Саграда фамилия или Изкупителният Храм на Светото семейство, както гласи официалното наименование на църквата, е една от тези сгради, пред които човек не може да остане равнодушен. Всеки приема внушението ѝ по различен начин и емоциите се люшкат от възторг до потрес.
Изгражда се повече от 120 години, като планът е да бъде завършена през 2026 г, когато се навършват 100 години от смъртта на архитекта. В завършен вид сградата трябва да има 18 кули, три фасади. Началото на строежа е поставено през 1882 г, а Гауди се заема с конструкцията година по-късно. Вместо да се придържа към предварителните планове, Гауди драстично излиза от сферата на неоготическия стил и се доверява на модернистичния стил, основаващ се на естествени форми, каквито има в природата.
Още в ранните си години архитектът се вълнувал от природата – от формите на растенията и животните, от морските вълни. В творчеството си ги пресъздавал постоянно – глухарчета, слънчогледи, палми, охлюви, цветя, всички те намерили място в най-значимата творба на Гауди. Саграда фамилия напомня твърде много пясъчните дворци, които през детството си строял на морския бряг. Типичните за стила му вълнообразни линии намерили тук най-широко приложение.
Приживе Антони Гаудѝ видял завършена само източната от трите фасади – Рождество и четирите кули над нея. Вътрешното оформление на църквата е подчинено на типичния за творчеството на каталунеца необичаен стил. Колоните, които символизират Христовите ученици и светците имат многоъгълна форма, напомнящи стволовете на дървета в гора. Това е била и целта на автора им. Една от стълбите има форма на охлюв.
Гауди е построил училище, носещо името "Саграда Фамилия". То е било предназначено за децата на строителите, работещи по сградата.
След смъртта на Гауди през 1926 Саграда Фамилия е прехвърляна от архитект на архитект и сградата пробудила много противоречия за това кой и как да довърши забележителната постройка. Първоначално Domènech Sugranyes се заел да дострои първите осем кули, когато през 1936 започнала гражданската война в Испания, група анархисти нахлуват в сградата и подпалват криптата. Тогава биват изгорени важни материали, свързани с изграждането на "Саграда Фамилия". Голяма част от оригиналните планове на Гауди били загубени и днес постройката представлява една смесица от интерпретации в стил Гауди и иновативни идеи на модерни архитекти.
Така във вътрешността на катедралата колоните, поддържащи кулите и арките наподобяват стебла и клони на дървета.
В "Саграда Фамилия" тялото на Антони Гауди е положено за вечния си сън. Той умира няколко дни, след като бива блъснат от трамвай. Първоначално нито един файтонджия не иска да закара известния архитект до болница, защото бил облечен скромно и нямал пари в себе си
В началото на строителството сградата е била предвидена за римокатолическа църква. По-късно е обявена за катедрала, а през 2010 г. папа Бенедикт XVI я обявява за базилика. Базилика е титул в Римокатолическата църква, който се дава от римския папа на най-значимите римокатолически църкви.
Гауди замисля Саграда фамилия не само като израз на натуралистическата архитектура, но и като библейски текст, облечен в архитектурна форма. Главната врата на фасадата на Страстите Христови е украсена с цитати от Библията на няколко езика. В декорацията на сградата широко са използвани литургични текстове
През 1984 г. базиликата влиза в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство - най-вече заради уникалната си архитектура и способността на Гауди да създаде нещо толкова новаторско и артистично. Всъщност, "Сграда Фамилия" е само една от седемте сгради на архитекта, включени в списъка на ЮНЕСКО
Няма коментари:
Публикуване на коментар