Baix, Pont del Mig и Pont de Dalt. Те са окачени на конструкция от наклонени колони и сводове, направени от чисти камъни от същия терен. В горната си част парапетите са увенчани от саксии с растителност.Главният вход на Парка Гуел е на Карер д’Олот (Carrer d’Olot).
