Крушунски водопади, България

Водопадите са едни от най-интересните и чудновати творения на природата. Някои са малки, но пък много красиви, други са огромни, шумни и впечатляващи, а трети са дори още по-уникални.  В България има много очарователни и изумително красиви водопади, но особено ярко сред тях се открояват Крушунските водопади. Те се намират в едно от най-живописните и красиви природни кътчета в България край село Крушуна, Ловешко. Малкото китно селце е разположено на около 30 км от Ловеч. Крушунските водопади са най-голямата водна каскада в страната – включват многобройни водни басейни, водоскоци и богато разнообразие от растителни и животински видове. Водопадите наречени още Маарата, представляват травертинова водна каскада, като по пътя на водата са образувани множество прагове. Най-големият водопад се спуска от около 20 метра височина, като се разделя на няколко по-малки. Местността наподобява на екзотичен остров и би била напълно непроходима, ако не беше създадена обезопасена екопътека, която води до върха, на който е разположена пещерата Водопада, даваща началото на живописните водопади. 
Изворът на водопада е скрит в едноименната пещера. Благодарение на стълбите и тясната пътечка може да се стигнете до нея.
Главният водопад се разделя на ръкави и оттам и на по-малки водни каскади, които падайки, образуват много красиви карстови тераси. Освен основния водопад, каскадата включва още два по-малки водопада, като един от тях носи името Малката Маарата. 
Водата на Крушунските водопади е оцветена в яркосиньо, което се дължи на разтворения в нея травертин. Това е вид варовик, който е пясъчен на цвят, но когато е във вода, отделя син цвят. Среща се в топли минерални води или води, богати на калций, тъй като се получава чрез отлагане на калциев карбонат, характерен за такива извори. Крушунските водопади представляват най-голямата в страната водна травертинова каскада. Скалите са предимно от бигор, който е шуплест и има варовиков произход. Това именно обяснява защо са толкова издълбани от водата и образуват причудливи форми на повърхността, а под земята – красиви пещерни галерии с подземни езера.

През 1995 година водопадите са обявени за защитена природна забележителност, с което се цели опазването на това невероятно природно творение. В миналото по тези земи е имало и голям манастир, от който, обаче, днес са останали единствено руините на монашеските килии. Някои скални ниши са служили като обител за монаси исихасти през 13 и 14 векове, и са запазени и до сега, със специалните ниши за Библията и за иконата.
Към Крушунските водопади води екопътека. Това е най-късата екопътека в България, но е и една от най-живописните. Започва от селото, води до бившата хижа „Маарата”, а след това сред басейнчета и водни прагове, като преминава в система от 15 дървени мостчета, от които могат да се наблюдават водопадите.
Когато тръгнете по екопътеката след бившата хижа, гледките започват със Синия вир, след което идва ред на малкия водопад наречен „Пръскалото”, и на водопада „Малка Маара”. Когато стигнете до нивото на пещерите, може да си починете в беседките. Общото време за разходката по пътеката е около час в едната посока. Водата в басейните между водопадите е ледено студена по всяко време и не е подходяща за къпане, но всеки басейн заслужава снимки.  
Карстовите образувания преобладават не само под земята, а и на повърхността. Наличието на изобилие от карстови форми е причина за интереса на спелеолозите към този район.

Синият вир

Реката на водопадите се нарича Маарата и извира от пещерата в горната част на екопътеката. Тя е дала името на цялата местност, която е обявена за природен парк.

Имах щастието да ги посетя водопадите преди свлачището от края на 2015-та, което за съжаление завърши с трагичен инцидент и разруши част от прелестта и уникалността на това наистина райско кътче. След свлачището водопадите все пак са си красиви, но екопътеката е преустроена за безопастността на посетителите и вече не може да се ходи по всички мостове, които бяха изградени първоначално и по които се достигаше до различни части от водопадите и можеха да се „пипнат“ и най-високите части на тези красавци.